Георги Връбчев за новия сборник „Акорди“: Истинските герои правят добро, след което продължават по пътя си
„ Близостта в днешни дни е нещо, за което би трябвало да положиш изпитание – да откриеш и да запазиш. Трябва да отвориш себе си за хората, тъй като без тях си изгубен. “
В седмицата на Софийския интернационален панаир на книгата, беседваме с писателя Георги Връбчев, създател на новия алманах „ Акорди “, който излезе от щемпел преди няколко дни. В края на изявлението може да прочетете къс фрагмент от описа „ Коледа “, спечелил първа място в категория „ Проза “ на шестнадесетото издание на интернационалния конкурс “La Piazzetta ” 2014, гр. Салерно, Италия.
Разказите съставляват комбинация от житейски акомпанименти с либрето, странстващо в светове на боязън и тествания, метафизичен енигми, пристрастеност, изменничества и стилно увещание, че от време на време животът е рокендрол и тъкмо тогава е прекрасен.
Г-н Връбчев, казвате, че пишете съвсем на всички места, само че за първи път загатвате за сборника „ Акорди “ във видео, снимано измежду природата. Може ли да ни придвижите на това място с думи, като ни разкажете повече?
Един от могъщите ридове на Родопа планина. Това е мястото, на което се усещам цялостен. Тук са минали детските ми лета, тук съм бродил в горите и съм изкачвал скатовете. И още го върша. Аз ги познавам и те ме познават. Тук съм изпитал първите трепети, следвал съм първите пориви да пиша. Тук съм написал най-вече неща, още повече от нещата са ми хрумвали в „ тези планини ”, както ги назовава Иван Вазов. Абсолютно всичко, което пиша, съм обмислял още веднъж тук. В ранните сутрини, когато гората се разсънва.
Наричате един от героите в книгата „ софийски мускетар “, който подценява себе си, с цел да избави госпожица в навечерието на Коледа. Има ли още такива мускетари в този момент, по какъв начин наподобяват през призмата на своите положителни планове?
Има ги, само че са на изгубване, трансформират се в „ последни мохикани ”. И по тази причина са още по-ценни. Това са ежедневните герои, които без поза и плакат „ правят верните неща, когато никой не може да ги види ”, както споделя Ерик Адамс от Менъуор – един от най-великите гласове, докосвали в миналото мелодия. Това са същинските герои, които вършат положително, след което не престават по пътя си, като че ли нищо не се е случило.
По специалност сте нотариус, само че публицист по чувство. Какво бихте желали да кажете на хората, които към момента не са разкрили своето същинско предопределение, само че осъзнават, че имат потребност от смяна на посоката?
Да потърсят вътре в себе си. Отговорът постоянно е там.
Някои от персонажите в разказите от сборника „ Акорди “, стартират да живеят същински, едвам когато позволяват по-близо хората до себе си. Смятате ли, че близостта, която в този момент ни липсва повече, може да ни направи по-човечни и положителни хора, които умеят да се свързват по-дълбоко един с различен.
Близостта поражда добрина. Човекът не е основан да бъде самичък. Мога да го потвърдя по себе си. Понякога нуждая се да бъда самичък, само че не и уединен. Самотата е изтезание. Може би най-древното, тъй като потребността, която лимитира, е заложена в човешката същина. Лично аз съм живял същински само, когато съм бил заобиколен от хора. И се веселя, че това не се е трансформирало. Докато преди близостта беше въпрос на случайност, орис или шанс, в този момент те не са задоволителни. Близостта в днешни дни е нещо, за което би трябвало да положиш изпитание – да откриеш и да запазиш. Трябва да отвориш себе си за хората, тъй като без тях си изгубен.
Разкажете ни повече за връзката си с рокендрола, от който е изтъкана историята в описа „ Рокендрол “ .
Рокендролът е метод на живот. Той – във всичките му форми – е саундтрак на живота ми. Рокендролът е извор на жизнеспособност. Самата му същина е такава. Винаги съм се забавлявал на рокендрол, постоянно съм писал на рокендрол и ще продължа да го върша. И освен. Във всеки сложен миг на живота си съм се обръщал към този извор на жива вода.
Свирите ли на някакъв музикален инструмент?
Свиря на барабани и малко на баскитара – мелодии, които самичък съм измислил. Освен тях, у дома имам и синтезатор, само че уменията ми са в зародиш. Засега единствено го проучвам, тъй като не разполагам с задоволително време за повече.
Излезе сборника " Акорди " на Георги Връбчев
Ще срещнете момиче, което се бори с живота, въоръжено единствено със своето виолончело и воля за независимост, софийски мускетар, пренебрегнал себ...
Смятате ли, че музиката е оня заслон, от който се нуждаем през днешния ден, когато желаеме да се приютим в себе си?
Именно. Аз постоянно диря леговище в музиката. Животът ме научи да го върша. И не става дума единствено за рокендрола. Изключително постоянно чувам музика, основана от северноамерикански индианци, хвърча с тях с орлите и вятъра. Подслонявам се в симфонични творби, някой саундтрак или опера на колос, който ще хвърля сянка и след нас. Музиката е съвършена форма на другарство и би трябвало да се научим да се черпим лек от целебната ѝ мощ.
Как звучат акомпаниментите на Коледа за Вас в края на тази година?
Както постоянно – топло и уютно. Въпреки бурята, която вилнее над човечеството. Коледа като че ли е сътворена, с цел да имаме вяра и би трябвало да се борим да остане по този начин. Коледа е усмивка и религия и пламтящото ѝ чудо би трябвало да пребъде.
, извънредно оповестен за читателите на .
Откъс от описа " Коледа " из алманах " Акорди ", Георги Връбчев
* Копнееше да види очите ѝ. По-скоро тези искрици огън в тях. Познаваше се добре и знаеше, че би трябвало да внимава. Иначе щеше да боли....
Книгата е показана на 48-то издание на Софийския интернационален панаир на книгата, който се организира тази седмица в НДК.
Повече за книгата може да
За създателя
Георги Връбчев е роден в гр. София. Семеен, с две деца. Работи като нотариус. Член на Съюза на българските писатели. Пише както прозаичност, по този начин и лирика. Автор на книгите „ Някъде...там...някъде ”, (2008), „ Заветът на викинга ” (2017), “The Legacy Of The Viking ” (2017), „ Акорди ” (2021).
Вижте повече за сборника „ Акорди “ в уеб страницата на създателя:
Още от ИНТЕРВЮ:
В седмицата на Софийския интернационален панаир на книгата, беседваме с писателя Георги Връбчев, създател на новия алманах „ Акорди “, който излезе от щемпел преди няколко дни. В края на изявлението може да прочетете къс фрагмент от описа „ Коледа “, спечелил първа място в категория „ Проза “ на шестнадесетото издание на интернационалния конкурс “La Piazzetta ” 2014, гр. Салерно, Италия.
Разказите съставляват комбинация от житейски акомпанименти с либрето, странстващо в светове на боязън и тествания, метафизичен енигми, пристрастеност, изменничества и стилно увещание, че от време на време животът е рокендрол и тъкмо тогава е прекрасен.
Г-н Връбчев, казвате, че пишете съвсем на всички места, само че за първи път загатвате за сборника „ Акорди “ във видео, снимано измежду природата. Може ли да ни придвижите на това място с думи, като ни разкажете повече?
Един от могъщите ридове на Родопа планина. Това е мястото, на което се усещам цялостен. Тук са минали детските ми лета, тук съм бродил в горите и съм изкачвал скатовете. И още го върша. Аз ги познавам и те ме познават. Тук съм изпитал първите трепети, следвал съм първите пориви да пиша. Тук съм написал най-вече неща, още повече от нещата са ми хрумвали в „ тези планини ”, както ги назовава Иван Вазов. Абсолютно всичко, което пиша, съм обмислял още веднъж тук. В ранните сутрини, когато гората се разсънва.
Наричате един от героите в книгата „ софийски мускетар “, който подценява себе си, с цел да избави госпожица в навечерието на Коледа. Има ли още такива мускетари в този момент, по какъв начин наподобяват през призмата на своите положителни планове?
Има ги, само че са на изгубване, трансформират се в „ последни мохикани ”. И по тази причина са още по-ценни. Това са ежедневните герои, които без поза и плакат „ правят верните неща, когато никой не може да ги види ”, както споделя Ерик Адамс от Менъуор – един от най-великите гласове, докосвали в миналото мелодия. Това са същинските герои, които вършат положително, след което не престават по пътя си, като че ли нищо не се е случило.
По специалност сте нотариус, само че публицист по чувство. Какво бихте желали да кажете на хората, които към момента не са разкрили своето същинско предопределение, само че осъзнават, че имат потребност от смяна на посоката?
Да потърсят вътре в себе си. Отговорът постоянно е там.
Някои от персонажите в разказите от сборника „ Акорди “, стартират да живеят същински, едвам когато позволяват по-близо хората до себе си. Смятате ли, че близостта, която в този момент ни липсва повече, може да ни направи по-човечни и положителни хора, които умеят да се свързват по-дълбоко един с различен.
Близостта поражда добрина. Човекът не е основан да бъде самичък. Мога да го потвърдя по себе си. Понякога нуждая се да бъда самичък, само че не и уединен. Самотата е изтезание. Може би най-древното, тъй като потребността, която лимитира, е заложена в човешката същина. Лично аз съм живял същински само, когато съм бил заобиколен от хора. И се веселя, че това не се е трансформирало. Докато преди близостта беше въпрос на случайност, орис или шанс, в този момент те не са задоволителни. Близостта в днешни дни е нещо, за което би трябвало да положиш изпитание – да откриеш и да запазиш. Трябва да отвориш себе си за хората, тъй като без тях си изгубен.
Разкажете ни повече за връзката си с рокендрола, от който е изтъкана историята в описа „ Рокендрол “ .
Рокендролът е метод на живот. Той – във всичките му форми – е саундтрак на живота ми. Рокендролът е извор на жизнеспособност. Самата му същина е такава. Винаги съм се забавлявал на рокендрол, постоянно съм писал на рокендрол и ще продължа да го върша. И освен. Във всеки сложен миг на живота си съм се обръщал към този извор на жива вода.
Свирите ли на някакъв музикален инструмент?
Свиря на барабани и малко на баскитара – мелодии, които самичък съм измислил. Освен тях, у дома имам и синтезатор, само че уменията ми са в зародиш. Засега единствено го проучвам, тъй като не разполагам с задоволително време за повече.
Излезе сборника " Акорди " на Георги Връбчев
Ще срещнете момиче, което се бори с живота, въоръжено единствено със своето виолончело и воля за независимост, софийски мускетар, пренебрегнал себ...
Смятате ли, че музиката е оня заслон, от който се нуждаем през днешния ден, когато желаеме да се приютим в себе си?
Именно. Аз постоянно диря леговище в музиката. Животът ме научи да го върша. И не става дума единствено за рокендрола. Изключително постоянно чувам музика, основана от северноамерикански индианци, хвърча с тях с орлите и вятъра. Подслонявам се в симфонични творби, някой саундтрак или опера на колос, който ще хвърля сянка и след нас. Музиката е съвършена форма на другарство и би трябвало да се научим да се черпим лек от целебната ѝ мощ.
Как звучат акомпаниментите на Коледа за Вас в края на тази година?
Както постоянно – топло и уютно. Въпреки бурята, която вилнее над човечеството. Коледа като че ли е сътворена, с цел да имаме вяра и би трябвало да се борим да остане по този начин. Коледа е усмивка и религия и пламтящото ѝ чудо би трябвало да пребъде.
, извънредно оповестен за читателите на .
Откъс от описа " Коледа " из алманах " Акорди ", Георги Връбчев
* Копнееше да види очите ѝ. По-скоро тези искрици огън в тях. Познаваше се добре и знаеше, че би трябвало да внимава. Иначе щеше да боли....
Книгата е показана на 48-то издание на Софийския интернационален панаир на книгата, който се организира тази седмица в НДК.
Повече за книгата може да
За създателя
Георги Връбчев е роден в гр. София. Семеен, с две деца. Работи като нотариус. Член на Съюза на българските писатели. Пише както прозаичност, по този начин и лирика. Автор на книгите „ Някъде...там...някъде ”, (2008), „ Заветът на викинга ” (2017), “The Legacy Of The Viking ” (2017), „ Акорди ” (2021).
Вижте повече за сборника „ Акорди “ в уеб страницата на създателя:
Още от ИНТЕРВЮ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ