Урсула дава, ала в Шенген не вкарва
" Бог дава, но в кошара не вкарва. " Точно за тази национална мъдрост се сетих около апела на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен България и Румъния да бъдат признати час по-скоро в Шенгенското пространство.
Защото апелът, самичък по себе си, беше мощен и напълно на място. Но самото деяние не зависи толкоз от Еврокомисията и нейния ръководител, колкото от националните държавни управления на страните членки. В случая - на Австрия и Нидерландия, които не престават да стопират процеса.
Един от първите, които прозряха уловката, бе интернационалният анализатор Борис Станимиров. Веднага след речта на Фон дер Лайен, той написа следното:
" Ако в източноевропейските страни министър председателите тарикатеят с по този начин наречената Brussels Blame Game - a точно, да упрекват Брюксел за непопулярните решения (аз мисля като вас, но от Европа го искат), то в Брюксел практикуват противоположния популизъм. Ние, от Европейска комисия доста ви почитаме, ваши другари сме и ви желаеме, само че тези неприятните Орбан, Рюте... you name it ви пречат... "
И в действителност: още на другия ден, Австрия удостовери досегашната си позиция и на процедура неодобрява Фон дер Лайен. Нидерландия пък разгласи, че " ще си намерения " и при несъмнено развиване на обстановката може да вдигне ветото над България.
Какво значи всичко това?
Като начало значи, че Виена се подигра с Еврокомисията, съвсем демонстративно заявявайки по какъв начин няма да се вслуша в апела на нейния ръководител. Тоест, думите на ръководителя на Европейска комисия не костват и пет пари.
За такова неуважение може да има справедливи аргументи. Например, държавният бюджет на Австрия е съвсем толкоз огромен, колкото и на Европейската комисия (последният се образува от членския импорт на страните, който е в размер на 1% от техния БВП). Или, казано с други думи, австрийското държавно управление има самочувствие, съпоставимо с това на Европейска комисия, и може да си разреши да не се преценява с нея. Но може и да е плод на оценка за активността на самата Комисия.
След неубедителните си дейности по време на коронавирус пандемията и при половинчатата си поддръжка за Украйна, никой по-солиден състезател на геополитическия терен не приема комисията на Фон дер Лайен на съществено. В това отношение тя е " заслужен правоприемник " на също толкоз нелепите в интернационален проект комисии, предвождани от Жан-Клод Юнкер и преди този момент от Жозе Мануел Барозу.
Също по този начин, развиването на проблема значи, че концепцията за " повече Европа " въобще не е толкоз елементарно осъществима. Разширяването на Шенген е точно израз на " повече Европа ", на по-задълбочена интеграция сред националните страни и, не на последно място, на увеличение тежестта на наднационалните институции. Реалността обаче сочи друго.
Защо Австрия и Нидерландия стопират достъпа ни до Шенгенското пространство? За това към този момент писах в края на предходната година, когато за следващ път крилете ни бяха подрязани. От тогава до в този момент надали нещо се е трансформирало значително.
Най-общо казано, разновидностите са два. При първия Виена и Хага отстояват някакви свои (разбирания за) национални ползи, които ни държат отвън Шенген. При втория - двете страни членки са " влезнали в роля " и играят играта (и) на други страни, които не желаят да се обявяват.
И в двата случая обаче, България би трябвало да работи с по-голям обсег, в сравнение с до момента. Опитите да се " харесаме " на държавните управления във Виена и Хага няма да ни донесат резултат, заради простата причина, че претекстовете на Виена и Хага да ни държат " отвън борда " са повече от смехотворни. Австрия се мръщи на граничния надзор, който упражняваме (вярно, занижен през последните една-две години, което е видно и от съвсем ежедневната сводка за хванати незаконни мигранти навътре в страната, вместо по границата, само че въпреки всичко до напълно скоро бяхме за образец в това отношение). Нидерландия пък мърмори нещо за корупция и господство на закона - което, едно, че е много субективна преценка, и второ, че е много безочливо поради силата на наркокартелите и " мароканската мафия " в самата Нидерландия.
Далеч по-смислено е София да накара Брюксел да приложи сериозен напън по отношение на Виена и Хага. Тоест, да превърнем казуса в общоевропейски. Като постановяваме несъгласие по основни за целия Европейски Съюз въпроси. И наложително по тематики, които директно засягат Австрия и Нидерландия.
Близко до мозъка е, че дейностите на България за превъзмогване на австрийското и нидерландското твърдоглавие би трябвало да бъдат синхронизирани и с тези на Румъния. Заедно сме по-силни, тук две отзиви няма.
А като стана дума за Румъния, нейният министър председател разгласи, че ще съди Австрия за пропуснати изгоди заради продължаващото неприемане в Шенген. Оригинална концепция, за която не мога да кажа дали би се увенчала с триумф. Но безспорно е проява на по-високо самочувствие, с каквото политическия хайлайф в Букурещ очевидно разполага, в съпоставяне със софийския.
Именно самочувствието е пътят към постигането на национални цели - и в границите на Европейски Съюз, и по отношение на останалия свят. Ние условията от дълго време сме ги покрили (а и да не бяхме, постоянно може да се разчита на " политическо решение " ). Трябва просто да си гоним нашите цели - с разсъдък, дипломация, само че и с кураж. А да чакаме на европейската комисия да ни " вкара в кошарата ", е несериозно. Не, напряко си е детско.
Патица по шенгенски
Е, добре - по какъв начин по този начин политическата класа, дипломатите и администрацията от предходното потомство (края на 20-и век) съумяха за има-няма десетилетие да вкарат България и в НАТО, и в Европейски Съюз, а настоящето потомство (тези от началото на 21-и век) с един Шенген не могат да се оправят?
Защото апелът, самичък по себе си, беше мощен и напълно на място. Но самото деяние не зависи толкоз от Еврокомисията и нейния ръководител, колкото от националните държавни управления на страните членки. В случая - на Австрия и Нидерландия, които не престават да стопират процеса.
Един от първите, които прозряха уловката, бе интернационалният анализатор Борис Станимиров. Веднага след речта на Фон дер Лайен, той написа следното:
" Ако в източноевропейските страни министър председателите тарикатеят с по този начин наречената Brussels Blame Game - a точно, да упрекват Брюксел за непопулярните решения (аз мисля като вас, но от Европа го искат), то в Брюксел практикуват противоположния популизъм. Ние, от Европейска комисия доста ви почитаме, ваши другари сме и ви желаеме, само че тези неприятните Орбан, Рюте... you name it ви пречат... "
И в действителност: още на другия ден, Австрия удостовери досегашната си позиция и на процедура неодобрява Фон дер Лайен. Нидерландия пък разгласи, че " ще си намерения " и при несъмнено развиване на обстановката може да вдигне ветото над България.
Какво значи всичко това?
Като начало значи, че Виена се подигра с Еврокомисията, съвсем демонстративно заявявайки по какъв начин няма да се вслуша в апела на нейния ръководител. Тоест, думите на ръководителя на Европейска комисия не костват и пет пари.
За такова неуважение може да има справедливи аргументи. Например, държавният бюджет на Австрия е съвсем толкоз огромен, колкото и на Европейската комисия (последният се образува от членския импорт на страните, който е в размер на 1% от техния БВП). Или, казано с други думи, австрийското държавно управление има самочувствие, съпоставимо с това на Европейска комисия, и може да си разреши да не се преценява с нея. Но може и да е плод на оценка за активността на самата Комисия.
След неубедителните си дейности по време на коронавирус пандемията и при половинчатата си поддръжка за Украйна, никой по-солиден състезател на геополитическия терен не приема комисията на Фон дер Лайен на съществено. В това отношение тя е " заслужен правоприемник " на също толкоз нелепите в интернационален проект комисии, предвождани от Жан-Клод Юнкер и преди този момент от Жозе Мануел Барозу.
Също по този начин, развиването на проблема значи, че концепцията за " повече Европа " въобще не е толкоз елементарно осъществима. Разширяването на Шенген е точно израз на " повече Европа ", на по-задълбочена интеграция сред националните страни и, не на последно място, на увеличение тежестта на наднационалните институции. Реалността обаче сочи друго.
Защо Австрия и Нидерландия стопират достъпа ни до Шенгенското пространство? За това към този момент писах в края на предходната година, когато за следващ път крилете ни бяха подрязани. От тогава до в този момент надали нещо се е трансформирало значително.
Най-общо казано, разновидностите са два. При първия Виена и Хага отстояват някакви свои (разбирания за) национални ползи, които ни държат отвън Шенген. При втория - двете страни членки са " влезнали в роля " и играят играта (и) на други страни, които не желаят да се обявяват.
И в двата случая обаче, България би трябвало да работи с по-голям обсег, в сравнение с до момента. Опитите да се " харесаме " на държавните управления във Виена и Хага няма да ни донесат резултат, заради простата причина, че претекстовете на Виена и Хага да ни държат " отвън борда " са повече от смехотворни. Австрия се мръщи на граничния надзор, който упражняваме (вярно, занижен през последните една-две години, което е видно и от съвсем ежедневната сводка за хванати незаконни мигранти навътре в страната, вместо по границата, само че въпреки всичко до напълно скоро бяхме за образец в това отношение). Нидерландия пък мърмори нещо за корупция и господство на закона - което, едно, че е много субективна преценка, и второ, че е много безочливо поради силата на наркокартелите и " мароканската мафия " в самата Нидерландия.
Далеч по-смислено е София да накара Брюксел да приложи сериозен напън по отношение на Виена и Хага. Тоест, да превърнем казуса в общоевропейски. Като постановяваме несъгласие по основни за целия Европейски Съюз въпроси. И наложително по тематики, които директно засягат Австрия и Нидерландия.
Близко до мозъка е, че дейностите на България за превъзмогване на австрийското и нидерландското твърдоглавие би трябвало да бъдат синхронизирани и с тези на Румъния. Заедно сме по-силни, тук две отзиви няма.
А като стана дума за Румъния, нейният министър председател разгласи, че ще съди Австрия за пропуснати изгоди заради продължаващото неприемане в Шенген. Оригинална концепция, за която не мога да кажа дали би се увенчала с триумф. Но безспорно е проява на по-високо самочувствие, с каквото политическия хайлайф в Букурещ очевидно разполага, в съпоставяне със софийския.
Именно самочувствието е пътят към постигането на национални цели - и в границите на Европейски Съюз, и по отношение на останалия свят. Ние условията от дълго време сме ги покрили (а и да не бяхме, постоянно може да се разчита на " политическо решение " ). Трябва просто да си гоним нашите цели - с разсъдък, дипломация, само че и с кураж. А да чакаме на европейската комисия да ни " вкара в кошарата ", е несериозно. Не, напряко си е детско.
Патица по шенгенски
Е, добре - по какъв начин по този начин политическата класа, дипломатите и администрацията от предходното потомство (края на 20-и век) съумяха за има-няма десетилетие да вкарат България и в НАТО, и в Европейски Съюз, а настоящето потомство (тези от началото на 21-и век) с един Шенген не могат да се оправят?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ