Благодатният огън слиза от IX век
Благодатният огън постоянно е в Църквата, няма първа и второкласен свети Огън. Това сподели наскоро в телевизионно изявление Атинският архиепископ Йероним II. Повод за изказването на уважавания духовник еше необикновената обстановка тази година по преместването на Благодатния огън от Йерусалим до православните християни в други страни, както това е признато да се прави през последните години.
Обичайно църковни и църковно-държавни делегации идват в Йерусалим, вземат участие в церемонията по явяването на Благодатния (Свещения) огън, именуван и света Светлина и в огнеупорни фенери със самолети от летище " Бен Горион " в Тел Авив го придвижват в своите страни - Гърция, Русия, Украйна, Сърбия, България, Грузия, Румъния и други.
Тази година в изискванията на изключително състояние и навсякъде наложена обществена изолираност поради
заплахата от разпространяване на ковид
израелските управляващи оповестиха, че ще разрешат нормалните богослужения в храма на Божи гроб, въпреки да ограничиха региона за визити. Изрично беше конкретизирано, че това ще стане като се спазят въведените ограничавания за битка със болестта.
Както е известно през Страстната седмица другите Църкви в Йерусалим имат специфични богослужения. Последованието по слизането на Благодатния огън в деня преди Великден е традиция, почнала още от 9-ти век, съгласно някои свидетелства - от 867 г. От три века ключът от храма над Божи гроб се държи от мюсюлманската фамилия Асабе. Тази година участниците в церемонията няма да са повече от 10-15. Полети за преместване на Благодатния огън от по-рано са уредили православните Църкви на Русия, Украйна и Гърция, само че пристигналите за задачата делегации няма да слизат от самолетите, ще останат да чакат в тях и Огънят ще им бъде донесен, с цел да отлетят с него.
Светият Синод на Българската православна Църква предложи заради епидемиологичната конюнктура полет до Тел Авив за донасяне на Огъня да не се реализира, а средствата, планувани за пътуването с държавния аероплан, Синодът предложи да бъдат пренасочени за битката с ковид и неговото разпространяване. Обявено беше, че у нас има непокътнат Благодатен огън от предходната година, каквото и да значи това, защото православният християнин надали има потребност от " нов " огън всяка година, с цел да пали вярата си.
Както е добре известно и беше припомнено от архиепископ Йероним II в неговото изявление, а и освен от него, преместването на Благодатния огън от Йерусалим е бит от последните години. Църквата го почита като традиция, само че нищо съдбовно няма да се случи, в случай че не бъде разнасян тази година поради обстановката в света. Преди времето на появяването на авиацията, преди одобряването на тази традиция Благодатният огън да пътува със аероплан, запалването му на Велика събота е ставало във всеки храм от
кандилото на светата Трапеза
Както това се правеше и към момента се прави в множеството православни храмове по света и у нас, тъй като в България Благодатен огън се донася едвам от 2004 година
Прието е да се счита, че " слизането " на Благодатния огън е " знамение ", което става всяка година на Велика събота - денят преди най-големия празник на православните Възкресение Христово. " Възкресение Христово " е и храмът, издигнат тъкмо върху светия Гроб Господен в Йерусалим, където в този ден се случва това. През вековете, от както е одобрена тази традиция тя се прави все по един и същи метод.
В книгата " Аз видях Благодатния огън " на схиархимандрит Сава Ахилеос, издадена в Атина през 2002 г. за това споделя о. Митрофан Папаиоанну, изпълнявал смирение на страж на Гроба Господен в продължение на 57 години.
В 9 часа сутринта той вземал 5 кг чист восък, над който в продължение на 40 дни се правила света Литургия. С този восък по време на последованието на Благодатния огън се запечатва входът на Кувуклията, както на гръцки се назовава параклисът над Гроба Господен. В 10 часа в храма влиза гръцкият Патриарх, съпровождан от епископи и други духовници. Патриархът влиза в олтара и сяда на патриаршеския престол, а по-късно представителите на други църкви заемат избраните за тях места, откакто са поискали благословение от гръцкия Патриарх. Тук са пратениците от целия свят, градските управляващи, дипломати, поклонници.
Между 10 и 11 часа упълномощени лица влизат в Кувуклията, над която във тип на златна завеса
горят 43 златни кандила
– по 13 са на православните, католиците и арменците и 4 – на коптите. Те влизат вътре, с цел да угасят в последната минута всички кандила и да се уверят, че вътре не е останало запалено нито едно кандило и не се е скрил някой човек. Проверките са три. И тъкмо в 11 часа входът се запечатва с восъка, като се поставя формалния щемпел на Патриаршията, а вратите се покриват в две големи бели ленти, поставени на кръст. В 11 часа стартира литийно шествие, което три пъти обикаля към храма. В 12 часа лентите се разрязват, махат се печатите и се смъкват одеждите на Патриарха, тъй че той влиза вътре единствено с епитрахил и архиерейски омофор.
Предварително на мраморната плоча на Гроба Господен е сложено кандило върху златна подложка, свещената книга, от която Патриархът чете специфична дълга молитва преди запалването на Благодатния огън, а страницата, на която се намира тази молитва е маркирана с дебела свещ. Това се подготвя от монаха, който е страж на Гроба Господен, споделя о. Митрофан. Според други свидетелства в Кувуклията има две кандила.
Подобно молитвено последование за измолване на святата Светлина чете и представител на Арменската Апостолическа Църква. Това е свещеник или архимандрит, особено избран да взе участие в церемонията от арменския Патриарх. Той се причислява към гръцкия патриарх след третата обиколка на литийното шествие и носи молитвите със себе си. В Арменската Църква, която е една от най-древните християнски църкви (още през 301 година Армения първа приема християнството за публична държавна религия), не се твърди и не се приказва, че Благодатният огън " слиза " от Небето и се пали по чудодеен метод. За това свидетелстват духовници от тази черква и изясняват, че има разнообразни тълкувания. И при тях
вярващите носят в домовете си запалени в храма свещички
с пламък, взет от Божия трон в олтара на всеки храм, какъвто бит има и у нас. Тази традиция била въведена при тях още от св. Григорий Просветител († 335 г.). Разбира се, арменците не отхвърлят, че е имало случаи когато Благодатният огън се е запалвал по чудодеен метод. За това има доста свидетелства и предания. Те обаче не настояват, че това става всяка година.
Не е невероятно да се откри по кое време и от кого се е наложило изказванието, че Благодатният огън се пали по извънреден метод годишно, което води до разпространяване и одобряване на разнообразни суеверия. Без да се навлиза в детайлности може единствено да се уточни, че съгласно едно от тези суеверия, в случай че се случи Огънят да не „ слезе “ от небето, то това ще е знак за края на света. Но по-наблюдателни хора са открили, че часът на запалването на свещения Огън някак си съответствува с това в точния момент да стигне в Москва и в Киев, които пък са усвоили този бит от гърците.
Един от най-смелите коментатори по тематиката за плодородния огън е известният съветски православен блогър дякон Андрей Кураев, който в прав текст твърди, че в запалването на Благодатния огън няма нищо чудодейно и свръхестествено. Той цитира съветски откривател на тематиката за Благодатния огън, съгласно който е показателно, че в Светогорския Типикон от 1122 година не се приказва нищо за молебствия, отдадени на даряването „ от Господ “ на огъня и за признателност за този подарък. Според написаното в този Типикон преди запалването на огъня в олтара Патриархът се моли за „ незнанието на индивидите “, а по-късно влиза до светия Гроб Господен и там се моли за себе си и за народа.
Срещу обвързваните с Благодатния огън суеверия заприказва още преди години и ръководителят на съветската задача в Йерусалим архимандрит Изидор (Минаев). В свое интервю през 2011 година той изясни, че съгласно някои изследователи няма нищо особено в Светия огън, че това е литургичен ритуал, по време на който се
четат специфични молебствия
и се възпламенява огън. “Описанието на този чин може да се откри на уеб страницата на Ерусалимската патриаршия - това е част от вечерната работа на Великата събота. “, споделя той и разяснява, че преди времето на самолетите, в предишното тя се е правила директно преди началото на Възкресната утреня, а в този момент е в 2 часа следобяд на Велика събота, тъй като се е счело за неловко да се прави през Пасхалната нощ, когато идват доста хора и по тази причина е неловко.
Архимандрит Изидор поучава: „ Ако се обърнем към богословите от древността, а и от наши дни, ще ни се обясни, че търсенето на чудеса е цялостна илюзия в духовния живот. Ние би трябвало да търсим непорочност на сърцето и на първо място смирение, вярна и откровена молитва, би трябвало да търсим сред тези към нас и сред тези, които живеят по-зле от нас на кого можем и сме длъжни да помогнем. “
Обичайно църковни и църковно-държавни делегации идват в Йерусалим, вземат участие в церемонията по явяването на Благодатния (Свещения) огън, именуван и света Светлина и в огнеупорни фенери със самолети от летище " Бен Горион " в Тел Авив го придвижват в своите страни - Гърция, Русия, Украйна, Сърбия, България, Грузия, Румъния и други.
Тази година в изискванията на изключително състояние и навсякъде наложена обществена изолираност поради
заплахата от разпространяване на ковид
израелските управляващи оповестиха, че ще разрешат нормалните богослужения в храма на Божи гроб, въпреки да ограничиха региона за визити. Изрично беше конкретизирано, че това ще стане като се спазят въведените ограничавания за битка със болестта.
Както е известно през Страстната седмица другите Църкви в Йерусалим имат специфични богослужения. Последованието по слизането на Благодатния огън в деня преди Великден е традиция, почнала още от 9-ти век, съгласно някои свидетелства - от 867 г. От три века ключът от храма над Божи гроб се държи от мюсюлманската фамилия Асабе. Тази година участниците в церемонията няма да са повече от 10-15. Полети за преместване на Благодатния огън от по-рано са уредили православните Църкви на Русия, Украйна и Гърция, само че пристигналите за задачата делегации няма да слизат от самолетите, ще останат да чакат в тях и Огънят ще им бъде донесен, с цел да отлетят с него.
Светият Синод на Българската православна Църква предложи заради епидемиологичната конюнктура полет до Тел Авив за донасяне на Огъня да не се реализира, а средствата, планувани за пътуването с държавния аероплан, Синодът предложи да бъдат пренасочени за битката с ковид и неговото разпространяване. Обявено беше, че у нас има непокътнат Благодатен огън от предходната година, каквото и да значи това, защото православният християнин надали има потребност от " нов " огън всяка година, с цел да пали вярата си.
Както е добре известно и беше припомнено от архиепископ Йероним II в неговото изявление, а и освен от него, преместването на Благодатния огън от Йерусалим е бит от последните години. Църквата го почита като традиция, само че нищо съдбовно няма да се случи, в случай че не бъде разнасян тази година поради обстановката в света. Преди времето на появяването на авиацията, преди одобряването на тази традиция Благодатният огън да пътува със аероплан, запалването му на Велика събота е ставало във всеки храм от
кандилото на светата Трапеза
Както това се правеше и към момента се прави в множеството православни храмове по света и у нас, тъй като в България Благодатен огън се донася едвам от 2004 година
Прието е да се счита, че " слизането " на Благодатния огън е " знамение ", което става всяка година на Велика събота - денят преди най-големия празник на православните Възкресение Христово. " Възкресение Христово " е и храмът, издигнат тъкмо върху светия Гроб Господен в Йерусалим, където в този ден се случва това. През вековете, от както е одобрена тази традиция тя се прави все по един и същи метод.
В книгата " Аз видях Благодатния огън " на схиархимандрит Сава Ахилеос, издадена в Атина през 2002 г. за това споделя о. Митрофан Папаиоанну, изпълнявал смирение на страж на Гроба Господен в продължение на 57 години.
В 9 часа сутринта той вземал 5 кг чист восък, над който в продължение на 40 дни се правила света Литургия. С този восък по време на последованието на Благодатния огън се запечатва входът на Кувуклията, както на гръцки се назовава параклисът над Гроба Господен. В 10 часа в храма влиза гръцкият Патриарх, съпровождан от епископи и други духовници. Патриархът влиза в олтара и сяда на патриаршеския престол, а по-късно представителите на други църкви заемат избраните за тях места, откакто са поискали благословение от гръцкия Патриарх. Тук са пратениците от целия свят, градските управляващи, дипломати, поклонници.
Между 10 и 11 часа упълномощени лица влизат в Кувуклията, над която във тип на златна завеса
горят 43 златни кандила
– по 13 са на православните, католиците и арменците и 4 – на коптите. Те влизат вътре, с цел да угасят в последната минута всички кандила и да се уверят, че вътре не е останало запалено нито едно кандило и не се е скрил някой човек. Проверките са три. И тъкмо в 11 часа входът се запечатва с восъка, като се поставя формалния щемпел на Патриаршията, а вратите се покриват в две големи бели ленти, поставени на кръст. В 11 часа стартира литийно шествие, което три пъти обикаля към храма. В 12 часа лентите се разрязват, махат се печатите и се смъкват одеждите на Патриарха, тъй че той влиза вътре единствено с епитрахил и архиерейски омофор.
Предварително на мраморната плоча на Гроба Господен е сложено кандило върху златна подложка, свещената книга, от която Патриархът чете специфична дълга молитва преди запалването на Благодатния огън, а страницата, на която се намира тази молитва е маркирана с дебела свещ. Това се подготвя от монаха, който е страж на Гроба Господен, споделя о. Митрофан. Според други свидетелства в Кувуклията има две кандила.
Подобно молитвено последование за измолване на святата Светлина чете и представител на Арменската Апостолическа Църква. Това е свещеник или архимандрит, особено избран да взе участие в церемонията от арменския Патриарх. Той се причислява към гръцкия патриарх след третата обиколка на литийното шествие и носи молитвите със себе си. В Арменската Църква, която е една от най-древните християнски църкви (още през 301 година Армения първа приема християнството за публична държавна религия), не се твърди и не се приказва, че Благодатният огън " слиза " от Небето и се пали по чудодеен метод. За това свидетелстват духовници от тази черква и изясняват, че има разнообразни тълкувания. И при тях
вярващите носят в домовете си запалени в храма свещички
с пламък, взет от Божия трон в олтара на всеки храм, какъвто бит има и у нас. Тази традиция била въведена при тях още от св. Григорий Просветител († 335 г.). Разбира се, арменците не отхвърлят, че е имало случаи когато Благодатният огън се е запалвал по чудодеен метод. За това има доста свидетелства и предания. Те обаче не настояват, че това става всяка година.
Не е невероятно да се откри по кое време и от кого се е наложило изказванието, че Благодатният огън се пали по извънреден метод годишно, което води до разпространяване и одобряване на разнообразни суеверия. Без да се навлиза в детайлности може единствено да се уточни, че съгласно едно от тези суеверия, в случай че се случи Огънят да не „ слезе “ от небето, то това ще е знак за края на света. Но по-наблюдателни хора са открили, че часът на запалването на свещения Огън някак си съответствува с това в точния момент да стигне в Москва и в Киев, които пък са усвоили този бит от гърците.
Един от най-смелите коментатори по тематиката за плодородния огън е известният съветски православен блогър дякон Андрей Кураев, който в прав текст твърди, че в запалването на Благодатния огън няма нищо чудодейно и свръхестествено. Той цитира съветски откривател на тематиката за Благодатния огън, съгласно който е показателно, че в Светогорския Типикон от 1122 година не се приказва нищо за молебствия, отдадени на даряването „ от Господ “ на огъня и за признателност за този подарък. Според написаното в този Типикон преди запалването на огъня в олтара Патриархът се моли за „ незнанието на индивидите “, а по-късно влиза до светия Гроб Господен и там се моли за себе си и за народа.
Срещу обвързваните с Благодатния огън суеверия заприказва още преди години и ръководителят на съветската задача в Йерусалим архимандрит Изидор (Минаев). В свое интервю през 2011 година той изясни, че съгласно някои изследователи няма нищо особено в Светия огън, че това е литургичен ритуал, по време на който се
четат специфични молебствия
и се възпламенява огън. “Описанието на този чин може да се откри на уеб страницата на Ерусалимската патриаршия - това е част от вечерната работа на Великата събота. “, споделя той и разяснява, че преди времето на самолетите, в предишното тя се е правила директно преди началото на Възкресната утреня, а в този момент е в 2 часа следобяд на Велика събота, тъй като се е счело за неловко да се прави през Пасхалната нощ, когато идват доста хора и по тази причина е неловко.
Архимандрит Изидор поучава: „ Ако се обърнем към богословите от древността, а и от наши дни, ще ни се обясни, че търсенето на чудеса е цялостна илюзия в духовния живот. Ние би трябвало да търсим непорочност на сърцето и на първо място смирение, вярна и откровена молитва, би трябвало да търсим сред тези към нас и сред тези, които живеят по-зле от нас на кого можем и сме длъжни да помогнем. “
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ