Блестящо написан роман, носител на Букър“, който открито разглежда човешката

Блестящо написан разказ, притежател на „ Букър “, който намерено преглежда човешката сензитивност и копнежи, излиза за първи път на български – от Греъм Суифт. Въпреки международната си известност като занаятчия на прозата и открояващ се книжовен глас, създателят е малко прочут у нас единствено с един събирателен том от края на 80-те години. Сега името му в България се възражда с огромния му шедьовър, който към този момент може да се открие по книжарниците с логото на „ Кръг “ в превода на Юрий Лучев и с корица от Милена Вълнарова.

Лондонска механа по обед, остарели другари с по пиво на бара, а до тях – урна с тленните остатъци на починалия им приятел Джак Артър Додс. Време е за неговото последно предписание – прахът му да бъде разпилян от кея Маргейт. Какво общо има той с това отдалечено място и за какво в писмото, отворено след гибелта му, е поискал точно там да е последният му дом? Въпросите са повече от отговорите, а идното пътешестване вещае експлоадирането на страсти, каквито никой от привидно суровите мъже не си е представял.

Известният с шанса си Рей, избухливият Лени, сдържаният Вик и отрасналият в фамилията на Джак Винс попадат във въртележка от диалози и мемоари както за починалия си другар, по този начин и за самите себе си и взаимоотношенията си. Парче по парче се подрежда самобитен пъзел на историите им, с чиято целокупност никой от опечалените не е осведомен.

Тайни, подли изменничества и премълчавани добрини от последните шест десетилетия последователно излизат нескрито, с цел да доизградят и в същото време разрушат устоите на едно дългогодишно другарство – и да разкрият до каква степен то е било същинско, а не фабрикувано.

Романът „ Последни поръчки “, клатещ се през времето и разказан с гласовете на четиримата мъже и на вдовицата на Джак, страница след страница построява хорово признание на скръбта, копнежа и съжалението – пристрастености, които не са непознати на никое човешко създание. „ Суифт ни въвлича в действителни, изживени ориси... – гласи рецензията на „ Ню Йорк Ривю ъф Букс “. – Внимателно, безшумно и безапелационно отличава полезности като възпитание, преданост, обич. “

„ Последни поръчки “ печели една от най-престижните литературни награди в света – „ Букър “, през 1996 година Обосновката на журито гласи следното: „ Скръбта и възмущението се смесват със пристрастеност и страдание в това признание от Суифт за една изменяща се Англия и за това какъв брой непреходна е човешката тленност “.

А пет години по-късно, през 2001-ва, по романа е сниман и холивудски филм с присъединяване на Майкъл Кейн, Боб Хоскинс и Хелън Мирън. Екранизацията печели любовта на феновете, както и няколко награди, измежду които за най-хубав актьорски състав от Националния съвет на кинокритиците в Съединени американски щати.

Греъм Суифт (р. 1949) е британски публицист и член на Кралското общество за литература. Приет за един от най-звучните гласове на Острова, Суифт е създател на 11 романа, както и на няколко сборника с разкази и есета.

* * *
Снимка " Кръг "

Из " Последни поръчки " на Греъм Суифт
БЪРМЪНДЗИ*
Днес ще e невероятен ден, то е ясно.

Бърни ми цялостни халба и я поставя пред мен. Поглежда ме с озадачено изражение на отпуснатото си кучешко лице, само че му излиза наяве, че не ми се приказва. Затова съм тук пет минути откакто е отворил – просто да си поседя тихичко с халба бира пред себе си. Вижда черната ми вратовръзка, макар че са минали четири дни от погребението. Подавам му петачка, той я занася в касата и се връща с рестото. Взирайки се в мен, поставя монетите доста деликатно на плота до бирата ми.

– Вече няма да е същото, а? – споделя той, поклаща глава и оглежда бара, като че ли е изцяло необитаем. – Няма да е.

– Още не си видял какво е останало от него – откликвам аз.

– Моля?

Отпивам от пяната в халбата.

– Казвам, че още не си видял какво е останало от него.

Той се мръщи, почесва се по бузата, гледа ме.

– Ясно, Рей – споделя той и се отдалечава около барплота.

Не съм и помислял да се майтапя с това.

Отпивам три сантиметра от бирата си и запалвам цигара. Освен мен в бара има още може би три или четири ранни птици и мястото не наподобява в най-хубавия си тип. Студено, пусто пространство, мирише на дезинфектант. През прозореца пада прашен вързоп слънчева светлина. Напомня ти на черква.

Седя и виждам остарелия часовник, окачен над барплота. Томас Слатъри, часовникар, Саутуърк. Бутилките сe извисяват на редове един върху различен като тръби на орган.

Лени е идващият появил се. Той не носи черна вратовръзка, въобще не носи вратовръзка. Оглежда небрежно моето облекло и двамата усещаме, че сме сбъркали.

– Нека е от мен, Лени – споделям аз. – Бира?

– Не може да бъде – отвръща той.

Бърни се доближава и пита:

– Нов график, а?

– Добро утро – споделя Лени.

– Халба за Лени – споделям аз.

– Пенсионира ли се, Лени? – пита Бърни.

– Отдавна минах възрастта за това, Бърн. Ама аз не съм като Рейси, дето по през целия ден се чуди какво да прави. Търговията с плодове и зеленчуци мен чака.

– Но не и през днешния ден, нали?

Бърни цялостни халбата и отива до касата.

– Не си ли му споделил? – пита Лени, като следи Бърни с взор.

– Не – откликвам аз и впервам очи в бирата си, след това в Лени.

Той повдига вежди. Лицето му наподобява ожулено и зачервено. Винаги е такова, като че ли всеки момент ще се издуе като цицина. Подръпва яката си, там, където би трябвало да е вратовръзката му.

– Стана толкоз ненадейно – споделя той. – Ейми няма ли да идва? Искам да кажа, не си ли е трансформирала решението?

– Не – споделям аз. – Май ще сме единствено ние. Най-близките.

– Собственият ѝ брачен партньор.

Хваща халбата, само че не бърза да пие, като че ли през днешния ден има разнообразни правила даже за пиенето на бира.

– Ще вървим ли при Вик? – пита той.

– Не, Вик ще пристигна тук – споделям аз.

Той кимва, подвига халбата си, след това внезапно се стопира и тя като че ли увисва на половината разстояние до устата. Веждите му се повдигат още по-високо.

– Вик ще пристигна тук. С Джак. Пий, Лени.

Вик идва пет минути по-късно. Носи черна вратовръзка, само че това е разбираемо – нали е притежател на погребално бюро, откъдето и идва. Обаче не е облечен до дъно по протокола. Със светлобежов шлифер е, от джоба му стърчи плоска шапка, като че ли желае да покаже, че е просто един от нас, че това не е публично мероприятие, друго е.

– Добро утро – поздравява той.

Чудех се какво ще донесе. Както и Лени, допускам. Представям си по какъв начин Вик отваря вратата на кръчмата и влиза тържествено с малко дъбово сандъче с месингова декорация под мишница. Но всичко, което държи, е елементарна кафява картонена кутия, висока трийсет и по петнайсет сантиметра дълга и необятна. Прилича на човек, който е ходил по магазините и си е купил плочки за баня.

Настанява се на стола до Лени, поставя кутията на барплота и разкопчава шлифера си.

– Право от пещта – споделя той.

– Е, това ли е то? – пита Лени, гледайки кутията. – Това той ли е?

– Да – споделя Вик. – Какво ще пием?

– Какво има вътре? – пита Лени.

– А ти по какъв начин мислиш? – отвръща Вик.

Той завърта кутията, с цел да забележим белия етикет, залепен със скоч от едната страна. Има дата, номер и име: Джак Артър Додс.

Лени споделя:

– Имам поради, той не е просто в някаква кутия, нали?

В отговор Вик взема кутията и надига капака с палеца си.

– За мен уиски – поръчва той. – Мисля, че през днешния ден е ден за уиски.

Той отваря кутията, бърка и постепенно изважда пластмасов резервоар. Прилича на огромен буркан за кафе, със същата капачка на винт. Но не е от стъкло, а от пластмаса с матово бронзово покритие. На капачката има още един етикет.

– Ето – споделя Вик и го подава на Лени.

Лени несигурно го поема, като че ли не е подготвен да го вземе, само че и не може да откаже и като че се укорява, че първо не си е измил ръцете. Не е квалифициран за тежестта. Седи на стола си, държи го, не знае какво да каже, само че допускам, че си мисли същото, което и аз. Дали вътре е единствено Джак, или е Джак, подправен с пепелта на други, тези, които са минали през огъня преди и след него. Така че Лени може и да държи малко от Джак и малко от брачната половинка на някой различен да вземем за пример. И в случай че това е Джак, дали е целият или единствено колкото са могли да поберат в урната, тъй като той беше наедрял мъж.

Той споделя:

– Не ми наподобява допустимо.

После ми подава урната, като че ли желае да каже: „ Дай да поиграем, твой ред е, познай какъв брой тежи “.

– Тежи – означавам аз.

– Добре е натъпкана – споделя Вик.

Мисля, че аз не бих я напълнил – нали съм си миличък. Не си коства да отвиваме капачката.

Подавам я на Лени. Лени я връща на Вик.

Вик пита:

– Къде изчезна Бърн?

Вик е крепък, балансиран юначага, от ония, дето потриват ръце, преди да се заловят за работа. Ръцете му постоянно са чисти. Гледа ме по какъв начин държа урната, като че ли преди малко ми е поднесъл подарък.

Утешително е да знаеш, че гробарят ти е другар. Трябва да е било утешително и за Джак. Утешително е да знаеш, че приятелят ти ще те подготви, ще те постави в ковчега и ще направи всичко належащо. Така че е по-добре да умреш преди Вик.

Трябва да е било утешително за Джак, че неговият магазин, „ Додс и наследник, потомствени месари “, се намира от другата страна на улицата, тъкмо против „ Тъкър и синове, погребални услуги “, с восъчните цветя, мраморните плочи и ангела със склонена на прозореца глава. Утешително и стимулиращо, а и подходящо в прочут смисъл: мъртви животни от едната страна, човешки трупове от другата.

Може би по тази причина Джак в никакъв случай не е желал да се мести от там.

----

* Район в Югоизточен Лондон. – Бел. прев.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.