Бившият футболист и президент на Левски Томас Лафчис се върна

...
Бившият футболист и президент на Левски Томас Лафчис се върна
Коментари Харесай

Бивш шеф на Левски: През 1991 година, аз и екипът ми спасихме клуба

Бившият футболист и президент на Левски Томас Лафчис се върна обратно в годините, с цел да си напомни престоя си при " сините ". В изявление за " 24 часа " той съобщи, че през 1991 година, дружно с екипа му, са избавили клуба.

Кой ти предложи да станеш президент на Левски?

- Беше малко смешно. Февруари 1991 година, ходя на стадион " Васил Левски ". Влизам, към мен скочиха доктор Спасов и Митко Шойлев и ме вкараха в една стая. Това е индивидът! Аз се дърпах, тъй като доста пътувам. Ще оказвам помощ финансово. Дойде април, Левски беше на седмо или осмо място, само че имахме 1/2-финал с Локомотив за купата. Тогава дадох една награда от 10 000 $ и дадох обещание двойно за Купата. Момчетата видяха, че има човек зад тях. Нямаше футболисти, пари, аудитория. Играчите скочиха да не давам пари на президента. Тогава беше Васил Спасов-Валяка. Голямо име, само че се беше отдръпнал, тъй като умря брачната половинка му. Отвърнах им, че по този начин е било, по този начин и ще остане. След това пристигнаха времената с " основаването " на ФК Левски, в чието управление влязоха доста от водачите на Съюз на демократичните сили, излъгани от един лъжец. И още един човек, който се представяше за потенциал по всякакви институти. Аз се вбесих, тъй като Левски бе на 75 години. Как по този начин го основаваш още веднъж? Тогава дадох единодушието си да се явя на Общо заседание на 2 юли като претендент за президент. Междувременно отидох във Варна и договорих Илиан Илиев за 2 милиона лв., колосална сума. Но той беше извънреден футболист. След това неведнъж си върнахме тази сума, която бе към 100 000 $ тогава. Минах през Сливен да взема паспорта на Данчо Лечков, с цел да му изкарам виза за Германия. Но треньорът не го хареса, тъй като бавел играта. И му го върнах, а той подписа с ЦСКА. След това всеки знае по какъв начин се разви кариерата му. Отидохме на Общото заседание, извън се блъскаше по вратите, крещеше се. Подставени хулигани. Избраха ме с цялостно болшинство. Имаше и провокации вътре, само че бях предизвестен за тях. Не съм бил български жител. Такова изискване нямаше в устава. Но в границите на няколко дни си го възвърнах. Тогава доста неща се случиха, само че направихме мощен екип от хора, които познават футбола, и върнахме Левски на мястото му.

 Славиша Стоянович стартира с измененията в Левски
Славиша Стоянович стартира с измененията в Левски

До края на седмицата, " сините " ще имат нов футболист

Сега от висотата на тези 60 години кое остава повече от футбола - горчилката или насладата?

- Радостта, несъмнено. Аз съм европейски вицешампион за юноши през 1977 година. Паднахме единствено от Белгия. Играл съм 1/2-финал за КЕШ. Имам две трофеи тук, една в Гърция и няколко купи и в двете страни. Като президент завоювахме три трофеи, имам и част от тази през 2000 година И четири купи. Но най-голямото благополучие за мен е, че с екипа, който направихме, спасихме Левски от разрухата през 1991 година Всички тимове минаха през това. Но за разлика от ЦСКА, където имаха 10 милиона $ в касата от прехвърляния, Левски имаше да взема 100 хиляди марки, останали от Михтарски. И това бе всичко.

Защо те махнаха тогава?

- Това не е точната дума. Още през 1996 година, когато се запознахме със сегашната ми брачна половинка Вяра Анкова и течаха така наречен интервали на мутризация на българския футбол дадох обещание, че преди 1 януари 2000 година ще се махна от Левски. Тя ми съобщи, че това в никакъв случай няма да стане. Питах я, в случай че го спазя, тя ще се махне ли от малкия екран. И ми сподели " да ". Исках да осигуря същинско бъдеще на Левски. Потърсих поддръжка от авторитетни хора. Появи се на хоризонта Майкъл Чорни. Състоянието му бе към 15 милиарда $ тогава. Беше се запалил доста по Левски. И през януари 1999 година му споделих, че това ми е последната година, само че по кое време ще се махна, ще го реша аз. Така стана, че от 1996 година в българския футбол нищо не зависеше от тима, а от други неща. Дали с 29 уредени мача по думите на Порточанов, или по различен метод, нещата ставаха. А Левски играеше. Показателно е, че в този интервал имаме приблизително по 18 000 индивида на мач. Това демонстрира, че последователите оценяваха това, което прави тимът. Тогава се появи и лозунгът " Сами против всички ". Наистина бяхме сами. Групировките си имаха тимове, само че на терена бяха против Левски.

 Сагата с Васил Панайотов и Левски завършва в понеделник
Сагата с Васил Панайотов и Левски завършва в понеделник

На този стадий никой не е търсил халфа от " Герена "

Но и вие сложихте на екипите ВИС-2.

- За няколко месеца, тъй като другите плашеха футболистите и техните фамилии. Тогава желаех доста 10 индивида и треньорът да се военизират от Министерство на вътрешните работи. Говорил бях с министър Виктор Михайлов. Но от управителния съвет скочиха половината, които по-късно бяха разкрити като обвързани с Държавна сигурност. Няма да не помни мача след съвещанието. То беше в четвъртък, а играем с Шумен в петък. И започнаха викания " Левски, оле, нищо общо с Министерство на вътрешните работи! ". А даже решението не бе излязло по медиите, тъй като свършихме в 23:30 ч. Провокатори мятаха бомбички по служителите на реда, с цел да ги арестуват, а останалите да викат " Убийци ". Всичко се провали. А едно е да плашиш офицер, а друго - футболист. Започнаха странни произшествия. Като злополуката с Вуцата. След това ми простреляха колата. Търсих премиера няколко пъти, не го открих. И по този начин дефинитивно взех решение, че ми е време да се разделя с Левски.

Но Вяра не съблюдава обещанието си да напусне малкия екран.

- Напротив. Спази го. Заминахме в Съединени американски щати и бяхме решили да останем там. Но майка се разболя от рак и се прибрахме в Гърция. После умря и се застояхме там, с цел да не е баща самичък. Затова тя стана сътрудник на Българска национална телевизия от Атина, а се върна като началник на новините през 2004 година И отново аз бях отговорен. Васил Иванов-Лучано беше министър и ми звъни да намеря постройка за българска къща по време на олимпиадата. И почнах. Едни желаят 270 хиляди евро за месец, други - 180 хиляди Най-евтиното беше детската градина на децата против олимпийския стадион, тя беше 90 хиляди И отивам към този момент да оправям контракта, спирам на едно площадче и виждам една чудна постройка. Питам какво е - културният център на общината. Отивам при кмета и го желая за един месец против облагородяване. А той: Да идва министърът. Понеделник звъннах на Лучано, в сряда бяхме при кмета. Той ахна. Оправихме всичко. Няма да не помни по какъв начин влиза министър председателят Сакскобургготски с доня Маргарита. И тя: А, това не е ли Томас? Той отговори, че това е моята къща. Дойде и Георги Първанов като президент, всички шефове на Българска национална телевизия и всички ме убеждаваха, че Вяра би трябвало да се върне. Беше много тежко, тъй като тогава Яна завършваше и аз останах с децата в Атина, а тя се върна. Това е чарът на фамилиите от време на време. А най-смешното бе, че тогава някакъв българин и грък отишли при Васил да му желаят 50 000 евро. Притискали бяха кмета от гръцкото външно министерство и техния олимпийски комитет да скапе контракта. Но стана страховит празник за всички. И олимпиадата беше страхотна, а всички ни завиждаха, когато на деня на България пристигнаха в тази неповторима постройка.

А в този момент с какво се занимаваш?

- Прочетох някъде, че до 50 би трябвало да работиш за обществото. След това за себе си. Когато се махнах от Левски, споделих на Вяра, че 5 години нищо не желая да върша. Като мина втората, стартира да ми натяква, че не може по този начин. Лош образец съм давал на децата. А аз се грижех за тях. Водех ги на учебно заведение, правех им закуска, пазарих. Започнах да се занимавам като сътрудник на футболисти и до ден сегашен съм с лиценз в Гърция. Не толкоз поради парите. Имал съм много комични случаи с огромни български представители на тази специалност. Аз устройвам играча в Гърция, само че за малко пари и не им вземам нищо. И един ми звъня да ми държи сметка какво върша и щял да ме даде на УЕФА. Но за мен е наслаждение да оказвам помощ на млади момчета. Сега към този момент е по-трудно, изключително в България, то футболисти не останаха. Имах компания с сътрудници от Холандия с планове за над 150 милиона евро в България и Румъния. След това започнахме отново с холандци да изнасяме лекари и сестри за Англия и Западна Европа. Сега се занимавам с неща, които ми доставят наслаждение. Най-много с Натали, която ще бъде 7-и клас. Много се дръзвам, когато дискутират този междинен жанр в джендърската спогодба, тъй като аз съм тъкмо това. Защото от години съм майка и татко в едно. А мама работи доста и в този момент в Нова телевизия още повече. Но това е очарованието на фамилията. Да измъкнеш секунда с обичания човек. И си благополучен.

 Левски изиска над 1 млн. евро за Холмар Ейолфсон
Левски изиска над 1 млн. евро за Холмар Ейолфсон

" Сините " сложиха цена на футболиста

За какво те хваща гняв в България?

- Че това е една прелестна страна, която има безусловно всичко. А ние пропиляхме 30 години. Няколко генерации се извървяха. Тези, които ръководят, не схванаха, че не би трябвало да се слага каруцата пред коня. Това накара тези 2 милиона, които напуснаха страната, да се отчаят. Сега настояват, че има противоположен развой, само че не го виждам. Няма по какъв начин да се случи. В Полша се върнаха 250 000 индивида от Англия, тъй като разликата в заплатите е единствено 20%. Всички знаем и приказката за българския котел. Затова всички средства от Европейски Съюз би трябвало да се употребяват за нови работни места. А не да внасяме извън. Имахме промишленост, която съсипахме. Селско стопанство - и него. И за всичко това няма отговорни. В Гърция най-малко вкараха няколко министри в пандиза поради тези 300 милиарда задължения. А тук - никой. За обикновени неща се вършат кавги. Да вземем най-простия образец с втория въжен превоз на Банско. Станахме за смях пред целия свят. Една шепа хора, които вземат от други, с цел да блокират нещата, държат цялата страна. В целия свят във всяка планина има стотици лифтове. По Черноморието е същото. Най ме е гняв за това, че се заобикаля законът. В Гърция се знае всичко и се съблюдава. На какъв брой метра нямаш право да строиш от брега. Че не може с каравана на плажа. А тук се заобикаля всичко. Затова макар пожарите, наводненията, задълженията отново заплатите им са надалеч по-добри от България. Някой може ли да изясни това? Докато не се откри консенсус в името на България, по този начин и ще си останем.
Източник: topsport.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР