Битката за Родопите
Борисов заходи от Доспат, Българска социалистическа партия - от Хасково, а Христо Иванов се сети за Тюркян чешма
Всяка година у нас животът и гибелта, положителното и злото, младостта и паметта си дават особена среща по Коледа. Докато православните българи се смеят на шумни софри след постите, предшестващи Рождество, българските турци се събират безмълвно на едно място в Родопите, пропито от цялата болежка на най-срамното събитие от новата ни история - така наречен " възродителен развой ". Тюркян чешма. За да почетат паметта на 17-месечната Тюркян, най-малката жертва на събитията от 1984 година в кирковското село Могиляне.
" Ние знаем за какво сме тук, изпитваме персонален дълг да бъдем тук и да се поклоним пред паметника и гроба на Тюркян и на всички наши герои, които дадоха живота си за демокрацията в България, за правата и свободите в нашата Родина ", сподели ръководителят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, полагайки обичайния венец на паметника пред събралото се голям брой.
Години наред Движение за права и свободи са сами в Могиляне. До кривото огледало на 2020 година Когато в него най-неочаквано се огледа най-големият зложелател на Движението
плажният щурмовак Христо Иванов
Сложил китка в памет на починалите, само че не събрал кураж да го направи обществено, единствено пуснал пост във Facebook. Нещо като бонус към коледното си видеопослание към американците, снимано някъде към Кърджали, с цел да им покаже, че единствено той е разкрил по какъв начин властта бави градежа на газовата връзка с Гърция.
Това е за Христо Иванов Тюркян чешма, една попътна спирка, с цел да пийне водица и да се разхлади след разгорещената поредна пи ар акция.
Няма спор, че " възродителният развой " е " най-уродливото закононарушение на тоталитаризма и Държавна сигурност ". Но да употребява жертвите му за политическа агитация, искайки през днешния ден в тяхно име лустрация, е цинизъм. Къде беше 30 години?
Лицемерно е да приказва, че " огромният блян за свободна европейска България може да бъде реализиран единствено в случай че преодолеем раздялите ". Защото с появяването си в Родопите, той начерта най-страшната разграничителна линия - етническата.
Няма нищо сантиментално във неочакваната родопска обич, споходила Христо Иванов. Има единствено неутолима жадност за власт, която го тласка в обятията на някогашните членове на душманина му - Движение за права и свободи.
Изгонените от Доган към този момент нямат път към парадния вход на Ердоган
само че са решили да употребяват задния двор на Христо Иванов, с цел да излязат на политическата предизборна сцена. Последните няколко месеца те се отбелязаха. Касим Дал се изрече ласкаво за " Демократична България ". Мехмед Дикме разгласи, че следва основаване на ново съдружие, което ще се причисли към дясната групировка. Гюнер Тахир внезапно прозря, че бъдещето е в " Демократична България ". Лютви Местан също изпълзя от правосъдната дупка, с цел да уточни с пръст Христо Иванов като нов покровител.
Битката им не е да влязат в Народното събрание. Много добре си дават сметка за отношението на българските турци към Христо Иванов. Трудно ще повярват на индивида, който години наред настояваше да спрат новините на турски по националната телевизия, а в този момент общително ги зове от Рибново християни и мюсюлмани да живеят мир.
Целта е друга - да разпилеят турския избор и да хвърлят тиня по предизборния рейс на Движение за права и свободи, та нека забие спирачки. Затова и още преди да е ясно тъкмо по кое време е вотът, завъртяха старта на предизборната конкуренция за смесените региони от Родопите. За градската десница, забременяла с несъразмерни упоритости и новозаченати фрагменти, това ще е пердах на живот и гибел, в който умните и красивите ще стъпчат всичко. Дори паметта на почтено дете.
Докато за Христо Иванов пристигна времето да разбере, че мегафонът събира жълтопаветници, само че гони родопчани, в ухажването на българските турци към този момент строяват
предизборни орди останалите партии
- огромните съперници на Движение за права и свободи.
Посещението на Борисов в Доспат още по ранни зори на Коледа е явен сигнал, че ГЕРБ се готви за родопско опълчение даже без Караянчева. Изказването, че Родопите са му приоритет, наедно с образованието и опазването на здравето подсказват и размера на предстоящите държавни пари към района. 40-те милиона за депото, пътищата и учебното заведение в Доспат бяха сигнал за премиерска благотворителност към всички родопски кметове на ГЕРБ. А отсъствието на Дариткова в джипката е знак, че кандидатдепутатската листа може да е напълно сменена. Нищо чудно в нея да забележим даже самия кмет Емил Радев, който по собствен метод изтри срама от противоречивата победа на ръководещите в Смолянско.
Без достъп до хазната, Българска социалистическа партия пък залага на своя изпитана тактичност за Родопите от предишните парламентарни избори с римейк на сполучливата акция на Елена Йончева за рисковата вода.
Докато Борисов пускаше фотоси от върха на планината в Смолянско, а Христо Иванов снимаше подножието й в Кърджалийско, Българска социалистическа партия направи заход от Хасково, където цялото локално се събра, с цел да огласи, че от 1 януари Българска социалистическа партия стартират собствен мониторинг на ВиК бранша в региона. В навечерието на изборите щели да изнесат фрапиращите данни за химическите индикатори на водата и бездействието на ВиК. Като образец беше посочено превишеното наличие на арсен във водата на Любимец, както и към момента повишения манган в тази на Свиленград, Харманли и Симеоновград.
Партийната борбата за Родопите е колкото закъсняла, толкоз и безсмислена. Само на човек, който не познава планината, може да му хрумне да води война в нея. Там борби не е имало. Не единствено тъй като пришелецът елементарно се губи. Но и тъй като великата, тайнствена и мистична Родопа не разделя, а събира. След всичко претърпяно през вековете, в нея
хората живеят дружно, без значение от етнос и диалект
и макар ежбите, които останалите водят в подножието й. Тя е знак на паметта и търпението. А мимолетните опити за предизборно ухажване бързо заглъхват във безконечните думи на поп Алигорко от " Време разделно ": " Какво са хиляда години за планината... "
Паметта, саможертвата, добротата - това допира сърцето на родопчаните. А пословичната им неотстъпчивост ще усети всеки но Христо Иванов, който си разреши да придвижи по земите им заразното разделяне.
Всяка година у нас животът и гибелта, положителното и злото, младостта и паметта си дават особена среща по Коледа. Докато православните българи се смеят на шумни софри след постите, предшестващи Рождество, българските турци се събират безмълвно на едно място в Родопите, пропито от цялата болежка на най-срамното събитие от новата ни история - така наречен " възродителен развой ". Тюркян чешма. За да почетат паметта на 17-месечната Тюркян, най-малката жертва на събитията от 1984 година в кирковското село Могиляне.
" Ние знаем за какво сме тук, изпитваме персонален дълг да бъдем тук и да се поклоним пред паметника и гроба на Тюркян и на всички наши герои, които дадоха живота си за демокрацията в България, за правата и свободите в нашата Родина ", сподели ръководителят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, полагайки обичайния венец на паметника пред събралото се голям брой.
Години наред Движение за права и свободи са сами в Могиляне. До кривото огледало на 2020 година Когато в него най-неочаквано се огледа най-големият зложелател на Движението
плажният щурмовак Христо Иванов
Сложил китка в памет на починалите, само че не събрал кураж да го направи обществено, единствено пуснал пост във Facebook. Нещо като бонус към коледното си видеопослание към американците, снимано някъде към Кърджали, с цел да им покаже, че единствено той е разкрил по какъв начин властта бави градежа на газовата връзка с Гърция.
Това е за Христо Иванов Тюркян чешма, една попътна спирка, с цел да пийне водица и да се разхлади след разгорещената поредна пи ар акция.
Няма спор, че " възродителният развой " е " най-уродливото закононарушение на тоталитаризма и Държавна сигурност ". Но да употребява жертвите му за политическа агитация, искайки през днешния ден в тяхно име лустрация, е цинизъм. Къде беше 30 години?
Лицемерно е да приказва, че " огромният блян за свободна европейска България може да бъде реализиран единствено в случай че преодолеем раздялите ". Защото с появяването си в Родопите, той начерта най-страшната разграничителна линия - етническата.
Няма нищо сантиментално във неочакваната родопска обич, споходила Христо Иванов. Има единствено неутолима жадност за власт, която го тласка в обятията на някогашните членове на душманина му - Движение за права и свободи.
Изгонените от Доган към този момент нямат път към парадния вход на Ердоган
само че са решили да употребяват задния двор на Христо Иванов, с цел да излязат на политическата предизборна сцена. Последните няколко месеца те се отбелязаха. Касим Дал се изрече ласкаво за " Демократична България ". Мехмед Дикме разгласи, че следва основаване на ново съдружие, което ще се причисли към дясната групировка. Гюнер Тахир внезапно прозря, че бъдещето е в " Демократична България ". Лютви Местан също изпълзя от правосъдната дупка, с цел да уточни с пръст Христо Иванов като нов покровител.
Битката им не е да влязат в Народното събрание. Много добре си дават сметка за отношението на българските турци към Христо Иванов. Трудно ще повярват на индивида, който години наред настояваше да спрат новините на турски по националната телевизия, а в този момент общително ги зове от Рибново християни и мюсюлмани да живеят мир.
Целта е друга - да разпилеят турския избор и да хвърлят тиня по предизборния рейс на Движение за права и свободи, та нека забие спирачки. Затова и още преди да е ясно тъкмо по кое време е вотът, завъртяха старта на предизборната конкуренция за смесените региони от Родопите. За градската десница, забременяла с несъразмерни упоритости и новозаченати фрагменти, това ще е пердах на живот и гибел, в който умните и красивите ще стъпчат всичко. Дори паметта на почтено дете.
Докато за Христо Иванов пристигна времето да разбере, че мегафонът събира жълтопаветници, само че гони родопчани, в ухажването на българските турци към този момент строяват
предизборни орди останалите партии
- огромните съперници на Движение за права и свободи.
Посещението на Борисов в Доспат още по ранни зори на Коледа е явен сигнал, че ГЕРБ се готви за родопско опълчение даже без Караянчева. Изказването, че Родопите са му приоритет, наедно с образованието и опазването на здравето подсказват и размера на предстоящите държавни пари към района. 40-те милиона за депото, пътищата и учебното заведение в Доспат бяха сигнал за премиерска благотворителност към всички родопски кметове на ГЕРБ. А отсъствието на Дариткова в джипката е знак, че кандидатдепутатската листа може да е напълно сменена. Нищо чудно в нея да забележим даже самия кмет Емил Радев, който по собствен метод изтри срама от противоречивата победа на ръководещите в Смолянско.
Без достъп до хазната, Българска социалистическа партия пък залага на своя изпитана тактичност за Родопите от предишните парламентарни избори с римейк на сполучливата акция на Елена Йончева за рисковата вода.
Докато Борисов пускаше фотоси от върха на планината в Смолянско, а Христо Иванов снимаше подножието й в Кърджалийско, Българска социалистическа партия направи заход от Хасково, където цялото локално се събра, с цел да огласи, че от 1 януари Българска социалистическа партия стартират собствен мониторинг на ВиК бранша в региона. В навечерието на изборите щели да изнесат фрапиращите данни за химическите индикатори на водата и бездействието на ВиК. Като образец беше посочено превишеното наличие на арсен във водата на Любимец, както и към момента повишения манган в тази на Свиленград, Харманли и Симеоновград.
Партийната борбата за Родопите е колкото закъсняла, толкоз и безсмислена. Само на човек, който не познава планината, може да му хрумне да води война в нея. Там борби не е имало. Не единствено тъй като пришелецът елементарно се губи. Но и тъй като великата, тайнствена и мистична Родопа не разделя, а събира. След всичко претърпяно през вековете, в нея
хората живеят дружно, без значение от етнос и диалект
и макар ежбите, които останалите водят в подножието й. Тя е знак на паметта и търпението. А мимолетните опити за предизборно ухажване бързо заглъхват във безконечните думи на поп Алигорко от " Време разделно ": " Какво са хиляда години за планината... "
Паметта, саможертвата, добротата - това допира сърцето на родопчаните. А пословичната им неотстъпчивост ще усети всеки но Христо Иванов, който си разреши да придвижи по земите им заразното разделяне.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ