Борбата за налагане на дневен ред се ожесточава. Поне засега,

Борбата за налагане на дневен ред се ожесточава. Поне към този момент, европейският дневен ред не съумява да преодолее димните пердета, които трансформират вероятността към същинските измерения на това, което се случва. Всяка последваща димна завеса предлага нови благоприятни условия за планиране на страхове и отчаяние от несбъднати митове и легенди. Повечето от тези димни пердета нямат нищо общо с пушека или фините прахови частици над София. Те се генерират по-скоро от форсиране на място, от самобитен политически дрифт, от прекомерни упоритости, затворени в прекомерно невисок политически небосвод.

Никой към този момент не може да си спомни предпоследната самодейност за офанзива към ГЕРБ от страна на Българска социалистическа партия. В началото изглеждаше, че социалистите се придвижват по своя пътна карта, на която са маркирани някакви цели или най-малко ориентири. Всъщност, не е по този начин. Принципът е да се реагира все по-радикално на всеки мотив, без значение дали става дума за нещо действително или не. Колкото по-крайна е реакцията, толкоз повече хората ще не помнят същинската й причина. В този вид тактичност значима е не казусът, а драматизмът в озвучаването на реакцията. На мястото на подправените вести от ден на ден се откриват първичните страхове. Така публичното мнение следи ръката, а не това, което тя сочи.

Обзети от суматоха да не се изложат пред чужденците, разнообразни групи за напън взеха решение да се покажат пред същите тези чужденци. Вариациите в жанр „ Елате ни вижте! “ са не по-малко забележим израз на комплекс за национална непълноценност и политически провинциализъм, в сравнение с трансформиралото се в проклинание обръщение „ да не се изложим пред чужденците “. Всичко това закупи формата на каскада от митинги и политически заявления, които взаимно пресичайки и обезсмисляйки се, сгъстиха още повече димната завеса. Мултиплицирането на свадите стартира да заличава границите сред тях. Но това е бърза писта, по която всеки опит за политически дрифт може да приключи с верижна злополука.

Вместо образуването на някаква обща позиция, другите групи за политически напън съумяха да основат визията за някакъв неотслабващ скандал, който набира сили и се разраства. Само през последния месец броят на подправените вести за провали и унищожителни кавги надвиши всички санитарни правила. По-важното е, че самото публично внимание е дотам скандализирано, че всеки идващ проблем, без значение дали е действителен, или не, има все по-малък късмет да бъде видян. Скандалът притегля публичното внимание, само че за все по-кратко време. След това е нужен или нов скандал, или увеличение на залога посредством коренно опълчване.

След като съперниците на държавното управление посветиха няколко седмици на въпроса за това по какъв начин ще се провали българското председателство, поради корупцията в ремонта на НДК, поради неналичието на петзвездни хотели, поради неналичието на публични поръчки или поради оповестените публични поръчки, самата тематика за председателството на Съвета на Европейския съюз бе изтласкана настрана от дневния ред на обществото. Първият месец демонстрира, че българската администрация се оправя добре, а оценките за практическата подготовка на страната ни са позитивни, само че това не доближава до публичното внимание. За страдание, няма пространство за логичен спор по въпроса по какъв начин и по какви тематики българският и европейският дневен ред съответстват. Това няма по какъв начин да се случи на фона на все по-бомбастичните известия за нови кавги и провали.

Машините за пушек, сходно на тези за неестествен сняг, изразходват много сила и запаси. В началото изглеждаше, че опозицията се стреми да сътвори димна бариера пред ръководещите или даже да ги обкръжи измежду пушека. Всъщност се оказа, че става дума за обособени димки, които бързо губят силата си, оставяйки след себе си единствено противен аромат. Сред тематиките, които в действителност заслужават сериозен спор, бяха запалени и елементарни фишеци, които трябваше да основат визията за повсеместност на съпротивата. Постепенно стана ясно, че димните пердета в действителност стартират да дезориентират всички, а освен публичното мнение или ръководещите. Така мнозина се озоваха ненадейно от една и съща страна на все по-трудно различимите предходни разграничителни линии. Движението напред стартира да губи смисъла си, когато се движиш в кръг.

И въпреки всичко, месеци след началото на тази атака, измежду талазите от пушек, стартира да се обрисува нещо, което ще дефинира политическия профил на 2018 година. Независимо от лавинообразната форма на политическите кавги, измежду общата пушилка стартира да се оформя зона с по-високо налягане. Макар и ненадейно, тя бе маркирана за първи път не от рецензиите за екологичната политика или от тематиката за свободата на словото, а от доведената до цялостен парадокс тематика за Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка против насилието над дами и домашното принуждение. Споровете по отношение на нейната ратификация се трансфораха в най-яркия облик на това, което Тончо Жечев наричаше „ котловинно мислене “. Тук димните пердета към този момент наподобяват като стена, която разделя и опълчва във все по-голяма степен българското общество и то по един в действителност важен проблем като насилието.

Ненадейно за мнозина, тази долина се оказа обвързвана с друга, не по-малко дълбока и неразучена. Засега, по-скоро в усилието си да изградят визията за някаква съгласуваност в държанието си, от Българска социалистическа партия нападнаха програмата за образование по история и цивилизации за десети клас и по-точно, онази част от образователната стратегия, която има отношение към интервала след съветизацията на България. Макар към момента да няма подобен учебник, той към този момент се трансформира в обект на гневна опозиция. Дори споменаването на тоталитарния режим и сходствата сред руския му модел, национал-социализма и фашизма, провокира все по-яростна опозиция.

Би било прекомерно елементарно да кажем, че това е спор за оня Петко, който към момента е нероден, само че към този момент е заедно с мъжете. Връзката сред насъскването на публичните страхове против Истанбулската спогодба и учебника по история наподобява доста по-дълбока и трайна. Фактът, че болшинството от българските жители реагираха на фантасмагориите за „ третия пол “ с вълна от вицове е окуражаващ. Но, настрана от трагикомичния резултат на дълбокото неразбирателство, върху което се построяват нови политически легенди, остава същинското поле, по отношение на което ще се структурира дебата на 2018 година.

Става въпрос за това в каква степен в действителност българското общество се модернизира. Представата за европейската интеграция като бюрократичен развой, който се развива по някакви свои правила, само че който рано или късно, ще ни докара до ново качество на живот, към този момент не е задоволителна. Доколко резистентен е процеса на рационализация на българското общество? Наистина ли всички схващат смисъла на основополагащата полезност, върху която е построена Европа – че всяко човешко създание се ражда свободно и равно по достолепие и права? Колко надълбоко е проникнала съветизацията в отношението към човешкия живот и достолепие? И какъв брой трайно може да корумпира и деморализира българското общество нападателната незначителност, която съчетава упоритостта за власт с комплексите за национална непълноценност?

Това са същинските въпроси, на които би трябвало да си отговорим през тази година. Всички други отговори ще придобият значение единствено според от тази равносметка. Тези отговори не могат да бъдат получени на референдум. Те се образуват всеки ден, във връзка с всяка тематика от дневния ред на България, малко по малко. В края на тази година ще можем да кажем къде са ни отвели тези стъпки. И най-много – какъв брой дълго можем още да се лутаме сред тези димните пердета.