Благодарение на родителите ми за първи път научих какво е

Благодарение на родителите ми за първи път научих какво е същинско изменничество от най-близките ти.

Родителите ми се караха непрекъснато. Затова детството ми беше просто отвратително. Но най-лошото беше ии че пиеха доста. Именно поради пристрастеността си към алкохола те непрестанно се караха, крещяха си, а от време на време даже имаше и физически сблъссъци.

Винаги ме беше боязън да бъда около тях. Добре, че от време на време обичаната ми баба идваше да ме вземе. 

Един ден, когато родителите ми още веднъж се скараха, един от съседите извика полиция. Щомм видяха какъв брой окаяна е обстановката в нашето семейство и че имат дребна щерка, органите по настойничеството скоро се заинтересуваха от нас.

Предупредиха, че ще ме изпратят в сиропиталище. Но родителите ми получиха късмет да се поправят, с цел да не ме отведат. На майка ми и татко ми обаче въобще не им пукаше. Казаха, че и да ме вземат в дом, им е все тая.

Благодарение на родителите ми за първи път научих какво е същинско изменничество на околните. Светът ми се срина изцяло в този миг. Още помня тогавашното си положение. Преживях доста мощен стрес, страстите ме превзеха.

Ужасявах се от мисълта, че ще попадна в сиропиталище. И благодаря на баба ми, че предотврати това да се случи. Тя ме взе под крилото си. И от този момент животът ми се усъвършенства.

Не виждах родителите си и започнах последователно да не помня този призрачен сън, който претърпях. Благодарение на моята обичана баба най-сетне започнах да имам щастливо детство.

Започнах да отивам на учебно заведение. Баба ми отделяше доста време да се занимате с мен: тя ме научи по какъв начин да чета бързо, оказа помощ ми да науча таблицата за умножение и ми оказа помощ да запомня страните и техните столици.

Баба ме научи бързо да си изучавам домашните, с по-късно излизахме на разходка.

Така минаха тийн годините ми. Успешно приключих учебно заведение, по-късно влязох в уноверситет. Когато бях във втори курс, баба умря.

Това беше най-страшната тъга за мен, тъй като за мен тя беше и майка, и татко, и най-хубав другар.

Баба ми остави жилището си като завещание. Бях 18-годишна студентка и ми беше доста мъчно да пребивавам с една стипендия. Започнах да си диря почасова работа. Рано сутринта пусках разгласи, че си диря работа. Нощем миех подовете в супермаркет.

Беше ми доста мъчно, не спях задоволително. Не живях, а съществувах. И това продължи, до момента в който не приключих.

В последната си година в университета, срещнах едно момче. Много ми хареса, стартира да ме ухажва. Тогава започнахме да се срещаме. По-късно разбрах, че има мрежа от автосервизи. И когато разбра усложнението ми, незабавно предложи да ми помогне.

Покани ме да работя като основен счетоводител в неговия автосервиз. И аз се съгласих. Започнах да спечелвам доста повече пари, в сравнение с в супермаркета.

Животът ми стартира да се усъвършенства. След известно време с приятеля ми се оженихме. И започнахме да живеем в неговия огромен апартамент. Дадох чартърен жилището, който взех от баба ми.

И тогава се появиха родителите ми. По някакъв метод схванаха, че съм се омъжила сполучливо и съм взела да давам чартърен жилището на баба ми на други хора.Не пристигнаха при мен със сърцераздирателни извинения! Дойдоха при мен да вземат ключовете от жилището на баба ми.

И настояха да изгоня наемателите оттова. Казаха, че самите те ще живеят там.

Аз им отвърнах: „ Този ​​апартамент към този момент е мой и аз самичък ще реша кой ще живее там. Няма метод в живота си да оставя хора, които са ме предали, да живеят там. ”

Майка ми повтаряше: „ Това е моят апартамент, тъй като принадлежеше на майка ми “. А аз й отговорих: „ Баба ми го даде на мен. Всичко е почтено, съгласно закона. ”

Не желаех повече да виждам тези хора пред себе си и просто затръшнах вратата пред очите им. Тогава започнаха да блъскат пов ратат, наложи се да крещя полиция.

След този случай повече никгоа не ги видях.