Близо половината - 43%, от българите използват уреди със смарт

Близо половината - 43%, от българите употребяват уреди със смарт функционалности (телефон, тв приемник, домашен електроуред), до момента в който други 37% означават, че не ги използват.

Терминът " смарт функционалности " остава чужд за 17% от хората. Данните, показани през днешния ден, са от национално представително изследване на организация " Тренд ", извършено през юли измежду 1007 пълнолетни респонденти по метода директно изявление " лице в лице ".

Според Димитър Ганев от организацията високият % на декларирали, че не употребяват умни уреди, се дължи най-много на обстоятелството, че не се регистрират смарт телефоните като такива със смарт функционалности, а за част от хората това са единствено мобилни телефони. Възможността за следене на консумация на електрическа енергия при домакинските уреди е най-важната смарт функционалност, считат интервюираните. На второ място се подрежда отдалеченото включване и изключване на уреда, а на трето място - управление на значими функционалности на уреда с мобилно приложение на телефон или таблет.

Проучването дефинира и най-важните условия на потребителите при избора на електроуред. За най-голяма част от тях (74%) това са цената и дългият гаранционен период, по-късно е разходът на електрическа енергия (64%). Само 10% от хората са показали смарт функционалностите на уредите като определящи при покупка. Според Ганев ползата към умните уреди пораства и тази наклонност се удостоверява от данните на марката за първите 9 месеца на тази година.

Те сочат, че в Европа близо 4 пъти са се нараснали продажбите на умни електроуреди от тази марка, а в България този растеж е 8 пъти по отношение на същия интервал на 2020 година Също по този начин се усилва и делът на продадените умни уреди на марката по отношение на всички останали домашен електроуреди с този бранд. В Европа делът е близо 12%, а в България - 10 на 100.

" Смарт функционалностите са от извънредно значение за по-младите българи и по тази причина откриваме директна връзка сред възрастта и смисъла им ", прецизира Димитър Ганев.

Близо 27 на 100 от запитаните удостоверяват, че биха платили по-висока цена за умни уреди, до момента в който 57 на 100 не биха го създали, а 16 на 100 не могат да преценяват. Според данните от изследването близо 58 на 100 от изразилите подготвеност да вложат повече средства в умни уреди са подготвени да заплатят с 10% по-висока цена за такава покупка, а 30 на 100 показват, че могат да си разрешат до 20% по-скъпа цена.

Специализираните вериги за техника са най-предпочитаното място за покупка на домашен електроуреди като печка, ледник или пералня, сочи изследването. От там пазарят близо 59% от българите, а 12% от интервюираните споделят, че избират най-близкия магазин за такава техника. Само 6% от хората си купуват огромни домашен уреди онлайн. По-голямата част от тях (57%) прецизират, че го вършат, тъй като е по-удобно, по-бързо (31%) или се тормозят от заразяване с COVID-19 (5%). Проучването обгръща и настройките на потребителите към онлайн извършването на покупки като цяло.

12% от хората декларират, че пазарят постоянно по интернет, когато имат опция. Други 22% го вършат единствено от време на време, а 56% в никакъв случай не са го правили. Димитър Ганев прецизира, че покупката посредством интернет има директна връзка с възрастта, което се удостоверява и от данните. Под една пета от най-младите (18 - 29 г.) не пазарят онлайн, до момента в който измежду най-възрастните това са 96%.

" Регистрираме и взаимозависимост сред онлайн извършването на покупки и образованието - тези с по-висок учебен статус в по-голяма степен пазарят онлайн. Отчита се и директна връзка с материалния статус - тези с по-високи приходи са по-склонни да пазарят по интернет ", показва Ганев.

Пандемията е нараснала каузи на пазаруващите онлайн, демонстрира и това изследване. Сред пазаруващите онлайн постоянно или от време на време близо половината (45%) заявяват, че в последната година пазарят по-често по интернет. Това в най-голяма степен се отнася за най-младите възрастови групи и в много по-малка степен за най-възрастните, сочат данните от изследването.