Половината училища у нас са с концентрация на уязвими ученици
Близо 1/2 от учебните заведения у нас са с централизация на деца от уязвимите групи. Това са част от тревожните резултати от национално представително проучване за мащаба на просветителната сегрегация в България, включващо и лист на съответните сегрегирани институции по обитаеми места. То бе представено на конференцията " Състояние на ромската просветителна интеграция: от сегрегация към образование в етнически смесена среда ", проведена от център на 4 и 5 юли в София.
Проучването демонстрира, че в България действат 930 общообразователни учебни заведения - начални, съществени, обединени и междинни, 150 професионални гимназии и 483 детски градини с централизация на уязвими групи към образователната 2019/20 г. Т.е. в тези институции сред 20 и 100% от родителите са с по-ниско от приблизително обучение. Общообразователните учебни заведения у нас са към 2000, което значи, че в 1/2 от тях доминират уязвимите деца. Професионалните гимназии пък са към 400 на брой, т.е. с централизация на уязвими възпитаници са близо 40 на 100 от тях.
120 от общообразователните учебни заведения (6%) и 77 (близо 20%) от професионалните гимназии с преобладаващо уязвими деца могат да бъдат избрани като сегрегирани, тъй като се намират в регионални и общински центрове с повече от едно учебно заведение, а процентът на родителите с ниско обучение е сред 60 и 100%, споделят от " Амалипе ". Други 65 общообразователни учебни заведения и 83 професионални гимназии са в развой на вторична сегрегация или под опасност за сегрегация.
Изследването показва, че десегрегация в главните учебни заведения е нужна в 85 града - 25 регионални града и 60 други. Те имат 723 учебни заведения, учащи най-вече в главен стадий на образованието. От тях - 185 са учебни заведения с централизация на уязвими групи: 120 сегрегирани и 65 в риск от сегрегация. По отношение на междинното обучение, десегрегация е нужна в 84 обитаеми места - 23 регионални града и 61 други. От 650 учебни заведения учащи в гимназиален стадий, 159 са с централизация на уязвими групи: 81 сегрегирани и 78 в риск от сегрегация.
От " Амалипе " показват, че в учебния закон има текстове, забраняващи образователната сегрегация в етнически смесените учебни заведения, само че уредбата е незадоволителна и има потребност от развиване. По същия метод съгласно тях следва да бъде доразвит и държавният учебен стандарт за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно обучение. Освен законовите ограничения обаче основен си остава въпросът с желанието на управляващите фактически да работят за справяне с казуса.
Като потребна се прави оценка и националната стратегия за подкрепяне на общините за просветителна десегрегация. Т.г. бюджетът й е 500 хиляди лева, колкото бе и м.г., като срокът за кандидатстване е 12 юли. Очаква се 20 общини да получат финансиране за действия за просветителната десегрегация - като да вземем за пример обезпечаване на безвъзмезден превоз за деца, посещаващи сегрегирани школа за достъп до обучение в несегрегирани учебни заведения, или на такива, живеещи в отдалечени региони, обезпечаване на образователни принадлежности и материали за възпитаници до 7 клас, включени в процеса на просветителна десегрегация и други
Програмата обаче, към която няма голям интерес, не се употребява дейно. От доклада на миналогодишната стратегия излиза наяве, че от заложени 20 общини, които е трябвало да бъдат подкрепени финансово за просветителна десегрегация, единствено 9 са се възползвали от програмата - това са общините Берковица, Ботевград, Бяла, Габрово, Девин, Дупница, Лозница, Самоков и Твърдица. При заложен брой от 1500 деца и възпитаници, на които да бъде обезпечен безвъзмезден превоз, действително без пари са пътували едвам 468. Само 1080 деца, включени в просветителна десегрегация, са получили материали, принадлежности и таблети за отдалечено образование, при заложена цел по програмата 1500 деца. Доста малко са и включените родители в действия по десегрегация - едвам 457 от планувани 2000.
Бич
Училищната сегрегация е един от най-тежките проблеми, препятстващи достъпа на ромите до качествено обучение. Според изследване EU MIDIS II (Второ изследване на малцинствата и дискриминирането в ЕС), осъществено от през 2016 година, просветителна сегрегация има във всяка една от изследваните страни. България е с максимален дял роми, обучавани в паралелки единствено с ромски възпитаници - 27%, до момента в който други 33% посещават най-вече ромски паралелки. Това е съществено утежняване в границите с първото изследване EU MIDIS I. От друга страна Испания е страната с минимален дял роми, обучавани в паралелки единствено с ромски възпитаници - 3% съгласно изследване на EU MIDIS II.
Бъдещите учители - на стаж в " сложни " учебни заведения
По време на следването си всеки предстоящ преподавател да изкара стаж в " мъчно " училище - да работи с деца от фамилии без отношение към образованието или да преподава на възпитаници със специфични потребности. Студентите да получават подобен опит настрана от стажа си в базовите учебни заведения, които по принцип са най-хубавите в системата. Тази рекомендация отправи просветният министър акад. Николай Денков по време на конференцията. Незадължителният й темперамент обаче надали може да способства за разрешаване на казуса - едва ли това ще стимулира бъдещите учители да вървят на стаж в школа с централизация на уязвими деца.
Според акад. Денков би трябвало да се работи за повишение на качеството на образованието във всички учебни заведения, като се започне с ранното детско развиване - още от яслите и детските градини да се обезпечи грижа за всяко дете, без значение какъв е общественият му статус. " Тук влизат освен безплатните ясли и градини, само че и безплатните учебници, храна за децата, общежития, както и безплатните електронни запаси и достъпът до тях ", уточни той и напомни, че тази есен ще проработи облакът с електронни запаси на МОН, който би трябвало да даде онлайн обучителни материали на всички - с видео наличие, проби, занимателни игри, опция за обмяна на опит и сред учениците, и сред учителите. Точно е-ресурсите обаче са недостъпни за огромна част от децата в риск, които не разполагат с преносими компютри у дома и мъчно намират кой да им помогне по какъв начин да ги употребяват.
Програма " Заедно в изкуствата и спорта " ще повиши интереса към учебното заведение измежду децата, които в този момент мъчно влизат в час, чака още министърът. Предстои към извънкласните занимания по спорт и изкуства да бъдат добавени такива по просвета и технологии, които да се провеждат във към този момент основаните STEM кабинети. Акад. Денков се надява те да привлекат още повече възпитаници със характерни ползи, като последователно да се загуби границата сред елитните и " сложните " училища.
Проучването демонстрира, че в България действат 930 общообразователни учебни заведения - начални, съществени, обединени и междинни, 150 професионални гимназии и 483 детски градини с централизация на уязвими групи към образователната 2019/20 г. Т.е. в тези институции сред 20 и 100% от родителите са с по-ниско от приблизително обучение. Общообразователните учебни заведения у нас са към 2000, което значи, че в 1/2 от тях доминират уязвимите деца. Професионалните гимназии пък са към 400 на брой, т.е. с централизация на уязвими възпитаници са близо 40 на 100 от тях.
120 от общообразователните учебни заведения (6%) и 77 (близо 20%) от професионалните гимназии с преобладаващо уязвими деца могат да бъдат избрани като сегрегирани, тъй като се намират в регионални и общински центрове с повече от едно учебно заведение, а процентът на родителите с ниско обучение е сред 60 и 100%, споделят от " Амалипе ". Други 65 общообразователни учебни заведения и 83 професионални гимназии са в развой на вторична сегрегация или под опасност за сегрегация.
Изследването показва, че десегрегация в главните учебни заведения е нужна в 85 града - 25 регионални града и 60 други. Те имат 723 учебни заведения, учащи най-вече в главен стадий на образованието. От тях - 185 са учебни заведения с централизация на уязвими групи: 120 сегрегирани и 65 в риск от сегрегация. По отношение на междинното обучение, десегрегация е нужна в 84 обитаеми места - 23 регионални града и 61 други. От 650 учебни заведения учащи в гимназиален стадий, 159 са с централизация на уязвими групи: 81 сегрегирани и 78 в риск от сегрегация.
От " Амалипе " показват, че в учебния закон има текстове, забраняващи образователната сегрегация в етнически смесените учебни заведения, само че уредбата е незадоволителна и има потребност от развиване. По същия метод съгласно тях следва да бъде доразвит и държавният учебен стандарт за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно обучение. Освен законовите ограничения обаче основен си остава въпросът с желанието на управляващите фактически да работят за справяне с казуса.
Като потребна се прави оценка и националната стратегия за подкрепяне на общините за просветителна десегрегация. Т.г. бюджетът й е 500 хиляди лева, колкото бе и м.г., като срокът за кандидатстване е 12 юли. Очаква се 20 общини да получат финансиране за действия за просветителната десегрегация - като да вземем за пример обезпечаване на безвъзмезден превоз за деца, посещаващи сегрегирани школа за достъп до обучение в несегрегирани учебни заведения, или на такива, живеещи в отдалечени региони, обезпечаване на образователни принадлежности и материали за възпитаници до 7 клас, включени в процеса на просветителна десегрегация и други
Програмата обаче, към която няма голям интерес, не се употребява дейно. От доклада на миналогодишната стратегия излиза наяве, че от заложени 20 общини, които е трябвало да бъдат подкрепени финансово за просветителна десегрегация, единствено 9 са се възползвали от програмата - това са общините Берковица, Ботевград, Бяла, Габрово, Девин, Дупница, Лозница, Самоков и Твърдица. При заложен брой от 1500 деца и възпитаници, на които да бъде обезпечен безвъзмезден превоз, действително без пари са пътували едвам 468. Само 1080 деца, включени в просветителна десегрегация, са получили материали, принадлежности и таблети за отдалечено образование, при заложена цел по програмата 1500 деца. Доста малко са и включените родители в действия по десегрегация - едвам 457 от планувани 2000.
Бич
Училищната сегрегация е един от най-тежките проблеми, препятстващи достъпа на ромите до качествено обучение. Според изследване EU MIDIS II (Второ изследване на малцинствата и дискриминирането в ЕС), осъществено от през 2016 година, просветителна сегрегация има във всяка една от изследваните страни. България е с максимален дял роми, обучавани в паралелки единствено с ромски възпитаници - 27%, до момента в който други 33% посещават най-вече ромски паралелки. Това е съществено утежняване в границите с първото изследване EU MIDIS I. От друга страна Испания е страната с минимален дял роми, обучавани в паралелки единствено с ромски възпитаници - 3% съгласно изследване на EU MIDIS II.
Бъдещите учители - на стаж в " сложни " учебни заведения
По време на следването си всеки предстоящ преподавател да изкара стаж в " мъчно " училище - да работи с деца от фамилии без отношение към образованието или да преподава на възпитаници със специфични потребности. Студентите да получават подобен опит настрана от стажа си в базовите учебни заведения, които по принцип са най-хубавите в системата. Тази рекомендация отправи просветният министър акад. Николай Денков по време на конференцията. Незадължителният й темперамент обаче надали може да способства за разрешаване на казуса - едва ли това ще стимулира бъдещите учители да вървят на стаж в школа с централизация на уязвими деца.
Според акад. Денков би трябвало да се работи за повишение на качеството на образованието във всички учебни заведения, като се започне с ранното детско развиване - още от яслите и детските градини да се обезпечи грижа за всяко дете, без значение какъв е общественият му статус. " Тук влизат освен безплатните ясли и градини, само че и безплатните учебници, храна за децата, общежития, както и безплатните електронни запаси и достъпът до тях ", уточни той и напомни, че тази есен ще проработи облакът с електронни запаси на МОН, който би трябвало да даде онлайн обучителни материали на всички - с видео наличие, проби, занимателни игри, опция за обмяна на опит и сред учениците, и сред учителите. Точно е-ресурсите обаче са недостъпни за огромна част от децата в риск, които не разполагат с преносими компютри у дома и мъчно намират кой да им помогне по какъв начин да ги употребяват.
Програма " Заедно в изкуствата и спорта " ще повиши интереса към учебното заведение измежду децата, които в този момент мъчно влизат в час, чака още министърът. Предстои към извънкласните занимания по спорт и изкуства да бъдат добавени такива по просвета и технологии, които да се провеждат във към този момент основаните STEM кабинети. Акад. Денков се надява те да привлекат още повече възпитаници със характерни ползи, като последователно да се загуби границата сред елитните и " сложните " училища.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ