Подуправител на БНБ с ключови думи за платежните услуги
Благодаря на уредниците за поканата, за мен е чест и наслаждение да вземам участие в днешната конференция, като имам вяра че тя ще способства както изцяло за действието на бизнеса, по този начин и за по-добрата осведоменост на крайните консуматори. Темите, които са включени в програмата за през днешния ден, са извънредно значими и настоящи за сферата на заплащанията.
Това каза Петър Чобанов, подуправител на Българска народна банка, началник на ръководство „ Банково “, при откриването на конференцията DIGI PAY 2023.
-->
Ето цялото изказване на г-н Чобанов:
Бих желал да стартира с динамичното развиване на платежния пазар у нас през последните години. Като цяло финансовият бранш у нас и в Европа несъмнено е една от сферите, в които нововъведенията се развиват най-бързо и дават огромно отражение върху палитра от артикули и услуги. Дигитализацията на процеси и артикули води до появяването на все по-разнообразни платежни принадлежности и технологии, от които на собствен ред се употребяват всички участници на пазара.
Развитието на платежните услуги в България се характеризира с позитивна еволюция. По публични данни от платежна статистика, водена от Българска народна банка по методологията на ЕЦБ, се откроява устойчива наклонност към повишаване на съществени индикатори при платежните услуги у нас и най-много при тези, предоставяни по електронен път. През 2022 година е маркиран растеж с към 1/4 в броя на осъществените в страната безналични потребителски заплащания по отношение на миналата година. При броя на заплащанията с карти, издадени в България, имаме растеж с близо 1/3 по отношение на 2021 година Внимание провокира растежа при заплащанията с електронни пари, чийто брой за 2022 година се е нараснал с над 40% по отношение на миналата година. Впечатляващо е и повишаването при цената на картовите заплащания, инициирани посредством виртуални ПОС терминали – нарастването за 2022 година е с над 50% по отношение на 2021 година При кредитните преводи, инициирани електронно (т.е. посредством каналите за електронно и мобилно банкиране), също имаме огромен напредък – за 2022 година нарастването е с над 30% по отношение на миналата година във връзка с цената на подредените преводи. Тези данни ясно демонстрират здравословното развиване на финансовия бранш в страната и смяната в потребителското мислене в посока към интензивно потребление на цифрови канали за разплащания.
На последващо място желая да отбележа, че развиването на платежните услуги в Европа е дейно регламентирано и доста улеснено от политиките на европейските и национални регулатори. Изключително удобна среда за това развиване сътвори Втората инструкция за платежните услуги (PSD2), която се ползва от 2018 година насам. Наред с доста други аспекти, посредством PSD2 се регламентира за първи път „ отвореното банкиране “ (open banking), което сложи основата за развиване на нови бизнес модели, услуги и решения. Сред тях са услугите за информация за сметки (AIS) и услугите за иницииране на заплащания (PIS), които сътвориха опцията за новаторски артикули като агрегиране на данни за сметки и централизирано иницииране на заплащания от сметки при голям брой разнообразни снабдители на платежни услуги. Българската национална банка е водещ сътрудник в регулаторните полемики по повод използването на новите условия и превъзмогване на пречките пред отвореното банкиране. В резултат на полемиките сред националните способени органи Европейският банков орган (ЕБО) издава мнения, спомагащи за хармонизираното отнасяне на европейско равнище на зараждащите провокации пред отвореното банкиране. В същото време Българска народна банка води дейна връзка с лицензираните в България снабдители на услугите по отвореното банкиране и с банковата общественост, което способства за по-ефективното действие на тези нови услуги. По този метод Българска народна банка обезпечава партньорско съдействие с бизнеса за реализиране на равнопоставеност сред пазарните участници в дух на поддръжка, медиация и съгласуваност. В тази връзка можем да заявим, че PSD2 е напълно интегрирана както в надзорната, по този начин и в бизнес практиката в България.
На основата на PSD2 бе препоръчано и новото европейско законодателство в региона на заплащанията – предлагането за нова инструкция Payment Services Directive 3 (PSD3) и правилник Payment Services Regulation (PSR). Предложението за PSD3 в огромна степен е основано на съответните текстове от PSD2 и Директивата за електронните пари (EMD) във връзка с условията за лицензиране и контрол. По този метод PSD3 ще надгражда и уточни наредбите във връзка с лицензирането и надзора на платежните институции. Важен аспект в предлагането за PSD3 е и плануваното изменение на Директивата за окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на скъпи бумаги, с оглед даване на пряк достъп на небанковите снабдители на платежни услуги до всички платежни системи в Европейски Съюз.
Чрез предлагането за PSR са регламентирани съществени права и отговорности при даването на платежни услуги в Европейски Съюз, измежду които правила за осъществяване на платежни интервенции, отговорност при неразрешени платежни интервенции и неопределено изпълнени платежни интервенции, отворено банкиране, условия за бистрота и условия към сигурността на платежните интервенции. Някои основни промени, които се оферират с PSR са въвеждането на специфичен интерфейс за достъп до платежни сметки посредством отворено банкиране, както и на опция за потребителите да ръководят дадените от тях позволения за достъп до техни финансови данни посредством така наречен „ табло за ръководство “ (dashboard). Предвидено е още обвързване на доставчиците на платежни услуги да правят спомагателна инспекция за сходство сред получателя на кредитен превод и номера на сметката, посочени от наредителя, което ще увеличи в допълнение сигурността на цифровите заплащания.
Директивата PSD2 е многопластово и сложно европейско законодателство, при което бе заложен принцип на „ оптималната хармонизация “. Неслучайно проверката на тази инструкция докара до оферти за отделяне на обособени аспекти в разнообразни правни актове за тяхното в допълнение развиване и прецизиране. Предложенията за надграждащи регулации, сред които се откроява и предлагането за Регламент по отношение на рамката за достъп до финансови данни (Financial Data Access framework, FIDA) единствено по себе си акцентира достигането на по-голяма зрялост на пазара, като действително тази нормативна рамка цели да надгради съществуващата уредба на отвореното банкиране. Това допълващо законодателство ще засегне ефикасното ръководство на данните в цялата финансова система, като интегрира информацията за всички финансови артикули, тъй че да могат да се употребяват от трети страни за облекчение на потребителите и оптимално посрещане на техните потребности.
По отношение на проектите за използване на национално равнище на задаващото се ново законодателство в региона на платежните и финансови услуги мога да отбележа, че все още лицензирането на платежните институции и сдруженията за електронни пари, както и регистрирането на доставчиците на услуги по даване на информация за сметка, са уредени в Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и обвързваните подзаконови актове. След сполучливото завършване на новата европейска правна рамка – PSD3, PSR и FIDA, това ще рефлектира върху промени в ЗПУПС, Закона за Българска народна банка и съответните Наредби с оглед цялостно транспониране и сходство на условията на предложенията.
В ЗПУПС към този момент се съдържат националните разпореждания, с които в законодателството са въведени условията на Директива PSD2. В тази връзка след влизането в действие на регламента PSR съответните разпореждания в националната правна рамка ще претърпят промени, доколкото наредбите на регламента ще бъдат непосредствено използвани.
Бих желал да загатна и за подготовката за влизането в еврозоната във връзка с бранша на заплащанията. В региона на хармонизирането на платежните системи по отношение на въвеждането на еврото в страната, които попадат в компетенциите на Българска народна банка, работим интензивно по няколко редом разрастващи се плана. На първо място е миграцията към новата консолидирана платформа за TARGET услуги на Евросистемата, която към този момент осъществихме през март тази година с сътрудниците от банковата общественост в България, „ БОРИКА “ АД и „ Централен депозитар “ АД. Платформата TARGET е самобитен гръбнак на финансово-пазарната инфраструктура на еврозоната и дава достъп по едно и също време до няколко услуги. Първата е услугата за осъществяване на паричен сетълмент в евро в действително време. Втората услуга е платформата за сетълмент на скъпи бумаги в евро TARGET2-Securities (T2S), която предлага общоевропейски сетълмент – паричен и на скъпи бумаги, с пари в централна банка. Третата услуга в TARGET е TIPS, която обезпечава достъп до незабавни заплащания в евро. Промените, въведени посредством тази нова консолидирана платформа, разрешиха потреблението на SWIFT известия по ISO 20022, съгласуван интерфейс за достъп и общи съставни елементи във връзка с всички TARGET услуги.
На второ място е планът за миграция на бюджетните заплащания към стандартите на Единната зона за заплащания в евро (SEPA), който се завърши сега и ще докара до изцяло усъвършенстване и ускорение на процеса на банково обслужване на бюджета. По този метод миграцията на потребителските кредитни преводи в левове към стандартите на Единната зона за заплащания в евро може да се смята за завършила, вследствие на което потребителските кредитни преводи към този момент могат да се извършват за по-малко от час.
На последващо място са незабавните кредитни преводи, които се извършват в границите на 10 секунди, като такива към този момент се оферират в левове и достижимостта е до над 90% от потребителските сметки в страната. С бързи темпове напредва и планът за присъединение на оперираната от „ БОРИКА “ АД платежна система BISERA7-EUR към услугата на Евросистемата за сетълмент на незабавни преводи в евро TIPS, с което ще се обезпечи опция за банките в страната да оферират и незабавни преводи в евро.
Българската национална банка и „ БОРИКА “ АД работят и за обезпечаване на цялостна достижимост за осъществяване на потребителски SEPA кредитни преводи в евро в Единната зона за заплащания в евро. По този метод в скоро време се чака обезпечаване на цялостна достижимост при осъществяване на кредитни преводи в евро до над 4800 снабдители на платежни услуги във всички страни от SEPA зоната при използване на предплатен модел с непрестанен сетълмент, с което ще се понижи времето за осъществяване на кредитните преводи в евро.
През септември тази година завършиха сполучливо плановете за присъединение на Депозитаря на ДЦК в Българска народна банка и „ Централен депозитар “ АД към платформата за сетълмент на скъпи бумаги TARGET2-Securities, като на 11 септември 2023 година депозитарите мигрираха в действителната среда на T2S. Тази платформа е една от главните общоевропейски пазарни инфраструктури, създадени и поддържани от Евросистемата. Към момента 24 депозитари от европейски страни употребяват T2S, като присъединяване в платформата към този момент способства за по-добра досегаемост на българските скъпи бумаги за вложителите от Европейски Съюз.
В механически проект към този момент отчитаме удобното и катализиращо деяние на посочените планове, които са приключени или в развой на довеждане докрай, върху усъвършенстване на платежния развой и възстановяване на изискванията за банкиране у нас. В резултат от положените старания, които към този момент споменахме, се надяваме до края на идната година да завършваме всички свързани планове с приемането на еврото в Република България и на 1 януари 2025 година да се поздравим като част от огромното семейство на еврозоната.
Без подозрение днешното развиване на платежния пазар у нас и в Европа е движено и въодушевено от новите технологии и подпомагано от европейските регулации, които основават удобна среда за конкуренция и нововъведения в интерес на потребителите. Мерките, свързани с въвеждане на еврото, подкрепят бързата и ефикасна интеграция на финансово-пазарните инфраструктури у нас с тези в еврозоната. Развитието на конкуренция, само че и партньорство, сред финтех бранша и банките води до появяването на голям брой нови, комфортни и сигурни финансови и платежни артикули.
Това каза Петър Чобанов, подуправител на Българска народна банка, началник на ръководство „ Банково “, при откриването на конференцията DIGI PAY 2023.
-->
Ето цялото изказване на г-н Чобанов:
Бих желал да стартира с динамичното развиване на платежния пазар у нас през последните години. Като цяло финансовият бранш у нас и в Европа несъмнено е една от сферите, в които нововъведенията се развиват най-бързо и дават огромно отражение върху палитра от артикули и услуги. Дигитализацията на процеси и артикули води до появяването на все по-разнообразни платежни принадлежности и технологии, от които на собствен ред се употребяват всички участници на пазара.
Развитието на платежните услуги в България се характеризира с позитивна еволюция. По публични данни от платежна статистика, водена от Българска народна банка по методологията на ЕЦБ, се откроява устойчива наклонност към повишаване на съществени индикатори при платежните услуги у нас и най-много при тези, предоставяни по електронен път. През 2022 година е маркиран растеж с към 1/4 в броя на осъществените в страната безналични потребителски заплащания по отношение на миналата година. При броя на заплащанията с карти, издадени в България, имаме растеж с близо 1/3 по отношение на 2021 година Внимание провокира растежа при заплащанията с електронни пари, чийто брой за 2022 година се е нараснал с над 40% по отношение на миналата година. Впечатляващо е и повишаването при цената на картовите заплащания, инициирани посредством виртуални ПОС терминали – нарастването за 2022 година е с над 50% по отношение на 2021 година При кредитните преводи, инициирани електронно (т.е. посредством каналите за електронно и мобилно банкиране), също имаме огромен напредък – за 2022 година нарастването е с над 30% по отношение на миналата година във връзка с цената на подредените преводи. Тези данни ясно демонстрират здравословното развиване на финансовия бранш в страната и смяната в потребителското мислене в посока към интензивно потребление на цифрови канали за разплащания.
На последващо място желая да отбележа, че развиването на платежните услуги в Европа е дейно регламентирано и доста улеснено от политиките на европейските и национални регулатори. Изключително удобна среда за това развиване сътвори Втората инструкция за платежните услуги (PSD2), която се ползва от 2018 година насам. Наред с доста други аспекти, посредством PSD2 се регламентира за първи път „ отвореното банкиране “ (open banking), което сложи основата за развиване на нови бизнес модели, услуги и решения. Сред тях са услугите за информация за сметки (AIS) и услугите за иницииране на заплащания (PIS), които сътвориха опцията за новаторски артикули като агрегиране на данни за сметки и централизирано иницииране на заплащания от сметки при голям брой разнообразни снабдители на платежни услуги. Българската национална банка е водещ сътрудник в регулаторните полемики по повод използването на новите условия и превъзмогване на пречките пред отвореното банкиране. В резултат на полемиките сред националните способени органи Европейският банков орган (ЕБО) издава мнения, спомагащи за хармонизираното отнасяне на европейско равнище на зараждащите провокации пред отвореното банкиране. В същото време Българска народна банка води дейна връзка с лицензираните в България снабдители на услугите по отвореното банкиране и с банковата общественост, което способства за по-ефективното действие на тези нови услуги. По този метод Българска народна банка обезпечава партньорско съдействие с бизнеса за реализиране на равнопоставеност сред пазарните участници в дух на поддръжка, медиация и съгласуваност. В тази връзка можем да заявим, че PSD2 е напълно интегрирана както в надзорната, по този начин и в бизнес практиката в България.
На основата на PSD2 бе препоръчано и новото европейско законодателство в региона на заплащанията – предлагането за нова инструкция Payment Services Directive 3 (PSD3) и правилник Payment Services Regulation (PSR). Предложението за PSD3 в огромна степен е основано на съответните текстове от PSD2 и Директивата за електронните пари (EMD) във връзка с условията за лицензиране и контрол. По този метод PSD3 ще надгражда и уточни наредбите във връзка с лицензирането и надзора на платежните институции. Важен аспект в предлагането за PSD3 е и плануваното изменение на Директивата за окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на скъпи бумаги, с оглед даване на пряк достъп на небанковите снабдители на платежни услуги до всички платежни системи в Европейски Съюз.
Чрез предлагането за PSR са регламентирани съществени права и отговорности при даването на платежни услуги в Европейски Съюз, измежду които правила за осъществяване на платежни интервенции, отговорност при неразрешени платежни интервенции и неопределено изпълнени платежни интервенции, отворено банкиране, условия за бистрота и условия към сигурността на платежните интервенции. Някои основни промени, които се оферират с PSR са въвеждането на специфичен интерфейс за достъп до платежни сметки посредством отворено банкиране, както и на опция за потребителите да ръководят дадените от тях позволения за достъп до техни финансови данни посредством така наречен „ табло за ръководство “ (dashboard). Предвидено е още обвързване на доставчиците на платежни услуги да правят спомагателна инспекция за сходство сред получателя на кредитен превод и номера на сметката, посочени от наредителя, което ще увеличи в допълнение сигурността на цифровите заплащания.
Директивата PSD2 е многопластово и сложно европейско законодателство, при което бе заложен принцип на „ оптималната хармонизация “. Неслучайно проверката на тази инструкция докара до оферти за отделяне на обособени аспекти в разнообразни правни актове за тяхното в допълнение развиване и прецизиране. Предложенията за надграждащи регулации, сред които се откроява и предлагането за Регламент по отношение на рамката за достъп до финансови данни (Financial Data Access framework, FIDA) единствено по себе си акцентира достигането на по-голяма зрялост на пазара, като действително тази нормативна рамка цели да надгради съществуващата уредба на отвореното банкиране. Това допълващо законодателство ще засегне ефикасното ръководство на данните в цялата финансова система, като интегрира информацията за всички финансови артикули, тъй че да могат да се употребяват от трети страни за облекчение на потребителите и оптимално посрещане на техните потребности.
По отношение на проектите за използване на национално равнище на задаващото се ново законодателство в региона на платежните и финансови услуги мога да отбележа, че все още лицензирането на платежните институции и сдруженията за електронни пари, както и регистрирането на доставчиците на услуги по даване на информация за сметка, са уредени в Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и обвързваните подзаконови актове. След сполучливото завършване на новата европейска правна рамка – PSD3, PSR и FIDA, това ще рефлектира върху промени в ЗПУПС, Закона за Българска народна банка и съответните Наредби с оглед цялостно транспониране и сходство на условията на предложенията.
В ЗПУПС към този момент се съдържат националните разпореждания, с които в законодателството са въведени условията на Директива PSD2. В тази връзка след влизането в действие на регламента PSR съответните разпореждания в националната правна рамка ще претърпят промени, доколкото наредбите на регламента ще бъдат непосредствено използвани.
Бих желал да загатна и за подготовката за влизането в еврозоната във връзка с бранша на заплащанията. В региона на хармонизирането на платежните системи по отношение на въвеждането на еврото в страната, които попадат в компетенциите на Българска народна банка, работим интензивно по няколко редом разрастващи се плана. На първо място е миграцията към новата консолидирана платформа за TARGET услуги на Евросистемата, която към този момент осъществихме през март тази година с сътрудниците от банковата общественост в България, „ БОРИКА “ АД и „ Централен депозитар “ АД. Платформата TARGET е самобитен гръбнак на финансово-пазарната инфраструктура на еврозоната и дава достъп по едно и също време до няколко услуги. Първата е услугата за осъществяване на паричен сетълмент в евро в действително време. Втората услуга е платформата за сетълмент на скъпи бумаги в евро TARGET2-Securities (T2S), която предлага общоевропейски сетълмент – паричен и на скъпи бумаги, с пари в централна банка. Третата услуга в TARGET е TIPS, която обезпечава достъп до незабавни заплащания в евро. Промените, въведени посредством тази нова консолидирана платформа, разрешиха потреблението на SWIFT известия по ISO 20022, съгласуван интерфейс за достъп и общи съставни елементи във връзка с всички TARGET услуги.
На второ място е планът за миграция на бюджетните заплащания към стандартите на Единната зона за заплащания в евро (SEPA), който се завърши сега и ще докара до изцяло усъвършенстване и ускорение на процеса на банково обслужване на бюджета. По този метод миграцията на потребителските кредитни преводи в левове към стандартите на Единната зона за заплащания в евро може да се смята за завършила, вследствие на което потребителските кредитни преводи към този момент могат да се извършват за по-малко от час.
На последващо място са незабавните кредитни преводи, които се извършват в границите на 10 секунди, като такива към този момент се оферират в левове и достижимостта е до над 90% от потребителските сметки в страната. С бързи темпове напредва и планът за присъединение на оперираната от „ БОРИКА “ АД платежна система BISERA7-EUR към услугата на Евросистемата за сетълмент на незабавни преводи в евро TIPS, с което ще се обезпечи опция за банките в страната да оферират и незабавни преводи в евро.
Българската национална банка и „ БОРИКА “ АД работят и за обезпечаване на цялостна достижимост за осъществяване на потребителски SEPA кредитни преводи в евро в Единната зона за заплащания в евро. По този метод в скоро време се чака обезпечаване на цялостна достижимост при осъществяване на кредитни преводи в евро до над 4800 снабдители на платежни услуги във всички страни от SEPA зоната при използване на предплатен модел с непрестанен сетълмент, с което ще се понижи времето за осъществяване на кредитните преводи в евро.
През септември тази година завършиха сполучливо плановете за присъединение на Депозитаря на ДЦК в Българска народна банка и „ Централен депозитар “ АД към платформата за сетълмент на скъпи бумаги TARGET2-Securities, като на 11 септември 2023 година депозитарите мигрираха в действителната среда на T2S. Тази платформа е една от главните общоевропейски пазарни инфраструктури, създадени и поддържани от Евросистемата. Към момента 24 депозитари от европейски страни употребяват T2S, като присъединяване в платформата към този момент способства за по-добра досегаемост на българските скъпи бумаги за вложителите от Европейски Съюз.
В механически проект към този момент отчитаме удобното и катализиращо деяние на посочените планове, които са приключени или в развой на довеждане докрай, върху усъвършенстване на платежния развой и възстановяване на изискванията за банкиране у нас. В резултат от положените старания, които към този момент споменахме, се надяваме до края на идната година да завършваме всички свързани планове с приемането на еврото в Република България и на 1 януари 2025 година да се поздравим като част от огромното семейство на еврозоната.
Без подозрение днешното развиване на платежния пазар у нас и в Европа е движено и въодушевено от новите технологии и подпомагано от европейските регулации, които основават удобна среда за конкуренция и нововъведения в интерес на потребителите. Мерките, свързани с въвеждане на еврото, подкрепят бързата и ефикасна интеграция на финансово-пазарните инфраструктури у нас с тези в еврозоната. Развитието на конкуренция, само че и партньорство, сред финтех бранша и банките води до появяването на голям брой нови, комфортни и сигурни финансови и платежни артикули.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ