Св. Григорий Палама - велик поборник за православната вяра
Богообщението се реализира в три поредни степени - параксис, доктрина и екстасис След разногласието с Варлаам исихазмът взел връх в духовния живот
Синаксар на Втора Неделя на Великия пост - св. Григорий Палама
Бог е предвечна и присносъщна светлина, цялостна и безспорна святост. Общението с Него води към духовно озарение, доставя на душата неизказана блажена наслада. А богообщението се реализира посредством молитва, нравствено рационализиране, духовни подвизи и свято мълчание. По тоя път са достигнали богообщение и святост великите отци-мистици на православния Изток. Един от тях е и през днешния ден празнуваният св. Григорий Палама, архиепископ Солунски - популярен поборник за православната религия и най-изтъкнатият представител на това духовно-съзерцателно придвижване през XIV в. в Източната (Православната, бел. ред.) черква, което е известно под името исихазъм, т. е. безмълвничество.
Нека през днешния ден в резюме да се срещнем с живота и учението на св. Григорий. Този боголюбец се родил към края на XIII в. от знатни, благочестиви и духовно просветени родители. Св. Григорий получил положително християнско образование и високо за това време обучение.
От дребен обаче останал без татко
Грижата за издръжката и възпитанието на своите осиротели деца поела духовно просветената му майка. Още от рано св. Григорий показал податливост към наблюдателен живот. Макар и още юноша, той водел строго монашеско житие. Когато станал пълновръстен, решил изцяло да се отдаде в служение на Бога.
Заедно с двамата си братя Григорий отпътувал за Света Гора, която по това време била цветуща духовна градина и цитадела на Православието. Майка му, дружно с деветте си дъщери, също приела монашество.
В Атон младият духовник Григорий се сложил под духовното управление на дъртак Никодим. Цели осем години този умел дъртак вкарвал и възвеждал Григорий в духовния живот. След гибелта на стареца Никодим Григорий се заселил в лаврата на св. Атанасий Атонски. Тук в продължение на 10 години той прекарал в най-строг аскетически живот. Чрез пост и молитва, в мълчание и съзерцаване, той от ден на ден възраствал в духовния живот и достигнал върха на богосъзерцанието.
По това време в Атон пристигнал от Калабрия (Южна Италия) един духовник на име Варлаам - човек академик и добре осведомен с древногръцката философия.
Отначало сред Варлаам и Григорий се завързала тясна дружба.
По-късно обаче Варлаам почнал да укорява Григорий за неговите исихастки разбирания. Постепенно разногласията сред двамата учени монаси достигнали до остра словесна битка. Оказало се, че Варлаам споделял неправилно обучение по въпроса за същината и свойствата на Бога и за опциите и методите на Богообщението. Оказало се също, че тези двама монаси били възпитаници на две разнообразни школи: единият - на схоластиката, а другият - на мистиката, и затова друго мислили и чувствали.
Възгледите на Варлаам внесли ужас измежду светогорските отци. Споровете сред Варлам и Григорий излезли от рамките на Света гора и достигнали до Солун и Цариград, като възбудили и тук духовете. В Цариград бил призован събор, на който двамата съперници изложили своите възгледи по противоречивите въпроси. Тук битката взела яростен и трагичен темперамент. В разногласието взели присъединяване и мнозина видни богослови.
Отначало Варлаам имал триумф. На негова страна бил и самият патриарх Йоан Калека. Св. Григорий бил хвърлен в тюрма. Борбата продължила;
в края обаче връх взело учението на св. Григорий
Патриарх Калека бил свален, а Варлаам бил наказан като разколник. Сухата и остаряла към този момент схоластичност трябвало да отстъпи мястото си на мистиката. Св. Григорий бил оневинен и неотдавна по-късно (1349 г.) бил определен за Солунски архиепископ. Като архиепископ той показал плодовита архипастирска и книжовна активност. Написал доста съчинения някои от които не са достигнали до нас или към момента не са открити.
Св. Григорий си спечелил името на академик богослов и огромен поборник за православната религия. По манталитет той бил мирен, доблестен, постоянно въздавал положително за стореното му зло, търпеливо понасял бедите. По живот бил благодетелен и свят. Удостоен бил от Бога с дара на чудотворство и знамение и с дара на непрекъснатия покаен и съчувствен рев, от който се развалили очите му. Починал на 14 ноември 1359 година на 63-годишна възраст. Осем години след гибелта му бил присъединен към лика на светците, а малко по-късно било подредено да бъде празнувана паметта му на днешния ден - Неделя втора на св. Велики пост. Св. Църква го възпява като светилник на Православието, преподавател и твърдина на Църквата, бижу на монасите, несломим поборник на богословите, просветител на благодатта и заветен орган на премъдростта.
В какво се е състояло учението на св. Григорий Палама?
В основата си то е учението на античните отци-мистици, единствено че в ново осветяване, известно под името исихазъм. Пръв просветител на исихазма на Балканите бил св. Григорий Синаит, а негов теоретик и апологет бил св. Григорий Палама. Учението на исихастите в най-кратки черти е следното:
Богообщението, както към този момент се сподели, е същност и последна цел на религиозния живот. То се реализира в три поредни степени:
" параксис ", т. е. практическа духовно-нравствена активност, " доктрина ", т. е. духовно съзерцаване и " екстасис ", т. е. нравствен екстаз.
Праксисът, по-специално, е практикуване на волята във самоограничение от скотски наслаждения, в пост, бодърстване, молитва, примирение, сърдечно обезсърчение, физически труд, дейна обич, смирение и самообладание. Целта на праксиса е да се превъзмогнат духовните пристрастености, с цел да може човек нравствено да се очисти, та по-лесно да може да съзерцава божествените неща.
Теорията се състои в духовно самовглъбяване, в разсъдителна или така наречен " интелигентна " молитва, провеждана в цялостно безмълвие, което довежда до безстрастие, богопознание и реализиране на божествените секрети, до които човешкият разум другояче не може да се възмогне.
Екстасисът е висша точка на духовния живот. Той е реализиране на плодородно влияние на Св. Дух, божествено озарение, обвързвано с изключително усеща на блажена наслада и плодороден мир, заветен екстаз, сърдечен полет към божествените висоти, влизане в общение с Бога, обединение с Него.
Така човек още тук на земята става богоподобен, т. е. той бива обхванат и осветлен от Божеството, и причастник на нетленната и невеществена Таворска светлина.
Св. Григорий в контраст на Варлаам и на тогавашните богомили учил, че човешкото тяло, в случай че и да е развалено от прегрешението, то е Божие създание и храм на Св. Дух и затова - способно на святост.
Победата на св. Григорий над Варлаам
имала удобни последствия. Цялостният църковен и културен живот бил положен под знака на исихазма. Исизахмът бил новата свежа бликам, която богато и плодородно оплодила духовния живот.
Св. Григорий Палама и неговото обучение намират опрощение в думите на Господ Иисус:
" Блажени чистите по сърце, тъй като те ще видят Бога " (Мат. 5:8) или " Който Ме люби, ще бъде любим от Отца Ми и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам " (Йоан. 14:21).
То е удостоверение на това, което в миналото св. деятел Павел самичък бе изпитал като засвидетелства действителността на ония неща от духовния свят, които човек не може с думи да изрече (2Кор. 12:4). Св. Григорий се яви като нов Павел, който можа по пътя на исихията (вътрешна тишина и мир, бел. ред.) да доближи най-висшата степен на богообщението и богоозарението при изискванията на тукашното ни съществуване. Подобно на св. Григорий и други боголюбиви души по пътя на безмълвието и подвизите са достигали положение на богоозареност и боговидение. Да си спомним единствено за преп. Теодосий Търновски и преп. Серафим Саровски. Първият бил забелязан от своя възпитаник Евтимий във време на молитва да гори като огнен дирек, а вторият, също по време на молитва, огрян от благодатта на Св. Дух, блестял по-ярко от слънцето в неговия пладнешки искра.
Като честваме през днешния ден паметта на св. Григорий Палама, дано изпросим светите му предстателни за нас молебствия
и да го възпеем с похвалните слова
на днешната му светилнична ария:
" Радвай се, хвалба на отците, уста на богословите, жилище на безмълвието, дом на премъдростта, връх на учителите, глъбина на словото! Радвай се, органе на действието, краен лимит на боговиждането и изцерител на човешките недъзи! Радвай се, храме на Духа! Радвай се, отче, който, в случай че и да си починал, още живееш! "
Синаксар на Втора Неделя на Великия пост - св. Григорий Палама
Бог е предвечна и присносъщна светлина, цялостна и безспорна святост. Общението с Него води към духовно озарение, доставя на душата неизказана блажена наслада. А богообщението се реализира посредством молитва, нравствено рационализиране, духовни подвизи и свято мълчание. По тоя път са достигнали богообщение и святост великите отци-мистици на православния Изток. Един от тях е и през днешния ден празнуваният св. Григорий Палама, архиепископ Солунски - популярен поборник за православната религия и най-изтъкнатият представител на това духовно-съзерцателно придвижване през XIV в. в Източната (Православната, бел. ред.) черква, което е известно под името исихазъм, т. е. безмълвничество.
Нека през днешния ден в резюме да се срещнем с живота и учението на св. Григорий. Този боголюбец се родил към края на XIII в. от знатни, благочестиви и духовно просветени родители. Св. Григорий получил положително християнско образование и високо за това време обучение.
От дребен обаче останал без татко
Грижата за издръжката и възпитанието на своите осиротели деца поела духовно просветената му майка. Още от рано св. Григорий показал податливост към наблюдателен живот. Макар и още юноша, той водел строго монашеско житие. Когато станал пълновръстен, решил изцяло да се отдаде в служение на Бога.
Заедно с двамата си братя Григорий отпътувал за Света Гора, която по това време била цветуща духовна градина и цитадела на Православието. Майка му, дружно с деветте си дъщери, също приела монашество.
В Атон младият духовник Григорий се сложил под духовното управление на дъртак Никодим. Цели осем години този умел дъртак вкарвал и възвеждал Григорий в духовния живот. След гибелта на стареца Никодим Григорий се заселил в лаврата на св. Атанасий Атонски. Тук в продължение на 10 години той прекарал в най-строг аскетически живот. Чрез пост и молитва, в мълчание и съзерцаване, той от ден на ден възраствал в духовния живот и достигнал върха на богосъзерцанието.
По това време в Атон пристигнал от Калабрия (Южна Италия) един духовник на име Варлаам - човек академик и добре осведомен с древногръцката философия.
Отначало сред Варлаам и Григорий се завързала тясна дружба.
По-късно обаче Варлаам почнал да укорява Григорий за неговите исихастки разбирания. Постепенно разногласията сред двамата учени монаси достигнали до остра словесна битка. Оказало се, че Варлаам споделял неправилно обучение по въпроса за същината и свойствата на Бога и за опциите и методите на Богообщението. Оказало се също, че тези двама монаси били възпитаници на две разнообразни школи: единият - на схоластиката, а другият - на мистиката, и затова друго мислили и чувствали.
Възгледите на Варлаам внесли ужас измежду светогорските отци. Споровете сред Варлам и Григорий излезли от рамките на Света гора и достигнали до Солун и Цариград, като възбудили и тук духовете. В Цариград бил призован събор, на който двамата съперници изложили своите възгледи по противоречивите въпроси. Тук битката взела яростен и трагичен темперамент. В разногласието взели присъединяване и мнозина видни богослови.
Отначало Варлаам имал триумф. На негова страна бил и самият патриарх Йоан Калека. Св. Григорий бил хвърлен в тюрма. Борбата продължила;
в края обаче връх взело учението на св. Григорий
Патриарх Калека бил свален, а Варлаам бил наказан като разколник. Сухата и остаряла към този момент схоластичност трябвало да отстъпи мястото си на мистиката. Св. Григорий бил оневинен и неотдавна по-късно (1349 г.) бил определен за Солунски архиепископ. Като архиепископ той показал плодовита архипастирска и книжовна активност. Написал доста съчинения някои от които не са достигнали до нас или към момента не са открити.
Св. Григорий си спечелил името на академик богослов и огромен поборник за православната религия. По манталитет той бил мирен, доблестен, постоянно въздавал положително за стореното му зло, търпеливо понасял бедите. По живот бил благодетелен и свят. Удостоен бил от Бога с дара на чудотворство и знамение и с дара на непрекъснатия покаен и съчувствен рев, от който се развалили очите му. Починал на 14 ноември 1359 година на 63-годишна възраст. Осем години след гибелта му бил присъединен към лика на светците, а малко по-късно било подредено да бъде празнувана паметта му на днешния ден - Неделя втора на св. Велики пост. Св. Църква го възпява като светилник на Православието, преподавател и твърдина на Църквата, бижу на монасите, несломим поборник на богословите, просветител на благодатта и заветен орган на премъдростта.
В какво се е състояло учението на св. Григорий Палама?
В основата си то е учението на античните отци-мистици, единствено че в ново осветяване, известно под името исихазъм. Пръв просветител на исихазма на Балканите бил св. Григорий Синаит, а негов теоретик и апологет бил св. Григорий Палама. Учението на исихастите в най-кратки черти е следното:
Богообщението, както към този момент се сподели, е същност и последна цел на религиозния живот. То се реализира в три поредни степени:
" параксис ", т. е. практическа духовно-нравствена активност, " доктрина ", т. е. духовно съзерцаване и " екстасис ", т. е. нравствен екстаз.
Праксисът, по-специално, е практикуване на волята във самоограничение от скотски наслаждения, в пост, бодърстване, молитва, примирение, сърдечно обезсърчение, физически труд, дейна обич, смирение и самообладание. Целта на праксиса е да се превъзмогнат духовните пристрастености, с цел да може човек нравствено да се очисти, та по-лесно да може да съзерцава божествените неща.
Теорията се състои в духовно самовглъбяване, в разсъдителна или така наречен " интелигентна " молитва, провеждана в цялостно безмълвие, което довежда до безстрастие, богопознание и реализиране на божествените секрети, до които човешкият разум другояче не може да се възмогне.
Екстасисът е висша точка на духовния живот. Той е реализиране на плодородно влияние на Св. Дух, божествено озарение, обвързвано с изключително усеща на блажена наслада и плодороден мир, заветен екстаз, сърдечен полет към божествените висоти, влизане в общение с Бога, обединение с Него.
Така човек още тук на земята става богоподобен, т. е. той бива обхванат и осветлен от Божеството, и причастник на нетленната и невеществена Таворска светлина.
Св. Григорий в контраст на Варлаам и на тогавашните богомили учил, че човешкото тяло, в случай че и да е развалено от прегрешението, то е Божие създание и храм на Св. Дух и затова - способно на святост.
Победата на св. Григорий над Варлаам
имала удобни последствия. Цялостният църковен и културен живот бил положен под знака на исихазма. Исизахмът бил новата свежа бликам, която богато и плодородно оплодила духовния живот.
Св. Григорий Палама и неговото обучение намират опрощение в думите на Господ Иисус:
" Блажени чистите по сърце, тъй като те ще видят Бога " (Мат. 5:8) или " Който Ме люби, ще бъде любим от Отца Ми и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам " (Йоан. 14:21).
То е удостоверение на това, което в миналото св. деятел Павел самичък бе изпитал като засвидетелства действителността на ония неща от духовния свят, които човек не може с думи да изрече (2Кор. 12:4). Св. Григорий се яви като нов Павел, който можа по пътя на исихията (вътрешна тишина и мир, бел. ред.) да доближи най-висшата степен на богообщението и богоозарението при изискванията на тукашното ни съществуване. Подобно на св. Григорий и други боголюбиви души по пътя на безмълвието и подвизите са достигали положение на богоозареност и боговидение. Да си спомним единствено за преп. Теодосий Търновски и преп. Серафим Саровски. Първият бил забелязан от своя възпитаник Евтимий във време на молитва да гори като огнен дирек, а вторият, също по време на молитва, огрян от благодатта на Св. Дух, блестял по-ярко от слънцето в неговия пладнешки искра.
Като честваме през днешния ден паметта на св. Григорий Палама, дано изпросим светите му предстателни за нас молебствия
и да го възпеем с похвалните слова
на днешната му светилнична ария:
" Радвай се, хвалба на отците, уста на богословите, жилище на безмълвието, дом на премъдростта, връх на учителите, глъбина на словото! Радвай се, органе на действието, краен лимит на боговиждането и изцерител на човешките недъзи! Радвай се, храме на Духа! Радвай се, отче, който, в случай че и да си починал, още живееш! "
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ