Битката с хартиената бюлетина загуби цяла България. Хартиената бюлетина ни

„ Битката с хартиената бюлетина загуби цяла България. Хартиената бюлетина ни костваше Шенген ”. С тези думи някогашният министър на нововъведенията Даниел Лорер разяснява ветото на Нидерландия във връзка с българското участие в Шенген. Несъстоятелността на това изявление въобще не се нуждае от изчерпателен разбор и коментар. То би трябвало да се възприема само като признак на онази несериозност, която се оказа на върха на българската политика през последните две години. Като следващо проявяване на политическия прахоляк и вербалния звук, които се трансфораха в единствен облик на българското придвижване. Добре е, че Лорер изрече тази фраза, тъй като тя събира в себе си цялата глупост и липса на каквато и да било дълбочина. Именно тези два фактора стоят в основата на управляваната от „ Продължаваме промяната “ псевдореволюция. Първият и най-очевиден парадокс е, че Нидерландия е единствената страна в Европа, която е въвеждала действително машинно гласоподаване. То обаче беше анулирано преди няколко години. Причината беше ненадеждността на машините. В този смисъл тъкмо тази страна да наложи несъгласие поради връщането на българските бюлетини е несъстоятелна теза. Друг е въпросът до каква степен нидерландският министър председател Марк Рюте се интересува от драмите на българския избирателен кодекс. Вероятно неговият интерес е тъкмо толкоз огромен, колкото ползата на българския министър председател (който и да е той) към холандското изборно законодателство. Вторият парадокс се състои във обстоятелството, че тази фраза е изречена от човек, от който се чака да даде някакъв логичен отговор на въпроса какво следва оттук насетне. Все отново Лорер е някогашен министър, сегашен народен представител и е измежду най-важните фигури във втората политическа мощ. Подобна теза е не просто нелепа, тя е обидна за тези, които я чуват и може да се роди единствено в главата на човек, за който да се лъже на дребно е част от всекидневието. Тази неистина е надалеч по-елементарна от лъжите, които употребяват телефонните измамници, с цел да излъжат своите жертви. Тя е израз на отношението на Лорер към публиката, която явно счита за безнадеждно глупава и наивна. Да се опитваш да лъжеш хората по толкоз жесток и нахален метод значи само, че ги презираш. Дълбочината на това пренебрежение и неналичието на каквото и да било отношение на съпричастност с тези, които те слушат, са толкоз огромни, че чак стават забележими. Третият парадокс е, че Лорер беше министър в държавно управление с министър председател, който при всичките си срещи с европейски водачи обясняваше какъв брой корумпирана е България и по какъв начин на нея не може да се има доверие. Това беше тематиката на диалозите сред Кирил Петков и Марк Рюте единствено преди няколко месеца, когато последният беше на посещаване в София. Сега обаче всички сме учудени, че Рюте ни няма доверие. По отношение на миграцията е добре да напомним и срещата на Кирил Петков с Реджеб Ердоган. На нея турският президент се яви с шефа на разузнаването, министъра на външните работи и водача на парламентарната си група. Отсреща Кирил Петков докара трима свои съветнички, които евентуално употребиха визитата за екскурзия. И в този момент се чудим за какво сме и в мигрантска рецесия. Интервюто на Даниел Лорер е единствено мотив да забележим разголена онази повърхностна и арогантна каста на космополитни мениджъри, шефове на стартъпи и живеещи на планов принцип цивилен деятели, за които салдото постоянно се състои в някаква бакалска сметка, цялостна с цифри и числа. Тази сметка изключва какъвто и да било прочувствен нюх и съответно отношение към индивида, който стои пред тях. За тях индивидът в никакъв случай не е съответен. Той е нереален и постоянно може да бъде сменен от различен. Този вид хора стопират да се интересуват от идеите си, когато планът завърши. Тогава идва време за равносметката и за започване на новия план с новите дела. За този вид хора не съществуват никакви граници и ограничавания – нито вътрешни, нито външни. Когато планът свърши, те просто си потеглят. Неспособността им да бъдат самокритични и да изпитват възприятие за виновност ги защищава от проявата на каквато и да било съвест. По създание това са революционери, за които човешките маси са единствено средство, а самостоятелната човешка орис не е от голяма важност. Тези външни за всяко общество хора постоянно идват отнякъде и отиват нанякъде, без да имат време за размисъл и опция за дълбочина. Те не претърпяват публичния живот, а се плъзгат по неговата повърхнина без да са в положение да потънат в неговите елементи. Лекотата, с която се движат, има само естетическа мотивация и нищо друго. Етиката, която изисква самоанализ, самопознание, самооценка и най-малко обикновен размисъл е нещо, което би ги разтревожило. Затова и в никакъв случай не протягат ръка към нея. Това са хора, които живеят оттатък болката и възприятията. Аритметична порода хора, за които всички останали имат характера на цифри, а не на индивиди. Затова им е елементарно да изрекат и създадат всичко без да им мигне окото. Нямат проблем да прекрачат всяка граница, стига това да им оправи салдото сред облага и загуба, по този начин, както те схващат облагата и загубата. Поради чувството си, че не са способни да изградят каквото и да било, тези хора избират да разрушат всичко. Разрушението прави хората равни, а градежът постоянно води към неравноправие и йерархичност. Те се борят за своето тъждество, тъй като изначално са се отказали да стъпват върху каквото и да било. Под тях няма нищо. И откакто те стъпват единствено върху повърхността на живота, тъй като нямат сили за повече от това, то значи, че и всички останали би трябвало да вършат същото. Така се ражда тоталитарният инстинкт за тъждество, което проповядва всяка гражданска война. „ Да стартираме начисто “ е допустимо най-голямата и в това време най-баналната машинация, която може да бъде измислена. Да противопоставиш предишното на бъдещето е най-лесният път към унищожаването на сегашното на едно общество. Докато лъжат останалите, този вид хора лъжат и себе си. Това им придава лъчение на идеалисти и служи за опрощение за всички беди, които непроменяемо донасят със себе си. Времето е такова, че към момента наподобява невероятно арогантността и бруталността на новите революционери да придобият тоталитарен мащаб. Инстинктът за опустошение на всевъзможни публични връзки и йерархии обаче е налице. И тук би трябвало да обявим, че 32 години след рухването на тоталитарния режим се появи нова и достоверна българска левица. Тя е подготвена да реализира имагинерните си цели по всевъзможен начин, да унищожава престижи, да изхвърля натрупванията на предишното, да отваря рани и да прекрачва граници на публично държание. В този подтекст холандското несъгласие за Шенген е измежду най-малките проблеми на разграниченото и отслабено българско общество. По-големите предстоят занапред. Тома Биков, за вестник „ Филтър “