Богатството наподобява морската вода, от която жаждата ти се увеличава,

Богатството прилича морската вода, от която жаждата ти се усилва, колкото повече пиеш.

Всичко е в раздвижване, едни размишляват, други работят, бъркотията е неописуема. Но крайната цел, коя е тя? Да се запазят за малко време ефимерните и измъчени човеци, в най-хубавия случай да просъществуват в условия на търпима потребност и относително без премеждия и да се продължи родът и неговата предприемчивост.

Всяка история на живота е история на страданието, защото всяко витално занятие е в огромната си част непрестанен низ от огромни и дребни неволи.

Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а огромният разум — пътя на творбите.

Да се мисли, че светът има физично, само че не и морално значение, е най-голямата, най-пагубната, фундаменталната илюзия, същинската перверзност на мисълта.

Една от най-страшните и най-разпространените нелепости е да се вършат огромни мерки за живота, под каквато и да било форма.

Животът ни е така нищожен, че богатствата му би трябвало да се разпределят спестовно.

На този свят не ни е предоставено освен това от избора сред самотата и незначителност.

Здравето не е всичко, само че без здраве всичко е нищо.

И най-благородното дело има единствено краткотрайно влияние, до момента в който гениалното произведение живее и влияе благотворно и възвисяващо във всички времена.

И най-малките случайности са в положение да ни създадат напълно нещастни, изцяло щастливи – нищо на света.

Истинската дружба е едно от тези неща, за които, както и за гигантските морски чудовища, е незнайно небивалица ли са, или някъде в действителност съществуват.

Който подлага на критика придирчиво другите, работи над своето самоусъвършенствуване.

Който не обича самотата – той не обича и свободата.

Материализмът е философията на забравящия самичък себе си в своите размисли индивид.

Непосредствено съзнатото е лимитирано посредством кожата или по-скоро посредством външните краища на изхождащите от церебралната система нерви. Извън тях се намира един свят, прочут ни единствено посредством облиците за него в нашия мозък.

Никого по този начин изкусно не лъжем и ласкаем, както самите себе си.

Обикновеният човек има единствено една грижа: по какъв начин да убие времето си, а умният – по какъв начин да го използва.

От позиция на младостта живота е безпределно бъдеще; от позиция на старостта – доста малко минало.

Повечето хора са толкоз субективни, че в действителност не се интересуват от нищо с изключение на от самите себе си.

Степента на нематериалност, която е нужна, с цел да ни се понрави някой, е прекомерно тъкмо мерило за личния ни дух.

Цялата истина минава през три стадия. Първо, считана е за парадокс. Второ, тя е принудително спирана. Трето, тя е одобрявана за нагледност.

Човекът е единственото животно, което предизвиква на другите болежка, нямайки освен това никаква друга цел.

Човешкият живот не трябва да се назовава дълъг или къс, защото той точно служи на мащабите, с които ние измерваме всички останали периоди.

Всички религии дават обещание премия за качествата на сърцето или волята, само че никоя – за качествата на мозъка.

Прастара е грешката, че напълно правилно е единствено това, което е потвърдено, и че всяка истина почива върху доказателство – в противен случай, всяко доказателство почива върху недоказана истина.

Изкуството дава съвсем същото, което дава и забележимият свят, единствено че го дава по-сгъстено, по-съвършено.

Най-голямото наслаждение е да правиш нещо, да създаваш, без значение дали е кошница или книга. Непосредствено благополучие е да виждаш по какъв начин отдолу под ръцете ти излиза нещо, пораства от ден дневно и най-после бива приключено.

Да прощаваш и да забравяш, значи да хвърляш напразно скъпоценния добит опит.

Да се купуват книги, би било хубаво, в случай че можеше да се купува и времето, през което да ги четеш.

След гибелта ще бъдеш това, което си бил, преди да се родиш.

Човешкият живот е единствено битка за битие, при която провалянето е несъмнено.

Животът е море, изпълнено с рифове и въртопи, които човек заобикаля с цената на нерешителност, сръчност и старания – само че даже и напредвайки, той не може да анулира огромното, цялостно и окончателно корабокрушение, каквото е гибелта.

Човешкият живот се люлее като часовниково махало сред страданието и скуката, които са главните му съставки. Хората са изразили това по чудноват метод, като са създали от пъкъла обител на всички страдания и болки. Какво тогава остава за парадайса? Само скуката.

Откъде би взел Данте материал за своя „ Ад ”, в случай че той не му бе възложен от нашия автентичен свят?А когато си слага да опише парадайса с неговите наслади, той се изправя пред непреодолими компликации, тъй като нашият свят не може да му предложи нищо сходно.

От живота можеш да извлечеш поучения, само че не и благополучие.

Животът на всеки обособен човек, прегледан откъм най-съществените му черти, е постоянно покруса. Разгледан обаче в обособените си феномени, той има темперамент на комедия.

Онова, което хората назовават орис, най-често са личните им безумства.

Понякога ни се коства, че мечтаем да се завърнем на някое далечно място, само че в действителност мечтаем да се възвърнем времето, което сме прекарали там.

Всеки припознава за граници на света границите на своето полезрение.

Самият свят е Страшният съд.

Човешкият свят е царство на случайността и заблуждението, които безжалостно господстват и над забележителното, и над най-дребното. А паралелно с тях стоят нелепостта и злобата, които наказват всичко.

Нелепото и лъжовното господстват в царството на мисълта. Плоското и безвкусното господстват в царството на изкуството. Злото и коварството господстват в царството на делата.

Мъчител и страдалец са едно и също. Първият се заблуждава, вярвайки, че поема своя дял от страданието; а вторият – че няма дял във виновността.

Само кралете и прислужниците – двете крайности в обществото – биват наричани с дребните им имена.

Лекарят вижда индивида в цялата му уязвимост, юристът – в цялата му завист, а теологът – в цялата му нелепост.

Да желаеш величие, е да желаеш увековечаването на една огромна неточност.

Да нямаш в никакъв случай и по никакъв метод потребност от другите, и да им го показваш – това е единственият метод да поддържаш предимство в връзките.

Приятелите се афишират за откровени, само че такива са в действителност враговете.

Егоизмът отвращава – ето за какво сме измислили вежливостта, с цел да го прикриваме.

Поради стихийността на своята воля злият постоянно страда – а откакто са изчерпани всички обекти на желанието, утолява ужасната си жадност за власт посредством гледката на непознатите премеждия.

Обикновеният човек е серийно произведение на природата.

На простите хора доставят голямо наслаждение минусите и грешките на великите.

Да засвидетелстваш яд или ненавист посредством думи или посредством изражението на лицето си, е ненужно, рисково, смешно и просташко. Гневът или омразата би трябвало да се демонстрират само посредством дейности. Само студенокръвните твари са отровни.

Упорството е плод на волята, насила заела мястото на интелекта.

Човек е плебей на непознатото мнение и хорските оценки.

Разликата в гордостта и суетата е в това, че гордостта е увереност в личната ни висока стойност, а суетата – предпочитание да се сътвори у другите такава увереност.

Суетата ни прави приказливи, а гордостта – безмълвни.

Да се разгласи скромността за добродетел, е небивалица, преференциална за лумпените.

Както и да е организиран човек, той служи най-много на себе си. И в случай че за себе си не е потребен, значи е ненужен въобще.

Всеизвестно е, че злощастията се претърпяват по-леко, в случай че са споделени; към тях хората очевидно причисляват и скуката, тъй като се събират, с цел да се отегчават взаимно.

Завистта на хората разкрива какъв брой нещастни се усещат, а непрестанното им внимание към непознатия живот – какъв брой надълбоко се отегчават.

Добре е да демонстрираме всекиму, бил той мъж или жена, че чудесно можем и без него – това укрепва другарството.

Ако у някого се загнезди мисълта, че ми е по-нужен, в сравнение с аз на него, той на часа се усеща по този начин, като че ли съм го ограбил.

Да забравим някой минус на различен човек, е все едно на захвърлим пари, изкарани с тъга.

Страховит и рисков наподобява не оня, който гледа свирепо, а който гледа мъдро.

Разумните действия и добродетелите са две напълно разнообразни неща – разсъдъкът може да се съчетава както с висша несгода, по този начин и с висша добрина.

Който не си приписва заслуги, в случай че не ги има в реалност, не е непретенциозен, а единствено почтен.

Ако някой откаже на подведен пътешественик да му покаже пътя, не е неправдив. Несправедлив е обаче, в случай че му уточни неправилен път.

Природната даровитост може съвсем напълно да изкупи неналичието на грамотност. Но никаква грамотност не може да запълни неналичието на естествена даровитост.

Цялостното усещане от нечие лице е постижимо единствено при първата среща.

Порочните мисли и безплодните старания последователно поставят отпечатъка си върху лицето.

Женитбата значи да загубиш половината си права и удвоиш отговорностите си.

Човек непрекъснато минава от предпочитание към облекчаване и от него към ново предпочитание – бързият ход на това се назовава благополучие, а бавният – страдалчество, с цел да не настъпи прекъсване, което се показва като ужасна, смразяваща досада.

Да страдаш, че в миналото към този момент няма да те има, е по този начин неуместно, както да страдаш за това, че в миналото още не те е имало.

Оптимизмът е за мен неправилен брътвеж на хора, под чиито плоски чела не се крие нищо друго с изключение на думи. Оптимизмът е горчива насмешка към човечеството.

Сполетялото ни злощастие не ни изтезава толкоз, колкото мисълта за събитията, при които би могло да бъде избегнато.

Силата на волята може да се обрисува като всесилен, само че кьорав човек, носещ на раменете си недъгав, който вижда.

Утрото е младостта на деня. Тогава всичко е радостно, свежо и елементарно. Човек не трябва да го редуцира, ставайки късно.

В края на живота си никой рационален човек не би поискал да го стартира още веднъж – по-скоро би избрал небитието.

Щом остарееш, ти следва само единствено да умреш, до момента в който на млади години ти следва да живееш. Въпросът е кое от двете е по-голямото зло.

Бодростта и смелостта на млади години се дължат частично на това, че до момента в който се изкачваме нагоре, ние не виждаме гибелта – тя е в подножието на ската откъм отвъдната страна на планината.

Защо на старини ни се коства къс изминатият от нас път? Защото за нас той е толкоз пай, колкото е споменът за него. Отпаднало е всичко нищожно, а също и голям брой дребни неволи.

Първите четирийсет години сформират текста, а идващите трийсет – коментара към него.

Хората са общителни единствено заради своята некадърност да понасят самотата, т.е. себе си.

Човек е дотолкоз по-общителен, колкото е по-беден духовно и същностно елементарен.

Негодниците постоянно са общителни.

Който има високи персонални достолепия, ясно осъзнава недъзите на личната си нация и те непрекъснато му се набиват на очи. Обратно, всеки презрян простак, който няма с какво да се гордее, протяга ръка към сетната опора – нацията; посредством нея той се омиротворява и от благодарност е подготвен да брани всичките й свойствени пороци и скудоумия.

Общочовешката дребнавост, нелепост и поквареност се демонстрират във всяка обособена страна под друга форма – това точно се посочва народен дух.

Всяка нация се присмива на другите – и всичките имат право.

Най-долнопробният тип горделивост е националната горделивост. Тя издава липса на персонални качества, с които човек би могъл да се гордее – та по какъв начин другояче би опрял до нещо, разпределено сред няколко милиона души.

Артур Шопенхауер (1788 — 1860) е немски мъдрец. Неговото най-известно произведение е „ Светът като воля и визия “.

Шопенхауер следва и развива философията на Имануел Кант , отнасяща се за метода, по който претърпяваме нещата от живота.

Неговата рецензия за Имануел Кант , изобретателни решения на проблемите в битието на хората и обяснение за границите на човешкото знание са измежду от най-значимите му достижения.

Метафизичната му доктрина е в основата на авторитетните му трудове за логиката на психиката, естетиката, етиката и политиката, които въодушевяват Фридрих Ницше , Рихард Вагнер , Лудвиг Витгенщайн , Зигмунд Фройд и други