Антон Страшимиров - бунтовният дух
Боян БОЙЧЕВ
От редактора
Скъпи читателю! В приложението за литература, изкуство и просвета ще си спомним за огромния публицист Антон Страшимиров, от чието рождение се навършват 150 години. Ще представим и новата книга на Светозар Казанджиев " Най-съкровеното ". А за настъпващото лято дано се настроим с едно ведро стихотворение на Вилдан Сефер.
Приятно четене!
Ако попитате младежите кой е Антон Страшимиров, множеството ще вдигнат плещи в неразбиране, дребна част ще посегнат за информация към телефона. Може би някои (с интерес към театъра) са гледали " Свекърва " - най-известната му пиеса, играна по родните подиуми стотици пъти. Но какъв брой са чели " Хоро "?
Причините да е незадоволително прочут на читателите през днешния ден се крият във времето ни, когато създатели като него с разтревожен метежен дух, с ярка гражданска позиция и сериозно обществено мислене са недолюбвани и премълчавани. Преди години бе включен в учебниците по литература, само че в този момент името му се загатва само пътем, като част от литературния развой, и нищо повече. Затова щастлив е фактът, че напълно скоро издателство " Български публицист " ще преиздаде емблематичния му разказ " Хоро ". С вярата днешните читатели да го преоткрият.
А си коства. Защото Антон Страшимиров е измежду явленията в актуалната българска литература. Един от първите модернисти, създател на разкази, повести, драми и романи, в които се стреми да обхване в художествени рамки цялостния небосвод на съвремието си. Определят го като публицист - художник на нравите, бита и времето. И още - ослепителен журналист, публичен деятел.
Роден е във Варна на 15 юни 1872 година Едва навършил тринадесет години, отпътува за Добруджа, където работи какво ли не - келнер, словослагател, бояджия, книговезец... Учи в Разградската гимназия, а по-късно - и в Садовското земеделско учебно заведение. Четири години (от 1890 до 1894) учителства из Варненско и Бургаско. Година по-късно е в швейцарската столица Берн и в локалния университет посещава лекции по литература и география.
Завръща се в България през 1898 година и става гимназиален преподавател във Видин, а по-късно и в Казанлъшкото педагогическо учебно заведение. Но му не разрешават практикуване на учителската специалност поради " непочтено държание " към властимащите - влиза в тежък конфликт с кмета. Интересува се от политика, в началото е повлиян от концепциите на така наречен народнически социализъм. Друга концепция, която приема драговолно, е за свободна Македония, даже се записва в четата на Яне Сандански.
През 1902 година Антон Страшимиров става народен представител от листата на Радикалдемократическата партия, след това народът още два пъти му гласоподава доверие да го съставлява.
Политическите възгледи на писателя се отразяват и в неговото творчество. През 1889-а разгласява първото си стихотворение в шуменски вестник, в което недвусмислено декларира: " Мъчно, тясно ми е - шир ми дайте. " Първият му роман - " Дулчев ", излиза три години по-късно в пазарджишкото списание " Лъча ". През годините редактира разнообразни вестници и списания, на други интензивно сътрудничи. Основни тематики в ранните разкази на писателя са отруденият, безпаричен живот на българските селяни и техните борби със мощните на деня. В други произведения акцентът е върху междуличностните спорове и психическите прекарвания, върху драмата на интелигента, подбудена от духовната рецесия в обществото. Но безспорният връх в Страшимировото творчество - връх, през днешния ден скриван зад мъглата на политическата обстановка, е романът " Хоро ". Това е митингът на достойния създател против жестокостите и зверствата на българските властници при потушаването на Септемврийското въстание през 1923 година, за които самият публицист споделя: " Клаха народа, както и турчин не го е клал! " В този драматичен миг Антон Страшимиров е с народа си, при страданието и покрусата. Може би няма в международната литература друга творба, толкоз блестящо изобразяваща ужаса на насилието и яростно отричаща го. Няма друго такова хоро, играно от полудели от тъга дами върху труповете на почтените жертви!
През 1925 година сътрудничи на Гео Милев в издаването на сп. " Пламък ", само че съумява да избегне трагичната орис на поета. През същата година брат му Тодор Страшимиров, народен представител от Българска комунистическа партия, е погубен от засада в центъра на София, тъй като си е разрешил да разобличи от трибуната на Народното събрание репресиите и зверствата на фашисткия режим. По този мотив писателят написа най-краткия некролог, изпълнен със тъга и тъга: " Убиха и брат ми Тодора. Бог да пази България! "
Антон Страшимиров разгласява " Хоро " през 1926 година Малко по-късно през същата година романът е неразрешен от цензурата. При конфискацията писателят декларира: " Аз съм този, който ви открих логиката на психиката на народа си. И аз ви споделям: съсловен дух в България не можете насади! Време е мозъкът на управителните пластове да не стига единствено до върха на сабята. "
Днес романът не е неразрешен, само че услужливо е " пропуснат " от институциите и властимащите...
До последния си мирис писателят си остава бунтовник по дух. И няма мощ, която да го пречупи. През 1933 година, когато нацистите завземат властта в Германия, Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и Екатерина Каравелова основават Комитет за отбрана на евреите, само че властта не разрешава и преследва активността му, с цел да... не се меси във вътрешните работи на такава велика нация, каквато е немската...
Антон Страшимиров обаче е изцяло грохнал след гибелта на брачната половинка си Стефка. Умира във Виена на 7 декември 1937 година след несполучлива сърдечна интервенция.
От редактора
Скъпи читателю! В приложението за литература, изкуство и просвета ще си спомним за огромния публицист Антон Страшимиров, от чието рождение се навършват 150 години. Ще представим и новата книга на Светозар Казанджиев " Най-съкровеното ". А за настъпващото лято дано се настроим с едно ведро стихотворение на Вилдан Сефер.
Приятно четене!
Ако попитате младежите кой е Антон Страшимиров, множеството ще вдигнат плещи в неразбиране, дребна част ще посегнат за информация към телефона. Може би някои (с интерес към театъра) са гледали " Свекърва " - най-известната му пиеса, играна по родните подиуми стотици пъти. Но какъв брой са чели " Хоро "?
Причините да е незадоволително прочут на читателите през днешния ден се крият във времето ни, когато създатели като него с разтревожен метежен дух, с ярка гражданска позиция и сериозно обществено мислене са недолюбвани и премълчавани. Преди години бе включен в учебниците по литература, само че в този момент името му се загатва само пътем, като част от литературния развой, и нищо повече. Затова щастлив е фактът, че напълно скоро издателство " Български публицист " ще преиздаде емблематичния му разказ " Хоро ". С вярата днешните читатели да го преоткрият.
А си коства. Защото Антон Страшимиров е измежду явленията в актуалната българска литература. Един от първите модернисти, създател на разкази, повести, драми и романи, в които се стреми да обхване в художествени рамки цялостния небосвод на съвремието си. Определят го като публицист - художник на нравите, бита и времето. И още - ослепителен журналист, публичен деятел.
Роден е във Варна на 15 юни 1872 година Едва навършил тринадесет години, отпътува за Добруджа, където работи какво ли не - келнер, словослагател, бояджия, книговезец... Учи в Разградската гимназия, а по-късно - и в Садовското земеделско учебно заведение. Четири години (от 1890 до 1894) учителства из Варненско и Бургаско. Година по-късно е в швейцарската столица Берн и в локалния университет посещава лекции по литература и география.
Завръща се в България през 1898 година и става гимназиален преподавател във Видин, а по-късно и в Казанлъшкото педагогическо учебно заведение. Но му не разрешават практикуване на учителската специалност поради " непочтено държание " към властимащите - влиза в тежък конфликт с кмета. Интересува се от политика, в началото е повлиян от концепциите на така наречен народнически социализъм. Друга концепция, която приема драговолно, е за свободна Македония, даже се записва в четата на Яне Сандански.
През 1902 година Антон Страшимиров става народен представител от листата на Радикалдемократическата партия, след това народът още два пъти му гласоподава доверие да го съставлява.
Политическите възгледи на писателя се отразяват и в неговото творчество. През 1889-а разгласява първото си стихотворение в шуменски вестник, в което недвусмислено декларира: " Мъчно, тясно ми е - шир ми дайте. " Първият му роман - " Дулчев ", излиза три години по-късно в пазарджишкото списание " Лъча ". През годините редактира разнообразни вестници и списания, на други интензивно сътрудничи. Основни тематики в ранните разкази на писателя са отруденият, безпаричен живот на българските селяни и техните борби със мощните на деня. В други произведения акцентът е върху междуличностните спорове и психическите прекарвания, върху драмата на интелигента, подбудена от духовната рецесия в обществото. Но безспорният връх в Страшимировото творчество - връх, през днешния ден скриван зад мъглата на политическата обстановка, е романът " Хоро ". Това е митингът на достойния създател против жестокостите и зверствата на българските властници при потушаването на Септемврийското въстание през 1923 година, за които самият публицист споделя: " Клаха народа, както и турчин не го е клал! " В този драматичен миг Антон Страшимиров е с народа си, при страданието и покрусата. Може би няма в международната литература друга творба, толкоз блестящо изобразяваща ужаса на насилието и яростно отричаща го. Няма друго такова хоро, играно от полудели от тъга дами върху труповете на почтените жертви!
През 1925 година сътрудничи на Гео Милев в издаването на сп. " Пламък ", само че съумява да избегне трагичната орис на поета. През същата година брат му Тодор Страшимиров, народен представител от Българска комунистическа партия, е погубен от засада в центъра на София, тъй като си е разрешил да разобличи от трибуната на Народното събрание репресиите и зверствата на фашисткия режим. По този мотив писателят написа най-краткия некролог, изпълнен със тъга и тъга: " Убиха и брат ми Тодора. Бог да пази България! "
Антон Страшимиров разгласява " Хоро " през 1926 година Малко по-късно през същата година романът е неразрешен от цензурата. При конфискацията писателят декларира: " Аз съм този, който ви открих логиката на психиката на народа си. И аз ви споделям: съсловен дух в България не можете насади! Време е мозъкът на управителните пластове да не стига единствено до върха на сабята. "
Днес романът не е неразрешен, само че услужливо е " пропуснат " от институциите и властимащите...
До последния си мирис писателят си остава бунтовник по дух. И няма мощ, която да го пречупи. През 1933 година, когато нацистите завземат властта в Германия, Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и Екатерина Каравелова основават Комитет за отбрана на евреите, само че властта не разрешава и преследва активността му, с цел да... не се меси във вътрешните работи на такава велика нация, каквато е немската...
Антон Страшимиров обаче е изцяло грохнал след гибелта на брачната половинка си Стефка. Умира във Виена на 7 декември 1937 година след несполучлива сърдечна интервенция.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ