САЩ: Близо 188 000 случая на деменция годишно може да се причинени от замърсяване на въздуха
Близо 188 000 случая на деменция в Съединени американски щати всяка година може да са породени от замърсяване на въздуха, сочат данни от американско изследване, оповестено в JAMA Network Open.
Според проучвателен екип неприятното качество на въздуха, породено от горски пожари и селскостопанска активност, има най-силна връзка с нараснал риск от болест на Алцхаймер и други типове деменция по-късно в живота.
Учените от дълго време предизвестяват, че те се дължат и на замърсяването на въздуха.
Въпреки че изследванията свързват общото неприятно качество на въздуха с още редица здравословни проблеми, новото проучване предлага по-подробен взор върху механизмите, по които замърсяването на въздуха се оказва по-силно обвързвано с деменцията, в сравнение с с други болести.
Техните констатации се основават на разбор на данни, събрани от траяло десетилетия изследване, подкрепено от Националните здравни институти NHI, проследяващо здравословното положение на хиляди възрастни хора в цялата страна на всеки 2 години.
След това откривателите са анализирали тези данни на фона на детайлно моделиране на качеството на въздуха и оценка на факторите на които са били изложени другите хора в съответните региони, където живеят.
Фокусът е подложен върху замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ) с доста дребен размер – под 2,5 микрометра. Те могат да произлизат от разнообразни източници, в това число изгорели газове на транспортни средства и пушек от горски пожари, и са свързани с разнородни последствия за здравето – кашлица и утежняване на астмата, нараснал риск от гибел от сърдечни болести.
„ Екологичната общественост работи доста интензивно през последните 10 до 15 години, с цел да може да планува експозициите “, разяснява доктор Сара Адар, епидемиолог в Училището по публично здраве към Университета на Мичиган.
Те се основават на редица данни, в това число измервания от Агенцията за запазване на околната среда и детайлности за околните фактори, които биха могли да повлияят на качеството на въздуха.
„ Изработеният модел включва всички източници, взети в тяхната цялост - електроцентрали, работещи с въглища, активност в селското стопанство, горски пожари, трафик, всички тези разнообразни източници на излъчвания, и по-късно изключват източника в модела един по един “, добавя тя.
Деменцията се развива дълготрайно, това е дълъг развой, който протича в течение на доста години и затова се вземат поради особеностите на мястото, в което се е родил човек и е прекарал детството си, средата, в която е живял и работил.
Горските пожари се оказват все по-чести с измененията в климата и световното стопляне, като при тях се регистрира обособяване на доста токсични молекули, а селскостопанските действия могат да влошат качеството на въздуха вследствие на амоняка, който се отделя от източници като оборски тор и изкуствени торове, употребявани в зеленчукопроизводството и овощарството.
„ Фермите отделят доста амонячен газ, той излетява във въздуха, в който има и други замърсители, въздухът става все по-горещ от интензивното слънчево греене, следват химически реакции, при които се образуват фините прахови частици, които са токсични за мозъка “, разяснява доктор Адар.
Тя и доктор Боя Джанг, също откривател в учебното заведение се надяват, че новите им открития могат да подтикват по-целенасочени интервенции за справяне с този риск от деменция.
„ За разлика от доста други постоянно срещани рискови фактори за деменция - хипертония, прекаран инсулт и диабет, излагането на замърсяване на въздуха може да бъде променено на равнище популация и това да стане цел на широкомащабни старания за предварителна защита “, заключават създателите на проучването.
Според проучвателен екип неприятното качество на въздуха, породено от горски пожари и селскостопанска активност, има най-силна връзка с нараснал риск от болест на Алцхаймер и други типове деменция по-късно в живота.
Учените от дълго време предизвестяват, че те се дължат и на замърсяването на въздуха.
Въпреки че изследванията свързват общото неприятно качество на въздуха с още редица здравословни проблеми, новото проучване предлага по-подробен взор върху механизмите, по които замърсяването на въздуха се оказва по-силно обвързвано с деменцията, в сравнение с с други болести.
Техните констатации се основават на разбор на данни, събрани от траяло десетилетия изследване, подкрепено от Националните здравни институти NHI, проследяващо здравословното положение на хиляди възрастни хора в цялата страна на всеки 2 години.
След това откривателите са анализирали тези данни на фона на детайлно моделиране на качеството на въздуха и оценка на факторите на които са били изложени другите хора в съответните региони, където живеят.
Фокусът е подложен върху замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ) с доста дребен размер – под 2,5 микрометра. Те могат да произлизат от разнообразни източници, в това число изгорели газове на транспортни средства и пушек от горски пожари, и са свързани с разнородни последствия за здравето – кашлица и утежняване на астмата, нараснал риск от гибел от сърдечни болести.
„ Екологичната общественост работи доста интензивно през последните 10 до 15 години, с цел да може да планува експозициите “, разяснява доктор Сара Адар, епидемиолог в Училището по публично здраве към Университета на Мичиган.
Те се основават на редица данни, в това число измервания от Агенцията за запазване на околната среда и детайлности за околните фактори, които биха могли да повлияят на качеството на въздуха.
„ Изработеният модел включва всички източници, взети в тяхната цялост - електроцентрали, работещи с въглища, активност в селското стопанство, горски пожари, трафик, всички тези разнообразни източници на излъчвания, и по-късно изключват източника в модела един по един “, добавя тя.
Деменцията се развива дълготрайно, това е дълъг развой, който протича в течение на доста години и затова се вземат поради особеностите на мястото, в което се е родил човек и е прекарал детството си, средата, в която е живял и работил.
Горските пожари се оказват все по-чести с измененията в климата и световното стопляне, като при тях се регистрира обособяване на доста токсични молекули, а селскостопанските действия могат да влошат качеството на въздуха вследствие на амоняка, който се отделя от източници като оборски тор и изкуствени торове, употребявани в зеленчукопроизводството и овощарството.
„ Фермите отделят доста амонячен газ, той излетява във въздуха, в който има и други замърсители, въздухът става все по-горещ от интензивното слънчево греене, следват химически реакции, при които се образуват фините прахови частици, които са токсични за мозъка “, разяснява доктор Адар.
Тя и доктор Боя Джанг, също откривател в учебното заведение се надяват, че новите им открития могат да подтикват по-целенасочени интервенции за справяне с този риск от деменция.
„ За разлика от доста други постоянно срещани рискови фактори за деменция - хипертония, прекаран инсулт и диабет, излагането на замърсяване на въздуха може да бъде променено на равнище популация и това да стане цел на широкомащабни старания за предварителна защита “, заключават създателите на проучването.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ