След новото издание на култовия роман издателство Сиела“ продължава с

След новото издание на паметния разказ издателство „ Сиела “ продължава с преиздаването на творбите на диаманта в короната на британската литература – Джейн Остин.

В първокласно издание, с нов превод от Стоянка Сербезова-Леви и с колекционерската корица на Фиделия Косева в книжарниците към този момент може да откриете и – първия разказ на писателката, трансформирала се в незаобиколимо име в литературния канон. 

Публикуван за пръв път анонимно от „ една дама “, „ Разум и усеща “ справедливо заема своето място в пантеона на най-великите книги на всички времена и изстрелва Джейн Остин до създател с иконичен статут, уважаван и разпознаван и до през днешния ден с напредничавите си визии и тънката рецензия на британското общество в края на XVIII век.

Мариан Дашуд постоянно е употребила сърцето си като компас и когато то я води към ослепителния, само че извънредно несъответствуващ Джон Уилъби, тя се влюбва до уши и подценява предизвестията на сестра си Елинор. Импулсивното ѝ държание я трансформира в обект на злословия и подмятания, а последвалото отчаяние я захвърля в дълбините на отчаянието.

Елинор Дашуд постоянно е разчитала на невъзмутимата си преценка и острия си разум да я направляват из комплицирания лабиринт на публичните порядки. Често жертвайки своите лични усеща, с цел да бъде гласът на разсъдъка в фамилията, Елинор ясно осъзнава какъв брой значимо е за една жена през XVIII век да откри добра партия за сватба. И въпреки всичко даже тя не е ваксинирана против разочарованията на сърцето.

Въоръжени с две радикално разнообразни философии, двете сестри ще би трябвало да създадат избор по какъв начин да прекарат остатъка от живота си в свят, в който статусът и парите са неразделно свързани с любовта и брака.

Кое ще надделее при решението им? Разумът или възприятията? Може ли щастието и любовта да цъфтят някъде по границата сред двете? Или трепетите на сърцата им ще увехнат, хванати в клопката на публичното мнение.

Джейн Остин оставя читателите сами да преценяват това, създавайки невероятна комедия на нравите, в която тематиките за любовта, брака и наложените обществени правила оживяват с типичния британски комизъм и жанр, само че и с ослепителен, самоуверен и вечен глас.

Наситена със страховете, очакванията и фантазиите на своите многопластови персонажи, „ Разум и усеща “ e надълбоко и персонално прекарване, в което всеки четец ще (пре)открие парченце от себе си.

* * *
Снимка " Сиела "

Из „ Разум и усеща “ на Джейн Остин
ПЪРВА ГЛАВА
Родът Дашуд от дълго време се беше заселил в Съсекс. Имението Норланд парк беше огромно и жителите на разположената в центъра му къща водеха от потомство на потомство редовен живот и се употребиха с положително име измежду съседите си. Последният му притежател беше ерген и доживя до дълбоки старини. Дълги години сестра му полагаше грижи за него и за семейството, само че тя умря 10 години преди него и гибелта ѝ докара до огромни промени. След като я загуби, той предложения в къщата си фамилията на племенника си, господин Хенри Дашуд, законния правоприемник на имението, на който възнамеряваше да го завещае. Възрастният господин се усещаше доста добре в компанията на племенника си, брачната половинка му и децата им и от ден на ден се привързваше към тях. Вниманието, с което го обгръщаха господин и госпожа Хенри Дашуд, не се дължеше на користни подбуди, а на добрината им, и му осигуряваше спокойствието, което му беше належащо на тази възраст, а бодростта на децата му носеше наслада.

Господин Хенри Дашуд имаше наследник от предходния си брак, а двамата със брачната половинка си имаха три дъщери. Синът му, който беше сериозен и редовен млад мъж, беше гарантиран с наследството на майка си. Наследството беше огромно и той получи половината от него, откакто навърши пълноправие. Не след дълго се ожени и благосъстоянието му набъбна. По-нататъшната орис на Норланд парк не беше толкоз значима за него, що се касае за сестрите му, защото щяха да останат съвсем без приходи, в случай че татко им бъде лишен от имението. Майка им не разполагаше с никакви средства, а татко им разполагаше със седем хиляди лири, тъй като останалата част от наследството на първата му брачна половинка беше благосъстоятелност на сина им, а той получаваше пожизнена лихва

 След като притежателят на имението умря, наследството му, както в множеството случаи, донесе наслада, а също и отчаяние на околните му. Той не беше показал непризнателност и неправда и не беше лишил племенника си от имението, само че изискванията, при които му го беше завещал, го обезцениха на половина. Господин Дашуд искаше да придобие благосъстоятелност върху имението не толкоз поради себе си или поради сина си, колкото поради брачната половинка и дъщерите си, а то беше завещано на сина му и на четиригодишния му внук и той беше лишен от правото да се разпорежда с него и да продаде част от скъпата гора, с цел да обезпечи хората, които му бяха най-скъпи и най-вече се нуждаеха от средства. Впоследствие от имението щеше да се облагодетелства внукът му, който по време на редките си гостувания с родителите си в Норланд парк беше спечелил възрастния господин с присъщото на всяко малко дете обаяние – с погрешно произнесените думи, с упоритостта и хитрините си и с шума, който вдигаше, и обичта му към него беше победила над привързаността му към госпожа Дашуд и дъщерите ѝ, които дълги години полагаха грижи за него. От вежливост и положителни усеща към девойките той беше завещал на всяко от тях по хиляда лири.

Господин Дашуд беше отчаян, само че защото беше жизнеспособен и със мощен дух, се надяваше, че му остават доста години живот, и в случай че прави икономии, ще бъде в положение да заделя част от приходите от имението, които бяха обилни, и да ги усили, като вкара някои усъвършенствания. Но той не съумя да реализира проекта си. Надживя чичо си единствено с една година и остави на брачната половинка и дъщерите си 10 хиляди лири, които включваха завещаните на девойките три хиляди лири.

Когато положението му се утежни доста, господин Дашуд пожела да извикат сина му и с упоритостта и силите, които му бяха останали, му повери грижите за мащехата и за сестрите му. За разлика от останалите членове на фамилията, господин Джон Дашуд не беше кадърен да изпитва мощни усеща, само че под въздействие на събитията беше разчувстван от думите на татко си и му даде обещание да им обезпечи спокоен живот. Баща му беше омекотен, а господин Джон Дашуд обмисли на мира какво би могъл да направи за тях, без да прояви безразсъдство.

Макар че беше безмилостен и егоистичен, господин Джон Дашуд не беше недружелюбен. Той беше почитан млад мъж и изпълняваше съзнателно нормалните си отговорности. Ако брачната половинка му беше добродушна, евентуално щеше да стане благ и заслужен за още по-голямо почитание, тъй като се ожени, когато беше доста млад, и беше мощно влюбен в нея. Госпожа Джон Дашуд беше даже по-тесногръда и по-себична от брачна половинка си.

Когато даде заричане на татко си, господин Дашуд възнамеряваше да усили положението на всяка от сестрите си с хиляда лири и беше убеден, че ще може да го направи. Мисълта, че ще получава четири хиляди лири годишно в допълнение към половина от наследството от майка си, стопли сърцето му и го подтикна към благотворителност. „ Да, ще им дам три хиляди лири – сподели си той. – Ще постъпя благородно и те ще разполагат с задоволително средства, с цел да живеят умерено. Три хиляди лири! Сумата е забележителна, само че мога да я отделя, без да изпитам усложнения. “ След като размишлява през целия ден, а след това още няколко дни, беше сигурен, че е взел вярно решение.

Веднага след погребението на господин Хенри Дашуд госпожа Джон Дашуд дойде в имението с детето и прислугата си, без да извести авансово свекърва си. Никой не можеше да оспори правото ѝ да се настани в къщата, тъй като тя стана благосъстоятелност на брачна половинка ѝ след смъртта на татко му, само че госпожа Хенри Дашуд беше засегната от непристойното ѝ държание, по този начин както щеше да бъде засегната всяка жена в нейното състояние, даже и да не беше сензитивна като нея. Представата ѝ за чест беше възвишена, а визията ѝ за достойнство беше сантиментална и всяко огорчение от сходен темперамент, без значение от кого и на кого е нанесено, я отвращаваше. Госпожа Джон Дашуд не се ползваше с обичта на членовете на фамилията на брачна половинка си и за първи път ѝ се отдаде опция да им покаже, че не се преценява с хората към себе си, когато счита, че това не е належащо.

Госпожа Хенри Дашуд беше наранена от грубостта на снаха си и я презираше толкоз мощно, че щеше да напусне къщата след идването ѝ, в случай че едната от дъщерите ѝ не я беше посъветвала да намерения, преди да го направи. Тя доста обичаше дъщерите си и реши да остане, тъй като не искаше да стане причина за спирането на връзката сред тях и брат им.

Елинор, в чиито думи се вслуша, беше най-голямата ѝ щерка. Тя беше разсъдлива и прозорлива и въпреки че беше единствено на деветнайсет години, даваше препоръки на майка си и постоянно ѝ се противопоставяше в името на положителното на фамилията им, защото в множеството случаи госпожа Дашуд действаше преждевременно. Макар че беше добросърдечна и обичлива, умееше да управлява възприятията си. За разлика от нея, майка ѝ към момента не беше придобила това умеене, а едната от сестрите беше решила, че не е нужно да го придобива.

По отношение на качествата си Мариан не отстъпваше на Елинор. Тя беше интелигентна и впечатлителна, само че беше нетърпелива и показваше бурно както скръбта, по този начин и насладата си. Беше великодушна, добродушна и занимателна, само че ѝ липсваше здравомислие. Приликата сред нейния темперамент и характера на майка ѝ беше поразителна. Елинор беше обезпокоена от прекомерната сензитивност на сестра си, само че госпожа Дашуд ѝ се възхищаваше и смяташе, че това качество е доста скъпо. Всяка от тях се влияеше мощно от страданието на другата. Те възкресяваха още веднъж и още веднъж скръбта, която ги порази след невъзвратимата загуба, отдаваха ѝ се напълно и смятаха, че в никакъв случай няма да могат да намерят разтуха.

Елинор също страдаше, само че се опитваше да се бори със скръбта и да я преодолява със силата на волята си. Тя се съветваше с брат си, беше общителна със снаха си, както изискваше положителното образование, и полагаше старания да внуши на майка си, че би трябвало да се сдържа и да демонстрира неотстъпчивост.

Маргарет, най-малката щерка на госпожа Дашуд, беше добродушно и радостно момиче и също като Мариан беше с сантиментална душа, само че не беше толкоз сензитивна. Тя беше на тринайсет години и евентуално с времето щеше да стартира да наподобява от ден на ден на по-големите си сестри.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.