Бойко Борисов беше критикуван за авторитарния си модел на управление,

...
Бойко Борисов беше критикуван за авторитарния си модел на управление,
Коментари Харесай

Юристът Димитър Стоянов: Борисов беше критикуван за авторитарния си модел на управление, но премиерът Петков сякаш е от паралелна реалност. В сянката на Сивия кардинал Радев не може да обедини дори собственото си правителство

Бойко Борисов беше подложен на критика за властническия си модел на ръководство, само че резултатът беше явен - съумя да балансира другите ползи на бизнес и медицина, да реализира консенсус и България да поддържа балансиран модел за битка с пандемията, който да подсигурява медицинските потребности и да не унищожава частния бранш посредством корав локдаун. Настоящият министър председател Кирил ПЕтков като че ли е от паралелна действителност. В сянката на Сивия кардинал Радев не може да сплоти даже личното си държавно управление. А държавно управление без единна позиция не е държавно управление - то е група по ползи, събрали се да усвоят едни пари. И да назначат някой различен собствен кадър. Идат нови парламентарни избори.
свързани новини39693на 20.01.2022
Това съобщи в специфичен коментар за " Трибюн " юристът, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой Димитър Стоянов. В интервала 2017-2021 година той е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.

Публикуваме коментара на Стоянов за актуалната политическа конюнктура в страната без редакторска интервенция:

" Изминалите две години се оказаха може би едни от най-буреносните в границите на последните няколко десетилетия - пандемията от COVID-19, обхванала целия свят, не подмина и България; последвалата я икономическа рецесия сложи на колене цели браншове от икономиката; растящата цена на енергоносителите и галопиращата инфлация сътвориха една нежелана политическа конюнктура. И до момента в който 2020 година бе изпълнена с митинги, то 2021 се трансформира в година на избори – страната три пъти избира Народно заседание и едвам от третия получи постоянно държавно управление. Към цялата тази картина не трябва да се пропущат и проблемите в интернационален проект, които стартират от обстановката със Северна Македония и не престават през ескалиращото напрежение сред Руската федерация и западните демокрации във връзка Украйна.

Сложната вътрешнополитическа и външнополитическа обстановка несъмнено изисква едно нещо – водачество. Възможността на един човек освен да сплотява към себе си една структура (в случая на правителството), само че и да води, да показва визия, да пази ползи. Логичният въпрос, който си задаваме тук, изключително виждайки събитията от последните седмици, е който тъкмо реализира тази функционалност в сегашното постоянно държавно управление, известно като кабинета " Петков "? Самият му състав е извънредно разноцветен – четири обединения са подписали съдружно съглашение, всяка друга от другата на кардинална основа (много ми е забавно да видя по какъв начин " Демократична България " ще лустрират Румен Гечев).

Наложената от Кирил Петков визия всяка партия да дава отговор за повереното ѝ министерство и проблемите в него да не стават отговорност на министър-председателя прави обстановката още по-сложна. Съгласно член 108, алинея 2 от Конституцията министър-председателят управлява и координира общата политика на държавното управление и носи отговорност за нея (макар че Кирил Петков има продължаващи спорове най-много с българската конституция).

Разбира се, това показва единствено кардиналната основа на нещата. Когато се навлезе в полето на " ежедневната политика ", решаването на проблеми и превъзмогването на рецесии, обстановката добива много необикновен темперамент. Последните няколко седмици вкараха кабинета " Петков " в няколко следващи проблема – Северна Македония, енергетика и инфлация, ковид и съветските заявления по отношение на НАТО и България. Като за началото Кирил Петков отиде в Скопие с концепцията, че ще сътвори някакъв величествен политически пробив и реши със размах казуса с Македония. Резултатът беше конференция, по време на която министър председателят звучеше като зрелия Цветан Цветанов - " препотвърдихме тези позиции, само че в надграждащия детайл, който фокусирахме ", " осъзнахме, че тези характерни въпроси ще ги работим интензивно и те ще бъдат сложени в подтекста на всички работни групи ". И нулев резултат.

Не остана по-назад и обстановката в ковид в България. През миналата седмица страната ни видя безспорен връх на нови случаи дневно от началото на пандемията. По време на държавното съвещание Кирил Петков уточни, че " новият модел, с който управляваме рецесията от COVID-19 към този момент дава своите ясни резултати ".

Докато той правеше това изказване в Единния информативен портал за COVID-19 излезе информацията, че за последните 24 часа са открити 11 181 нови случая (абсолютен рекорд). Във въздуха стартира да витае духът на нов локдаун в подтекста на обявените от Ангел Кунчев оферти за ограничения, а ресторантьорският отрасъл разгласи протестна подготвеност. Притесненията от вероятно затваряне не беше посрещнато от държавното управление с уточнения, изтъкване на обезщетителен механизъм при нужда, срещи с представителите на браншовете, които биха били наранени (както това се случваше по време на кабинета " Борисов " -3). С бодряшки възторг Кирил Петков разгласи " ясни резултати " до момента в който малко по малко интензивните отделения в страната се запълваха – в пет области те са на изчерпване. Това са Разград, Русе, Силистра, Габрово и Велико Търново.

Липсата на ясно изразено водачество в държавното управление сътвори нова политическа категория в неговата обществена връзка – " персонално мнение ". Двама настоящи министри от кабинета застанаха на противоположната на премиера Кирил Петков позиция, която той изрече пред народните представители във връзка поръчките на Русия по отношение на България и НАТО. Дори самото заемане на позиция по скандалното изказване на Сергей Лавров се случи часове него и единствено откакто парламентарната съпротива в лицето на ГЕРБ изиска министър председателят да пристигна в Народното събрание. А " персоналните отзиви " на Стефан Янев и Корнелия Нинова значат единствено едно – разнобой в държавното управление и неспособност на министър-председателя да го сплоти в границите на единна позиция и да бъде негов водач. И това визира извънредно значим въпрос, касаещ външната политика и националната сигурност на страната.

В продължение на доста време Бойко Борисов беше подложен на критика, че постанова едноличен жанр на ръководство, който неговата съпротива даже определяше като властнически (с тази разлика, че Борисов в никакъв случай не е концентрирал в ръцете си толкоз власт колкото да вземем за пример Румен Радев към сегашния миг с неговото въздействие върху кабинета, Народното събрание и правосъдната власт).

Но резултатът беше явен и той си пролича по време на пандемията, която визира към този момент две постоянни държавно управление на България – Борисов съумя да балансира другите ползи на бизнес и медицина, да реализира консенсус и България да поддържа балансиран модел за битка с пандемията, който да подсигурява медицинските потребности и да не унищожава частния бранш посредством корав локдаун, както това се случваше в редица други страни. За да се случи сходно нещо на първо място се желае политическа воля и опцията на едно лице да реализира разговор и единодушие сред страните на цената на компромиси.

До този миг Кирил Петков не е посочил опцията за сходен метод. Действащият министър-председател на моменти приказва като че ли от паралелна действителност, обгърната в комплицирани синтактични структури и най-после без действителен резултат. И в тази паралелна действителност има " ясни резултати " от негова несъществуваща тактика. Е, резултат има, само че той не е от тактиката, а от неналичието на такава – рекорден брой новозаразени, галопираща инфлация и липса на съответни обезщетителни механизми в енергетиката, с цел да се облекчи натиска върху бизнеса и потребителите. Неговият метод освен не може да реализира единно решение с представители на разнообразни публични групи, той не може да сплоти в един глас даже представителите на личното му държавно управление. За чиято обща политика той носи отговорност, в случай че мога още веднъж да напомня конституционната наредба.

И въпреки всичко е редно да си зададем въпроса – има ли водач в държавния аероплан? По време на своето присъединяване в " Панорама " на 21 януари 2022 година представителят на държавното управление Лена Бориславова даде много колеблив отговор на въпрос на Бойко Василев по отношение на ролята на Румен Радев към кабинета " Петков ". Но има един справедлив факт - Румен Радев упражнява едно може би безгранично въздействие върху държавното управление на Кирил Петков, върху премиера и върху излъчилото го парламентарно болшинство. Но не като негов " водач ".

Фасадно самолетът сякаш се ръководи от Петков, а Радев има някаква щурманска роля, напътстваща, координираща, оказваща въздействие. Казано на политически език – сив кардинал – който до една не дребна степен е виновен за вземането на редица решения, били те политически или кадрови. Отвъд контрола върху службите за сигурност, който Радев има, той има директна квота за министри в състава на държавното управление. И тук идва въпросът – невъзможността на Кирил Петков да взема решения подбудена ли е от нуждата едно решение да се съгласува с Румен Радев? Липсата на бърза позиция по въпроса с изявлението на Лавров сякаш навежда точно на тази мисъл, изключително на фона на проруските позиции на президента Радев и неговите министри (например Стефан Янев), които са изказвани нееднократно.

Предстоящата тежка за България зима ще покаже дали Кирил Петков е кадърен да формулира и прокара смислени и положителни решения оттатък празната и напудрена изразителност. Към този миг той не е съумял да покаже сходно държание. Ескалиращите вътрешни и външни рецесии и неговата неспособност да взема решение рискуват да трансфорат неговото ръководство на исторически аналог в това на Антъни Идън във Англия, където поредност от невзети решения или неправилни решения изпращат страната в невиждана за следвоенната ѝ история рецесия и обричат държавното управление на Идън на бърза оставка. България може да има сходна за жалост орис и не толкоз надалеч в бъдещето страната да се изправи пред следващите предварителни парламентарни избори. Е, най-малко откакто се завърти един цикъл публични поръчки и се върнат спомените за не толкоз от дълго време случвалите се схеми на " Батко и братко ". Защото държавно управление без единна позиция не е държавно управление - то е група по ползи, събрали се да усвоят едни пари. И да назначат някой различен собствен кадър (което се оказва, че е основен политически цели на премиера Петков) ".
Източник: pik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР