Два незабравими мюзикъла
Благодарение на Българска национална телевизия (изненада!) в два следващи дни гледах най-известните филми на - единственият режисьор в света, който можеше да прави изумителни мюзикъли, без да е англичанин или американец.
от 1964 година е безспорен шедьовър - пет номинации за " Оскар ", незабравимата музика на Мишел Льогран (ако я чуете, незабавно ще се сетите, че я знаете, и ще я затананикате), оценка 7.8 в IMDb и " Златна палма " в Кан. Между другото, това е и предшественикът на тазгодишния пик - мюзикъл, в който нищо не е каквото очаквате и хепиенд няма.
Жьоневиев (Катрин Деньов, божествена) е красива като средновековна картина или древногръцки блян тийнейджърка - бледа, руса, грациозна, изящна, с фигура като млада топола и твърди дребни гърди. Тя живее с майка си Мадам Емери (Ан Вернон), скептична и пресметлива препатила самотна жена с повехнала, само че видна красота. Заедно въртят магазина " Шербурските чадъри " в едноименния курорт.
Жьоневиев се среща скрито с огромната си обич Ги (Нино Кастелнуово), жизнеспособен и сърдечен, мургав и строен, прелъстителен и горделив юноша, безпаричен автомонтьор. Той получава повиквателна за армията (а е размирното време на Алжирската война), тя е покрусена и унищожена. Той преглъща сподавено сълзите, оставя ѝ дете в зародиш, само че не написа. Единият е предал фантазиите, копнежите и възприятията си за комфорт, привилегии и сигурност. Другият, засегнат и афектиран, е разкрил отново любовта. Мадам Емери не харесва бедняка и прави всичко допустимо, уверена, че е от житейска мъдрост и майчинска грижа, да свърже щерка си с богаташа Ролан Касар (Марк Мишел), зализан и подреден чевръст паралия, обезверено влюбен, който обаче е внимателен, толерантен и в действителност много прелестен и великодушен. Ги е оставил любящата си вуйна Елиза (Мирей Пере), тиха, нежна и блага болна жена инавалид, и грижещата се за нея Мадлен (Елен Фарнер), боготворяща го дребна и работлива безмълвна и свита очарователна госпожица...
Краят със инцидентната на бензиностанцията е класика. Единият е предал фантазиите, копнежите и си за комфорт, привилегии и сигурност. Другият, засегнат и афектиран, е разкрил отново любовта (да, от време на време се случва два пъти в живота, и то естествено и същински, а не от благодарност и благодарност) и щастието, демонстрирани в един дълъг извисяващ се кадър.
от 1967 година е не толкоз добър, само че отново хубав и трогателен филм, с оценка 7.6 в IMDb и номинация за " Оскар " за музиката на Мишел Льогран. Действието е малко комплицирано, само че в действителност точно изчислено.
Делфин Гарние (Катрин Деньов) и Соланж Гарние (Франсоаз Дорлеак) са сестри в курорта на Ривиерата Рошфор - русокоска и брюнетка, красиви, дръзки, волни, изкусителни, капризни. Майка им Ивон (Даниел Дарийо), непокътната, впечатляваща и кокетна жена на междинна възраст, зарязала от нелепост мъжа на живота си, държи кафене и отговорно въздиша. Ние знаем, блажено омаяни във приказност от звуци, цветове и танци, че всички влакна ще се завържат най-после в съвършен възел. Симон Дам (Мишел Пиколи) е жилест и източен скръбен мъж, зарязан от обичаната си преди много години, който държи музикален магазин, където Соланж (свири и композира) постоянно се отбива. Гийом Лансиен (Жак Риберой) е противен и самонадеян напет паралия, който ръководи изложба, където пък се мярка постоянно Делфин, която той настойчиво (и неуспешно) желае да съблазни. Там е изложил картина морякът Максенс (Жак Перен), доверчив и добър приветлив юноша, която показва неговия блян за жена и е като портрет на Делфин.
Симон желае да запознае Соланж със своя от дълго време невъобразим американски другар Анди Милър (гениалният Джийн Кели), прочут артист, танцьор и композитор, по едно и също време неустрашим и сензитивен, снажен и гъвкаво преносим.
През цялото време в кадър се мотаят обезоръжаващо наивните и непосредствени служащи в пътуващ панаир - Етиен (Джордж Шакирис от " Уестсайдска история " ) и Бил (Гровър Дейл), които разясняват действието, а ние знаем, блажено омаяни във приказност от звуци, цветове (черно няма!) и танци, че всички влакна (интригата е прозрачна) ще се завържат най-после в съвършен възел. Почти по този начин става, а положителното слънчево въодушевление и упоритият житейски оптимизъм ни държат цяла седмица, даже миражите на любовта и щастието са горе-долу в ръцете ни.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .
от 1964 година е безспорен шедьовър - пет номинации за " Оскар ", незабравимата музика на Мишел Льогран (ако я чуете, незабавно ще се сетите, че я знаете, и ще я затананикате), оценка 7.8 в IMDb и " Златна палма " в Кан. Между другото, това е и предшественикът на тазгодишния пик - мюзикъл, в който нищо не е каквото очаквате и хепиенд няма.
Жьоневиев (Катрин Деньов, божествена) е красива като средновековна картина или древногръцки блян тийнейджърка - бледа, руса, грациозна, изящна, с фигура като млада топола и твърди дребни гърди. Тя живее с майка си Мадам Емери (Ан Вернон), скептична и пресметлива препатила самотна жена с повехнала, само че видна красота. Заедно въртят магазина " Шербурските чадъри " в едноименния курорт.
Жьоневиев се среща скрито с огромната си обич Ги (Нино Кастелнуово), жизнеспособен и сърдечен, мургав и строен, прелъстителен и горделив юноша, безпаричен автомонтьор. Той получава повиквателна за армията (а е размирното време на Алжирската война), тя е покрусена и унищожена. Той преглъща сподавено сълзите, оставя ѝ дете в зародиш, само че не написа. Единият е предал фантазиите, копнежите и възприятията си за комфорт, привилегии и сигурност. Другият, засегнат и афектиран, е разкрил отново любовта. Мадам Емери не харесва бедняка и прави всичко допустимо, уверена, че е от житейска мъдрост и майчинска грижа, да свърже щерка си с богаташа Ролан Касар (Марк Мишел), зализан и подреден чевръст паралия, обезверено влюбен, който обаче е внимателен, толерантен и в действителност много прелестен и великодушен. Ги е оставил любящата си вуйна Елиза (Мирей Пере), тиха, нежна и блага болна жена инавалид, и грижещата се за нея Мадлен (Елен Фарнер), боготворяща го дребна и работлива безмълвна и свита очарователна госпожица...
Краят със инцидентната на бензиностанцията е класика. Единият е предал фантазиите, копнежите и си за комфорт, привилегии и сигурност. Другият, засегнат и афектиран, е разкрил отново любовта (да, от време на време се случва два пъти в живота, и то естествено и същински, а не от благодарност и благодарност) и щастието, демонстрирани в един дълъг извисяващ се кадър.
от 1967 година е не толкоз добър, само че отново хубав и трогателен филм, с оценка 7.6 в IMDb и номинация за " Оскар " за музиката на Мишел Льогран. Действието е малко комплицирано, само че в действителност точно изчислено.
Делфин Гарние (Катрин Деньов) и Соланж Гарние (Франсоаз Дорлеак) са сестри в курорта на Ривиерата Рошфор - русокоска и брюнетка, красиви, дръзки, волни, изкусителни, капризни. Майка им Ивон (Даниел Дарийо), непокътната, впечатляваща и кокетна жена на междинна възраст, зарязала от нелепост мъжа на живота си, държи кафене и отговорно въздиша. Ние знаем, блажено омаяни във приказност от звуци, цветове и танци, че всички влакна ще се завържат най-после в съвършен възел. Симон Дам (Мишел Пиколи) е жилест и източен скръбен мъж, зарязан от обичаната си преди много години, който държи музикален магазин, където Соланж (свири и композира) постоянно се отбива. Гийом Лансиен (Жак Риберой) е противен и самонадеян напет паралия, който ръководи изложба, където пък се мярка постоянно Делфин, която той настойчиво (и неуспешно) желае да съблазни. Там е изложил картина морякът Максенс (Жак Перен), доверчив и добър приветлив юноша, която показва неговия блян за жена и е като портрет на Делфин.
Симон желае да запознае Соланж със своя от дълго време невъобразим американски другар Анди Милър (гениалният Джийн Кели), прочут артист, танцьор и композитор, по едно и също време неустрашим и сензитивен, снажен и гъвкаво преносим.
През цялото време в кадър се мотаят обезоръжаващо наивните и непосредствени служащи в пътуващ панаир - Етиен (Джордж Шакирис от " Уестсайдска история " ) и Бил (Гровър Дейл), които разясняват действието, а ние знаем, блажено омаяни във приказност от звуци, цветове (черно няма!) и танци, че всички влакна (интригата е прозрачна) ще се завържат най-после в съвършен възел. Почти по този начин става, а положителното слънчево въодушевление и упоритият житейски оптимизъм ни държат цяла седмица, даже миражите на любовта и щастието са горе-долу в ръцете ни.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ