Свещеният град, в който земята няма цена
* Божи гроб разделя живота на две - преди и по-късно
* В Йерусалим чудесата са на всяка крачка
-->
Йерусалим е от тези градове, в които мечтаеш да се върнеш цялостен живот. Красотата и историите му са безкрайни, пристрастеностите, които се разпростират там от хилядолетия и до ден сегашен, не оставят никого безучастен. Чудесата са на всяка крачка, а локалните добре знаят по какъв начин да печелят от екзалтираните поклонници, подготвени непременно да отнесат вкъщи най-малко малко парченце от Свещения град.
Влизаме в Йерусалим по необятната автомагистрала от Тел Авив. Покрай пътя са грижливо поддържаните тераси с лозя и маслини, доказващи, че пустинята може да се трансформира в божествен ъгъл. Встрани от шосето се виждат остатъци от остарели бойни машини, превърнати в монументи, с цел да припомнят, че този път може да е сцена на жестоки сражения.
Първото усещане от Йерусалим е, че постройките в целия град са облицовани с един и същи камък. Прочутият ерусалимски камък. Строен в продължение на хилядолетия, сриван до основи от трусове, разрушаван от нашественици, само че изграждан още веднъж, без образът му да се трансформира фрапантно. Сякаш един и същи проектант е дирижирал строителството в продължение на хилядолетия. И стремежът е бил да се продължи традицията, а не да унищожи основаното от предшественика.
Старият град е наобиколен от солидни стени, по които новото време е оставило белезите от снаряди. Йерусалим е заветен град за юдеи, християни и мюсюлмани. Тук е Стената на рева, излишък от тогавашния Втори храм, почитана от всички евреи. Само една улица я дели от Гроба на Спасителя на всички християни. И сред тях е третата по значимост джамия за исляма след Мека и Медина - " Ал Акса ".
В Стария град може да се влезе през 7 порти. Англичаните, които поели ръководството на града след разпадането на турската империя при започване на ХХ век решили, че най-лесно ще се оправят с жителите му на правилото " Разделяй и владей ". Оттогава са се обособили четирите съществени квартала - мюсюлмански, еврейски, християнски и арменски.
Тръгваме през арабската част. Търговците са завладяли всеки метър. Продава се всичко, което може да пожелае екскурзиантът. Вдясно - фланелка с портрет на Че Гевара и надпис " Свободна Палестина ". Вляво - Путин и Берлускони с арабски шамии. Малко по-нататък - менори свещник и кипи-шапчици паралелно с Разпятието, дълги мюсюлмански плебеи и наргилета.
По-нататък е царството на месарите. На ченгели висят овнешки плешки, злокобно се усмихват овчи глави. Висят преди малко уловени змиорки и двуметрови акули. Ако се измориш, сядаш да изпиеш чаша арабско кафе с кардамон – сладко и извънредно ароматно. Или да се подкрепиш с черен чай, гарниран със свежи листенца мента. Гладен няма да останеш. Из уличките деца разнасят на главите си тави с прясно изпечен симид, в дребните ресторантчета оферират пилета, печени на плам, безквасни арабски питки и необикновено вкусни сосове. За десерт безусловно би трябвало да се опита кюнефе – сладкиш със сирене и шафран. За да го пробваш обаче би трябвало да чакаш на опашка сладкарят да извади тавата от фурната, тъй като порциите свършват незабавно.
Всеки квадратен сантиметър на тези тесни каменисти улички е скъп. Никой не знае какъв брой коства, тъй като никой не продава. " Дадоха ми празен чек и ми предложиха самичък да напиша цената. Казах, че няма цена ", споделя притежател на магазинче, което не надвишава 20 квадрата. Извън стените на Стария град, само че напълно покрай него, апартамент от 70 квадрата коства над милион $. И купувачи не липсват. Почти няма арабин, който да продаде ерусалимска земя на евреи. Не тъй като покупко-продажбите не биха били сполучливи – в противен случай, притежателят става милионер. Но единствено за ден. Защото на идващия нормално е мъртъв. Събратята му не простят измяната.
Пътят на болката
На Разпети петък тясната улица, постлана с излъскани от стъпки неравни камъни, е най-пренаселеното място в света. Хора от близки и далечни страни, говорещи на разнообразни езици, черни, бели и жълти, небогати и богати, дами, мъже и деца, странници и свещеници вървят по веднъж и в един темп. На лицата им е изписано единствено едно - болежка.
Огромен дървен кръст, повлечен от десетки плещи, води тълпата.Така претъпкана с народ е била дребната ерусалимска уличка на този ден и преди повече от 2000 години. Тогава обаче кръстът е носен единствено от един - Иисус, който би трябвало да извърши волята на Господ и дълга си към човечеството.
През ХIII век доминиканският мисионер Риколдо де Монтерече дава името на улицата - " Via dolorоsa ". Пътят на болката.
В навечерието на Великден, когато хотелите в Ерусалим се пръскат по шевовете, магазинчетата от двете страни на " Via dolorоsa " се радват на своята беритба. Всеки от търговците твърди, че тъкмо пред неговия магазин Спасителят е оставил някакъв знак. Според летописците, спирките по " Пътя на болката " са 14. Но в случай че повярвате на продавачите, броят им ще скочи няколко пъти.
Пътят към Голгота - по този начин назовават страдалческото пътешестване на Исус. Голгота е хълмът над Ерусалим. Наричали го по този начин, тъй като височината доста приличала на човешко чело. " Via dolorоsa " стартира от мястото, където в миналото се е издигала крепостта Антония. Днес, с цел да поемат по стъпките на Спасителя, туристите би трябвало да влязат през Лъвската врата и да поспрат. Точно там в миналото е било Пилатовото съдилище.
Туристически гидове и пет църкви владеят Светото място
Многоезична навалица изпълва до краен лимит дребното площадче пред Храма на гроба Господен. Портите водят към най-голямата християнска реликва - Божи гроб. В нишата, изсечена в скалата, е положено тялото на Спасителя, откакто е свалено от кръста. Три дни по-късно на същото място сяда ангел, изпратен от Господ да заяви на стражите, че Иисус е възкръснал.
На Божи гроб всеки е пристигнал да лекува болките си. Повечето се молят за здраве, шанс или някакво знамение. По едно обаче си наподобяват - стават хаджии. От този миг почетната купа ще краси биографията на мирянина до момента в който е жив. Ще я наследят синове и внуци. Ще влезе в името на генерации. Но с цел да е законно всичко, най-добре е да се вземе съответният документ.
Вече сме под високите сводове на храма, който е издигнат през 335 година Много смелчаци са изгубили живота си в борбите за него. Разрушаван, опожаряван, още веднъж възстановяван - всякога по-голям и хубав.
Зад дебелите стени царува загадъчен сумрак. Светлината от свещи и кандила прескача върху луксозните стенописи, разпятия, иконостаси. Много майстори зографи са оставили гения и душата си тук.
В храма " Възкресение Господне " свои представителства имат пет християнски църкви - католическа, източно-православна, арменска, сирийска, етиопска. Всяка от тях извършва своите ритуали, има своето време за молебствия. Както се случва през последните 2000 години в християнския свят, и тук светите отци непрекъснато водят война между тях. В църковните летописи са разказани освен лютите им кавги, а даже и шамарите, които от време на време си разменят.
Източното православие е показано от гръцката черква. Някога е имало и български параклис. Но това е било доста от дълго време.
Пищно украсеният олтар на гръцката черква е мястото, където са се издигали разпятията на Христос и двамата разбойници. Сега тук е цялостно с мощи на светци, на които се кланят вярващи от целия свят.
Но и от божите чиновници има по-големи началници в църквата - екскурзоводите. Те предвождат групите си като същински пълководци. И са подготвени на всичко, с цел да прекарат по-бързо своите си богомолци под сводовете на параклиса, където е заровен Спасителят.
Необичайна за святото място шумотевица се носи из храма. Чуват се крясъци на разнообразни езици. Блъсканица, замяна на хули, цялата опашка взема страна по разногласието. В същото време орган озвучава ритуалния марш на католическите свещеници с токатите на Бах. Виртуозът зад органа не устоя и също извисява глас: " Млъкнете, вие обиждате църквата! "
Цялата суетност на света обаче остава някъде надалеч, надалеч в онази минута, когато останеш уединено със Спасителя в гробницата. Тогава времето ти се разделя на две - преди Божи гроб и по-късно. И единствено от теб зависи дали ще възкръснеш за нов живот или ще останеш при дребните дразнещи неща от битието.
* В Йерусалим чудесата са на всяка крачка
-->
Йерусалим е от тези градове, в които мечтаеш да се върнеш цялостен живот. Красотата и историите му са безкрайни, пристрастеностите, които се разпростират там от хилядолетия и до ден сегашен, не оставят никого безучастен. Чудесата са на всяка крачка, а локалните добре знаят по какъв начин да печелят от екзалтираните поклонници, подготвени непременно да отнесат вкъщи най-малко малко парченце от Свещения град.
Влизаме в Йерусалим по необятната автомагистрала от Тел Авив. Покрай пътя са грижливо поддържаните тераси с лозя и маслини, доказващи, че пустинята може да се трансформира в божествен ъгъл. Встрани от шосето се виждат остатъци от остарели бойни машини, превърнати в монументи, с цел да припомнят, че този път може да е сцена на жестоки сражения.
Първото усещане от Йерусалим е, че постройките в целия град са облицовани с един и същи камък. Прочутият ерусалимски камък. Строен в продължение на хилядолетия, сриван до основи от трусове, разрушаван от нашественици, само че изграждан още веднъж, без образът му да се трансформира фрапантно. Сякаш един и същи проектант е дирижирал строителството в продължение на хилядолетия. И стремежът е бил да се продължи традицията, а не да унищожи основаното от предшественика.
Старият град е наобиколен от солидни стени, по които новото време е оставило белезите от снаряди. Йерусалим е заветен град за юдеи, християни и мюсюлмани. Тук е Стената на рева, излишък от тогавашния Втори храм, почитана от всички евреи. Само една улица я дели от Гроба на Спасителя на всички християни. И сред тях е третата по значимост джамия за исляма след Мека и Медина - " Ал Акса ".
В Стария град може да се влезе през 7 порти. Англичаните, които поели ръководството на града след разпадането на турската империя при започване на ХХ век решили, че най-лесно ще се оправят с жителите му на правилото " Разделяй и владей ". Оттогава са се обособили четирите съществени квартала - мюсюлмански, еврейски, християнски и арменски.
Тръгваме през арабската част. Търговците са завладяли всеки метър. Продава се всичко, което може да пожелае екскурзиантът. Вдясно - фланелка с портрет на Че Гевара и надпис " Свободна Палестина ". Вляво - Путин и Берлускони с арабски шамии. Малко по-нататък - менори свещник и кипи-шапчици паралелно с Разпятието, дълги мюсюлмански плебеи и наргилета.
По-нататък е царството на месарите. На ченгели висят овнешки плешки, злокобно се усмихват овчи глави. Висят преди малко уловени змиорки и двуметрови акули. Ако се измориш, сядаш да изпиеш чаша арабско кафе с кардамон – сладко и извънредно ароматно. Или да се подкрепиш с черен чай, гарниран със свежи листенца мента. Гладен няма да останеш. Из уличките деца разнасят на главите си тави с прясно изпечен симид, в дребните ресторантчета оферират пилета, печени на плам, безквасни арабски питки и необикновено вкусни сосове. За десерт безусловно би трябвало да се опита кюнефе – сладкиш със сирене и шафран. За да го пробваш обаче би трябвало да чакаш на опашка сладкарят да извади тавата от фурната, тъй като порциите свършват незабавно.
Всеки квадратен сантиметър на тези тесни каменисти улички е скъп. Никой не знае какъв брой коства, тъй като никой не продава. " Дадоха ми празен чек и ми предложиха самичък да напиша цената. Казах, че няма цена ", споделя притежател на магазинче, което не надвишава 20 квадрата. Извън стените на Стария град, само че напълно покрай него, апартамент от 70 квадрата коства над милион $. И купувачи не липсват. Почти няма арабин, който да продаде ерусалимска земя на евреи. Не тъй като покупко-продажбите не биха били сполучливи – в противен случай, притежателят става милионер. Но единствено за ден. Защото на идващия нормално е мъртъв. Събратята му не простят измяната.
Пътят на болката
На Разпети петък тясната улица, постлана с излъскани от стъпки неравни камъни, е най-пренаселеното място в света. Хора от близки и далечни страни, говорещи на разнообразни езици, черни, бели и жълти, небогати и богати, дами, мъже и деца, странници и свещеници вървят по веднъж и в един темп. На лицата им е изписано единствено едно - болежка.
Огромен дървен кръст, повлечен от десетки плещи, води тълпата.Така претъпкана с народ е била дребната ерусалимска уличка на този ден и преди повече от 2000 години. Тогава обаче кръстът е носен единствено от един - Иисус, който би трябвало да извърши волята на Господ и дълга си към човечеството.
През ХIII век доминиканският мисионер Риколдо де Монтерече дава името на улицата - " Via dolorоsa ". Пътят на болката.
В навечерието на Великден, когато хотелите в Ерусалим се пръскат по шевовете, магазинчетата от двете страни на " Via dolorоsa " се радват на своята беритба. Всеки от търговците твърди, че тъкмо пред неговия магазин Спасителят е оставил някакъв знак. Според летописците, спирките по " Пътя на болката " са 14. Но в случай че повярвате на продавачите, броят им ще скочи няколко пъти.
Пътят към Голгота - по този начин назовават страдалческото пътешестване на Исус. Голгота е хълмът над Ерусалим. Наричали го по този начин, тъй като височината доста приличала на човешко чело. " Via dolorоsa " стартира от мястото, където в миналото се е издигала крепостта Антония. Днес, с цел да поемат по стъпките на Спасителя, туристите би трябвало да влязат през Лъвската врата и да поспрат. Точно там в миналото е било Пилатовото съдилище.
Туристически гидове и пет църкви владеят Светото място
Многоезична навалица изпълва до краен лимит дребното площадче пред Храма на гроба Господен. Портите водят към най-голямата християнска реликва - Божи гроб. В нишата, изсечена в скалата, е положено тялото на Спасителя, откакто е свалено от кръста. Три дни по-късно на същото място сяда ангел, изпратен от Господ да заяви на стражите, че Иисус е възкръснал.
На Божи гроб всеки е пристигнал да лекува болките си. Повечето се молят за здраве, шанс или някакво знамение. По едно обаче си наподобяват - стават хаджии. От този миг почетната купа ще краси биографията на мирянина до момента в който е жив. Ще я наследят синове и внуци. Ще влезе в името на генерации. Но с цел да е законно всичко, най-добре е да се вземе съответният документ.
Вече сме под високите сводове на храма, който е издигнат през 335 година Много смелчаци са изгубили живота си в борбите за него. Разрушаван, опожаряван, още веднъж възстановяван - всякога по-голям и хубав.
Зад дебелите стени царува загадъчен сумрак. Светлината от свещи и кандила прескача върху луксозните стенописи, разпятия, иконостаси. Много майстори зографи са оставили гения и душата си тук.
В храма " Възкресение Господне " свои представителства имат пет християнски църкви - католическа, източно-православна, арменска, сирийска, етиопска. Всяка от тях извършва своите ритуали, има своето време за молебствия. Както се случва през последните 2000 години в християнския свят, и тук светите отци непрекъснато водят война между тях. В църковните летописи са разказани освен лютите им кавги, а даже и шамарите, които от време на време си разменят.
Източното православие е показано от гръцката черква. Някога е имало и български параклис. Но това е било доста от дълго време.
Пищно украсеният олтар на гръцката черква е мястото, където са се издигали разпятията на Христос и двамата разбойници. Сега тук е цялостно с мощи на светци, на които се кланят вярващи от целия свят.
Но и от божите чиновници има по-големи началници в църквата - екскурзоводите. Те предвождат групите си като същински пълководци. И са подготвени на всичко, с цел да прекарат по-бързо своите си богомолци под сводовете на параклиса, където е заровен Спасителят.
Необичайна за святото място шумотевица се носи из храма. Чуват се крясъци на разнообразни езици. Блъсканица, замяна на хули, цялата опашка взема страна по разногласието. В същото време орган озвучава ритуалния марш на католическите свещеници с токатите на Бах. Виртуозът зад органа не устоя и също извисява глас: " Млъкнете, вие обиждате църквата! "
Цялата суетност на света обаче остава някъде надалеч, надалеч в онази минута, когато останеш уединено със Спасителя в гробницата. Тогава времето ти се разделя на две - преди Божи гроб и по-късно. И единствено от теб зависи дали ще възкръснеш за нов живот или ще останеш при дребните дразнещи неща от битието.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ