История за оцеляване в Хитрино: Две сестри - без дом и родители
Близо една година след нещастието в Хитрино две сестри живеят разграничени. Дерайлиралият трен унищожи родната им къща. Родителите им били затрупани, а от отломките на къщата пожарникарите извадили двете оживели девойки. Сега те търсят опори, които да дадат смисъл на живота им.
Когато в ранната декемврийска заран избавителните екипи извадили жива по-голямата сестра, Рейханя, тя споделила: " Искам да пребивавам, още съм доста млада ". Думи на смут и неистово предпочитание за живот, които тя не помни. Транспортирали я до варненска клиника. Тогава още не знаела каква зла орис е сполетяла фамилията ѝ.
Рейханя Рагуб: След два месеца и половина научих, че са умряли на място. После вървях до гробищата и не имах вяра, че те лежат там.
След това страшните думи чула от сестра си, 13-годишната Севги. Сред ужаса на декемврийския ден, дребното момиченце запомнило последния диалог на родителите си.
Рейханя Рагуб: Тя е чула всичко. Самият пъкъл, когато майка ми и татко ми си споделят последните думи. Последните думи на татко ми са били: " Няма избавление от туй нещо, лягай ще умрем ". Майка ми е споделила: " Какво ще вършат децата " и тогава са умряли, цялата къща е паднала върху тях.
С такива мемоари живее и търси нов смисъл в живота си 23-годишната студентка по специалността сигнално-охранителна активност в Шуменския университет. Помагат й доста преподавателите, а висшето учебно заведение опрости таксата, с цел да продължи да учи.
Рейханя Рагуб: Това ми е единственото избавление, да завърша университета. Трябва да го завърша поради майка си, тъй като майка ми поради мене не е можала да учи, да следва фантазиите си, а аз би трябвало да последвам нейното последно предпочитание и би трябвало да го завърша. Просто съм на крайник единствено поради един човек и то поради сестра ми, тъй като сестра ми има потребност от майка, татко и кака. Трябва да съм аз нейната майка и татко.
Преживяла е доста интервенции, тъй като най-сериозно са потърпевши очите й. Последната била преди дни, когато лекарите извадили парче стъкло, стигнало чак до роговицата.
Рейханя Рагуб: Много ми е мъчно с тези средства, които са 500 лева хем да си вземам медикаменти, хем да давам пари за гориво, след което вземам фактури и ги давам в общината. Минава избран огромен интервал, до момента в който ми ги възстановят.
Времето заличава физическите рани, само че не облекчава болката й. Стиска в ръка единствения спомен – фамилна фотография, останала от щастливите дни. Пази го единствено за себе си. А по какъв начин вижда живота си от тук нататък ли?
Рейханя Рагуб: Една мъгла. Мъгла или да го назовем тунел и мисля, че доста мъчно ще изляза, тъй като постоянно на човек трябват родителите. Винаги имаш потребността да кажеш мама или татка обаче аз ги нямам към този момент.
Изгаря я и завистта на хората, които сякаш не виждали тъгата ѝ. Питали единствено за новата къща, която се извисява на същото място. Да, сестрите ще живеят в нея, само че без най-скъпите на сърцето им хора.
Ако желаете да помогнете на двете сестри, може да го извършите на банковата им сметка:
Севги Акиф Рагуб
IBAN BG67UBB80021053293340
OBB BANK RAZGRAD
БАЕ: 20080023
Когато в ранната декемврийска заран избавителните екипи извадили жива по-голямата сестра, Рейханя, тя споделила: " Искам да пребивавам, още съм доста млада ". Думи на смут и неистово предпочитание за живот, които тя не помни. Транспортирали я до варненска клиника. Тогава още не знаела каква зла орис е сполетяла фамилията ѝ.
Рейханя Рагуб: След два месеца и половина научих, че са умряли на място. После вървях до гробищата и не имах вяра, че те лежат там.
След това страшните думи чула от сестра си, 13-годишната Севги. Сред ужаса на декемврийския ден, дребното момиченце запомнило последния диалог на родителите си.
Рейханя Рагуб: Тя е чула всичко. Самият пъкъл, когато майка ми и татко ми си споделят последните думи. Последните думи на татко ми са били: " Няма избавление от туй нещо, лягай ще умрем ". Майка ми е споделила: " Какво ще вършат децата " и тогава са умряли, цялата къща е паднала върху тях.
С такива мемоари живее и търси нов смисъл в живота си 23-годишната студентка по специалността сигнално-охранителна активност в Шуменския университет. Помагат й доста преподавателите, а висшето учебно заведение опрости таксата, с цел да продължи да учи.
Рейханя Рагуб: Това ми е единственото избавление, да завърша университета. Трябва да го завърша поради майка си, тъй като майка ми поради мене не е можала да учи, да следва фантазиите си, а аз би трябвало да последвам нейното последно предпочитание и би трябвало да го завърша. Просто съм на крайник единствено поради един човек и то поради сестра ми, тъй като сестра ми има потребност от майка, татко и кака. Трябва да съм аз нейната майка и татко.
Преживяла е доста интервенции, тъй като най-сериозно са потърпевши очите й. Последната била преди дни, когато лекарите извадили парче стъкло, стигнало чак до роговицата.
Рейханя Рагуб: Много ми е мъчно с тези средства, които са 500 лева хем да си вземам медикаменти, хем да давам пари за гориво, след което вземам фактури и ги давам в общината. Минава избран огромен интервал, до момента в който ми ги възстановят.
Времето заличава физическите рани, само че не облекчава болката й. Стиска в ръка единствения спомен – фамилна фотография, останала от щастливите дни. Пази го единствено за себе си. А по какъв начин вижда живота си от тук нататък ли?
Рейханя Рагуб: Една мъгла. Мъгла или да го назовем тунел и мисля, че доста мъчно ще изляза, тъй като постоянно на човек трябват родителите. Винаги имаш потребността да кажеш мама или татка обаче аз ги нямам към този момент.
Изгаря я и завистта на хората, които сякаш не виждали тъгата ѝ. Питали единствено за новата къща, която се извисява на същото място. Да, сестрите ще живеят в нея, само че без най-скъпите на сърцето им хора.
Ако желаете да помогнете на двете сестри, може да го извършите на банковата им сметка:
Севги Акиф Рагуб
IBAN BG67UBB80021053293340
OBB BANK RAZGRAD
БАЕ: 20080023
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ