Най-накрая класно-урочната система беше взривена
Благодарение на ковид просветителната система е " взривена ", само че би трябвало да се радваме! Защо, изяснява проф. Елка Янакиева, учител в Югозападния университет, която приканва всички страни да се приспособяват към неоспоримите промени в просветителната система. Публикуваме текста й без авторска интервенция:
" Такава голяма война се развихри сред последователите на въвеждането на отдалеченото образование и неговите съперници, че стана нетърпимо.
Истината е, че ние сме очевидци и участници в най-голямата гражданска война в образованието от четири века насам.
Защото тъкмо през 17 век Ян Коменски сътвори класно-урочната система и я разказа в неговата „ Велика Дидактика “. От тогава до в този момент настъпиха доста промени в света. Науката и техниката направиха грандиозни пробиви, толкоз грандиозни, че беше въведено понятието научно-техническа гражданска война. Какво стана с образованието? То към момента си има своята класно-урочна организационна форма, всъщност неизменима от 17 век до момента.
Оказа се, че коронавирусът направи това, което науката педагогика трябваше да направи от дълго време – взриви от вътрешната страна класно-урочната система.
Педагогическата просвета, заради доста справедливи и субективни аргументи, не е подготвена да предложи нова организационна форма – кои са съответните аргументи е предмет на други диалози. Но са ясни две неща – икономистите няма да желаят промени, тъй като никой не е измислил нещо по-евтино и по-удобно от класа и урока.
Ясно стана и друго – всички учебници по дидактика и педагогика на образованието по обособени образователни предмети внезапно остаряха, станаха архаични, замирисаха на плесен. Учителите не получиха педагогическа технология, годна за използване в онлайн среда на образование. Имаме доста учени-педагози, само че с нулеви научни достижения и цялостна изолираност от потребностите на практиката. Те не са способни в натоварен темп да основат новите технологии. Затова учителите се намират в обстановка, в която са принуждавани да приложат в образователния развой това, което знаят за урока в напълно нови условия, които не търпят този урок, фиктивен преди четири века от Коменски. Те са заставени да одобряват ролята на заварените сестри на Пепеляшка, които напират да обуят нейната пантофка, но не им се получава и няма в никакъв случай да им се получи!
Старите способи не се връзват с виртуалната среда! Поне не по обичайния метод!
Администраторите, които ръководят образованието – имам поради висшите административни етажи – изобщо не могат да позволен, че класическият урок може и да изчезне, а той изчезва!!! Затова работното време на учителите става голямо - тъй като те се пробват да прегърнат това, което е широко за техните благоприятни условия с способи и средства, които се разминават с задачата. Което основава лостове за потисничество както на учители, по този начин и на възпитаници. Веднъж раздрал оковите на класно-урочната система образователният развой към този момент в никакъв случай няма да се върне и да стане подобен, какъвто е бил. Ще се наложи да се вкарат нови стандарти за съотношението на брой възпитаници към един преподавател, нови стандарти за просветителната среда, може да се наложи психолого-педагогическият и естетическият дизайн на учебното заведение да станат напълно други. Но даже и това не е най-същественото.
Основният въпрос сега е въпросът за потребностите от учене и зараждащата на тяхната основа мотивация за учене. При това той се отнася и до двете страни – и до ученика, и до учителя.
Тук сме победени, тук сме съкрушени и съвсем умрели. Тук би трябвало да стане смяната. Това е главният въпрос, който като че ли педагогическата общност не вижда. Защо учениците, които желаят да учат са толкоз малко? Защо тези, които вземат участие официално в образователния развой стават от ден на ден? Но тъкмо стимулираните, и единствено стимулираните, ще излязат от отдалечената форма на образование още по-подготвени, тъй като ще се усилят провокациите, които ще изискват по-висока степен на развиване на волевите механизми на държанието. Но ще има и голяма част интелектуално мързеливи младежи, които ще оправдаят комфортно своята леност с отдалечената форма на образование.
Необходими са промени и колкото повече ги отлагаме, толкоз по-болезнени ще бъдат. На фона на всичко това ще възникне един още по-грандиозен и още по-съществен въпрос – по какъв начин ще се основава среда, която да обуславя социализацията на децата.
ИЗВИНЯВАЙТЕ ЗА ЛЕКЦИЯТА, НО НЯМА СМИСЪЛ УЧИТЕЛИТЕ ДА съдебна експертиза ХВАЩАТ ГУША ЗА ГУША ЗА И ПРОТИВ ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ.
" - Не е работата, майсторчета, в папуците и в обувките, а в света! Ако светът е почнал да си събува папуците — няма кой да го отбие, нито да го спре. Събува ли си, кай, потурите, той ще си събуе и папуците! Не се закачайте с обущарите, ами който е по-млад, да зарязва папуците и да се хваща за обувките! "
Големият минус и дребният плюс на онлайн образованието
" Такава голяма война се развихри сред последователите на въвеждането на отдалеченото образование и неговите съперници, че стана нетърпимо.
Истината е, че ние сме очевидци и участници в най-голямата гражданска война в образованието от четири века насам.
Защото тъкмо през 17 век Ян Коменски сътвори класно-урочната система и я разказа в неговата „ Велика Дидактика “. От тогава до в този момент настъпиха доста промени в света. Науката и техниката направиха грандиозни пробиви, толкоз грандиозни, че беше въведено понятието научно-техническа гражданска война. Какво стана с образованието? То към момента си има своята класно-урочна организационна форма, всъщност неизменима от 17 век до момента.
Оказа се, че коронавирусът направи това, което науката педагогика трябваше да направи от дълго време – взриви от вътрешната страна класно-урочната система.
Педагогическата просвета, заради доста справедливи и субективни аргументи, не е подготвена да предложи нова организационна форма – кои са съответните аргументи е предмет на други диалози. Но са ясни две неща – икономистите няма да желаят промени, тъй като никой не е измислил нещо по-евтино и по-удобно от класа и урока.
Ясно стана и друго – всички учебници по дидактика и педагогика на образованието по обособени образователни предмети внезапно остаряха, станаха архаични, замирисаха на плесен. Учителите не получиха педагогическа технология, годна за използване в онлайн среда на образование. Имаме доста учени-педагози, само че с нулеви научни достижения и цялостна изолираност от потребностите на практиката. Те не са способни в натоварен темп да основат новите технологии. Затова учителите се намират в обстановка, в която са принуждавани да приложат в образователния развой това, което знаят за урока в напълно нови условия, които не търпят този урок, фиктивен преди четири века от Коменски. Те са заставени да одобряват ролята на заварените сестри на Пепеляшка, които напират да обуят нейната пантофка, но не им се получава и няма в никакъв случай да им се получи!
Старите способи не се връзват с виртуалната среда! Поне не по обичайния метод!
Администраторите, които ръководят образованието – имам поради висшите административни етажи – изобщо не могат да позволен, че класическият урок може и да изчезне, а той изчезва!!! Затова работното време на учителите става голямо - тъй като те се пробват да прегърнат това, което е широко за техните благоприятни условия с способи и средства, които се разминават с задачата. Което основава лостове за потисничество както на учители, по този начин и на възпитаници. Веднъж раздрал оковите на класно-урочната система образователният развой към този момент в никакъв случай няма да се върне и да стане подобен, какъвто е бил. Ще се наложи да се вкарат нови стандарти за съотношението на брой възпитаници към един преподавател, нови стандарти за просветителната среда, може да се наложи психолого-педагогическият и естетическият дизайн на учебното заведение да станат напълно други. Но даже и това не е най-същественото.
Основният въпрос сега е въпросът за потребностите от учене и зараждащата на тяхната основа мотивация за учене. При това той се отнася и до двете страни – и до ученика, и до учителя.
Тук сме победени, тук сме съкрушени и съвсем умрели. Тук би трябвало да стане смяната. Това е главният въпрос, който като че ли педагогическата общност не вижда. Защо учениците, които желаят да учат са толкоз малко? Защо тези, които вземат участие официално в образователния развой стават от ден на ден? Но тъкмо стимулираните, и единствено стимулираните, ще излязат от отдалечената форма на образование още по-подготвени, тъй като ще се усилят провокациите, които ще изискват по-висока степен на развиване на волевите механизми на държанието. Но ще има и голяма част интелектуално мързеливи младежи, които ще оправдаят комфортно своята леност с отдалечената форма на образование.
Необходими са промени и колкото повече ги отлагаме, толкоз по-болезнени ще бъдат. На фона на всичко това ще възникне един още по-грандиозен и още по-съществен въпрос – по какъв начин ще се основава среда, която да обуславя социализацията на децата.
ИЗВИНЯВАЙТЕ ЗА ЛЕКЦИЯТА, НО НЯМА СМИСЪЛ УЧИТЕЛИТЕ ДА съдебна експертиза ХВАЩАТ ГУША ЗА ГУША ЗА И ПРОТИВ ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ.
" - Не е работата, майсторчета, в папуците и в обувките, а в света! Ако светът е почнал да си събува папуците — няма кой да го отбие, нито да го спре. Събува ли си, кай, потурите, той ще си събуе и папуците! Не се закачайте с обущарите, ами който е по-млад, да зарязва папуците и да се хваща за обувките! "
Големият минус и дребният плюс на онлайн образованието
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ