Дрю Бротън: Аз съм сексуално зависим бивш футболист с дългове
Бивш футболист, който в миналото се бореше със полова взаимозависимост и задължения от над 80 000 паунда, в този момент оказва помощ на други играчи да се оправят с проблемите си отвън терена. Дрю Бротън черпи от опита си, с цел да бъде в помощ на младите британски играчи, като стана прочут с прозвището си „ Треньора на страха “.
44-годишният Бротън направи 17 сезона като футболист в долните равнища на британския футбол. През кариерата си той играеше за 22 разнообразни тима, най-известните от които са Норич, Уигън Атлетик, МК Донс и Рексъм.
За своите 17 сезона като футболист той взе присъединяване в 482 дуела за своите тимове, в които се регистрира с 91 попадения. Но кариерата на Броутън има тъмна страна, защото от самото начало той се бореше със своята полова взаимозависимост и големите задължения, които натрупа. През 2012 година той бе признат в клиника за психическо здраве и приключи кариерата си.
След като преодоля проблемите си, Броутън в този момент оказва помощ на играчи и треньори да преодолеят личните си терзания за представянето. Той се трансформира в експерт по психологично здраве, прочут като „ Треньора на страха “.
„ Преди 10 години се озовах в рехабилитационен център, изгубил всичко. Спях на дивана на брат ми и бях задлъжнял с 80 000 паунда. Бях добър експерт по време на кариерата си, само че се борех с душевен проблеми. Бях прекомерно изчерпателен, прекомерно се опасявах от неуспех – желанието да печеля в някои аспекти беше толкоз огромно, че направлявах прекомерно всичко “, споделя Броутън.
„ Пристигнах в Нинийтън няколко години, откакто означих гол против Уулвс на „ Молиню “ за Норич. Дори бях на Световното състезание до 21 години, където бях съотборник с Майкъл Оуен. Тогава играх за Нинийтън Бъро и с най-голямо почитание си помислих: „ Какво, по дяволите, върша тук? Това е неуместно. Почувствах тази загуба на себе си, започнах да се чудя кой съм и какво желая от спорта. Вместо да се откажа, взех решение, че Нюнитън Боро е огромен късмет за нулиране на кариерата “, съобщи още Броутън.
„ Помагам на играчи и треньори да се оправят с проблемите си на психическа основа. Какво тъкмо върша зависи от това от каква поддръжка се нуждаят. Но аз се концентрирам върху разнообразни тематики – боязън, достоверност, его – и им оказвам помощ в пътуването към себеоткриването. Когато един състезател не играе добре, това не е тъй като е станал неприятен в работата си – това значи, че е изгубил възприятието за себе си. Първо, би трябвало да си върнете самоличността “, приключва своя роман Броутън пред английското издание „ 4-4-2 “.
44-годишният Бротън направи 17 сезона като футболист в долните равнища на британския футбол. През кариерата си той играеше за 22 разнообразни тима, най-известните от които са Норич, Уигън Атлетик, МК Донс и Рексъм.
За своите 17 сезона като футболист той взе присъединяване в 482 дуела за своите тимове, в които се регистрира с 91 попадения. Но кариерата на Броутън има тъмна страна, защото от самото начало той се бореше със своята полова взаимозависимост и големите задължения, които натрупа. През 2012 година той бе признат в клиника за психическо здраве и приключи кариерата си.
След като преодоля проблемите си, Броутън в този момент оказва помощ на играчи и треньори да преодолеят личните си терзания за представянето. Той се трансформира в експерт по психологично здраве, прочут като „ Треньора на страха “.
„ Преди 10 години се озовах в рехабилитационен център, изгубил всичко. Спях на дивана на брат ми и бях задлъжнял с 80 000 паунда. Бях добър експерт по време на кариерата си, само че се борех с душевен проблеми. Бях прекомерно изчерпателен, прекомерно се опасявах от неуспех – желанието да печеля в някои аспекти беше толкоз огромно, че направлявах прекомерно всичко “, споделя Броутън.
„ Пристигнах в Нинийтън няколко години, откакто означих гол против Уулвс на „ Молиню “ за Норич. Дори бях на Световното състезание до 21 години, където бях съотборник с Майкъл Оуен. Тогава играх за Нинийтън Бъро и с най-голямо почитание си помислих: „ Какво, по дяволите, върша тук? Това е неуместно. Почувствах тази загуба на себе си, започнах да се чудя кой съм и какво желая от спорта. Вместо да се откажа, взех решение, че Нюнитън Боро е огромен късмет за нулиране на кариерата “, съобщи още Броутън.
„ Помагам на играчи и треньори да се оправят с проблемите си на психическа основа. Какво тъкмо върша зависи от това от каква поддръжка се нуждаят. Но аз се концентрирам върху разнообразни тематики – боязън, достоверност, его – и им оказвам помощ в пътуването към себеоткриването. Когато един състезател не играе добре, това не е тъй като е станал неприятен в работата си – това значи, че е изгубил възприятието за себе си. Първо, би трябвало да си върнете самоличността “, приключва своя роман Броутън пред английското издание „ 4-4-2 “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ