Кристалина: Битката ще е между вируса и ваксините
Битката сред разновидностите на ковид и имунизациите ще е определяща на 2021 година Това съобщи ръководещият шеф на МВФ Кристалина Георгиева в особено изявление за BLOOMBERG.
Г-жа Георгиева акцентира, че МВФ сплоти всичките си 190 страни-членки през миналата година, с цел да може светът да излезе от рецесията допустимо най-бързо, а тази година – да се положат основите на възобновяване на международната стопанска система.
Тя обърна внимание на положителните вести –разработените ваксини и паричните и фискални политики, които извършиха своето предопределение да лимитират икономическите загуби. Но, в същото време следва да се има поради и високата неустановеност. Определящото за 2021 година ще е, преди всичко, надпреварата сред разновидностите на вируса и имунизациите. На второ място, решителността на държавните управления за не отдръпват поддръжката си прибързано. И, на трето място, дали ще се съживи интернационално съдействие, с цел да бъдат имунизациите налични на всички места допустимо най-бързо. Така ще се избегне неравномерното възобновяване на международната стопанска система, което все още, за жалост, МВФ чака.
Най-важното сега е да се признае, че политиката по имунизиране в действителност е икономическа политика. Според изчисленията на МВФ, ускорената и всеобща имунизация ще докара то 9 трилиона щатски $ по-големи приходи в международен мащаб, които ще бъдат разпределени сред разрастващите се и развитите страни в съответствие 60:40. Следователно, за развитите страни е доста преференциално да подкрепят разрастващите се страни.
И вторият аспект, на който следва да се обърне внимание са задълбочаващите се неравенства в международен мащаб. Високотехнологичните, цифрови и безконтактни стопански браншове имат положителни резултати, а контактните действия, с нискоквалифицирани служащи, дами, младежи и малцинства изпитват огромни проблеми. Ако пренесем тази наклонност световно, развитите стопански системи съумяват да излязат от рецесията по-бързо, а бедните стани изостават. За пръв път от десетилетия, бедността нараства. Половината от разрастващите се страни, които се сближаваха по приходи преди, в този момент изостават.
Г-жа Георгиева очерта три инструмента да влияние върху бедността в Африка. На първо място, би трябвало се да признае, че заболяемостта в Африка нараства и, че разновидността на вируса в Южна Африка съставлява световна опасност. Затова следва да се обезпечат ваксини и да се укрепят системите на опазване на здравето в Африка.
На второ място, би трябвало да се признае, че африканските стопански системи бяха съществено наранени от рецесията, породена от COVID-19. Това в най-голяма степен е годно за стопанските системи с висока взаимозависимост от туризма или от петрола. През 2021 година МВФ чака африканските стопански системи да набъбнат с една малко над 3%, до момента в който в световен мащаб се планува напредък от 5.5%. Миналата година икономическият напредък в Африка е бил негативен със спад от 3% за пръв път от десетилетия насам. Затова МВФ ще се опита да обезпечи повече безплатно и концесионно финансиране за Африка и да помогне ниските лихвени нива да доведат до финансови потоци с ниски лихви към Африка.
На трето място, става въпрос за задлъжнялостта, която е огромна и в допълнение се усили вследствие на рецесията. За наслада, Г-20 се схванаха да подхващат дейности в тази посока и замразиха краткотрайно заплащанията по дълга за страните с ниски приходи. Но това съглашение изтича през април. Затова апелът на госпожа Георгиева е да се потърсят разновидности за увеличение на опциите на тези страни да се оправят предпочитано с рецесията.
Запитана по какъв начин би могло това да се реализира, госпожа Георгиева посочи активирането на интернационално съдействие, което се следи в следствие от осъзнатата висока степен на взаимозависимост едни от други. Също по този начин тя уточни и ясния сигнал от най-голяма страна-членка на МВФ, Съединени американски щати, за работа в тясно съдействие в разнообразни области – от политиките против климатичните промени до поддръжка за разрастващите се страни.
Миналата година МВФ е отправил апел към страните-членки да се усили доста концесионното финансиране и всички са се отзовали на него. Така МВФ са дали финансови „ избавителни въжета “ на 85 страни, от които 49 са стопански системи с ниски приходи.
За тази година госпожа Георгиева акцентира, че би трябвало да се направи повече – би трябвало да се намерят способи да се разшири в допълнение концесионното финансиране от страна на МВФ, вероятно като се усилят специфичните права на тираж. Това би подобрило ликвидността на страните, които имат стеснен достъп до финансовите пазари.
Г-жа Георгиева посочи съответния отговор от страна на икономическата политика на рецесията през предходната година. Икономиката беше замразена – производителите не можеха да създават, а потребителите – да използват. И с цел да могат те да оцелеят, да се избегнат всеобщи банкрути, паричната политика беше и още е удобна, с ниски лихвени проценти, които да се употребяват и за фискална агресия и, по този метод, да се подкрепят бизнесът и да защитят най-уязвимите групи от популацията.
С взор към бъдещето, два са най-важните урока, които госпожа Георгиева обрисува. Единият е, че удобната парична политика би трябвало да продължи, само че ще настъпи и време, когато ще стартира и плавното отдръпване на поддръжката. Миналата година банкрутите са били по-ниски в историческа вероятност, тъй че ще има компании, които ще излязат от пазара и би трябвало да се направи всичко допустимо банките и надзорните органи да са готови да предотвратят възможни загуби от това за стопанската система и обществото.
Също по този начин би трябвало да се мисли, поради продължаващата поддръжка, може ли тя да бъде по-добре ориентирана към постигането на динамичен напредък в бъдещето. Могат да се поддържат зелените вложения, които ще преориентират стопанската система, тъй че след рецесията тя да стане по-зелена и по-справедлива. Тези по-големи зелени вложения също се допринесат за основаването на повече работни места, които да компенсират резултата от автоматизацията и от рецесията.
Запитана по какъв начин МВФ биха могли да поддържат Китай в напъните на страната за зелена промяна, госпожа Георгиева уточни консултациите по член IV от Устава на МВФ, които би трябвало да се концентрират повече върху намаляването на въглеродните излъчвания и плавното нарастване на цената им, която да даде необходния тласък на бизнеса за зелена промяна. Също по този начин, световно, следва да се преследва тази политика за стимулиране на зеления напредък която има четворна изгода – за растежа, за работните места, за здравето и за планетата.
Накрая госпожа Георгиева се изрече в поддръжка на имунизациите като метод да се преодолее здравната рецесия дефинитивно, с цел да се завърне светът към мечтаната траектория на развиване на стопанските системи и на нашия живот.
Г-жа Георгиева акцентира, че МВФ сплоти всичките си 190 страни-членки през миналата година, с цел да може светът да излезе от рецесията допустимо най-бързо, а тази година – да се положат основите на възобновяване на международната стопанска система.
Тя обърна внимание на положителните вести –разработените ваксини и паричните и фискални политики, които извършиха своето предопределение да лимитират икономическите загуби. Но, в същото време следва да се има поради и високата неустановеност. Определящото за 2021 година ще е, преди всичко, надпреварата сред разновидностите на вируса и имунизациите. На второ място, решителността на държавните управления за не отдръпват поддръжката си прибързано. И, на трето място, дали ще се съживи интернационално съдействие, с цел да бъдат имунизациите налични на всички места допустимо най-бързо. Така ще се избегне неравномерното възобновяване на международната стопанска система, което все още, за жалост, МВФ чака.
Най-важното сега е да се признае, че политиката по имунизиране в действителност е икономическа политика. Според изчисленията на МВФ, ускорената и всеобща имунизация ще докара то 9 трилиона щатски $ по-големи приходи в международен мащаб, които ще бъдат разпределени сред разрастващите се и развитите страни в съответствие 60:40. Следователно, за развитите страни е доста преференциално да подкрепят разрастващите се страни.
И вторият аспект, на който следва да се обърне внимание са задълбочаващите се неравенства в международен мащаб. Високотехнологичните, цифрови и безконтактни стопански браншове имат положителни резултати, а контактните действия, с нискоквалифицирани служащи, дами, младежи и малцинства изпитват огромни проблеми. Ако пренесем тази наклонност световно, развитите стопански системи съумяват да излязат от рецесията по-бързо, а бедните стани изостават. За пръв път от десетилетия, бедността нараства. Половината от разрастващите се страни, които се сближаваха по приходи преди, в този момент изостават.
Г-жа Георгиева очерта три инструмента да влияние върху бедността в Африка. На първо място, би трябвало се да признае, че заболяемостта в Африка нараства и, че разновидността на вируса в Южна Африка съставлява световна опасност. Затова следва да се обезпечат ваксини и да се укрепят системите на опазване на здравето в Африка.
На второ място, би трябвало да се признае, че африканските стопански системи бяха съществено наранени от рецесията, породена от COVID-19. Това в най-голяма степен е годно за стопанските системи с висока взаимозависимост от туризма или от петрола. През 2021 година МВФ чака африканските стопански системи да набъбнат с една малко над 3%, до момента в който в световен мащаб се планува напредък от 5.5%. Миналата година икономическият напредък в Африка е бил негативен със спад от 3% за пръв път от десетилетия насам. Затова МВФ ще се опита да обезпечи повече безплатно и концесионно финансиране за Африка и да помогне ниските лихвени нива да доведат до финансови потоци с ниски лихви към Африка.
На трето място, става въпрос за задлъжнялостта, която е огромна и в допълнение се усили вследствие на рецесията. За наслада, Г-20 се схванаха да подхващат дейности в тази посока и замразиха краткотрайно заплащанията по дълга за страните с ниски приходи. Но това съглашение изтича през април. Затова апелът на госпожа Георгиева е да се потърсят разновидности за увеличение на опциите на тези страни да се оправят предпочитано с рецесията.
Запитана по какъв начин би могло това да се реализира, госпожа Георгиева посочи активирането на интернационално съдействие, което се следи в следствие от осъзнатата висока степен на взаимозависимост едни от други. Също по този начин тя уточни и ясния сигнал от най-голяма страна-членка на МВФ, Съединени американски щати, за работа в тясно съдействие в разнообразни области – от политиките против климатичните промени до поддръжка за разрастващите се страни.
Миналата година МВФ е отправил апел към страните-членки да се усили доста концесионното финансиране и всички са се отзовали на него. Така МВФ са дали финансови „ избавителни въжета “ на 85 страни, от които 49 са стопански системи с ниски приходи.
За тази година госпожа Георгиева акцентира, че би трябвало да се направи повече – би трябвало да се намерят способи да се разшири в допълнение концесионното финансиране от страна на МВФ, вероятно като се усилят специфичните права на тираж. Това би подобрило ликвидността на страните, които имат стеснен достъп до финансовите пазари.
Г-жа Георгиева посочи съответния отговор от страна на икономическата политика на рецесията през предходната година. Икономиката беше замразена – производителите не можеха да създават, а потребителите – да използват. И с цел да могат те да оцелеят, да се избегнат всеобщи банкрути, паричната политика беше и още е удобна, с ниски лихвени проценти, които да се употребяват и за фискална агресия и, по този метод, да се подкрепят бизнесът и да защитят най-уязвимите групи от популацията.
С взор към бъдещето, два са най-важните урока, които госпожа Георгиева обрисува. Единият е, че удобната парична политика би трябвало да продължи, само че ще настъпи и време, когато ще стартира и плавното отдръпване на поддръжката. Миналата година банкрутите са били по-ниски в историческа вероятност, тъй че ще има компании, които ще излязат от пазара и би трябвало да се направи всичко допустимо банките и надзорните органи да са готови да предотвратят възможни загуби от това за стопанската система и обществото.
Също по този начин би трябвало да се мисли, поради продължаващата поддръжка, може ли тя да бъде по-добре ориентирана към постигането на динамичен напредък в бъдещето. Могат да се поддържат зелените вложения, които ще преориентират стопанската система, тъй че след рецесията тя да стане по-зелена и по-справедлива. Тези по-големи зелени вложения също се допринесат за основаването на повече работни места, които да компенсират резултата от автоматизацията и от рецесията.
Запитана по какъв начин МВФ биха могли да поддържат Китай в напъните на страната за зелена промяна, госпожа Георгиева уточни консултациите по член IV от Устава на МВФ, които би трябвало да се концентрират повече върху намаляването на въглеродните излъчвания и плавното нарастване на цената им, която да даде необходния тласък на бизнеса за зелена промяна. Също по този начин, световно, следва да се преследва тази политика за стимулиране на зеления напредък която има четворна изгода – за растежа, за работните места, за здравето и за планетата.
Накрая госпожа Георгиева се изрече в поддръжка на имунизациите като метод да се преодолее здравната рецесия дефинитивно, с цел да се завърне светът към мечтаната траектория на развиване на стопанските системи и на нашия живот.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ