Бившият помощник-военно аташе Недялко Ангелов даде интервю за Factor.bg, в

Бившият помощник-военно аташе Недялко Ангелов даде изявление за Factor.bg, в което разкри детайлности за срещата си с журналистката и сегашен народен представител от Българска социалистическа партия Елена Йончева.

Публикуваме изявлението без редакторска интервенция.

- Г-н Ангелов, потърсихте ни, с цел да разкажете за вашата среща с журналистката Елена Йончева?

- Имам една персонална среща с нея през живота си. Фактите могат да се възпроизведат ден по ден и час по час. Това се случи през 2004 година. Бях асистент боен аташе в Кувейт. Моята задача беше да осигуряваме ротацията на батальоните от нашия контингент в многонационалните сили. Работата ни постоянно е била напрегнато и отговорности, с жертви и ранени. В тази напрегната обстановка стана ясно, че журналистката Елена Йончева ще идва в Кувейт и би трябвало да я посрещнем. Получих информацията от Ангел Манчев, който тогава бе дипломат на България в Кувейт. Чакахме Йончева към една седмица. Трябваше да кацне от София, а най-после се оказа, че идва от Багдад. Какво е правила там - нямамаме визия, нито какъв брой време е стояла. Информация за придвижването й получавахме от едно момче, което я придружаваше.

- Имала е компаньон, евентуално частно лице или човек от екипа й?

- Не, персонално я придружаваше особено командирован държавен чиновник от едно министерство. Представяха го като публицист от столична медия, само че проформа, инак действително бе държавен чиновник, на държавна заплата, само че особено претрупан с задача да я съпровожда и да и оказва помощ по време на тази командировка. По какви аргументи в министерството са взели такова решение, нямам визия, само че това беше риск за този човек. Момчето беше изпаднало в огромно терзание, тъй като Йончева има темперамент, вре се по рискови места. Тогава в този регион беше рисковано – имаше въоръжени групи, набези, престрелки.

- Кога дойде въпреки всичко Йончева?

- В очакване и неизясненост минаха десетина дни. Изведнъж получихме още веднъж информация: „ Утре Елена каца на летището “. Тръгваме за уречения час към летището на Али Ал Салем – това е в действителност военна база. Стоим и чакаме, а Елена я няма. Около 30 км е дистанцията от посолството до летището. Почваме да мислим какво се е случило, въртим телефони, събираме информация. Три дни по този начин ни разкарваха да я посрещаме - стоим и чакаме на летището, а Елена все не идва и не идва. На четвъртия ден дойде. Заведохме я в посолството. Нагласите бяха, че на другия ден ще си потегля. И отново стартира едно отсрочване – днеска си потегля, на следващия ден отпътува, та по този начин изкара цяла седмица. Това ни сложи в напрежение и неопределеност. Някой отново би трябвало да я откара до летището, а до там няма рейсове или различен градски превоз. Трябва да стане с автомобил на посолството. Йончева изкара цялото време на престоя си в резиденцията на посланика, там живя. Става дума за една обособена огромна къща, която се ползваше от фамилията на нашия първи посланик. Контактуваше единствено с дамата на посланика, придвижваше се из града с нейния длъжностен автомобил. На края на седмицата оповестиха, че си потегля. Отново аз я придружавах до летището. Знаех, че София е отправната й точка, само че тя взе аероплан за Катар или за Обединените арабски емирства. После още седмица я следихме, а посланикът получаваше информация от нея.

В Кувейт Елена Йончева бе посрещната с голям престиж и внимание от нашата задача. Цялото посолство бе ангажирано няколко седмици с идването и престоя й. Това не се е случвало с други лица, даже и с държавни чиновници, без значение от ранга им. Не имам вяра специфичното отношение към нея да е било само поради обстоятелството, че е известна журналистка. Определено държанието й бе много своенравно и пренебрежително на фона на финансовите благоприятни условия на страната и посолството. Не зная дали такива са били всички нейни командировки, само че тя несъмнено демонстрираше жанр на държание, който наподобява ползва на всички места. А посолството в този миг беше натоварено с доста задължения и отговорности.

- Посрещането на такива посетители влиза ли в отговорностите ви като помощник-военно аташе?

- Абсурд, това напълно не ми е работата, само че екипът в посолството беше дребен, а в Кувейт, в случай че няма кой да те посрещне и съпровожда, е доста мъчно и рисково. Всяко едно отиване до летището действително е загуба на време, разстройва и обърква служебните ни задължения, трансформира метода ни на работа, основава ни напрежение, даже и риск, тъй като времената бяха доста размирни. В последна сметка да не приказвам за унижението - военни лица и държавни чиновници, да стоим и да чакаме някаква „ специфична “ личност, с неразбираем статут.

- Такава ли е практиката на посрещане и на други посетители от България?

- В никакъв случай, Йончева беше изключение. Посрещали сме от министерството на външните работи Марио Ал Джабури, зам. министър, Радослав Бозаджиев, зам. министър на стопанската система и други, идващи за договаряния с Арабския фонд за развиване. Става дума за държавни служители, само че със строго написана командировка – три дни, всичко е ясно и тъкмо. Идвал е началникът на генералния щаб – изключителна дисциплинираност, никакви произволи, графикът му е ясно написан. А тази жена се държеше като че ли всички ние подвластен от нея, демонстрираше цялостна независимост на държание.

- Йончева е спала в резиденцията на посланика, а какво би й коствало, в случай че трябваше да е на хотел?

- Хотелът на вечер тогава излизаше от 150 до 300 кувейтски динара, приказваме за от малко малко обикновено място за пренощуване. Това значи към 200 – 300 $ на вечер. Но тогава казусът беше, че мъчно се намираше непокътнат хотел. Заемаха ги американците, наемаха цялостен хотел, с цел да почива и разпуска контингентът им.

- Посещението на една такава личност съществени разноски ли са за посолството?

- Поне от хотел е икономисала 2000 $ най-малко. В тази страна, в случай че няма кой да те посрещне и съпровожда, е ужасно. А ние няколко дни висяхме на летището, с цел да я чакаме. Това са средства за бензин, загуба на време, обезпечаване на автомобил, телефони, връзки. Всичко това там коства пари и то доста пари, а тези разходи за нея бяха платени от страната. Да не забравяме и особено командирования компаньон - страната харчи пари за него, с цел да обезпечава удобно пътешестване на Йончева. А в това време за потребностите на службата сме икономисвали пари, съобразявали сме с всеки разход, само че за нея имаше запас. След такива безцелни пътувания до летището, колата навърта километри, харчим гориво, а след това излизаме в преразход, тъй като имаме избрани предели. Тогава финансистите от София стартират да ни кастрят, а ние се чудим по какъв начин да оправдаем такива непредвидени разноски. Но за нейното посещаване никой не ни притисна. Пак дублирам – по време на задачата ми в Кувейт са дошли и други посетители с граждански статут, само че никой не се е употребил с такива привилегии за сметка на страната. Впечатлен бях от обстоятелството, че на всеки държавен чиновник часът на идване и тръгване, както и парите за престоя са му избрани, а тази жена се движеше безотговорно - случайно сменяше самолети и насочни точки. Промяната на самолетен билет натрупа страшни сметки, само че нея това очевидно не я притесняваше. Демонстрираше някакъв комфорт, само че бе напълно за сметка на страната. Какво е харчила за персонални потребности - нямам визия. Мога единствено да допускам по какъв начин е финансирала пътуванията си, само че никога бюджетът й не е бил непретенциозен.

- А при какви случаи финансово ви притискаха от София?

- Например когато отвлякоха и обезглавиха българските водачи Кепов и Лазов, тогава направихме голям преразход на гориво, за телефони и така нататък Натрупахме преразход над 2200 лева, щяхме да ги плащаме с сътрудника от персоналния си джоб, само че за Йончева подобен проблем нямаше.

- Каква съгласно вас беше повода Йончева да се усеща специфичен човек?

- Знаехме, че е в близки връзки със Сергей Станишев Сергей Дмитриевич Станишев e ръководител на Националния съвет на Българска социалистическа партия,... към профила. Посланикът беше непосредствен на президента Първанов. Станишев към този момент се беше позиционирал на пистата за властта. Вероятно това я правеше специфична. Казвам това, което съм видял и на което съм бил очевидец.

- Дали въпреки всичко Йончева не е възстановила тези разноски, най-малко в някаква степен?

- Съмнявам се, тези хора не вършат по този начин. В посолството най-малко нищо не е плащано. Усещането е, че страната им е длъжна. А и действително няма механизъм, по който да стане това разплащане и прихващане от частно лице.

- Тази любопитна среща с Елена Йончева, разказана след 13 години несъмнено ще се изтълкува като политическа офанзива против нея, в качеството й към този момент на народен представител от Българска социалистическа партия?

- Може и по този начин да се изтълкува, само че става дума за обстоятелства, които съм видял с очите си. Не се интересувам от политическите й пристрастия и битки, само че от много време се нервирам от обстоятелството, че като политик тя приказва за морал, за правила, наставлява и издава присъди, прави сякаш бомбастични разкрития. Представя се за духовен стожер в обществото, а действително всичко е доста подправено. Твърди, че в никакъв случай не е употребила страната, а това е нормално двуличие. Като публицист тя не е спазвала тези морални правила, аз потвърждавам за това. Преди години съм гледал репортажите й, харесвах работата й, възхищавах се на смелостта й, само че в Кувейт видях действително, какво стои зад нейния „ професионализъм “. Наскоро слушах описа и на неин сътрудник, с който е правила филмите си за Българска национална телевизия. Човекът ясно споделя – всичко е ставало с държавни пари, само че идващи през частни компании. Не знам, а и нямам доверие други български публицисти в чужбина да се употребяват с такива привилегии. Като политик би трябвало да бъде малко по-смирена, тъй като истината за част от нейния професионализъм е много друга.