Иван Николов: Новите юго-вампири
Болно отекна новината за свиреп пребития секретар на българския клуб в Охрид Християн Пендиков поради демонстрация на българско национално съзнание. Младежът е с голям брой пострадвания и фрактури. С български държавен аероплан е превозен от Охрид във Военномедицинска академия в София на лекуване. Същевременно в обществените мрежи са отправени нови закани против българите. Македонските медии се пробват да преквалифицират този, всъщност акт на антибългарска ненавист, в свада сред наркопласьори или в някаква младежка палавщина. Не е за първи път. Опожаряването на клуба „ Иван Михайлов ” в Битоля, две други набези против клуба „ Цар Борис III ” в Охрид демонстрират, че това е наклонност която се толерира от македонските управляващи и политиците.
Корените са доста по-дълбоки и би трябвало да ги търсим във външно-политическите фактори, които се ужасяват от българското и европейското културно въздействие в Северна Македония и новосъздадената вътрешна антибългарска настройка измежду македонските жители посредством системата на възпитанието и образованието, формалната история, медиите и прочие
Проявите на етническо принуждение в постюгославското пространство не са оригиналност. В Нови Сад наскоро беше нанесен побой против хърватски актьори. После други хора с фашистки знаци физически нападнаха посетителите на кафенето „ Черен овен ” в Нови Сад, в което се събират антифашистки деятели и деятели за правата на индивида. Много хора с избрани национални, демократични и културни възгледи в Босна и Херцеговина, Черна Гора, Косово и Северна Македония към този момент години наред не могат да спят умерено.
Мнозина към момента наивно си мислят, че в 21 век е невероятно да се повтори нещо като „ Кристалната нощ ” – антиеврейски разгром в Германия и Австрия от 1938 година. Или „ Кървавият Божик ” 1945 – ликвидирането по лист на хора с българско национално съзнание за македонизация на популацията в Македония.
Оказа се, че освен е допустимо, само че е предстоящо и неизбежно предвид на десетилетия наред възпитаваната мракобесна сърбо-комунистическа (сега към този момент и профашистка) идеология измежду македонските жители. Това са плодовете на уроците по македонска история за „ българските фашистки окупатори ”, изписани от „ историчарите ” като Михайло Апостолски, Стефан Мицов, Иван Катарджиев, Тодор Чепреганов и доста други ученици на Белградския университет. Към тях би трябвало да прибавим голям брой модерни политици, учени, публицисти, ТВ водещи, писатели, режисьори, актьори, музиканти, спортисти и прочие, които непрекъснато настройват публичното мнение, че най-голямата заплаха за Македония е България!? Същата България, която през последните три десетилетия интензивно работеше за признание и одобряване на македонската държавност и за нейното участие в Европейския съюз! Ако не беше тъжно, щеше да бъде смешно.
Сега към този момент не е смешно. Става рисково. Обхваната от антибългарска параноя и някакъв див македонски шовинизъм, модерна Македония се подхлъзва в неонацизъм и почва да пали, да стреля, да удря, да троши, да истерясва по всичко българско. В „ патриотичния ” си блян да преследват измислените „ български фашисти ”, свръх-македонските „ патриоти ” се трансформират в неонацисти чиято обсесия е да преследват българските клубове в Македония и сънародниците си, които под въздействието на обществено наличните научни обстоятелства, стартират леко да изтрезняват от македонистката идеология.
Великосръбските метастази в тялото на Югославия доведоха до нейната гибел. Републиките, които съумяха да се излекуват от тях към този момент са самостоятелни проспериращи европейски страни със постоянна народна власт. Ония, които към момента не осъзнават, че са заболели от великосръбската националистическа болест, съществено са застрашени да ги сполети ориста на Югославия. Сред тях, несъмнено, е и Северна Македония.
Цар Борис III против чието име водят война новородените македонски „ патриоти ” в никакъв случай не е бил проблем за Македония. На него никой не може да му отнеме заслугата за спасяването на 50 000 български евреи. Както и никой не може да оспори на същинските сръбски фашисти Дража Михайлович, Милан Недич, Димитрийе Лютич, че първи победоносно са изпратили на Фюрера новината, че Белград е „ Judenfrei ”, т.е. че евреите в Белград са „ изтребени ”. Да считаме ли и листата на Лазар Колишевски, по който на Коледа 1945 година са избити 1200 българи? Същият този Колишев(ски), който дължи живота си точно на милостта на цар Борис III.
Какво да кажем за актуалните Слободан Милошевич, Воислав Шешел и техните проксита Радован Караджич и Ратко Младич? Какво да кажем за Вуковар, Дубровник, Сребреница, Фоча, Прийедор, Сараево, Джаковица, Рачак? За присъдата на Международния арбитражен съд в Хага в която за първи път в европейската история Сърбия бе оповестена за отговорна, че не е предотвратила геноцида в Сребреница?
Консолидиращият се великосръбски шовинизъм още веднъж пред очите на Европа души държавната самостоятелност на Черна гора, на Босна и Херцеговина, на Косово... а и на Северна Македония, единствено стойте та гледайте. Та нали точно представителят на Милошевич и водачът на сръбските социалисти Ивица Дачич ни беше заречен „ второ полувреме ” в битката за сръбското национално обединяване. И тя продължи – опит за прелом със сръбска и съветска интервенция в Черна гора, завладяване на властта в Черна гора благодарение на Сръбската православна черква и просръбските партии финансирани от Белград, непрекъснати опити да се разори Босна и Херцеговина, да се възобнови войната на Косово и „ сръбския свят ”, който да сплоти всичко това със седалище в Белград. Отново се повлякоха църковните шествия със свещи, тамян и песнопения, с хоругви и държавни флагове, с приповдигнати слова против окупаторите, фашистите, хомосексуалистите, предателите, и все в името на православието, нали, и на следващата мегали химера. А в действителност в името на завоюването на непознати територии, тяхното етническо пречистване и обир.
Та нали в същата тази Македония албанските ексцесии и опитът за прелом в Народното собрание бяха директно ръководени от сътрудници на сръбски служби. Да сте чули неприятна дума за Сърбия и сърбите в Македония, набези против сръбски клубове или за пребит сърбин в Македония?
По мотив Деня на държавността на Сърбия, президентът Вучич награди с медал владиката Пахомий – рупора на антибългарската агитация в Южна Сърбия!? За какво друго, в случай че не е за канонизирането на „ Сурдулишките мъченици ”, научните конференции за „ българските зверства ” по време на Първата международна война, построяването на паметна костница на сръбските жертви избити от българите, антибългарските шествия с хоругви и флагове, честванията на 10 века на сръбския манастир „ Прохор Пчински ”, непрекъсната антибългарска акция в сръбските медии и прочие
Пълзящият великосръбски шовинизъм дружно с съветското настъпление, които всячески се пробват да подтиснат европейското въздействие на Балканите – това е външната причина за антибългарската нервност, която обгръща Северна Македония. Истерия, която всъщност е боязън да не се срутен сръбско/югославските легенди и Северна Македония да стане съвременна, демократична и толерантна европейска страна с нови полезности и ново място на Балканите.
За страдание, през днешния ден ни застигат следствията от несвършената работа в изтеклите три десетилетия от разпадането на Югославия. Вместо да бяхме възпитали едно потомство млади македонци в европейски дух, с нови полезности и отворени възгледи, ние без да видим, допуснахме под въздействието на остарялата сърбо/югославска просветителна система, да израсне още едно потомство, което всеобщо бе възпитавано да ненавижда българи, албанци, хървати, мюсюлмани и прочие
На македонската, само че и на българската общност беше спестена истината за същността на процесите, които доведоха до жестоките закононарушения от 90-те години на предишния век. И до през днешния ден има хора, които не схващат за какво Югославия бе бомбардирана, за какво югославските републики водиха война за самостоятелност, за какво Косово стана самостоятелна страна и за какво в този момент отново стартира „ второто полувреме ” със същите играчи. /БГНЕС
-------------
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград “. Анализът е написан особено за БГНЕС.
Корените са доста по-дълбоки и би трябвало да ги търсим във външно-политическите фактори, които се ужасяват от българското и европейското културно въздействие в Северна Македония и новосъздадената вътрешна антибългарска настройка измежду македонските жители посредством системата на възпитанието и образованието, формалната история, медиите и прочие
Проявите на етническо принуждение в постюгославското пространство не са оригиналност. В Нови Сад наскоро беше нанесен побой против хърватски актьори. После други хора с фашистки знаци физически нападнаха посетителите на кафенето „ Черен овен ” в Нови Сад, в което се събират антифашистки деятели и деятели за правата на индивида. Много хора с избрани национални, демократични и културни възгледи в Босна и Херцеговина, Черна Гора, Косово и Северна Македония към този момент години наред не могат да спят умерено.
Мнозина към момента наивно си мислят, че в 21 век е невероятно да се повтори нещо като „ Кристалната нощ ” – антиеврейски разгром в Германия и Австрия от 1938 година. Или „ Кървавият Божик ” 1945 – ликвидирането по лист на хора с българско национално съзнание за македонизация на популацията в Македония.
Оказа се, че освен е допустимо, само че е предстоящо и неизбежно предвид на десетилетия наред възпитаваната мракобесна сърбо-комунистическа (сега към този момент и профашистка) идеология измежду македонските жители. Това са плодовете на уроците по македонска история за „ българските фашистки окупатори ”, изписани от „ историчарите ” като Михайло Апостолски, Стефан Мицов, Иван Катарджиев, Тодор Чепреганов и доста други ученици на Белградския университет. Към тях би трябвало да прибавим голям брой модерни политици, учени, публицисти, ТВ водещи, писатели, режисьори, актьори, музиканти, спортисти и прочие, които непрекъснато настройват публичното мнение, че най-голямата заплаха за Македония е България!? Същата България, която през последните три десетилетия интензивно работеше за признание и одобряване на македонската държавност и за нейното участие в Европейския съюз! Ако не беше тъжно, щеше да бъде смешно.
Сега към този момент не е смешно. Става рисково. Обхваната от антибългарска параноя и някакъв див македонски шовинизъм, модерна Македония се подхлъзва в неонацизъм и почва да пали, да стреля, да удря, да троши, да истерясва по всичко българско. В „ патриотичния ” си блян да преследват измислените „ български фашисти ”, свръх-македонските „ патриоти ” се трансформират в неонацисти чиято обсесия е да преследват българските клубове в Македония и сънародниците си, които под въздействието на обществено наличните научни обстоятелства, стартират леко да изтрезняват от македонистката идеология.
Великосръбските метастази в тялото на Югославия доведоха до нейната гибел. Републиките, които съумяха да се излекуват от тях към този момент са самостоятелни проспериращи европейски страни със постоянна народна власт. Ония, които към момента не осъзнават, че са заболели от великосръбската националистическа болест, съществено са застрашени да ги сполети ориста на Югославия. Сред тях, несъмнено, е и Северна Македония.
Цар Борис III против чието име водят война новородените македонски „ патриоти ” в никакъв случай не е бил проблем за Македония. На него никой не може да му отнеме заслугата за спасяването на 50 000 български евреи. Както и никой не може да оспори на същинските сръбски фашисти Дража Михайлович, Милан Недич, Димитрийе Лютич, че първи победоносно са изпратили на Фюрера новината, че Белград е „ Judenfrei ”, т.е. че евреите в Белград са „ изтребени ”. Да считаме ли и листата на Лазар Колишевски, по който на Коледа 1945 година са избити 1200 българи? Същият този Колишев(ски), който дължи живота си точно на милостта на цар Борис III.
Какво да кажем за актуалните Слободан Милошевич, Воислав Шешел и техните проксита Радован Караджич и Ратко Младич? Какво да кажем за Вуковар, Дубровник, Сребреница, Фоча, Прийедор, Сараево, Джаковица, Рачак? За присъдата на Международния арбитражен съд в Хага в която за първи път в европейската история Сърбия бе оповестена за отговорна, че не е предотвратила геноцида в Сребреница?
Консолидиращият се великосръбски шовинизъм още веднъж пред очите на Европа души държавната самостоятелност на Черна гора, на Босна и Херцеговина, на Косово... а и на Северна Македония, единствено стойте та гледайте. Та нали точно представителят на Милошевич и водачът на сръбските социалисти Ивица Дачич ни беше заречен „ второ полувреме ” в битката за сръбското национално обединяване. И тя продължи – опит за прелом със сръбска и съветска интервенция в Черна гора, завладяване на властта в Черна гора благодарение на Сръбската православна черква и просръбските партии финансирани от Белград, непрекъснати опити да се разори Босна и Херцеговина, да се възобнови войната на Косово и „ сръбския свят ”, който да сплоти всичко това със седалище в Белград. Отново се повлякоха църковните шествия със свещи, тамян и песнопения, с хоругви и държавни флагове, с приповдигнати слова против окупаторите, фашистите, хомосексуалистите, предателите, и все в името на православието, нали, и на следващата мегали химера. А в действителност в името на завоюването на непознати територии, тяхното етническо пречистване и обир.
Та нали в същата тази Македония албанските ексцесии и опитът за прелом в Народното собрание бяха директно ръководени от сътрудници на сръбски служби. Да сте чули неприятна дума за Сърбия и сърбите в Македония, набези против сръбски клубове или за пребит сърбин в Македония?
По мотив Деня на държавността на Сърбия, президентът Вучич награди с медал владиката Пахомий – рупора на антибългарската агитация в Южна Сърбия!? За какво друго, в случай че не е за канонизирането на „ Сурдулишките мъченици ”, научните конференции за „ българските зверства ” по време на Първата международна война, построяването на паметна костница на сръбските жертви избити от българите, антибългарските шествия с хоругви и флагове, честванията на 10 века на сръбския манастир „ Прохор Пчински ”, непрекъсната антибългарска акция в сръбските медии и прочие
Пълзящият великосръбски шовинизъм дружно с съветското настъпление, които всячески се пробват да подтиснат европейското въздействие на Балканите – това е външната причина за антибългарската нервност, която обгръща Северна Македония. Истерия, която всъщност е боязън да не се срутен сръбско/югославските легенди и Северна Македония да стане съвременна, демократична и толерантна европейска страна с нови полезности и ново място на Балканите.
За страдание, през днешния ден ни застигат следствията от несвършената работа в изтеклите три десетилетия от разпадането на Югославия. Вместо да бяхме възпитали едно потомство млади македонци в европейски дух, с нови полезности и отворени възгледи, ние без да видим, допуснахме под въздействието на остарялата сърбо/югославска просветителна система, да израсне още едно потомство, което всеобщо бе възпитавано да ненавижда българи, албанци, хървати, мюсюлмани и прочие
На македонската, само че и на българската общност беше спестена истината за същността на процесите, които доведоха до жестоките закононарушения от 90-те години на предишния век. И до през днешния ден има хора, които не схващат за какво Югославия бе бомбардирана, за какво югославските републики водиха война за самостоятелност, за какво Косово стана самостоятелна страна и за какво в този момент отново стартира „ второто полувреме ” със същите играчи. /БГНЕС
-------------
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград “. Анализът е написан особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ