Детството събира Сезан и Зола, шедьовър ги разделя
Биографът Йоахим Гаске написа за Сезан, че той " няма други другари с изключение на дърветата ". Този тъмен облик на особняка с четка и статив е доста твърдоглав, само че надалеч не е изцяло достоверен. Писмата на художника, въпреки и не така многочислени и детайлни като кореспонденцията сред Ван Гог и брат му, разкриват освен креативен подозрения ( " Ще реализира ли в миналото това, към което се стремя? " ) и персонални терзания ( " Светът не ме схваща, само че и аз не разбирам света " ), само че и комизъм, обезоръжаваща искреност, галантност, остроумен разум, безрезервност в възприятията. Те демонстрират неравния път, изминат от срамежливия, само че цялостен с възторг юноша до бохемата на Париж и назад в родния Прованс, където " остарява, преди да доближи зрялост ".
Значителна част от житейския път на художника е белязана от дружбата му с различен исполин на времето си - Емил Зола. Двамата се сприятеляват като деца в Екс-ан-Прованс, а 40 години по-късно ги скарва романът " Шедьовърът ", в чийто основен воин - художник, който лишава живота си, отчаян от несбъднатите креативен упоритости, Сезан разпознава себе си. Между срещата им в учебно заведение и раздялата орисите на двамата минават през огледални обрати, в които функциите на няколко пъти се разменят.
Пол Сезан е роден на 19 януари 1839 година в
извънредно за времето си семейство
Бащата - малък майстор шапкар, съумява да надскочи потеклото си, като става един от създателите на първата и единствена банка в Екс. Банката просперира и обезпечава на Сезан нетипично за средите на художниците благоденствие.
Емил Зола е роден на 2 април 1840 година Бащата Франческо Зола е италиански инженер с гръцки корени, роден във Венеция и проектирал язовира " Зола " в Екс-ан-Прованс. Емил е 7-годишен, когато бащата умира и оставя фамилията в мизерия.
Емил - беднякът чужденец, и Пол - локалният банкерски наследник, се срещат в двора на Колеж Бурбон. Пол е на 12, а Емил - на 11. Двамата стават неразделни. В този стадий от живота им Пол е мощният, а Емил - слабият новобранец. Пътят на младия Сезан би следвало да е съдбоносен - по стъпките на бащата в банкерството. Мечтите на двамата приятели обаче са на страната на изкуствата.
През 1857 година Пол стартира да посещава уроци по изобразяване при испански духовник в безплатната градска школа на Екс. На идната година семейство Зола отпътува за Париж, където младият Емил изкарва по някой лев като
служител за корабна компания
и в отдела по продажбите на именитото издателство " Ашет ". Започват първите му опити в писането. По същото време Пол се подчинява на бащината воля и се записва в правния лицей на университета в Екс, макар че мечтае да последва Емил в Париж.
" Ако бях добър в скоковете, щях да доближи тавана ", написа Пол в едно писмо във връзка шанса да види още веднъж другаря си. 29 юли 1858 година, Пол до Емил: " Mon cher, налегнат съм от вътрешна горест и бленувам единствено за дамата, за която ти описах. Понякога я срещам на улицата по път за монотонния лицей ". 25 март 1860 година, Емил до Пол: " Mon cher ami, би трябвало да ощастливиш татко си, като учиш право допустимо най-усърдно. Но би трябвало да полагаш същия интензивен труд и във връзка с рисуването. Пишеш, че си печален: откликвам ти, че и аз съм доста печален, доста печален. Това са ветровете на времето, които духат към нашите глави - никого не можем да виним, даже себе си. Виновно е времето, в което живеем. Казваш, че не можеш да се схванеш. Не знам какво имаш поради под " схващане ", само че ето по този начин стоят нещата за мен: видях у теб
огромна добрина и огромно въображение,
двете качества, пред които се преклонявам. Това ми стига, от този миг нататък аз те разбирам ".
Мечтата да се съберат още веднъж се реализира през 1861 година, когато под давлението на Зола Сезан зарязва банкерството и отпътува за Париж. В Париж динамичността сред двамата другари се прекатурва - Емил скоро стартира да жъне първите си триумфи като публицист и с ненаситност харчи извоюваните пари, а Пол става квинтесенциалният неразбираем създател и няма да срещне самопризнание през целия си живот. Във всяка една година от 1864 до 1869 година Парижкият салон отхвърля картините му. Първата му независима галерия е чак през 1895 година
Огорчението на остарелия Сезан от избора на сина е малко, само че през това време Пол разчита на финансовата поддръжка на Емил в Париж. Разбира се, другарството им е доста повече от това. " Когато се забележим, желая да чуя дали споделяш убеждението ми, че рисуването може да бъде средство за изложение на усеща ", написа му 20 години по-късно Пол.
" Твоите наслади и страдания са и мои ",
разяснява по различен мотив и в друго писмо Зола. Писателят играе ролята на скришен спонсор на любовниците на художника, а също и куриер за една тайнствена връзка с жена, чиято идентичност по този начин и няма да узнаем - " тази услуга, коства ми се, наподобява дребна за теб, само че е много огромна за мен ". Тази жена през 1885 година получава единственото любовно писмо, непокътнато в архивите на художника.
Но в художествената литература е предписание писателят да е апаш на ориси и характери. Мнозина литературни критици и историци на изкуството откриват детайли от живота на Сезан в редица творби на Зола. 14-ият му разказ обаче прекрачва границата. " Шедьовърът " е оповестен през 1886 година и споделя за художник, налегнат от пристрастеността да нарисува шедьовър, който обаче непрестанно му убягва. Този път към лудостта приключва със самоубийство. Няма по какъв начин да знаем дали Сезан открива мъчителна непосредственост с литературния воин от романа на Зола. Но е реалност, че откакто Зола изпраща книгата на приятеля си,
кореспонденцията сред двамата секва
и липсват свидетелства, че те в миналото са се срещали още веднъж.
Знаем, че Сезан не повтаря ориста на героя на Зола. " Обзет съм от душевни премеждия, толкоз огромни, че се опасявам слабият ми разсъдък да не ме остави всеки момент ", написа художникът на Емил Бернар месец преди гибелта си през 1906 година Един ден го хваща стихия, до момента в който работи на полето в Прованс. След като рисува два часа, взема решение да се прибере вкъщи. По пътя губи схващане. Случаен човек го откарва у дума. Старата му прислужница разтрива ръцете и краката му, с цел да възвърне кръвообращението. Това го връща в схващане. На идващия ден той счита да продължи да работи, само че още веднъж припада. Моделът, с който работи, вика помощ. Сезан е комплициран на легло и повече не го напуща. Умира на 22 октомври 1906 година от пневмония на 67 години. Погребан е в Екс, за който споделя: " Безнадеждно е, когато си роден тук - нищо друго не наподобява задоволително добре ".
В гибелта Зола изпреварва другаря си от детинство с 4 години. Умира на 29 септември 1902 година от отравяне с въглероден окис, породено от неприятна вентилация на комин. Хиляди участват на погребението му на 5 октомври. Заради публичната реакция на популярната публикация " Аз упреквам! ", мнозина отхвърлят да повярват в нелепостта на тази кончина и популяризират теории на конспирацията, съгласно които писателят се е самоубил, откакто се уверил във виновността на Алфред Драйфус.
Във вечността двамата може би най-накрая са равни - великани на времето си, върху чиито плещи стъпваме. Но някои считат, че салдото още веднъж се сменя - и най-популярният и абсурден публицист на своето време е отстъпил на своя така неразбираем приятел, за който през днешния ден споделят, че е основоположник на всички съвременни течения в изкуството.
Значителна част от житейския път на художника е белязана от дружбата му с различен исполин на времето си - Емил Зола. Двамата се сприятеляват като деца в Екс-ан-Прованс, а 40 години по-късно ги скарва романът " Шедьовърът ", в чийто основен воин - художник, който лишава живота си, отчаян от несбъднатите креативен упоритости, Сезан разпознава себе си. Между срещата им в учебно заведение и раздялата орисите на двамата минават през огледални обрати, в които функциите на няколко пъти се разменят.
Пол Сезан е роден на 19 януари 1839 година в
извънредно за времето си семейство
Бащата - малък майстор шапкар, съумява да надскочи потеклото си, като става един от създателите на първата и единствена банка в Екс. Банката просперира и обезпечава на Сезан нетипично за средите на художниците благоденствие.
Емил Зола е роден на 2 април 1840 година Бащата Франческо Зола е италиански инженер с гръцки корени, роден във Венеция и проектирал язовира " Зола " в Екс-ан-Прованс. Емил е 7-годишен, когато бащата умира и оставя фамилията в мизерия.
Емил - беднякът чужденец, и Пол - локалният банкерски наследник, се срещат в двора на Колеж Бурбон. Пол е на 12, а Емил - на 11. Двамата стават неразделни. В този стадий от живота им Пол е мощният, а Емил - слабият новобранец. Пътят на младия Сезан би следвало да е съдбоносен - по стъпките на бащата в банкерството. Мечтите на двамата приятели обаче са на страната на изкуствата.
През 1857 година Пол стартира да посещава уроци по изобразяване при испански духовник в безплатната градска школа на Екс. На идната година семейство Зола отпътува за Париж, където младият Емил изкарва по някой лев като
служител за корабна компания
и в отдела по продажбите на именитото издателство " Ашет ". Започват първите му опити в писането. По същото време Пол се подчинява на бащината воля и се записва в правния лицей на университета в Екс, макар че мечтае да последва Емил в Париж.
" Ако бях добър в скоковете, щях да доближи тавана ", написа Пол в едно писмо във връзка шанса да види още веднъж другаря си. 29 юли 1858 година, Пол до Емил: " Mon cher, налегнат съм от вътрешна горест и бленувам единствено за дамата, за която ти описах. Понякога я срещам на улицата по път за монотонния лицей ". 25 март 1860 година, Емил до Пол: " Mon cher ami, би трябвало да ощастливиш татко си, като учиш право допустимо най-усърдно. Но би трябвало да полагаш същия интензивен труд и във връзка с рисуването. Пишеш, че си печален: откликвам ти, че и аз съм доста печален, доста печален. Това са ветровете на времето, които духат към нашите глави - никого не можем да виним, даже себе си. Виновно е времето, в което живеем. Казваш, че не можеш да се схванеш. Не знам какво имаш поради под " схващане ", само че ето по този начин стоят нещата за мен: видях у теб
огромна добрина и огромно въображение,
двете качества, пред които се преклонявам. Това ми стига, от този миг нататък аз те разбирам ".
Мечтата да се съберат още веднъж се реализира през 1861 година, когато под давлението на Зола Сезан зарязва банкерството и отпътува за Париж. В Париж динамичността сред двамата другари се прекатурва - Емил скоро стартира да жъне първите си триумфи като публицист и с ненаситност харчи извоюваните пари, а Пол става квинтесенциалният неразбираем създател и няма да срещне самопризнание през целия си живот. Във всяка една година от 1864 до 1869 година Парижкият салон отхвърля картините му. Първата му независима галерия е чак през 1895 година
Огорчението на остарелия Сезан от избора на сина е малко, само че през това време Пол разчита на финансовата поддръжка на Емил в Париж. Разбира се, другарството им е доста повече от това. " Когато се забележим, желая да чуя дали споделяш убеждението ми, че рисуването може да бъде средство за изложение на усеща ", написа му 20 години по-късно Пол.
" Твоите наслади и страдания са и мои ",
разяснява по различен мотив и в друго писмо Зола. Писателят играе ролята на скришен спонсор на любовниците на художника, а също и куриер за една тайнствена връзка с жена, чиято идентичност по този начин и няма да узнаем - " тази услуга, коства ми се, наподобява дребна за теб, само че е много огромна за мен ". Тази жена през 1885 година получава единственото любовно писмо, непокътнато в архивите на художника.
Но в художествената литература е предписание писателят да е апаш на ориси и характери. Мнозина литературни критици и историци на изкуството откриват детайли от живота на Сезан в редица творби на Зола. 14-ият му разказ обаче прекрачва границата. " Шедьовърът " е оповестен през 1886 година и споделя за художник, налегнат от пристрастеността да нарисува шедьовър, който обаче непрестанно му убягва. Този път към лудостта приключва със самоубийство. Няма по какъв начин да знаем дали Сезан открива мъчителна непосредственост с литературния воин от романа на Зола. Но е реалност, че откакто Зола изпраща книгата на приятеля си,
кореспонденцията сред двамата секва
и липсват свидетелства, че те в миналото са се срещали още веднъж.
Знаем, че Сезан не повтаря ориста на героя на Зола. " Обзет съм от душевни премеждия, толкоз огромни, че се опасявам слабият ми разсъдък да не ме остави всеки момент ", написа художникът на Емил Бернар месец преди гибелта си през 1906 година Един ден го хваща стихия, до момента в който работи на полето в Прованс. След като рисува два часа, взема решение да се прибере вкъщи. По пътя губи схващане. Случаен човек го откарва у дума. Старата му прислужница разтрива ръцете и краката му, с цел да възвърне кръвообращението. Това го връща в схващане. На идващия ден той счита да продължи да работи, само че още веднъж припада. Моделът, с който работи, вика помощ. Сезан е комплициран на легло и повече не го напуща. Умира на 22 октомври 1906 година от пневмония на 67 години. Погребан е в Екс, за който споделя: " Безнадеждно е, когато си роден тук - нищо друго не наподобява задоволително добре ".
В гибелта Зола изпреварва другаря си от детинство с 4 години. Умира на 29 септември 1902 година от отравяне с въглероден окис, породено от неприятна вентилация на комин. Хиляди участват на погребението му на 5 октомври. Заради публичната реакция на популярната публикация " Аз упреквам! ", мнозина отхвърлят да повярват в нелепостта на тази кончина и популяризират теории на конспирацията, съгласно които писателят се е самоубил, откакто се уверил във виновността на Алфред Драйфус.
Във вечността двамата може би най-накрая са равни - великани на времето си, върху чиито плещи стъпваме. Но някои считат, че салдото още веднъж се сменя - и най-популярният и абсурден публицист на своето време е отстъпил на своя така неразбираем приятел, за който през днешния ден споделят, че е основоположник на всички съвременни течения в изкуството.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ