Данни от края на миналата година, показват че България е

Данни от края на предходната година, демонстрират че България е на последно място в Европа по медийна просветеност. Изследването слага и умеенето на българите да се вниква в смисъла на прочетеното или чутото на една от най-ниските позиции даже и в света.

До каква степен медийната просветеност ни прави по-имунизирани против дезинформацията?

По показателя за медийна просветеност за 2023 година, България заема последно място, което слага равнището на българите за умеене да се вниква в смисъла на прочетеното или чутото измежду най-уязвимите в света.  Междувременно медийната просветеност става все по-важна в образователните стратегии в европейските страни.

България 3 мин. Руско въздействие в сърцето на Европа: Има ли заплаха за изборите? Тази събота и неделя 3 мин. Истина ли е, че... дезинформацията „ се изпира “? 120 минути 7 мин. Избори, изкуствен интелект, дезинформация - взривоопасна композиция: Какво следва? Тази събота и неделя 2 мин. „ Истина ли е, че “: Европейските избори – дезинформация и истина България 3 мин. Руско въздействие в сърцето на Европа: Има ли заплаха за изборите? Тази събота и неделя 3 мин. Истина ли е, че... дезинформацията „ се изпира “? 120 минути 7 мин. Избори, изкуствен интелект, дезинформация - взривоопасна композиция: Какво следва? Тази събота и неделя 2 мин. „ Истина ли е, че “: Европейските избори – дезинформация и истина

По думите на журналистът Росен Босев хората, които имат сериозно мислене, не подхождат към една информация, с която се сблъскват, прочувствено, без значение дали тя съответствува с техните визии, или не.

„ Имат като че ли имунитет против дезинформацията. Просто те ще се опитат да схванат от кое място идва дадена информация, дали източникът е меродавен, какъв е нейният автентичен подтекст, в който тя е показана. Ще си зададат въпроси, преди вероятно да я споделят, или да я одобряват за истина “, сподели Босев.

Според него инспекцията на обстоятелства е единствено един от множеството принадлежности за дезинформация, само че не е задоволителен.

„ Проверката на обстоятелства идва, откакто към този момент дезинформацията е била публикувана. Идва, когато към този момент е стигнала до сериозна маса хора. И поради това, че съставлява интервенция в свободата на изложение, ние сме задължени да бъдем извънредно прецизни в нашата инспекция “, добави журналистът.

Франция

Един от най-хубавите образци за образование по медийна и осведомителна просветеност е от Франция и просветителната система CLEMI.

„ Във Франция образованието, обвързвано с медията и информациите, стартира още от началното учебно заведение, т.е. близо 6-годишни деца. Тогава започваме да ги учим по какъв начин да разпознават информацията, по какъв начин да проучват дадена картина. И даже да създават информация, като да вземем за пример в радиото или в малкия екран “, това изясни Елси Русие - началник на отдела за образование във френската просветителна система CLEMI.

Друга самодейност, която дава положително просветително начало е " Седмицата на пресата и медиите ". Така избран брой вестници се популяризират в учебните заведения и учениците могат да се срещнат по-добре с френската преса и работата на публицистите.

„ Опитваме се да съвместим разбора на медиите и произвеждането на образователни медии. За нас това е един от най-хубавите способи да образоваме децата за медиите и информацията и да ги накараме да схванат по какъв начин се конструира тя “, изясни още Русие.

Германия

Пътят на Германия в просветителните практики по медийна просветеност също е многолик. Така в Хамбург да вземем за пример от години работи платформата USE The News, която цели по-задълбочено разграничение на подправените вести.

„ Най-големият проблем до момента е, че съществуват едвам две публични научни проучвания по какъв начин неналичието на медийна просветеност се отразява на популацията, които съпоставят проблемите и намират ясни резултати. Тоест има извънредно малко източници, които да демонстрират по какъв начин работи даден развой и по какъв начин би трябвало да се работи против него “, изясни съветникът по европейски политики към сената на Хамбург Флориан Щаудт.

По думите му имат обща стратегия, обвързвана с медийното обучение и подготовка още в ученическа възраст.

„ Обучението става още по време на бакалавърските и магистърските стратегии при студентите, които учат педагогика. Основната ни цел тук е да покажем, че навременното образование е ключът за смяна на публично равнище “, прибавя съветникът.

Д-р Кристофър Неринг е публицист и специалист в Медийната стратегия на фондация Конрад Аденауер за Източна Европа. Споделя, че според от районите дезинформационните послания и медийната просветеност може да не са директно свързани.

„ Не би трябвало да забравяме, че най-успешните дезинформационни послания сплотяват тематики, които се дискутират сега. Теми, които се отразяват прочувствено и инструментализират избрани събития за своите цели. Например бежанците от Украйна употребяват средства и пари, които са предопределени за жителите на дадена страна. Цените на тока скачат не поради нашествието на Русия в Украйна, а поради глобите от страна на Запада “, споделя Неринг.

„ Като публицист непрекъснато се сблъсквам с сходни публикации в ежедневната си работа. За мен е значимо да доближи оптимално бързо до създателя на дадена вест, до първоизточника, с цел да схвана, дали той е меродавен или не “, изясни още той.

По думите му цензурата е директно обвързвана с това да се лимитират и унищожат законните източници.

„ Борбата против дезинформацията също е обвързвана с това да се ограничи въздействието на избрани медии или механизми, само че това не са законни източници и тук би трябвало да работим точно против все по-нарастващото им въздействие “, показа Неринг.

Продължи да четеш