Защо банките са с рекордни печалби?
Българска народна банка през днешния ден победи и скърби по едно и също време. Централната банка регистрира рекордни облаги на кредитните институции за предходната година, само че загуби шефът, който не изпусна финансовите юзди на страната в най-голямата банкова рецесия - през 1997-ма. Любомир Филипов е един от хората, които доста добре знаят цената на днешния банков триумф – облага от 1,678 милиарда лв. за 2018 година и растеж от 42,9 % на годишна база. По негово време банките освен мечтаеха за позитивни финансови резултати, само че плащаха налог върху загубите. Това беше налог върху провизиите, когато неприятните заеми за повече от 4 месеца надхвърляха 10 % от кредитния портфейл. Наказателната мярка след банкрута на повече от 17 банки съвсем замрази кредитирането и падна чак по времето на наследника на Филипов - Светослав Гаврийски. Няма по какъв начин сегашният гуверньор на Българска народна банка - Димитър Радев, преглеждайки през днешния ден окончателните резултати на банките за предходната година, да не си е спомнил за времената на Филипов. Нещо повече – преди 20 години той бе заместник- финансов министър и персонално оказа помощ за премахването на налога върху загубите на банките при започване на 2000-та година, след което кредитните институции се поздравиха с обща годишна облага от близо 200 милиона, направена най-много благодарение на три от тях – Булбанк, ОББ и ДСК.. 18 години по-късно, облагата на финансовите ни институции е 8 пъти по-голяма, а нарастването за година е сравнимо единствено с най-успешните години на стопански растеж по време на прехода ни. Намалените неприятни заеми, увеличеното с близо 5 милиарда лв. кредитиране - и за хората и за бизнеса, финансовото успокоение в страната, което приближава депозитите до обща сума от 90 милиарда лв., намаляването на неприятните заеми с 1,5 милиарда, както и по-високите активи и личен капитал на кредитните институции поради попълването му, са късият прочит на банковата картина през днешния ден. И то в навечерието на предстоящото решение за влизане в ЕРМ 2 и веднага след признанието от Европейската централна банка, че кредитните ни институции сполучливо са издържали стрестестовете.
Най-радостното е, че рекордните данни не са случайност, а наклонност. Наскоро Българска народна банка разгласи, че комерсиалните банки регистрират 454 млн. лева чиста облага за първите четири месеца на тази година, а растежът спрямо април 2018 година е 14.5%.
Според систематизираните данни на Българска народна банка към края на декември 2018 година активите на банковата система възлизат на 105,6 милиарда лева, като това е напредък със 7,9% (7,7 милиарда лева.) за година.
60 милиарда е кредитният портфейл на банките., като за година е повишен с близо 5 милиарда лв.. Нарастват заемите и за семействата с 11,6% (2,3 милиарда лв), и за компаниите – с 5,2% (1,7 милиарда лева.), и за други финансови предприятия – с 27,3% (690 млн. лева.), а също и за бранш “Държавно ръководство ” – с 22,7% (137 млн. лева.). Увеличението е съвсем без смяна през всички месеци на годината.
Най-обнадеждаващо е, че наклонността за понижение на неприятните заеми продължава. В края на декември те са 6,795 милиарда лв., при 8,292 милиарда лв. в края на декември 2017
Ако заемите през годината са нарастнали с малко над 5 милиарда лв., тъкмо с 6 милиарда са се нараснали депозитите. Ръстът е с 7,2%, а безспорната им стойност доближава 90 милиарда лева Отново нарастване има и при спестяванията на хората(с 3,9 милиарда лева, растеж 7,9%), на бизнеса – с 4,5% (1,1 милиарда лева, ), в бранш “Държавно ръководство ” – с 35,6% (708 млн. лева), а при другите финансови предприятия растежът е с 15,9% (441 млн. лева.).
Намаление с 3,2% (169 млн. лева.) се вижда единствено при депозитите от кредитни институции.
Собственият капитал на банките в края на декември е 13,9 млрд лв., с 10% повече за година и то основно поради увеличението на импортирания капитал и по-голямата облага.
