Шампион с Левски и Локо : Без помощта на Бог щях да се обеся в затвора
Бившият нигерийски нападател Екундайо Джаейоба, който е първенец на България с Локомотив (Пловдив) и Левски, даде изявление пред сътрудниците от " Витоша нюз ", в което приказва за своя арест и времето зад решетките. Ето какво сподели Дайо:
" На независимост съм от 6 август 2019 година Да, бях в пандиза – първо в следствения арест в София, а след това – в Германия. Там се водеше делото. Изминалите 10-ина месеца бяха най-тежкият интервал в моя живот. Буквално минах през пъкъла. Обвиниха ме в какво ли не, изкараха ме нарушител. Но справедливостта в последна сметка спечелва. Делото завърши. Бях оневинен. Вече съм свободен човек. В пандиза нямах право на телефон, на интернет. Като излязох на независимост, прочетох какво написа за моя случай.
Моите близки са прочели информациите в български и непознати медии. Бяха изпаднали в потрес. Аз в никакъв случай не съм бил нарушител. Никога не съм се замесвал с нарушители, с банди. А името е най-ценното нещо за всеки човек. Моето име беше неопетнено. Сега е изцапано. Искам да го изчистя, тъй като много хора ме познават, чувствам, че към този момент ме гледат с друго око. Подозрителни са, имат си едно на разум.
Версията
Именно по тази причина ви потърсих – с цел да обясня каква е истината. През времето, прекарано зад решетките, си възстановявах събитията, детайлите, пробвах се да открия аргументите, с цел да стигна дотук.
Всичко стартира през 2007 година Тогава се срещнах с един немец – Матеус Клаус. Започнахме да вършим общ бизнес – експорт и импорт на коли. Всичко вървеше обикновено, добре до 2016 година Нигерийски предприемач изиска да купи мерцедес S-класа. С немеца се разбрахме, че няма да има издънки, че ще се прави работа. Продавачът ни сподели колата на фотография, всичко сякаш беше ОК. Нигериецът изпрати парите – 113 000 евро. Обаче беше обикновено да отида на място, с цел да се убедя в това. Отидох до Германия – оказа се, че колата не е както би трябвало. Не й бяха уредени и документите. Възникнаха проблеми. Разберете, сделката ми с Клаус беше той да вземе колата и самичък да я изпрати. Всичко самичък щеше сякаш да свърши. Но отивам и виждам – колата е kaput (свършена, счупена – б.р.)! Побеснях. Обърнах се към моя сътрудник: „ Защо правиш по този начин? Искаш да ми развалиш реномето ли? “ А Клаус към този момент беше взел част от сумата за покупката. Казах му: „ ОК, не се разбираме. Искам си парите! “. Проблемът беше там, че сумата беше изплатена кеш, а не преведена по банков път. Както и да е. Върна ми парите, отново на ръка.
Прибрах се в София. Обаче от негов (на Клаус) проблем породи и мой проблем. Изненадващо разбрах, че ме търсят от полицията. Било ми повдигнато обвиняване в Германия за пране на пари. Искат неотложен арест за мен от българските си сътрудници. Изкарват ме нарушител, „ перач на пари “. Мен – един някогашен професионален футболист, известно име, с добро име! И друго – проверяващите имали доста доказателства против мен?!
Смешно беше, тъй като ме търсят, все едно съм някакъв criminal (престъпник – б.р.) от международен сан. Издирват ме, а моят телефонен номер е обществено прочут, не съм го сменял от много години. Плюс това знаят адреса ми, знаят къде пребивавам. Семеен човек съм, имам дребни деца. Не се укривам. Ако желаят, знаят по какъв начин да ме намерят. Играех в един четвъртодивизионен тим – Гранит (Владая). Звъннали са на треньора там Георги Гайдаров. Той незабавно ми се обади. Разказа ми, че полицията ме търси. И ето какво се случи.
Никога няма да не помни този ден – 28 септември 2018 година, беше петък сутринта. Към 12 и нещо позвъних на оставения от следователя телефонен номер. Представих му се. Той очевидно въобще не очакваше да му се обадя самичък. Каза ми: „ Не идвай в този момент. В момента не съм в офиса. Мои сътрудници по-късно ще ти звъннат. “ Чаках три дни. Никой не ми се обади. Реших самичък да взема самодейността.
Арестът
В неделя – 30 септември, към 15:30 часа, отново звъннах на познатия номер. Продиктувах персонално адреса си. Отидох след това да поритам футбол с другарска компания в НСА. Тъкмо идвам на „ Арката “ пред академията, паркирам. Към мен се приближиха цивилни служители на реда. Единият от тях ме попита: „ Германците те търсят. Какво си направил? Идваш с нас. “ Качих се непринудено в буса. Там ми сложиха белезници. Добре, че съумях парите и телефона да оставя на жена ми. По пътя към районното питах служителите на реда: „ Защо ме арестувате? Нищо не съм направил. Плюс това за какво го вършиме по подобен метод – демонстративно? Окриваем съм, не се укривам. Знаете ми адрес, телефонен номер, всичко… “. После чух, че някой от техните началници желал да ме задържат безусловно на терена, до момента в който играя мач, та повече хора да видят акцията…Не зная дали в действителност има такава заповед.
В районното – 4 души ме съпровождат по стълбите, двама – в асансьора. На бюрото на следователя видях факс, на който пишеше, че съм бил хванат на българо-сръбската граница при опит за бягство. Имаше и различен, който описваше същинската обстановка – арест в Студентски град. Два разнообразни документа с друго наличие.
Обвинението
След 72 часа, както повелява законът, отидохме на съд. У мен нямах никакъв документ, персоналната ми карта остана в чантичката при жена ми. И моят юрист също беше с празни ръце – не знае за какво съм арестуван. Убеден съм, че прокурорът по делото съзнателно го направи. Слушам превод на обвинителния акт. Шокирах се! Обвиняваха ме в пране на пари в изключително огромни размери – 1 113 000 евро! Бл съм ги пратил на Клаус. Тогава не ми връчиха обвинителен акт.
4 дни по-късно отново се явихме пред съда на второ съвещание. Моята отбрана изиска да бъда освободен с подписка и парична гаранция. Не ме пуснаха. Мотивът на обвиняването беше, че от Германия упорствали за екстрадация, че имало заплаха да избягам, че сумата е доста голяма…Сложиха и още едно обвиняване – че съм част от проведена незаконна група.
Изкарах повече от 3 месеца в следствения арест в София. Там посрещнах Коледа и Нова година.
На 11 януари 2019 година ме екстрадиха в Ансбах, Германия. Градчето се намира на 40 км от Нюрнберг. Денят се падаше петък. Още на идната заран беше първото съвещание на съда. Вижте каква бързина! И добре, че делото се гледаше в Германия, а не в България, другояче кой знае какъв брой още щеше да се точи и да продължа да трия наровете в пандиза.
Процесът
В Ансбах не мога да се оплача от отношението на личния състав и изискванията в пандиза. Според немските закони, когато човек е следствен, оптималният период за престой зад решетките е 1 година Минималният е 7 месеца. Аз изкарах 6 месеца. Не съм спирал да упражнявам и вътре. Поддържах формата си с бягане. Там не са позволени контактните спортове като футбол, баскетбол и така нататък Разрешен е единствено волейболът. Нагледах се на доста неща в пандиза. Най-тежко ми беше през първия месец тук – в следствения арест в София. Защото неизвестността ме тормозеше. Успокоих се, чак когато пристигна обвинителния акт от Германия. На моменти имах възприятието, че съм в пъкъла.
Без помощта на Господ щях да се обеся самичък!
Немският прокурор даде обещание на юриста ми всичко да завърши до края на януари. Добре, обаче се отдръпна 5 седмици по-късно от случая. Замести го негов сътрудник. Обещаните 4-5 седмици за решение на делото се трансфораха в още 5 месеца. Вторият прокурор излезе със своето решение и отиде на отмора, в отпуск. Назначиха трети човек по моя случай. И най-куриозното е, че четвърти прокурор пристигна на заключителното съвещание.
6 август 2019 година Моето второ раждане! Обвинението по този начин и не откри очевидци. Делото завърши с оправдателна присъда. По липса на доказателства! Извлеченията от сметката ми също потвърдиха, че съм чист. Освободиха ме! След 10 месеца като пандизчия, към този момент бях свободен човек.
Не ме интересува в този момент какво си мислят хората. Аз съм чист пред Бога и пред съвестта си. Ако немският съд ме беше признал за отговорен, ме заплашваше присъда от 4 година затвор, а в случай че беше прието и обвиняването за присъединяване в тайфа – 6 година Не съм светец и в никакъв случай не съм бил, само че тъкмо това закононарушение не съм го правил. Освен това моят татко Самуел е служител на реда. Израстнах в Нигерия в полицейски квартал. Може би и аз щях да потегли по неприятен път, имах такива другари. Но моите близки ми дърпаха постоянно ушите, когато се отклонявах от Пътя.
Как се стигна до тук ли? И аз не мога да го схвана. Някой е желал да ме оцапа, да ми направи мръсно. Не допускам никой в България. Тук всички са ми другари. Моят някогашен бизнеспартньор Клаус несъмнено се е забъркал в някакви нечестни игри и тъмни схеми. Предоверих му се на този човек. Иначе не мога да си обясня нещата.
Въпросите и отговорите
Недобросъвестни чиновници от банката да са точили пари от моята сметка, сходно на някогашния национал Мартин Петров? Не, изключвам този вид. Разберете, че през сметката ми в никакъв случай не са минавали толкоз огромни суми. Никога! Не държа доста пари там, и в никакъв случай не съм държал. По-голямата част от кинтите, с които върша бизнес, са ми „ на ръка “. Обичам кеш да имам. И до момента в който бях експерт футболист беше по този начин. Как беше в пандиза ли? Нали има една остаряла приказка: „ Влезе в пандиза и стана човек “. Знайте едно, че там не всички стават индивиди. Има и доста неприятни хора, които няма да се трансформират. Някои се пречупват там, не оцеляват.
Аз оцелях. Вярвам, че Господ прави всичко за. Той ми е изпратил това тежко тестване на пътя ми. Всеки ден го запитвам: „ Боже мой, за какво го направи? “ И той ми дава отговор. Е, не като да слушам глас Божи…Отговорите ги търсих и намирах в Светото писание. Там всичко е написано. Библията е Книгата! Не се разделях с нея в килията. Всичко можеха да ми вземат, само че не и Библията. Тя беше моята опора в сложните моменти. Аз мисля по този начин: „ Направи първата крачка, Господ ще върви с теб. “
Това беше най-тежкият интервал в живота ми. Благодаря на Господ! Можеше да стане и по-лошо. Всяко зло за положително. Преминах през морето на болката, както се споделя и в Библията. Изгубих и огромна част от бизнеса си. Сега мисля отново да се върна във футбола. Още ми се играе. Връщам се в моя тим – Гранит (Владая). Ще се опитам да оказа помощ за промоция в Югозападната Трета лига. Само да е живот и здраве! Всичко е в ръцете на Всевишния. “
" На независимост съм от 6 август 2019 година Да, бях в пандиза – първо в следствения арест в София, а след това – в Германия. Там се водеше делото. Изминалите 10-ина месеца бяха най-тежкият интервал в моя живот. Буквално минах през пъкъла. Обвиниха ме в какво ли не, изкараха ме нарушител. Но справедливостта в последна сметка спечелва. Делото завърши. Бях оневинен. Вече съм свободен човек. В пандиза нямах право на телефон, на интернет. Като излязох на независимост, прочетох какво написа за моя случай.
Моите близки са прочели информациите в български и непознати медии. Бяха изпаднали в потрес. Аз в никакъв случай не съм бил нарушител. Никога не съм се замесвал с нарушители, с банди. А името е най-ценното нещо за всеки човек. Моето име беше неопетнено. Сега е изцапано. Искам да го изчистя, тъй като много хора ме познават, чувствам, че към този момент ме гледат с друго око. Подозрителни са, имат си едно на разум.
Версията
Именно по тази причина ви потърсих – с цел да обясня каква е истината. През времето, прекарано зад решетките, си възстановявах събитията, детайлите, пробвах се да открия аргументите, с цел да стигна дотук.
Всичко стартира през 2007 година Тогава се срещнах с един немец – Матеус Клаус. Започнахме да вършим общ бизнес – експорт и импорт на коли. Всичко вървеше обикновено, добре до 2016 година Нигерийски предприемач изиска да купи мерцедес S-класа. С немеца се разбрахме, че няма да има издънки, че ще се прави работа. Продавачът ни сподели колата на фотография, всичко сякаш беше ОК. Нигериецът изпрати парите – 113 000 евро. Обаче беше обикновено да отида на място, с цел да се убедя в това. Отидох до Германия – оказа се, че колата не е както би трябвало. Не й бяха уредени и документите. Възникнаха проблеми. Разберете, сделката ми с Клаус беше той да вземе колата и самичък да я изпрати. Всичко самичък щеше сякаш да свърши. Но отивам и виждам – колата е kaput (свършена, счупена – б.р.)! Побеснях. Обърнах се към моя сътрудник: „ Защо правиш по този начин? Искаш да ми развалиш реномето ли? “ А Клаус към този момент беше взел част от сумата за покупката. Казах му: „ ОК, не се разбираме. Искам си парите! “. Проблемът беше там, че сумата беше изплатена кеш, а не преведена по банков път. Както и да е. Върна ми парите, отново на ръка.
Прибрах се в София. Обаче от негов (на Клаус) проблем породи и мой проблем. Изненадващо разбрах, че ме търсят от полицията. Било ми повдигнато обвиняване в Германия за пране на пари. Искат неотложен арест за мен от българските си сътрудници. Изкарват ме нарушител, „ перач на пари “. Мен – един някогашен професионален футболист, известно име, с добро име! И друго – проверяващите имали доста доказателства против мен?!
Смешно беше, тъй като ме търсят, все едно съм някакъв criminal (престъпник – б.р.) от международен сан. Издирват ме, а моят телефонен номер е обществено прочут, не съм го сменял от много години. Плюс това знаят адреса ми, знаят къде пребивавам. Семеен човек съм, имам дребни деца. Не се укривам. Ако желаят, знаят по какъв начин да ме намерят. Играех в един четвъртодивизионен тим – Гранит (Владая). Звъннали са на треньора там Георги Гайдаров. Той незабавно ми се обади. Разказа ми, че полицията ме търси. И ето какво се случи.
Никога няма да не помни този ден – 28 септември 2018 година, беше петък сутринта. Към 12 и нещо позвъних на оставения от следователя телефонен номер. Представих му се. Той очевидно въобще не очакваше да му се обадя самичък. Каза ми: „ Не идвай в този момент. В момента не съм в офиса. Мои сътрудници по-късно ще ти звъннат. “ Чаках три дни. Никой не ми се обади. Реших самичък да взема самодейността.
Арестът
В неделя – 30 септември, към 15:30 часа, отново звъннах на познатия номер. Продиктувах персонално адреса си. Отидох след това да поритам футбол с другарска компания в НСА. Тъкмо идвам на „ Арката “ пред академията, паркирам. Към мен се приближиха цивилни служители на реда. Единият от тях ме попита: „ Германците те търсят. Какво си направил? Идваш с нас. “ Качих се непринудено в буса. Там ми сложиха белезници. Добре, че съумях парите и телефона да оставя на жена ми. По пътя към районното питах служителите на реда: „ Защо ме арестувате? Нищо не съм направил. Плюс това за какво го вършиме по подобен метод – демонстративно? Окриваем съм, не се укривам. Знаете ми адрес, телефонен номер, всичко… “. После чух, че някой от техните началници желал да ме задържат безусловно на терена, до момента в който играя мач, та повече хора да видят акцията…Не зная дали в действителност има такава заповед.
В районното – 4 души ме съпровождат по стълбите, двама – в асансьора. На бюрото на следователя видях факс, на който пишеше, че съм бил хванат на българо-сръбската граница при опит за бягство. Имаше и различен, който описваше същинската обстановка – арест в Студентски град. Два разнообразни документа с друго наличие.
Обвинението
След 72 часа, както повелява законът, отидохме на съд. У мен нямах никакъв документ, персоналната ми карта остана в чантичката при жена ми. И моят юрист също беше с празни ръце – не знае за какво съм арестуван. Убеден съм, че прокурорът по делото съзнателно го направи. Слушам превод на обвинителния акт. Шокирах се! Обвиняваха ме в пране на пари в изключително огромни размери – 1 113 000 евро! Бл съм ги пратил на Клаус. Тогава не ми връчиха обвинителен акт.
4 дни по-късно отново се явихме пред съда на второ съвещание. Моята отбрана изиска да бъда освободен с подписка и парична гаранция. Не ме пуснаха. Мотивът на обвиняването беше, че от Германия упорствали за екстрадация, че имало заплаха да избягам, че сумата е доста голяма…Сложиха и още едно обвиняване – че съм част от проведена незаконна група.
Изкарах повече от 3 месеца в следствения арест в София. Там посрещнах Коледа и Нова година.
На 11 януари 2019 година ме екстрадиха в Ансбах, Германия. Градчето се намира на 40 км от Нюрнберг. Денят се падаше петък. Още на идната заран беше първото съвещание на съда. Вижте каква бързина! И добре, че делото се гледаше в Германия, а не в България, другояче кой знае какъв брой още щеше да се точи и да продължа да трия наровете в пандиза.
Процесът
В Ансбах не мога да се оплача от отношението на личния състав и изискванията в пандиза. Според немските закони, когато човек е следствен, оптималният период за престой зад решетките е 1 година Минималният е 7 месеца. Аз изкарах 6 месеца. Не съм спирал да упражнявам и вътре. Поддържах формата си с бягане. Там не са позволени контактните спортове като футбол, баскетбол и така нататък Разрешен е единствено волейболът. Нагледах се на доста неща в пандиза. Най-тежко ми беше през първия месец тук – в следствения арест в София. Защото неизвестността ме тормозеше. Успокоих се, чак когато пристигна обвинителния акт от Германия. На моменти имах възприятието, че съм в пъкъла.
Без помощта на Господ щях да се обеся самичък!
Немският прокурор даде обещание на юриста ми всичко да завърши до края на януари. Добре, обаче се отдръпна 5 седмици по-късно от случая. Замести го негов сътрудник. Обещаните 4-5 седмици за решение на делото се трансфораха в още 5 месеца. Вторият прокурор излезе със своето решение и отиде на отмора, в отпуск. Назначиха трети човек по моя случай. И най-куриозното е, че четвърти прокурор пристигна на заключителното съвещание.
6 август 2019 година Моето второ раждане! Обвинението по този начин и не откри очевидци. Делото завърши с оправдателна присъда. По липса на доказателства! Извлеченията от сметката ми също потвърдиха, че съм чист. Освободиха ме! След 10 месеца като пандизчия, към този момент бях свободен човек.
Не ме интересува в този момент какво си мислят хората. Аз съм чист пред Бога и пред съвестта си. Ако немският съд ме беше признал за отговорен, ме заплашваше присъда от 4 година затвор, а в случай че беше прието и обвиняването за присъединяване в тайфа – 6 година Не съм светец и в никакъв случай не съм бил, само че тъкмо това закононарушение не съм го правил. Освен това моят татко Самуел е служител на реда. Израстнах в Нигерия в полицейски квартал. Може би и аз щях да потегли по неприятен път, имах такива другари. Но моите близки ми дърпаха постоянно ушите, когато се отклонявах от Пътя.
Как се стигна до тук ли? И аз не мога да го схвана. Някой е желал да ме оцапа, да ми направи мръсно. Не допускам никой в България. Тук всички са ми другари. Моят някогашен бизнеспартньор Клаус несъмнено се е забъркал в някакви нечестни игри и тъмни схеми. Предоверих му се на този човек. Иначе не мога да си обясня нещата.
Въпросите и отговорите
Недобросъвестни чиновници от банката да са точили пари от моята сметка, сходно на някогашния национал Мартин Петров? Не, изключвам този вид. Разберете, че през сметката ми в никакъв случай не са минавали толкоз огромни суми. Никога! Не държа доста пари там, и в никакъв случай не съм държал. По-голямата част от кинтите, с които върша бизнес, са ми „ на ръка “. Обичам кеш да имам. И до момента в който бях експерт футболист беше по този начин. Как беше в пандиза ли? Нали има една остаряла приказка: „ Влезе в пандиза и стана човек “. Знайте едно, че там не всички стават индивиди. Има и доста неприятни хора, които няма да се трансформират. Някои се пречупват там, не оцеляват.
Аз оцелях. Вярвам, че Господ прави всичко за. Той ми е изпратил това тежко тестване на пътя ми. Всеки ден го запитвам: „ Боже мой, за какво го направи? “ И той ми дава отговор. Е, не като да слушам глас Божи…Отговорите ги търсих и намирах в Светото писание. Там всичко е написано. Библията е Книгата! Не се разделях с нея в килията. Всичко можеха да ми вземат, само че не и Библията. Тя беше моята опора в сложните моменти. Аз мисля по този начин: „ Направи първата крачка, Господ ще върви с теб. “
Това беше най-тежкият интервал в живота ми. Благодаря на Господ! Можеше да стане и по-лошо. Всяко зло за положително. Преминах през морето на болката, както се споделя и в Библията. Изгубих и огромна част от бизнеса си. Сега мисля отново да се върна във футбола. Още ми се играе. Връщам се в моя тим – Гранит (Владая). Ще се опитам да оказа помощ за промоция в Югозападната Трета лига. Само да е живот и здраве! Всичко е в ръцете на Всевишния. “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ