В дебрите на таен и вълнуващ свят на грифони, еднорози

В дебрите на скришен и трогателен свят на грифони, еднорози и дракони, които живеят скрити от очите на хората, ни запраща дебютният разказ от сполучливия продуцент и режисьор, номиниран за премия „ Еми “ – Кияш Монсеф.

Вдъхновена от иранската митология и в духа на обичаната книга и кино поредност „ Фантастични животни и къде да ги намерим “ на Дж. К. Роулинг, „ Някога имало “ излиза и у нас в превод на Десислава Сивилова, с цел да опише приказна история за дребни и пораснали фенове на фентъзи жанра, в която магичните създания са напълно същински. И също имат потребност от нашата помощ. 

„ Някога имало, в миналото нямало… “

Така стартират приказките, които бащата на Марджан ѝ споделя като дребна – приказки за митични същества от антични времена, в които се случват странни и чудновати неща. 

До момента, когато татко ѝ е мистериозно погубен и Марджан остава напълно сама на света. Едва на 15 години, тя се пробва да удържи парченцата от остарелия си живот на естествен младеж и по едно и също време с това да опази ветеринарната клиника на татко си от банкрут. 

Но едно загадъчно посещаване в клиниката ще преобърне визиите на Марджан за света, в който живее. Младото момиче най-сетне ще научи зашеметяващата истина за тайнствените пътувания на татко ѝ, който в никакъв случай не е бил елементарен ветеринар. Той е пътувал по света, с цел да лекува вълшебен създания, които се оказват не просто плод на въображението, а в този момент Марджан би трябвало да го наследи. 

Въвлечена в рисков свят, в който магическите създания са скъпи съкровища, които се ловят, продават и купуват.  Марджан ще би трябвало да овладее призванието си. А някъде там по пътя я чака и истината за гибелта на татко ѝ, която ще сложи хора и животни в смъртоносна заплаха. 

Приказките, започващи с „ Някога имало “ са по-мрачни и заплетени отвсякога в шеметния фентъзи разказ на Кияш Монсеф, в който магията и чудесата виреят в едно и също измерение с някои от най-човешките страсти – болката и страха, тъгата и самотата.

Красив и поетичен като дълго защитавано фамилно поверие, този майсторски изкусен фентъзи разказ измагьосва завладяваща история за обич и другарство. Веднъж влезнали в света на „ Някога имало “, читателите дълго ще пазят мелодията му в сърцето си. 

* * *
Снимка " Сиела "

Из „ Някога имало “ от Кияш Монсеф
МОМИЧЕТО, КОЕТО СПАСИЛО ЕДНОРОГ
Някога имало, в миналото нямало.

Много от дълго време в гората, която се простира сред планината Алборз и Каспийско море, отишло да бере гъби едно момиченце.

Предишния ден валяло. Почвата била размекната и влажна, а въздухът миришел на глина и мъх. Бил превъзходен ден за гъби и момиченцето съвсем било напълнило кошничката си с лъвска грива и майтаке, когато чуло звук настрана, измежду дърветата. Прозвучал като стон на животно в неволя.

В гората имало леопарди, а също и чакали, и кафяви мечки. Но момиченцето не можело да понесе мисълта, че някое живо създание страда. Така че поело през гората по посока на звука, с цел да ревизира дали би могло да помогне. Малко настрана от пътеката, на полянка надълбоко в гората, разкрило източника на звука.

Еднорогът кървял, изплашен, тъй като кракът му бил попаднал в ловджийска примка. Бил наедрял и оглупял. Момиченцето в никакъв случай не било виждало сходен звяр и незабавно схванало, че е специфичен. Разбрало също, че щом ловецът се върне да ревизира примката си, с еднорога ще бъде свършено. Затова преглътнало страха си и пристъпило към животното допустимо най-бавно и деликатно. За да го успокои, му предложило малко от набраните гъби. И когато почувс­твало, че към този момент е безвредно да приближи напълно, момиченцето се навело и го освободило от клопката.

Звярът като че ли извършил цялата полянка с дългите си крайници и острия си, рисков рог. Момиченцето замръзнало на място, прекомерно слисано и уплашено, с цел да помръдне. Еднорогът дълго гледал спасителката си. После направил внимателна крачка напред, стъпвайки на ранения си крайник, навел грамадната си глава и пронизал с рога си момиченцето в гърдите, тъкмо над сърцето.

То се свлякло на земята и тогава късче от рога се отчупило и останало в тялото му. Еднорогът го погледал още момент, а след това се обърнал и се скрил в гората, като щадял ранения си крайник, и още 100 години никой не го видял.

Момиченцето, кървящо и изпаднало в потрес, едвам събрало сили да се върне в селцето в края на гората, където живеело. Там то се строполило и го занесли в леглото. Лежало в него доста, доста дни. Първоначално никой не вярвал, че ще оцелее. Но на идващия ден кървенето спряло. А след три дни болката почнала да отшумява. Постепенно раната се затваряла от ден на ден, до момента в който най-после останал единствено белег с формата на полумесец, тъкмо над сърцето, и парченце от рога на еднорога, заседнало сред ребрата му.

Минали години и момиченцето се трансформирало в жена. Тя се омъжила и заченала, и когато се родили децата ѝ, някои също имали родилни петна с формата на полумесец над сърцето. Както и някои от техните деца, и от децата на техните деца, и по този начин нататък. Говори се, въпреки никой да не е сигурен, че част от потомците на това момиченце са още живи и през днешния ден, и малко на брой имат същия белег върху кожата си на мястото, където в миналото го пронизал еднорогът.

Носи се и слух, че може би, единствено може би, парченце от еднорога към момента живее в тях.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.