Угърчин - столицата на трюфелите
Божествената гъбата популяризира Угърчин в Европа, градът й посвещава неповторим фестивал Цветозар Мичевски засажда първата ферма у нас - в Угърчин
Наричат трюфела храна на боговете. За едни това е знак на най-изтънчен и даже тайнствен усет, който няма сурогат. За други това е просто тип гъба, която добавена в ястието подвига неведнъж цената му по тази причина е предопределена единствено за богати.
За Угърчин обаче трюфелът е освен това - бизнес, развиване, бъдеще. Доказва го от години младият бизнесмен Цветозар Мичевски - най-големият експортьор на трюфели. И то главно за Меката на деликатеса - Италия. Работи с най-голямата компания на Ботуша. 
В момента внасяме дървета, инфектирани с трюфели, сподели за " Стандарт " Мичевски. Предстои му да засади първата у нас ферма - 2 декара в базата му в Угърчин. Мечтае и ние да имаме големи плантации. Е, не по 2 000 декара като в Италия и Франция, само че най-малко по 200. Не е невероятно. Напротив. Насаждението е трайно, вирее в цялата страна. Веднъж захванало се, дървото няма потребност от спомагателни грижи и разноски, обясня предприемачът. Климатичните условия у нас са подгодящи за развъждане на черния летен трюфел, само че се намира и бял, който е доста по-скъп.
Цената на черния потегля от 70-80 лева за кг, като според от годината и сезона може да удари и хилядарка. От един декар ферма се изкарват 5 000 лева, споделя Мичевски. За България белият трюфел пък е еднакъв на джакпот. Цената му стартира от 700-800 лева за кг и може да стигне до 10 000.
Най-много от божествената гъба има в Лудогорието и във Варненско. Но историята й по нашите земи е непроменяемо обвързвана с Угърчин. През 80-те години на предишния век идват първите търсачи на трюфели в България. Представляват най-голямата италианска компания търговец. Но изследват региона към Сандански. И то в най-голямата лятна горещина. Тя безусловно омаломощила кучетата търсачи и не съумели нищо да открият. Но няколко години по-късно обаче щастието каца на рамото на женения за българка италианец Патрицио Панфили. Той открива първия черен трюфел у нас - сред Угърчин и Ловеч. Започва да образова хора.
Постепенно Угърчин става столица на трюфела. Не единствено поради Цветозар Мичевски. Но и поради единствения по рода си у нас Трюфел фест. Организиран взаимно от предприемача и общината тази година фестивалът ще се организира за четвърти път. Прави се през септември като задачата му е колкото може повече хора да схванат, че у нас има трюфели и развъждането им е с огромна вероятност. Фестът се организира в границите на обичайният Угърчински панаир, който разнася славата на града в цялата страна.
Най-голямата атракция на Трюфел фест е надпреварата " На лов... ", в което особено подготвените кучета търсачи намират божествената гъба. За тримата първенци има награди. Паралелно с това няколко ресторанта отварят порти, с цел да може майстори кулинари да показват типично италиански деликатеси с трюфели - както съществени ястия по този начин и десерти. Сред тях през годините е бил Ути Бъчваров, който направил голям омлет с трюфели.
Традиция е да има и ресторант за най-важните посетители на фестивала - кучетата-търсачи. На тях се сервира най-специалната храна.
В момента 5-6 души в Угърчин се занимават с трюфели. В покрайнината са към 150 - 200, в страната - 10 000. Но всеки, който желае да се занимава със земеделие, може да огледа и към този бизнес. Интересното е, че трюфелът може да се открие на всички места. Хитът в Угърчин бил, че голяма гъба, над 1 кг, била изровена в двора на един от локалните хора. Радослав от Угърчин попаднал на трюфела инцидентно, когато си косял тревата.
Трюфел фест е една от гордостите на Угърчин и ще бъде особено показан в акцията " Моят град " на " Стандарт " във вторник, 23 април.
Правят и сирене с деликатеса
Сирене с трюфели е един от шлагерите у нас сега. Все повече заведения за хранене си поръчват от деликатеса. Любопитен факт е, че гъбите от ден на ден влизат в кулинарните менюта на заведенията. Ако преди години те всеобщо избягвали манатарките и гозби с тях предложили единствено към 7% от заведенията за хранене в България, то в този момент 100 % работят с нея. Все повече началник майстори залагали и на трюфелите. Те към този момент всеобщо се оферират по морето, само че бързо навлизат в блюдата на елитни заведения за хранене в София, Варна и Пловдив.
Афродизиакът на аристократите
В предишното трюфелът е бил храна единствено за висшата аристокрация. Гъбата е считана за един от най-силните афродизиаци. Тя е постоянно в менюто на Наполеон Бонапарт, да вземем за пример. Днес е на процедура налична за всеки. Да, един кг коства най-малко 70 лева, само че за приготвянето на ядене с трюфели са нужни едвам 6 грама от гъбата.
РЕЦЕПТИ
Говежда пържола с черни трюфели и сос от бяло вино
Продукти: стек от говеждо, 3 с. л. зехтин, малко стръкче розмарин, 3-4 стръка мащерка, 2 листа салвия, сол и пипер за овкусяване на месото
За соса: 100 мл. бяло вино, 2-3 тънки резена лук, 1 с. л. масло, 4 тънки резена черен трюфел нарязан на ситно
Приготвяне : Овкусете месото единствено със сол и пипер. Загрейте зехтина и на умерена температура запържете месото по 3 минути от всяка страна. Това време е задоволително, с цел да се запечата месото извън, а вътрешността остава розова и доста нежна. В тигана прибавете зелените подправки, които да дадат мирис без да надвиват.
Извадете месото в паница и го покрийте с алуминиево фолио. Докато то отпочива, пригответе соса. Добре е с бялото вино, тъй като е по-леко и е в добра композиция с розмарин и салвия.
В същия тиган запържете лука и парченцата трюфел. Залейте ги с бялото вино и откакто се поизпари, прибавете маслото, едвам уплътни соса. Месото, което си почиваше в чинията отделя личен сос, който прибавете в тигана. За поднасянето нарежете тънки части от черния трюфел върху стека.
В композиция с изстудено бяло вино, това ядене е едно от най-хубавите.
Ризото с бял трюфел
Продукти: 1 трюфел – 120 г, 2 стръка свеж лук,
1 скилидка чесън, 1 кубче пилешки бульон, 1 ч.ч. кръговиден бисерен ориз, 3 ч.ч. гореща вода,
щипка черен пипер, сирене Пармезан (по желание),
1/3 ч.ч. зехтин, сол (за предпочитане черна, тъй като доста добре контрастира с белия ориз)
Приготвяне: Слагаме трюфела в студена вода за 1 час, след което измиваме доста добре от пясъка, обелваме кората и нарязваме на филийки. В дребна тенджера слагаме зехтина, нарязания лук и чесън, пилешкия бульон и половината от нарязания трюфел. Запържваме леко, като пазим лука да не прегори. Прибавяме „ дълго “ измития ориз и запържваме още 1-2 минути. Обърнете внимание, че оризът в действителност би трябвало да бъде мит на течаща вода дълготрайно. Прибавяме и водата, разбъркваме и оставяме да ври на муден огън като разбъркваме 1-2 пъти. Когато водата изври, дръпваме тенджерата от котлона поръсваме с щипка черен пипер и малко черна сол.
Сервираме в паница, която е добре да е мрачен цвят, с цел да контрастира с белия ориз и да предизвикаме приятност на окото. По предпочитание настъргваме пармезан и поръсваме още малко с черната сол.
Наричат трюфела храна на боговете. За едни това е знак на най-изтънчен и даже тайнствен усет, който няма сурогат. За други това е просто тип гъба, която добавена в ястието подвига неведнъж цената му по тази причина е предопределена единствено за богати. За Угърчин обаче трюфелът е освен това - бизнес, развиване, бъдеще. Доказва го от години младият бизнесмен Цветозар Мичевски - най-големият експортьор на трюфели. И то главно за Меката на деликатеса - Италия. Работи с най-голямата компания на Ботуша. В момента внасяме дървета, инфектирани с трюфели, сподели за " Стандарт " Мичевски. Предстои му да засади първата у нас ферма - 2 декара в базата му в Угърчин. Мечтае и ние да имаме големи плантации. Е, не по 2 000 декара като в Италия и Франция, само че най-малко по 200. Не е невероятно. Напротив. Насаждението е трайно, вирее в цялата страна. Веднъж захванало се, дървото няма потребност от спомагателни грижи и разноски, обясня предприемачът. Климатичните условия у нас са подгодящи за развъждане на черния летен трюфел, само че се намира и бял, който е доста по-скъп.
Цената на черния потегля от 70-80 лева за кг, като според от годината и сезона може да удари и хилядарка. От един декар ферма се изкарват 5 000 лева, споделя Мичевски. За България белият трюфел пък е еднакъв на джакпот. Цената му стартира от 700-800 лева за кг и може да стигне до 10 000. Най-много от божествената гъба има в Лудогорието и във Варненско. Но историята й по нашите земи е непроменяемо обвързвана с Угърчин. През 80-те години на предишния век идват първите търсачи на трюфели в България. Представляват най-голямата италианска компания търговец. Но изследват региона към Сандански. И то в най-голямата лятна горещина. Тя безусловно омаломощила кучетата търсачи и не съумели нищо да открият. Но няколко години по-късно обаче щастието каца на рамото на женения за българка италианец Патрицио Панфили. Той открива първия черен трюфел у нас - сред Угърчин и Ловеч. Започва да образова хора.
Постепенно Угърчин става столица на трюфела. Не единствено поради Цветозар Мичевски. Но и поради единствения по рода си у нас Трюфел фест. Организиран взаимно от предприемача и общината тази година фестивалът ще се организира за четвърти път. Прави се през септември като задачата му е колкото може повече хора да схванат, че у нас има трюфели и развъждането им е с огромна вероятност. Фестът се организира в границите на обичайният Угърчински панаир, който разнася славата на града в цялата страна.
Най-голямата атракция на Трюфел фест е надпреварата " На лов... ", в което особено подготвените кучета търсачи намират божествената гъба. За тримата първенци има награди. Паралелно с това няколко ресторанта отварят порти, с цел да може майстори кулинари да показват типично италиански деликатеси с трюфели - както съществени ястия по този начин и десерти. Сред тях през годините е бил Ути Бъчваров, който направил голям омлет с трюфели.
Традиция е да има и ресторант за най-важните посетители на фестивала - кучетата-търсачи. На тях се сервира най-специалната храна.
В момента 5-6 души в Угърчин се занимават с трюфели. В покрайнината са към 150 - 200, в страната - 10 000. Но всеки, който желае да се занимава със земеделие, може да огледа и към този бизнес. Интересното е, че трюфелът може да се открие на всички места. Хитът в Угърчин бил, че голяма гъба, над 1 кг, била изровена в двора на един от локалните хора. Радослав от Угърчин попаднал на трюфела инцидентно, когато си косял тревата.
Трюфел фест е една от гордостите на Угърчин и ще бъде особено показан в акцията " Моят град " на " Стандарт " във вторник, 23 април.
Правят и сирене с деликатеса
Сирене с трюфели е един от шлагерите у нас сега. Все повече заведения за хранене си поръчват от деликатеса. Любопитен факт е, че гъбите от ден на ден влизат в кулинарните менюта на заведенията. Ако преди години те всеобщо избягвали манатарките и гозби с тях предложили единствено към 7% от заведенията за хранене в България, то в този момент 100 % работят с нея. Все повече началник майстори залагали и на трюфелите. Те към този момент всеобщо се оферират по морето, само че бързо навлизат в блюдата на елитни заведения за хранене в София, Варна и Пловдив.
Афродизиакът на аристократите
В предишното трюфелът е бил храна единствено за висшата аристокрация. Гъбата е считана за един от най-силните афродизиаци. Тя е постоянно в менюто на Наполеон Бонапарт, да вземем за пример. Днес е на процедура налична за всеки. Да, един кг коства най-малко 70 лева, само че за приготвянето на ядене с трюфели са нужни едвам 6 грама от гъбата.
РЕЦЕПТИ
Говежда пържола с черни трюфели и сос от бяло вино
Продукти: стек от говеждо, 3 с. л. зехтин, малко стръкче розмарин, 3-4 стръка мащерка, 2 листа салвия, сол и пипер за овкусяване на месото За соса: 100 мл. бяло вино, 2-3 тънки резена лук, 1 с. л. масло, 4 тънки резена черен трюфел нарязан на ситно
Приготвяне : Овкусете месото единствено със сол и пипер. Загрейте зехтина и на умерена температура запържете месото по 3 минути от всяка страна. Това време е задоволително, с цел да се запечата месото извън, а вътрешността остава розова и доста нежна. В тигана прибавете зелените подправки, които да дадат мирис без да надвиват.
Извадете месото в паница и го покрийте с алуминиево фолио. Докато то отпочива, пригответе соса. Добре е с бялото вино, тъй като е по-леко и е в добра композиция с розмарин и салвия.
В същия тиган запържете лука и парченцата трюфел. Залейте ги с бялото вино и откакто се поизпари, прибавете маслото, едвам уплътни соса. Месото, което си почиваше в чинията отделя личен сос, който прибавете в тигана. За поднасянето нарежете тънки части от черния трюфел върху стека.
В композиция с изстудено бяло вино, това ядене е едно от най-хубавите.
Ризото с бял трюфел
Продукти: 1 трюфел – 120 г, 2 стръка свеж лук, 1 скилидка чесън, 1 кубче пилешки бульон, 1 ч.ч. кръговиден бисерен ориз, 3 ч.ч. гореща вода,
щипка черен пипер, сирене Пармезан (по желание),
1/3 ч.ч. зехтин, сол (за предпочитане черна, тъй като доста добре контрастира с белия ориз)
Приготвяне: Слагаме трюфела в студена вода за 1 час, след което измиваме доста добре от пясъка, обелваме кората и нарязваме на филийки. В дребна тенджера слагаме зехтина, нарязания лук и чесън, пилешкия бульон и половината от нарязания трюфел. Запържваме леко, като пазим лука да не прегори. Прибавяме „ дълго “ измития ориз и запържваме още 1-2 минути. Обърнете внимание, че оризът в действителност би трябвало да бъде мит на течаща вода дълготрайно. Прибавяме и водата, разбъркваме и оставяме да ври на муден огън като разбъркваме 1-2 пъти. Когато водата изври, дръпваме тенджерата от котлона поръсваме с щипка черен пипер и малко черна сол.
Сервираме в паница, която е добре да е мрачен цвят, с цел да контрастира с белия ориз и да предизвикаме приятност на окото. По предпочитание настъргваме пармезан и поръсваме още малко с черната сол.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ