Благоевград. Битката при Ножот е най-голямото сражение, което дава четническия

Благоевград. Битката при Ножот е най-голямото стълкновение, което дава четническия институт след злощастното Илинденско-Преображенско въстание. Това сподели в изявление за Радио „ Фокус “ – Пирин доктор Кирил Алексиев, историк и организатор в Регионален исторически музей – Благоевград. По думите му самата борба остава в историята на революционното придвижване като едно от най-широко отразяваните, освен в българската, само че и в задграничната преса, сражения на четническия институт с османските сили. „ Става въпрос за едно стълкновение което се случва към село Ракле, днешна Република Македония. В него вземат участие някъде към 300 български четници и огромен брой чети, чиято съществена концепция е било да се опълчват на засилилото се придвижване на сърбите в Македония по това време. Тоест в този интервал сръбските чети са много мощни. След Илинденско-Преображенското въстание те се засилват доста интензивно, изключително във Велес и Прилеп, където стартират да имат огромно въздействие. Така във Вътрешната македоно-одринска революционна организация се взема решение да се сътвори един доста сериозен отпор на сръбската агитация в този регион “, сподели още доктор Алексиев. Той добави, че се стига до там, че огромен брой чети от вътрешността на България, пък и локални чети се насочат към Азот и Поречието като главен основен челник се изявява Тане Николов, който има стабилен опит в битката против сърбоманските чети. „ Освен четите на Тане Николов, работят и такива на Михайл Чаков и няколко локални. Както споделих доскоро в тази огромна интервенция по почистването на сърбоманите от Азот и Поречието вземат участие над 300 индивида. За страдание сръбската агитация работи много тайно, тъй като добре е осъзнавала, че силите и няма по какъв начин да стигнат, с цел да се опълчи на четите на Вътрешната македоно–одринска революционна организация. Поради тази причина те вземат решение да поддържат остарялата си тактичност – да работят основно с доноси и шпионски дейности. Получава се по този начин, че българските чети са издадени от сърбите и към село Ракле се събира една огромна военна турска част – приказваме за някъде над 3000 постоянни турски бойци, башибозука изобщо не влиза в сметката като цифра “, посочи доктор Алексиев. Той добави, че османските елементи са доста добре въоръжени, като разполагат даже с картечници. „ Тане Николов, който поема водачеството на четите, взема решение да избегне багра, само че огромна част от четниците взимат решение да дадат един огромен финален отпор на османските сили, защото тогава в турско, гръцката агитация прави много съществени издевателства върху локалното българско население. Това е една от главните аргументи младежите от Костурската чета, които са 18 – 19-годишни да решат да не се подчинят на повелите на войводата. Трябва да се има поради, че в действителност сражението се разгръща на значителен фронт “, акцентира доктор Алексиев.
Ливия НИНОВА