Проф. Андрей Фурсов: Великата капиталистическа стена
Битът, модата, ежедневната просвета са най-мощното оръдие на капитализма, по-силно от оръдията. Във всяко общество междинната класа и част от работническата класа, т.е. тези сегменти на обществото, за които ежедневното битие не се свежда до битка за обезпечаване на физическото оцеляване, се стреми да живее по-добре, имитирайки бита на тези, които са над тях на обществената стълбица. Тази опция да се имитира разкошът на върха в всекидневието, опцията за „ разкошизация “ на бита, обуржоазяване на бита от небуржоазните групи без тяхната буржоазификация е точно „ морковчето “ на капитализма.
В " предкапиталистическите " общества опциите за такава реплика са лимитирани както материално, по този начин и обществено (от касти, рангове и прочее). Ежедневието в такива случаи е неавтономно и неиндивидуално, то е повече или по-малко твърдо закрепена функционалност на предписана групова принадлежност, то е подредено по групи. Социалната единица на такова всекидневие нормално е група. Ежедневието на капиталистическата ера има самостоятелен (или индивидуализирано-масов) темперамент. Следователно в него липсват тези „ теоретични “ бариери пред устрема към разкош, които са присъщи за „ предкапиталистическото “ всекидневие.
Разликата сред двете равнища на битието - всекидневието и лукса - продължава да съществува и при капитализма. Замъци и диаманти, парфюми и облекла от „ Сен Лоран “, скъпи коли и яхти и доста други не престават да съществуват. Но се появява и друга, понижена - ежедневна - форма на разкош за междинната класа. Това събитие е резултат от обстоятелството, че в продължение на 200 години западното всекидневие се стреми да догони лукса, да се развива съгласно неговите закони, да се стреми да надвиши личните си граници, т.е. да излезе отвън минималните битови улеснения и потребности.
Например за междинен (и доста икономичен) французин обядът в ресторант за 70–90 франка се трансформира в подобен „ лукс на всекидневието “. Вкъщи би коствало 3-4 пъти по-евтино, само че въпросът тук е в „ формалната непорочност “, където се сервира от сервитьор – и то по този начин, че да се почувстваш благородник, а не безпаричен клиент в лице на следващия простак-слуга. Където храната е освен вкусна, само че и красиво поднесена. Луксът на всекидневието, сходно на буржоазния обичай, са магазини и улици, които миришат на парфюм и вкусна храна (а не на пот, гнили зеленчуци и изпарения от румената продавачка).
„ Ежедневният лукс “ е цветя на первазите, чист вход с килим и учтива тирада. Западното всекидневие се стреми да прилича лукса, да го имитира, въпреки и в лимитирана и дребна форма. Накратко, разкошът - сходно на всекидневието - е когато достолепието, най-малко външно, на живота, без значение дали е външно образование или външен тип, се трансформира в норма и полезност на държанието. Това е моментът, в който всекидневието придобива свое лично и независимо възприятие за достолепие, когато човек, колкото и неуместно да наподобява на пръв взор, стартира да се почита като битово създание – лакомник, конте, добре миришещо създание и впрочем.
Някой ще каже: да, но го има уважението към личността, характерността. В последна сметка главното е вътрешният живот, духовността, външното няма значение, това е еснафство, контене. Това опълчване е неправилно и се появява вследствие на самооправданието на известната с безбитност, обществено най-грозна част от съветската интелигенция и нейните бохемски двойници на Запад. Всъщност едното не опонира на другото („ Можете да бъдете удобен човек и да мислите за хубостта на ноктите “, написа Пушкин), макар че в действителния живот не постоянно съответствува. Тук приказвам извънредно за всекидневието на буржоазния живот, като слагам интелектуалните и моралните търсения отвън скобите.
Собствеността не е задоволителна за всички. Но животът е задоволителен за по-голям брой хора. Така капиталистическото време се разтяга. То се материализира по два метода – под формата на благосъстоятелност и под формата на „ луксозно “ всекидневие, което е първата защитна линия на капитализма, неговата Велика стена.
Структурите на всекидневието на буржоазния живот са най-мощният обществен регулатор, също така по линия на наличието. Именно те дават спомагателна непоклатимост на капиталистическата система, когато зародят проблеми със същността или формите на организация, свързани с нея (производство, благосъстоятелност, гражданско общество). Именно методът на живот, структурите на всекидневието станаха последният мотив в избора на работническата и междинната класа на Запада против комунизма през ХХ век. Поне по този начин счита " безконечният отстъпник " Рудолф Баро (и аз съм склонен с него). Той непосредствено споделя, че даже служащите и долната междинна класа на Запада са се страхували, че комунизмът ще унищожи техния метод на живот, тяхното всекидневие, в което има някакъв помен от лукс. Тези частици са каузи на тези обществени групи в благосъстоянието и лукса на капиталистическата система. Техен ваучер, само че същински, действителен, а не планиран съгласно рецептите на Чубайс.
Факт е, че всекидневието на забележителна маса от популацията, гравитирало към лукса, се е нараснало на Запад, по-точно в всекидневието му, че над него има пълен пласт разкош, т.е. нещо на пръв взор ненужно, излишно. Но това е единствено на пръв взор. В случай на обществени катаклизми непотребната субстанция също се трансформира в в допълнение подкрепление, още един обществен амортисьор, онази обществена лой, която може да бъде изядена в сложни времена.
Именно тази стена глобалистите в този момент събарят. Лишаването от благосъстоятелност и животът с главен приход („ небогати, само че по-щастливи от преди “), което Шваб прогласява, допуска няколко неща. На първо място, забележителен спад в стандарта на живот: по-малък размер и понижено качество на употребяваната храна. Това се оправдава с битката за околната среда. Също по този начин възнамеряват фрапантно да лимитират способността на хората да се движат: туризмът ще се трансформира в разкош, наличен единствено за богатите. Освен това животът ще протича " под похлупак " - непрекъснат обществен и информативен надзор.
Преди няколко години Фондация „ Рокфелер “ разгласява подобен афиш, мъж стои на фона на красиво езеро от швейцарски вид и споделя: „ Нямам нищо, нямам благосъстоятелност, благополучен съм “. Това е основаването на новото, те би трябвало да основат пласт от хора, които да бъдат повсеместен обект за употреба в границите на зараждащата система.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В " предкапиталистическите " общества опциите за такава реплика са лимитирани както материално, по този начин и обществено (от касти, рангове и прочее). Ежедневието в такива случаи е неавтономно и неиндивидуално, то е повече или по-малко твърдо закрепена функционалност на предписана групова принадлежност, то е подредено по групи. Социалната единица на такова всекидневие нормално е група. Ежедневието на капиталистическата ера има самостоятелен (или индивидуализирано-масов) темперамент. Следователно в него липсват тези „ теоретични “ бариери пред устрема към разкош, които са присъщи за „ предкапиталистическото “ всекидневие.
Разликата сред двете равнища на битието - всекидневието и лукса - продължава да съществува и при капитализма. Замъци и диаманти, парфюми и облекла от „ Сен Лоран “, скъпи коли и яхти и доста други не престават да съществуват. Но се появява и друга, понижена - ежедневна - форма на разкош за междинната класа. Това събитие е резултат от обстоятелството, че в продължение на 200 години западното всекидневие се стреми да догони лукса, да се развива съгласно неговите закони, да се стреми да надвиши личните си граници, т.е. да излезе отвън минималните битови улеснения и потребности.
Например за междинен (и доста икономичен) французин обядът в ресторант за 70–90 франка се трансформира в подобен „ лукс на всекидневието “. Вкъщи би коствало 3-4 пъти по-евтино, само че въпросът тук е в „ формалната непорочност “, където се сервира от сервитьор – и то по този начин, че да се почувстваш благородник, а не безпаричен клиент в лице на следващия простак-слуга. Където храната е освен вкусна, само че и красиво поднесена. Луксът на всекидневието, сходно на буржоазния обичай, са магазини и улици, които миришат на парфюм и вкусна храна (а не на пот, гнили зеленчуци и изпарения от румената продавачка).
„ Ежедневният лукс “ е цветя на первазите, чист вход с килим и учтива тирада. Западното всекидневие се стреми да прилича лукса, да го имитира, въпреки и в лимитирана и дребна форма. Накратко, разкошът - сходно на всекидневието - е когато достолепието, най-малко външно, на живота, без значение дали е външно образование или външен тип, се трансформира в норма и полезност на държанието. Това е моментът, в който всекидневието придобива свое лично и независимо възприятие за достолепие, когато човек, колкото и неуместно да наподобява на пръв взор, стартира да се почита като битово създание – лакомник, конте, добре миришещо създание и впрочем.
Някой ще каже: да, но го има уважението към личността, характерността. В последна сметка главното е вътрешният живот, духовността, външното няма значение, това е еснафство, контене. Това опълчване е неправилно и се появява вследствие на самооправданието на известната с безбитност, обществено най-грозна част от съветската интелигенция и нейните бохемски двойници на Запад. Всъщност едното не опонира на другото („ Можете да бъдете удобен човек и да мислите за хубостта на ноктите “, написа Пушкин), макар че в действителния живот не постоянно съответствува. Тук приказвам извънредно за всекидневието на буржоазния живот, като слагам интелектуалните и моралните търсения отвън скобите.
Собствеността не е задоволителна за всички. Но животът е задоволителен за по-голям брой хора. Така капиталистическото време се разтяга. То се материализира по два метода – под формата на благосъстоятелност и под формата на „ луксозно “ всекидневие, което е първата защитна линия на капитализма, неговата Велика стена.
Структурите на всекидневието на буржоазния живот са най-мощният обществен регулатор, също така по линия на наличието. Именно те дават спомагателна непоклатимост на капиталистическата система, когато зародят проблеми със същността или формите на организация, свързани с нея (производство, благосъстоятелност, гражданско общество). Именно методът на живот, структурите на всекидневието станаха последният мотив в избора на работническата и междинната класа на Запада против комунизма през ХХ век. Поне по този начин счита " безконечният отстъпник " Рудолф Баро (и аз съм склонен с него). Той непосредствено споделя, че даже служащите и долната междинна класа на Запада са се страхували, че комунизмът ще унищожи техния метод на живот, тяхното всекидневие, в което има някакъв помен от лукс. Тези частици са каузи на тези обществени групи в благосъстоянието и лукса на капиталистическата система. Техен ваучер, само че същински, действителен, а не планиран съгласно рецептите на Чубайс.
Факт е, че всекидневието на забележителна маса от популацията, гравитирало към лукса, се е нараснало на Запад, по-точно в всекидневието му, че над него има пълен пласт разкош, т.е. нещо на пръв взор ненужно, излишно. Но това е единствено на пръв взор. В случай на обществени катаклизми непотребната субстанция също се трансформира в в допълнение подкрепление, още един обществен амортисьор, онази обществена лой, която може да бъде изядена в сложни времена.
Именно тази стена глобалистите в този момент събарят. Лишаването от благосъстоятелност и животът с главен приход („ небогати, само че по-щастливи от преди “), което Шваб прогласява, допуска няколко неща. На първо място, забележителен спад в стандарта на живот: по-малък размер и понижено качество на употребяваната храна. Това се оправдава с битката за околната среда. Също по този начин възнамеряват фрапантно да лимитират способността на хората да се движат: туризмът ще се трансформира в разкош, наличен единствено за богатите. Освен това животът ще протича " под похлупак " - непрекъснат обществен и информативен надзор.
Преди няколко години Фондация „ Рокфелер “ разгласява подобен афиш, мъж стои на фона на красиво езеро от швейцарски вид и споделя: „ Нямам нищо, нямам благосъстоятелност, благополучен съм “. Това е основаването на новото, те би трябвало да основат пласт от хора, които да бъдат повсеместен обект за употреба в границите на зараждащата система.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ