Битовите потребители трябваше поетапно да преминават на свободния пазар на

...
Битовите потребители трябваше поетапно да преминават на свободния пазар на
Коментари Харесай

Как да плащаме по-евтин ток

Битовите консуматори трябваше поетапно да минават на свободния пазар на електрическа енергия. Това сподели ръководителят и основател на Сдружение " Соларна Академия България " доктор инж. Веселин Тодоров в изявление за Българска телеграфна агенция във връзка последните промени в Закона за енергетиката, с които се отсрочи с една година либерализацията на пазара на електрическа енергия за битовите консуматори. По думите му не би трябвало да се изчаква до последния миг битовите консуматори да преминат на свободния пазар, тъй като има заплаха сметките за електрическа енергия да се покачат прекомерно доста.
 
Според доктор. инж. Тодоров липсва комплексът от ограничения, който страната трябваше да реализира за задачата. " Дори и да го вкарат като методология, към този момент е доста късно ", добави ръководителят на Сдружение " Соларна Академия България ". Той разясни, че преходът на битовите консуматори е трябвало да се случи на няколко стадия. Тодоров уточни, че битовите консуматори е трябвало да бъдат подтиквани да влагат във възобновими енергийни източници или да бъдат субсидирани по този начин, че да не усетят разлика в цената при излизането на свободния пазар на електрическа енергия. Той смята, че би трябвало хората да имат право да се сдружават в цивилен енергийни общности, тъй че да могат да употребяват евтина електрическа енергия на закрепена цена.
 
" Въпреки че законът за гражданските енергийни общества беше признат през октомври, към момента нямаме подзаконова нормативна уредба, която да контролира това нещо. Това слага спънка и има отвращение от страна на битовите консуматори да излизат на свободния пазар ", обърна внимание Веселин Тодоров.
 
На въпрос дали в случай че се планува обезщетителен механизъм за битовите консуматори по сходство на този за бизнеса, ще е работещо решение, ръководителят на Сдружение " Соларна Академия България " попита от своя страна какво ще се случи, в случай че следващата година се увеличи цената на електрическата енергия, както стана през 2022 година " Ще бъдем в изходната позиция, която бяхме през септември 2022 година, единствено че с тази разлика, че ще би трябвало в този момент занапред да търсим средства за обезщетения ", съобщи Веселин Тодоров. Според него е по-логично да се търси резистентност и продължителност на енергийната система. " Ние би трябвало да влагаме в технологията, която за идващите 10 години да ни подсигурява идентична стойност на електрическата енергия и резистентност ", посочи ръководителят на Сдружение " Соларна Академия България ". Той смята, че даването на пари за дотации е краткотрайна и неефективна мярка.
 
" Много по-ценно е, в случай че се дадат средства да вземем за пример от Фонд " Сигурност на електроенерийната система " за инсталиране на фотоволтаични, вятърни и геотермални централи, които са с небосвод на най-малко 10 години произвеждане на електрическа енергия на постоянна цена. По този метод ние подсигуряваме, че 10 години този битов консуматор, тази компания или бизнес, ще има ясна визия за цената на електрическата енергия в границите на този интервал ", добави Веселин Тодоров. На въпрос за какво би трябвало да се строят още фотоволтаични централи, откакто даже сега има остатък на електрическа енергия от тях в някои дни, специалистът отговори, че през последните 3-4 години прекомерно доста е вложено във фотоволтаични централи и по тази причина се е получил резултатът, който виждаме през днешния ден – негативни цени на обяд и мнения, че зеленият преход е нещо неприятно.
 istock istock
" Има едно доста значимо нещо във връзка с прехода - това е думичката обективен преход ", подчертава Веселин Тодоров. Той добави, че трендовете за обективен преход са доста ясно завършени в Зелената договорка на Европейската комисия, които са децентрализирано произвеждане на електрическа енергия, която да е оптимално близо до потребителя. Затова тези фотоволтаични централи би трябвало да бъдат оптимално близо до битовите консуматори и бизнеса, като по опция да са и със системи за предпазване, тъй че да се съхранява силата, която се създава в часовете на свръхпроизводство.
 
Председателят на Сдружение " Соларна Академия България " разяснява, че в идната година, в която битовите консуматори ще останат на контролирания пазар, страната би трябвало да предприеме поредност от ограничения, които обаче би трябвало да бъдат ефикасни. Като отрицателен образец той уточни програмата за субсидиране на семейства за създаване на системи за произвеждане на електрическа енергия на покривите на частните домове, която е по Националния проект за възобновяване и резистентност. Тя е затворила към този момент, като страната не е провела нужната разяснителна акция, която да подтиква хората да аплайват по тази стратегия. Заради това вместо близо 10 000 семейства, които са били планувани по програмата, са кандидатствали едвам 2000, уточни Тодоров.
 
По Плана за възобновяване и резистентност има още няколко сходни акции, които могат да се проведат по-ефективно. Председателят на Сдружение " Соларна Академия България " моли тези стратегии и финансирания да бъдат по-достъпни и лесни за потребителите, с цел да може жителите да се обзаведат с подобаващите софтуерни решения за произвеждане на електрическа енергия. По този метод ще бъде доста по-лесно за битовите консуматори да преминат към либерализирания пазар, смята Веселин Тодоров.

Той посочи, че е извънредно значимо да се видят европейските практики във връзка с енергийно бедните консуматори, тъй като излизането на свободния пазар може да докара до сериозен проблем за тези жители.

" Към момента страната няма решения за тях и това ще бъде един голям камшик за нашето общество ", разяснява инж. Тодоров. Той смята, че гражданските енергийни общества са една от опциите, които ненапълно вземат решение казуса с енергийно бедните консуматори.
 
Експертът е на мнение, че по цялата енергийна промяна в страната ни се работи " на парче " поради динамичната политическа конюнктура. Според него либерализацията на пазара на електрическа енергия за битовите консуматори е трябвало да се случи по-рано. Той се надява 2025 година да бъде последната година, през която битовите консуматори ще преминат на свободния пазар. Веселин Тодоров смята, че пречи на пазара на електрическа енергия това, че битовите консуматори към момента са на контролирания пазар.
 istock istock
" Либерализацията не е в ущърб на битовите консуматори. Да, може би ще има повдигане на сметки, само че би трябвало да се знае, че е въпрос на енергиен мениджмънт битовите сметки да са високи или ниски. Въпрос е и на общоевропейска политика и в частност на държавна политика страната да предложи различни субсидиращи способи, които да разрешат на битовите консуматори да влязат в една по-устойчива, по-зелена, по-кръгова стопанска система, като конфигурират софтуерни, новаторски решения за произвеждане на електрическа енергия в техните домове ", заключи ръководителят на Сдружение " Соларна Академия България ".

Либерализацията на пазара на тока се отсрочва

Българска телеграфна агенция напомня, че на 5 октомври 2023 година Народното събрание утвърди промени в Закона за енергетиката (ЗЕ), които включваха либерализация на енергийния пазар за битовите консуматори. Измененията предвиждаха от 1 юли 2024 година Националната електрическа компания (НЕК) да престане да бъде публичен снабдител и да се отстранен квотите на производители за контролирания пазар. С посочените промени и допълненията на ЗЕ трябваше да се пристъпи към идващ стадий от либерализацията на пазара на електрическа сила, който предвиждаше цялостна либерализация на пазара на едро на електрическа сила при опазване на битовите консуматори на контролиран пазар до 2026 година

Премахваше се фигурата " публичен снабдител на електрическа сила ", определянето на планирана месечна разполагаемост за произвеждане на електрическа сила на производителите, от които публичният снабдител да изкупува електрическа сила, както и количеството електрическа сила, в сходство с което публичният снабдител да подписва покупко-продажби с крайните доставчици. В тази връзка се предвиждаше да отпадне задължението на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) да утвърждава цени, по които: производителите в границите на избраната им разполагаемост продават електрическа сила на публичния доставчик; публичният снабдител продава на крайните доставчици изкупената електрическа сила за потребностите на контролирания пазар и крайните доставчици продават електрическа сила на битови крайни клиенти за обекти.
 
 istock istock
На 25 април 2024 година депутатите отложиха с една година либерализацията на пазара на електрическа енергия за битовите консуматори, откакто Народното събрание одобри на второ четене промени в Закона на енергетиката. Народното събрание гласоподава КЕВР да организира производството и да дефинира съставния елемент от контролираната цена на крайния доставчик във връзка със снабдяването с електрическа сила на битови крайни клиенти за регулаторния интервал, който стартира от 1 юли 2025 г.
Източник: pariteni.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР