Бояна Василева, архитект: Зеленината в София не е само въздух и природа, а психично здраве
Бояна Василева е ландшафтен проектант с опит в проектирането, изработването и контрола при озеленяване на публични и частни градски пространства, в това число паркове. Работила е като еколог към общинската администрация на столичния регион " Младост ", като специалист на Министерството на районното развиване и благоустройството и като координатор план за България на. За " Дневник " тя разяснява по какъв начин София губи зеленина и до каква степен застрояването на градовете е съвместимо с конституционното право на жителите на България на " здравословна и удобна околна среда ".
Вярно ли е, че има законово условие в множеството квартали 40% от парцелите да бъдат озеленени и за какво виждаме нови комплекси без никаква растителност?
- Процентът озеленяване не зависи от квартала, а от устройствената зона съгласно Общия организационен проект. В жилищните зони с преобладаващо сложно застрояване (например ж.к. " Младост ", " Люлин " ) парцелите би трябвало да имат най-малко 40% озеленяване. А зоната на остарелия градски център изисква минимална озеленена повърхност от 20-30%, което съвсем постоянно се прави 20%.
Това условие е за повърхностния терен, за имот кота нула, а не за издигнатата постройка. Когато стартира планирането, основният проектант ревизира в Общия организационен проект какъв е и силуетът и котата корниз - т.е. какъв брой висока може да бъде постройката, както други параметри (включително % озеленяване) и издава виза за планиране. И по-късно стартира проектирането, при което ползата на строителя е да издигне допустимо най-вече етажи за пласиране. Често една 5-етажна постройка се оказва с още два етажа под покрива. Което, от една страна, не е толкоз неприятно за град - в по-малка повърхност да настаниш повече хора. От друга страна, започваме да се задушаваме, нарушава се и екологичният баланс, утежнява се и естетически, и здравословно средата.
Как се прави това на други места? Защо туристически натоварени островчета резервират жанр и умерена повърхност на застрояване?
- Мисля, че няма правила, които да го постановат. Просто по-добър усет и схващане, че точно този добър усет притегля и туристи, и приходи. Колкото и тъжно да е, общото равнище на хармония и на схващане за средата при нас е по-ниско. У нас за постройките няма нормативна база със стилови условия - в случай че не става въпрос за архитектурен резерват или постройка монумент на културата.
Общината може да управлява по-категорично наложителните проценти и качество на озеленяване и площта на строителство. Но не може да постанова по-добър усет и жанр на проектирането.
А по какъв начин при 40% озеленяване по план се стига до комплекси без растителност?
- За страдание, новите комплекси даже не могат да се сравнят с тогавашните панелни квартали. Панелните комплекси са въображаеми на градоустройствено равнище - планувано е да има и зелени площи, само че и обществени обслужващи пространства - детски градини, лечебни заведения, стадиони, паркинги, търговски площи, по отношение на броя поданици. Всеки панелен блок е бил ситуиран по този начин, че да не си гледа с другия в балконите. И доста други неща. При новото строителство комплексите нямат такива параметри.
Да не приказваме, че и старите панелни комплекси към този момент губят преимуществата си, тъй като тогавашните им зелени пространства, паркинги и стадиони се застрояват. По разнообразни схеми от общински те стават частни, устройствените проекти се одобряват без значение от мненията на съседите и последователно балконите стартират да гледат един в различен, за деца и дървета място няма, а съседите стартират битови войни за това по какъв начин да паркират в останалите сякаш зелени площи. И сега, в който зелената повърхност сред два големи блока изчезне, не изчезва единствено тяхната зеленина и пространство - за новопоявилия се блок в градинката също няма среда.
© регион
Ж.к. " Люлин " в края на 1970-те г, списък на столичната администрация на регион Люлин. Зелените площи край булевардите, планувани за стотиците поданици на високите панелни блокове, в този момент са застроени.
Мисли се на парче, на равнище имот. И по тази причина са доста значими устройствените проекти. Те дават параметрите не за имота, а за зоната в града и за града като обединен организъм - какъв брой кв. м. озеленяване би трябвало да имаш за гражданин, какво да е отстоянието, каква височина е позволена. задава този стандарт - за село е 4 кв.м на гражданин, за огромен град е 20 кв.м, а за градовете с над 200 хиляди поданици би трябвало да се заложи още по-висок стандарт в устройствения проект.
По време на пандемията от COVID-19 в интернационалните професионални среди се заприказва за налагане на нов стандарт, съгласно който всеки би трябвало да има зелена повърхност на не повече от 300 м или на 5 минути пеш. Но не квадратен метър с едно-единствено дърво, затиснато от паркирали коли, а парк с минимална повърхност от най-малко 2 хектара. Важно е зелените площи да са елементарно налични за всички, в това число деца и възрастни, едва преносими жители и така нататък Не става въпрос даже за въздух, даже за хармония. Става въпрос за психологично здраве.
София има славата на доста зелен град. Защо?
- Днес това е единствено мит. София е била доста зелена, това е било заложено в устройствения проект. Мислена е като град-градина съгласно известния с неговите зелени клинове, които дават връзка на централните градски паркове с периферията посредством озеленени пространства. Това няма по какъв начин да остане, когато се мисли на равнище имот.
Част от зелените клинове, които към момента не са застроени, са Борисовата градина с Ловния парк, Южният парк към Витоша, Западният парк към Люлин планина и към момента неосъщественият Източен парк при Горубляне. Те не са единствено връзка на града с планините към града - всеки от клиновете е и жив климатик, като дава път за въздушния поток. Повечето са планувани по водни тела и включват естествените крайречни гори. Но след толкоз десетилетия към момента част от тях не са осъществени като паркове. Доколко това е допустимо към момента, не всичко е изгубено. Има и данни за това на общинското дружество " София проект ", които.
© Оперативна програма
Зелените клинове на София не престават да са единствено визия - основана още от 1938г. от първия проектант на София Адолф Мусман с неговия градоустройствен проект с паркове като " бели дробове на града ".
Но митът за " зелената София " не е единствено в парковете. Можем да поговорим и за уличната растителност. Има доста дървета, садени от дълго време. Вековното дърво, което разполага с малко почва в сложни условия, боледува и умира по-бързо от дърветата в гората. В града то е и рисково. Просто би трябвало да се засаждат нови дървета. Което значи освен да се боднат фиданките, само че и да се поливат и обгрижват по-късно за 2 г, както е записано в.
А какви са сегашните планове за града и за какво разрешават загубата на зеленина?
- Общият организационен проект на града е признат през 2007г., по-късно е допълнен във връзка с зелената система и превоз през 2009 година, а през 2017 година - с трасето на третия метродиаметър. След 2007 година се одобряват и подробни устройствени проекти (ПУП) по квартали. В тях постоянно има смяна, която включва уголемение на зоните за здания и понижаване на зелените площи.
В Общия организационен проект през 2009 година към момента са включени зелените клинове на столицата, само че по-късно с подробните проекти за обособени парцели на парче съумяха да застроят елементи от тях, които в това време се. Изчезването на връзката от Ловния парк към Южния парк е напълно явен образец (Част от площта на зеления чеп беше превърната в - бел. авт)
Това се случва и с някогашните зелени междублокови пространства, които са изменени и с приемане на подробните проекти се застрояват. В доста случаи това става поради реставрация на база подписи от очевидци. Юридически въпрос е до каква степен тази реставрация е законна, а в някои случаи общинска благосъстоятелност се трансформира в частна и със заменки и продажби на цени от данъчна оценка.
Има ли подробни устройствени проекти за парцели, които опонират на зоните на Общия проект на града?
- Мога да приказвам с образци, които познавам от " Младост ". В Общия проект е планувано основаването на парк " Въртопо ". Предвиденото озеленяване би трябвало да се направи след изкупуване на частните парцели в границите на 10 година от влизане в действие на проекта. Общината се преструва, че няма пари за това, което съгласно мен е погрешно. Десетте години към този момент изтекоха, а паркът не може да се сътвори. Но това не значи, че притежателят може да направи нещо друго с парцелите - те не престават да са планувани за озеленяване. Не е в безстопанствен интерес да остават неизпълнени проектите за зелени площи - притежателите заплащат налози, жителите нямат пространства за отдих.
© Оперативна програма
Официалната статистика е мощно " зелена " - 45% от Столична община е в гори. Но множеството от тях са в планините, които са част от общината, а единствено 9% са в самата столица.
Интересът на частните притежатели е да продадат парцелите си за застрояване. И в случай че попаднат на някой по-податлив основен проектант, се стига до въпроса " Дай да забележим какво можем да създадем " и в случай че парцелът е до път, внезапно се вършат дребни изключения и последователно елементи от него се застрояват. Зависи и от политическата воля на кмета да не разрешава такива " малки врати ".
Места към булеварди, които в старите проекти на столицата са общински зелени площи, в последния проект се оказаха " многофункционална жилищна зона ". Как става това?
- Да, ползата е най-много към многофункционалните - те разрешават и жилищно, и комерсиално строителство. На тези места се появяват да вземем за пример моловете. Как по този начин се трансформират предвижданията за едно и също място през годините? С напън от строители и липса на политическа воля. Наистина е въпрос на политическо решение да се отдели пространство за качеството на живот на жители, които от дълго време са си платили жилищата в квартала, вместо да се продаде същото пространство за нови жилища.
© Вера Стаевска, Личен списък
Поляните край булевардите на Люлин са " зелени площи за публично прилагане " в устройствения проект от 1982 година В Общ устройствен план от 2007г. се оказват " смесена многофунционална зона ". След това се появява МОЛ-ът. На фотографията: Общински паркинг става частен през 2004г със подмяна против 4 жилището, а през днешния ден е градеж - на две 10-етажни здания и един супермаркет.
Има закон и има правила, които дават опция да се опазва зелената система и да се основава още зеленина. Но се оказва, че никой няма интерес и това не се случва. Това изисква старания и време и всеки в последна сметка избира да се погрижи за персоналния си интерес.
Много дълго публичните обвинявания бяха към някогашния основен проектант на София Петър Диков, промени ли се нещо след назначението на Здравко Здравков от 2016г.?
- Не, процесите са същите. На политическо и административно равнище като че ли няма смяна. Има по-скоро осъзнаване от страна на вложителите за това, че хората търсят зеленина, паркове и градини. За да продаде един вложител постройката си, тя би трябвало да бъде озеленена. И те поставят минималните вероятни старания за това, надалеч от най-хубавите стандарти обаче.
За да мине пред администрацията, има разнообразни способи да си затвориш очите и техники на озеленяване, които се одобряват на хартия, макар че не оцеляват като действителна растителност - такава е да вземем за пример така наречен " отвесно озеленяване ". То е задоволително, когато е покривно с почвена завивка, само че не и когато става въпрос за увивни растения. (Повече по тематиката - )
Вярно ли е, че в България строителите заобикалят покривно озеленяване?
- Да, по този начин е, тъй като е скъпо и понижава облагата, която ще получат от продажбата на пространства. Покривното озеленяване изисква стабилен пласт почва, надлежно положителни строителни материали изпод. Не единствено материалите в този случай са по-скъпи, само че и техниката, самите растения. А и е нужна и поддръжка по-късно.
Покривното озеленяване има доста преимущества в градовете, където свободната повърхност изчезва. И демонстрира, че постоянно има метод да внесеш растителност в пространството, в случай че в действителност искаш
Митът " София има доста зеленина и по тази причина дай да застрояваме " към този момент ни е довел до това да търсим новаторски практики. Защото към този момент няма нито доста зеленина, нито свободно пространство за нея.
Строителите имат ли интерес да озеленят едно пространство, с цел да привлекат купувачите с качество?
- Вбъдеще би трябвало да имат. В един миг, когато се насити пазарът на парцели, строителите ще се опитат да създадат нещо, с цел да изпъкне с качество тяхната постройка, в това число със зеленина. Поне на рекламите към този момент го вършат. Може би ще го създадат и в действителността, когато стартира да им носи пазарно преимущество.
Не е ли въпрос и на управническа визия да се ограничи строителството, в случай че има пустеещи жилища в града?
- Има доста необитаеми здания, в центъра на София са десетки проценти по моя преценка. Според съвсем една четвърт от жилищния фонд в столицата е безлюден. По мои наблюдения това са остарели здания и жилища, които никой не обновява, с цел да ги направи годни за живот. Защото хората нямат пари, а това е разход, който би се избил едвам след няколко години отдаване чартърен. Или просто притежателите са отвън страната.
Няма кой да влага в жилищата от 40-те години на 20 в. и по-рано. Но се строят нови жилища в по-далечните квартали и се губят и дребното им преимущества като зелените им пространства. Не съм сигурна, че тези пазарни процеси са в границите на опциите за надзор на общината. Но постоянно има метод проблемите да се решат с управническа визия.
Освен тласъци за старите здания, могат и да се вкарат налози за необгрижвани жилища. И да се време решение, че ограничаваме новото строителство, до момента в който не осъществим съществуващия сграден фонд
Като спреш да издаваш разрешителни за градеж, хората ще почнат да си ремонтират парцелите и да ги дават чартърен на търсещите.
Защо проектозаконът за ландшафта, препоръчан от професионалната общественост през 2012г., е зарязан?
- Трябва естетическа и гражданска просвета, с цел да се изиска действително съблюдаване на разпоредбите и действително озеленяване. Както и възстановяване на разпоредбите. Затова би трябвало да има подобен. А за какво не се приема? Защото гилдията не е обединена, а икономическите ползи на строителите от поддържане на статуквото са доста мощни.
Освен с бездейност за нови правила, нашата колегия е отговорни и в пасивно съучастничество. Ландшафтните архитекти би трябвало да са по-категорични и да упорстват пред строителя за повече озеленяване. Но и всеки покупател, когато търси парцел, би трябвало да желае зеленина и дървета и да отхвърля да живее в гето.
Вярно ли е, че има законово условие в множеството квартали 40% от парцелите да бъдат озеленени и за какво виждаме нови комплекси без никаква растителност?
- Процентът озеленяване не зависи от квартала, а от устройствената зона съгласно Общия организационен проект. В жилищните зони с преобладаващо сложно застрояване (например ж.к. " Младост ", " Люлин " ) парцелите би трябвало да имат най-малко 40% озеленяване. А зоната на остарелия градски център изисква минимална озеленена повърхност от 20-30%, което съвсем постоянно се прави 20%.
Това условие е за повърхностния терен, за имот кота нула, а не за издигнатата постройка. Когато стартира планирането, основният проектант ревизира в Общия организационен проект какъв е и силуетът и котата корниз - т.е. какъв брой висока може да бъде постройката, както други параметри (включително % озеленяване) и издава виза за планиране. И по-късно стартира проектирането, при което ползата на строителя е да издигне допустимо най-вече етажи за пласиране. Често една 5-етажна постройка се оказва с още два етажа под покрива. Което, от една страна, не е толкоз неприятно за град - в по-малка повърхност да настаниш повече хора. От друга страна, започваме да се задушаваме, нарушава се и екологичният баланс, утежнява се и естетически, и здравословно средата.
Как се прави това на други места? Защо туристически натоварени островчета резервират жанр и умерена повърхност на застрояване?
- Мисля, че няма правила, които да го постановат. Просто по-добър усет и схващане, че точно този добър усет притегля и туристи, и приходи. Колкото и тъжно да е, общото равнище на хармония и на схващане за средата при нас е по-ниско. У нас за постройките няма нормативна база със стилови условия - в случай че не става въпрос за архитектурен резерват или постройка монумент на културата.
Общината може да управлява по-категорично наложителните проценти и качество на озеленяване и площта на строителство. Но не може да постанова по-добър усет и жанр на проектирането.
А по какъв начин при 40% озеленяване по план се стига до комплекси без растителност?
- За страдание, новите комплекси даже не могат да се сравнят с тогавашните панелни квартали. Панелните комплекси са въображаеми на градоустройствено равнище - планувано е да има и зелени площи, само че и обществени обслужващи пространства - детски градини, лечебни заведения, стадиони, паркинги, търговски площи, по отношение на броя поданици. Всеки панелен блок е бил ситуиран по този начин, че да не си гледа с другия в балконите. И доста други неща. При новото строителство комплексите нямат такива параметри.
Да не приказваме, че и старите панелни комплекси към този момент губят преимуществата си, тъй като тогавашните им зелени пространства, паркинги и стадиони се застрояват. По разнообразни схеми от общински те стават частни, устройствените проекти се одобряват без значение от мненията на съседите и последователно балконите стартират да гледат един в различен, за деца и дървета място няма, а съседите стартират битови войни за това по какъв начин да паркират в останалите сякаш зелени площи. И сега, в който зелената повърхност сред два големи блока изчезне, не изчезва единствено тяхната зеленина и пространство - за новопоявилия се блок в градинката също няма среда.
© регион
Ж.к. " Люлин " в края на 1970-те г, списък на столичната администрация на регион Люлин. Зелените площи край булевардите, планувани за стотиците поданици на високите панелни блокове, в този момент са застроени.
Мисли се на парче, на равнище имот. И по тази причина са доста значими устройствените проекти. Те дават параметрите не за имота, а за зоната в града и за града като обединен организъм - какъв брой кв. м. озеленяване би трябвало да имаш за гражданин, какво да е отстоянието, каква височина е позволена. задава този стандарт - за село е 4 кв.м на гражданин, за огромен град е 20 кв.м, а за градовете с над 200 хиляди поданици би трябвало да се заложи още по-висок стандарт в устройствения проект.
По време на пандемията от COVID-19 в интернационалните професионални среди се заприказва за налагане на нов стандарт, съгласно който всеки би трябвало да има зелена повърхност на не повече от 300 м или на 5 минути пеш. Но не квадратен метър с едно-единствено дърво, затиснато от паркирали коли, а парк с минимална повърхност от най-малко 2 хектара. Важно е зелените площи да са елементарно налични за всички, в това число деца и възрастни, едва преносими жители и така нататък Не става въпрос даже за въздух, даже за хармония. Става въпрос за психологично здраве.
София има славата на доста зелен град. Защо?
- Днес това е единствено мит. София е била доста зелена, това е било заложено в устройствения проект. Мислена е като град-градина съгласно известния с неговите зелени клинове, които дават връзка на централните градски паркове с периферията посредством озеленени пространства. Това няма по какъв начин да остане, когато се мисли на равнище имот.
Част от зелените клинове, които към момента не са застроени, са Борисовата градина с Ловния парк, Южният парк към Витоша, Западният парк към Люлин планина и към момента неосъщественият Източен парк при Горубляне. Те не са единствено връзка на града с планините към града - всеки от клиновете е и жив климатик, като дава път за въздушния поток. Повечето са планувани по водни тела и включват естествените крайречни гори. Но след толкоз десетилетия към момента част от тях не са осъществени като паркове. Доколко това е допустимо към момента, не всичко е изгубено. Има и данни за това на общинското дружество " София проект ", които.
© Оперативна програма
Зелените клинове на София не престават да са единствено визия - основана още от 1938г. от първия проектант на София Адолф Мусман с неговия градоустройствен проект с паркове като " бели дробове на града ".
Но митът за " зелената София " не е единствено в парковете. Можем да поговорим и за уличната растителност. Има доста дървета, садени от дълго време. Вековното дърво, което разполага с малко почва в сложни условия, боледува и умира по-бързо от дърветата в гората. В града то е и рисково. Просто би трябвало да се засаждат нови дървета. Което значи освен да се боднат фиданките, само че и да се поливат и обгрижват по-късно за 2 г, както е записано в.
А какви са сегашните планове за града и за какво разрешават загубата на зеленина?
- Общият организационен проект на града е признат през 2007г., по-късно е допълнен във връзка с зелената система и превоз през 2009 година, а през 2017 година - с трасето на третия метродиаметър. След 2007 година се одобряват и подробни устройствени проекти (ПУП) по квартали. В тях постоянно има смяна, която включва уголемение на зоните за здания и понижаване на зелените площи.
В Общия организационен проект през 2009 година към момента са включени зелените клинове на столицата, само че по-късно с подробните проекти за обособени парцели на парче съумяха да застроят елементи от тях, които в това време се. Изчезването на връзката от Ловния парк към Южния парк е напълно явен образец (Част от площта на зеления чеп беше превърната в - бел. авт)
Това се случва и с някогашните зелени междублокови пространства, които са изменени и с приемане на подробните проекти се застрояват. В доста случаи това става поради реставрация на база подписи от очевидци. Юридически въпрос е до каква степен тази реставрация е законна, а в някои случаи общинска благосъстоятелност се трансформира в частна и със заменки и продажби на цени от данъчна оценка.
Има ли подробни устройствени проекти за парцели, които опонират на зоните на Общия проект на града?
- Мога да приказвам с образци, които познавам от " Младост ". В Общия проект е планувано основаването на парк " Въртопо ". Предвиденото озеленяване би трябвало да се направи след изкупуване на частните парцели в границите на 10 година от влизане в действие на проекта. Общината се преструва, че няма пари за това, което съгласно мен е погрешно. Десетте години към този момент изтекоха, а паркът не може да се сътвори. Но това не значи, че притежателят може да направи нещо друго с парцелите - те не престават да са планувани за озеленяване. Не е в безстопанствен интерес да остават неизпълнени проектите за зелени площи - притежателите заплащат налози, жителите нямат пространства за отдих.
© Оперативна програма
Официалната статистика е мощно " зелена " - 45% от Столична община е в гори. Но множеството от тях са в планините, които са част от общината, а единствено 9% са в самата столица.
Интересът на частните притежатели е да продадат парцелите си за застрояване. И в случай че попаднат на някой по-податлив основен проектант, се стига до въпроса " Дай да забележим какво можем да създадем " и в случай че парцелът е до път, внезапно се вършат дребни изключения и последователно елементи от него се застрояват. Зависи и от политическата воля на кмета да не разрешава такива " малки врати ".
Места към булеварди, които в старите проекти на столицата са общински зелени площи, в последния проект се оказаха " многофункционална жилищна зона ". Как става това?
- Да, ползата е най-много към многофункционалните - те разрешават и жилищно, и комерсиално строителство. На тези места се появяват да вземем за пример моловете. Как по този начин се трансформират предвижданията за едно и също място през годините? С напън от строители и липса на политическа воля. Наистина е въпрос на политическо решение да се отдели пространство за качеството на живот на жители, които от дълго време са си платили жилищата в квартала, вместо да се продаде същото пространство за нови жилища.
© Вера Стаевска, Личен списък
Поляните край булевардите на Люлин са " зелени площи за публично прилагане " в устройствения проект от 1982 година В Общ устройствен план от 2007г. се оказват " смесена многофунционална зона ". След това се появява МОЛ-ът. На фотографията: Общински паркинг става частен през 2004г със подмяна против 4 жилището, а през днешния ден е градеж - на две 10-етажни здания и един супермаркет.
Има закон и има правила, които дават опция да се опазва зелената система и да се основава още зеленина. Но се оказва, че никой няма интерес и това не се случва. Това изисква старания и време и всеки в последна сметка избира да се погрижи за персоналния си интерес.
Много дълго публичните обвинявания бяха към някогашния основен проектант на София Петър Диков, промени ли се нещо след назначението на Здравко Здравков от 2016г.?
- Не, процесите са същите. На политическо и административно равнище като че ли няма смяна. Има по-скоро осъзнаване от страна на вложителите за това, че хората търсят зеленина, паркове и градини. За да продаде един вложител постройката си, тя би трябвало да бъде озеленена. И те поставят минималните вероятни старания за това, надалеч от най-хубавите стандарти обаче.
За да мине пред администрацията, има разнообразни способи да си затвориш очите и техники на озеленяване, които се одобряват на хартия, макар че не оцеляват като действителна растителност - такава е да вземем за пример така наречен " отвесно озеленяване ". То е задоволително, когато е покривно с почвена завивка, само че не и когато става въпрос за увивни растения. (Повече по тематиката - )
Вярно ли е, че в България строителите заобикалят покривно озеленяване?
- Да, по този начин е, тъй като е скъпо и понижава облагата, която ще получат от продажбата на пространства. Покривното озеленяване изисква стабилен пласт почва, надлежно положителни строителни материали изпод. Не единствено материалите в този случай са по-скъпи, само че и техниката, самите растения. А и е нужна и поддръжка по-късно.
Покривното озеленяване има доста преимущества в градовете, където свободната повърхност изчезва. И демонстрира, че постоянно има метод да внесеш растителност в пространството, в случай че в действителност искаш
Митът " София има доста зеленина и по тази причина дай да застрояваме " към този момент ни е довел до това да търсим новаторски практики. Защото към този момент няма нито доста зеленина, нито свободно пространство за нея.
Строителите имат ли интерес да озеленят едно пространство, с цел да привлекат купувачите с качество?
- Вбъдеще би трябвало да имат. В един миг, когато се насити пазарът на парцели, строителите ще се опитат да създадат нещо, с цел да изпъкне с качество тяхната постройка, в това число със зеленина. Поне на рекламите към този момент го вършат. Може би ще го създадат и в действителността, когато стартира да им носи пазарно преимущество.
Не е ли въпрос и на управническа визия да се ограничи строителството, в случай че има пустеещи жилища в града?
- Има доста необитаеми здания, в центъра на София са десетки проценти по моя преценка. Според съвсем една четвърт от жилищния фонд в столицата е безлюден. По мои наблюдения това са остарели здания и жилища, които никой не обновява, с цел да ги направи годни за живот. Защото хората нямат пари, а това е разход, който би се избил едвам след няколко години отдаване чартърен. Или просто притежателите са отвън страната.
Няма кой да влага в жилищата от 40-те години на 20 в. и по-рано. Но се строят нови жилища в по-далечните квартали и се губят и дребното им преимущества като зелените им пространства. Не съм сигурна, че тези пазарни процеси са в границите на опциите за надзор на общината. Но постоянно има метод проблемите да се решат с управническа визия.
Освен тласъци за старите здания, могат и да се вкарат налози за необгрижвани жилища. И да се време решение, че ограничаваме новото строителство, до момента в който не осъществим съществуващия сграден фонд
Като спреш да издаваш разрешителни за градеж, хората ще почнат да си ремонтират парцелите и да ги дават чартърен на търсещите.
Защо проектозаконът за ландшафта, препоръчан от професионалната общественост през 2012г., е зарязан?
- Трябва естетическа и гражданска просвета, с цел да се изиска действително съблюдаване на разпоредбите и действително озеленяване. Както и възстановяване на разпоредбите. Затова би трябвало да има подобен. А за какво не се приема? Защото гилдията не е обединена, а икономическите ползи на строителите от поддържане на статуквото са доста мощни.
Освен с бездейност за нови правила, нашата колегия е отговорни и в пасивно съучастничество. Ландшафтните архитекти би трябвало да са по-категорични и да упорстват пред строителя за повече озеленяване. Но и всеки покупател, когато търси парцел, би трябвало да желае зеленина и дървета и да отхвърля да живее в гето.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ