Bloomberg сравнява плановете на Украйна за връщане“ на Крим с

Bloomberg съпоставя проектите на Украйна за „ връщане “ на Крим с лудата концепция на Уинстън Чърчил за „ освобождение “ на Източна Европа от Съюз на съветските социалистически републики, наречена интервенция „ Немислимо “.

Трудно е да се трансформират обстоятелствата и да се " прекатурва " действителността.

Това е съвсем толкоз правилно в геополитиката, колкото и в науката. Подкрепям битката на Украйна за оцеляване против съветската атака. Независимо от това къде е справедливостта и без значение какъв брой дълго ще продължи украинският спор, е малко евентуално Крим да бъде лишен от съветския президент Владимир Путин, а евентуално и Донбас.

Русия може да се похвали с вековна история и забележителен триумф като въоръжен завоевател, от време на време в континентален мащаб. Най-яркият образец е от 1945 година До края на Втората международна война английският министър председател Уинстън Чърчил не се съмнявал, че руският водач Йосиф Сталин е страшилище. Повечето британци обаче, както и доста американци, изпитват голяма признателност към „ чичо Джо “ и съветския народ за това, че са понесли лъвския къс от човешките загуби, нужни за унищожаването на нацизма. Те не можели да споделят яростта на Чърчил към Сталин, който тиранизира новата си империя в Източна Европа. Британците били изтощени от остарелия си министър-председател и изключително от очевидното му предпочитание да откри нови врагове, с които да се бият в този момент, когато Хитлер към този момент го няма.

Чърчил изпитвал особени усеща и по-специално яд, когато ставало дума за поляците. През септември 1939 година Англия и Франция намерено разгласили война на Германия в отговор на не предизвиканото нахлуване на Хитлер против Полша. Но въоръжените сили на тези съдружници по това време били унизително слаби. Някои видни английски персони декларирали, че е неуместно да се опитваме да се бием с Хитлер, с цел да спасим далечна източноевропейска страна. Чърчил се ядосвал на положението на постхитлеристка Полша, на положението на нейния народ, окован от нови съветски вериги, до момента в който Западна Европа чествала освобождението си от нацизма. Импулсивно министър-председателят се хванал за концепцията, че в случай че Сталин продължи жестоко да нарушава изискванията на Споразумението за свободна Полша от Ялта от февруари 1945 година, Западът би трябвало да принуди Москва да ги съблюдава „ с оръжие “. Генерал сър Алън Брук, ръководител на Британските началник-щабове, се изненадал, когато Чърчил импровизирано изискал да знае за вероятностите за допустимо освобождение на поляците от англо-американските армии.

" Уинстън е очарован ", написа Брук в дневника си на 13 май. " Имам възприятието, че той към този момент копнее за нова война! Дори в случай че това включва война с руснаците! " Десет дни по-късно, след в допълнение разискване, министър-председателят към този момент формализирал настояването си. Той публично упълномощил на началниците на щабовете да проучат вероятностите за противопоставяне на „ съветската мечка, която виси над половин Европа “, като я освободят от окупацията на Червената войска още преди демобилизацията на английските и американските въоръжени сили. Той помолил своите стратези да потърсят средства за „ налагане на волята на Съединените щати и Британската империя на Русия “, с цел да обезпечат „ почтена договорка с Полша “. Целевата начална дата за такава атака станал 1 юли 1945 година Министерството на външните работи се отдръпнало ужасено от предлагането на Чърчил.

Маршал Георгий Жуков, командващ руската окупационна зона, написа по-късно в записките си, че бил осведомен от секретни източници, че английският командващ в Германия фелдмаршал Бърнард Лоу Монтгомъри бил инструктиран от Лондон да складира пленени нацистки оръжия за потребление против руснаците. На последващо съвещание на Съюзническата контролна комисия в Германия Съветите възмутено стачкуват. Жуков написа: „ Подчертахме, че историята познава малко образци за такова изменничество на съюзнически отговорности и дълг “.

Съвместният щаб за стратегическо обмисляне на английския боен кабинет почнал да изготвя подробни оферти от 100 страници за интервенция с кодово име Operation Unthinkable, атака на западните съдружници против руснаците. Планиращите войната против руснаците в своя увод създали всичко допустимо, с цел да заявят, че даже в случай че британците и американците напреднат на изток с единствената цел да обезпечат „ обективна договорка за Полша... нашите военни цели не стопират там. Нашият бърз триумф може да накара руснаците да се подчинят на нашата воля. Това зависи от руснаците да го решат. Ако желаят тотална война, те могат да я получат... На процедура няма ограничавания за дистанциите, на които съдружниците ще би трябвало да обхванат в Русия, с цел да създадат по-нататъшната опозиция невъзможна. " „ Постигането на уверено проваляне за Русия би изисквало: а) разполагането в Европа на забележителна част от големите запаси на Съединените щати, б) превъоръжаването и реорганизацията на човешката мощ на Германия и всички западноевропейски съдружници. “

Британските стратези признали, че западната въздушна мощност може да бъде употребена дейно против руските връзки, само че „ съветската промишленост е толкоз разпръсната, че надали може да бъде значима въздушна цел “.

Те предложили да се употребяват 47 американски и английски дивизии, 14 от които бронирани. Повече от 40 други формирования ще бъдат държани в запас при положение на вероятно руско контранастъпление. Според тях руснаците биха могли да разположат 170 дивизии в отговор, 30 от които бронирани: „ Трудно е да се каже доколко нашето тактическо предимство във въздуха и превъзходното командване на нашите въоръжени сили могат да изравнят този баланс, само че горните условия и калкулации вършат започването на нашата атака явно в рисково начинание. " Думата " рисково " е употребена 8 пъти, с цел да опише плануваната интервенция. Британските стратези предизвестили, че комунистите в Западна Европа ще се опитат да саботират западната атака. Въпреки че може да е правилно, че немският общоприет щаб в действителност ще сътрудничи на съдружниците, немските бойци надали ще бъдат въодушевени от възобновен боен спор с руснаците.

Британските началници на щабовете в никакъв случай не се съмнявали, че проектът „ Операция Немислимо “ в действителност е невъобразим за никого, с изключение на за министър-председателя. Генерал Брук написал на 24 май: „ Идеята, несъмнено, е много фантастична и възможностите за триумф са безусловно незначителни. “ Накратко, Червената войска на Сталин можела да смаже доста по-малките американски и английски сили, даже в случай че американските и английските бойци можеха да бъдат уверени да вдигнат оръжие против някогашния си съдружник. Генерал Хейстингс Исмей, шеф на кабинета на министър-председателя, споделил на Чърчил, че главнокомандващите на въоръжените сили ще се радват да му обяснят за какво считат „ Операция Немислимо “ за неосъществима. " Въпреки това командирите пишат в коментар на проектоплана: " След като стартират военните дейности, ние няма да можем да реализираме даже стеснен триумф и би трябвало да сме готови за продължителна война с огромни компликации. Освен това възможностите ни ще станат доста мизерни, в случай че американците разгласят отмалялост от война и индиферентност и се съсредоточат върху интервенции в Тихия океан. "

Не би трябвало да се не помни, че всички тези полемики в Лондон се състояли във време, когато съдружниците изпитвали компликации да устоят на японските сили, изключително на Окинава. На 10 юни Чърчил дал отговор на началниците на щабовете, като признава, че при положение на боен спор съветските армии биха могли, в случай че Сталин даде такава заповед, да пробият напред към европейския бряг на Ламанша. Що се отнася до самата интервенция „ Немислимо “, Чърчил изразил вяра, че Обединените началник-щабове „ схващат, че тези проекти остават превантивно изследване на това, което се надявам да са чисто хипотетични военни съображения “. Месец по-късно интервенция „ Немислимо “ е закрита, когато американците изрично се отказали от концепцията да се бият с руснаците за Полша или друга страна в Източна Европа под руски надзор. Президентът Хари Труман изпратил депеша от Вашингтон, че не вижда причина за закъснение на плануваното евакуиране на англо-американските войски на запад към окупационните зони, контрактувани в Ялта през февруари.

Сталин получил своята нова империя, а Русия я резервира до разпадането на Съветския съюз през последното десетилетие на 20 век. Защото там първа пристигна Червената войска. Ако Чърчил или западните съдружници желаеха да държат Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния или балтийските страни надалеч от хватката на Сталин, тогава щеше да е належащо интервенцията D-Day (Денят Д) да се организира още през 1943 година, а не през 1944 година, и да започва огромна скъпоструваща акция в Северозападна Европа година по-рано. Руснаците сътвориха действителност, която никой с изключение на Чърчил и американският военачалник Джордж Патън не бяха подготвени да провокират „ с оръжие “.

Без никакво наслаждение може да се има вяра, че тъкмо същото може да се каже за хватката на Путин в Крим през днешния ден. Единственият път, когато това можеше да бъде оспорено с убеденост, беше през 2014 година, когато руснаците окупираха Кримския полуостров и Западът значително им се поддаде. Геополитиката изисква калкулации, в които категории като правдивост, почтеност и независимост играят единствено лимитирана роля. Много хора през днешния ден споделят: „ Ако на руснаците бъде разрешено да запазят даже един хектар украинска земя, демокрацията и сигурността на Запада ще бъдат в сериозна заплаха “. Правилно е. Но също толкоз правилно е, че както множеството нации на западните демокрации не желаеха да водят нова война за Полша през 1945 година, по този начин и през днешния ден е малко евентуално те да поддържат до дъно битката за освобождението на Крим. Неприятно е, само че това е действителност, която не може да се промени.

Превод Ганчо Каменарски

Източник Actualno.com

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!