Кутията на Разказвача на приказки помага на деца аутисти
„ Било зима. Имало сняг. Цяла нощ валяло… ” Така „ Катеричкината Коледа ” на Георги Райчев изпревари същинската. А деца и родители я посрещнаха, заслушани в приказката, върху възглавници на пода на Малката базилика, загърнати с одеяло, с чаша топло какао или чай от какаови зърна с подправки, под светлините на лампите на Николай Табаков.
Инициативата „ Приказки под Лампите ” даде старт и на благотворителна акция с Кутиите на Разказвача на приказки. Всяка съдържа последната книга с подпис на Величка Настрадинова и играчка за гушкане за дребните читатели. Част от приходите от продажбите ще са за лекуване на пловдивската детска писателка, а другите – за самодейност „ Погледни ме ” в помощ на деца аутисти.
Пет авторки на детски книжки и един млад пловдивски публицист се включиха в четенето на приказки под лампите. Вечерта бе част от Инициативата за поощряване на детското четене „ Разказвачът на приказки представя… ”, в границите на която български създатели гостуват в детски градини учебни заведения. „ Започнахме преди 9 месеца и в този момент сме тук, тъй като имаше една концепция, създатели на детска литература и хора, които обичат да четат и желаят да възпитат децата си, четейки книги ”, изясни основателят Константин-Кирил Иванов, който хлапетата познават като Разказвача на приказки.
Първа Цвета Белчева, чиято книга „ Тялото приказва ” получи детския избор за книга на 2018 година, разпростра страниците на „ Катеричкина Коледа ”. И вместо да даде наготово поуката на финала, провокира хлапетата сами да решат по какъв начин катеричето семейство да помогне на прилежащата миша фамилия да си направи Коледа.
Павлина Николова разкри пред дребните и пораснали слушатели, че като дете всички й казвали Поли. Щом станала огромна и написала книга, никой не я разпознал. Затова си сложила портрет на задната корица. Авторката си постави алена перука, избра си помощници и им разпореди да повикат коледния дух. Оказа се, че те не знаят имената на всички еленчета. Затова последва къс урок със листата им: Даша, Денсър, Пренсър, Виксен, Купидон, Комета, Донър, Блитцен и Рудолф, който обаче се изгубил някъде. Сигурно е в София или пък из Япония, допуснаха децата. Оказа се, че рогатият асистент от впряга на Добрия дъртак се е залутал към Пеещите фонтани. „ Не се съмнявайте, че Дядо Коледа съществува. Той е безконечен като положителното, щастието и любовта ”, сподели на децата Павлина Николова.
Нейна колежка си избра да прочете „ Приказка за най-четената приказка ” и разкри, че по принцип се споделя Божидара Ангелова, само че от време на време си поставя една вълшебна шапка и тя я трансформира в Г-жа Приказка.
Мая Бочева пък издаде на хлапетата какво значи псевдонимът Уики, с който се подписва върху своите книги – магьосница. Една друга вълшебница, скрита сред кориците на томчетата й, се назовава Звездна и увлича хлапетата в задачки, изобразяване и ребуси. „ Когато влизам в детските градини, всички си мислят, че ще седна да чета. Дори учителите са сюрпризирани, че става нещо като образователен час. Учим, считаме, а с книжката „ Колко е часът ” даже обсъждаме какво е времето, описа за обиколките си авторката ”, която е илюстратор за 2018 година
От тандема майка и наследник Мария-Мартин хлапетата научиха, че в измисления от тях Град на скейт бордовете дори бабите фучат върху дъски на колела. В мозъчна офанзива умуваха какво е традиция, а друга разкри силата на положителните думи: благодаря, апелирам, доста си хубав… Младият пловдивски създател Николай Пеев също уважи на децата, които занапред ще сграбчва с книгите си.
8-годишната Ема и с 2 година по-малкият й брат Влади пристигнаха да слушат приказки под лампите, откакто майка им схванала за акцията от Facebook.Ема най-вече обича Пипи Дългото Чорапче, четенето – тъй като учи на всякакви неща, а писането – тъй като, когато някой е надалеч, можеш да му пратиш писмо и да му кажеш нещо. С брат й са родени в Германия, където фамилията им живяло в последните 10 година Връщаме се, тъй като тук сме щастливи, описа майката. Отишла сякаш да година, а останала ненадейно дълго, работила разнообразни неща, по този начин и не привикнала с климата, еднообразието, нравите и пословичната дисциплинираност, която тя разчита повече като безчувственост и досада. Връщам се тук, с цел да се върна към себе си, показа още дамата, Откакто още веднъж е в Пловдив, приключила магистратура по обществена медиация, а в този момент ще запише и по снимка. В родината се усеща някой. А по пътя към преоткриването значително помогнали и книгите. Надява се да сторят това и с Влади, който е комплициран сред трите езика – немски, британски и български.
Инициативата „ Приказки под Лампите ” даде старт и на благотворителна акция с Кутиите на Разказвача на приказки. Всяка съдържа последната книга с подпис на Величка Настрадинова и играчка за гушкане за дребните читатели. Част от приходите от продажбите ще са за лекуване на пловдивската детска писателка, а другите – за самодейност „ Погледни ме ” в помощ на деца аутисти.
Пет авторки на детски книжки и един млад пловдивски публицист се включиха в четенето на приказки под лампите. Вечерта бе част от Инициативата за поощряване на детското четене „ Разказвачът на приказки представя… ”, в границите на която български създатели гостуват в детски градини учебни заведения. „ Започнахме преди 9 месеца и в този момент сме тук, тъй като имаше една концепция, създатели на детска литература и хора, които обичат да четат и желаят да възпитат децата си, четейки книги ”, изясни основателят Константин-Кирил Иванов, който хлапетата познават като Разказвача на приказки.
Първа Цвета Белчева, чиято книга „ Тялото приказва ” получи детския избор за книга на 2018 година, разпростра страниците на „ Катеричкина Коледа ”. И вместо да даде наготово поуката на финала, провокира хлапетата сами да решат по какъв начин катеричето семейство да помогне на прилежащата миша фамилия да си направи Коледа.
Павлина Николова разкри пред дребните и пораснали слушатели, че като дете всички й казвали Поли. Щом станала огромна и написала книга, никой не я разпознал. Затова си сложила портрет на задната корица. Авторката си постави алена перука, избра си помощници и им разпореди да повикат коледния дух. Оказа се, че те не знаят имената на всички еленчета. Затова последва къс урок със листата им: Даша, Денсър, Пренсър, Виксен, Купидон, Комета, Донър, Блитцен и Рудолф, който обаче се изгубил някъде. Сигурно е в София или пък из Япония, допуснаха децата. Оказа се, че рогатият асистент от впряга на Добрия дъртак се е залутал към Пеещите фонтани. „ Не се съмнявайте, че Дядо Коледа съществува. Той е безконечен като положителното, щастието и любовта ”, сподели на децата Павлина Николова.
Нейна колежка си избра да прочете „ Приказка за най-четената приказка ” и разкри, че по принцип се споделя Божидара Ангелова, само че от време на време си поставя една вълшебна шапка и тя я трансформира в Г-жа Приказка.
Мая Бочева пък издаде на хлапетата какво значи псевдонимът Уики, с който се подписва върху своите книги – магьосница. Една друга вълшебница, скрита сред кориците на томчетата й, се назовава Звездна и увлича хлапетата в задачки, изобразяване и ребуси. „ Когато влизам в детските градини, всички си мислят, че ще седна да чета. Дори учителите са сюрпризирани, че става нещо като образователен час. Учим, считаме, а с книжката „ Колко е часът ” даже обсъждаме какво е времето, описа за обиколките си авторката ”, която е илюстратор за 2018 година
От тандема майка и наследник Мария-Мартин хлапетата научиха, че в измисления от тях Град на скейт бордовете дори бабите фучат върху дъски на колела. В мозъчна офанзива умуваха какво е традиция, а друга разкри силата на положителните думи: благодаря, апелирам, доста си хубав… Младият пловдивски създател Николай Пеев също уважи на децата, които занапред ще сграбчва с книгите си.
8-годишната Ема и с 2 година по-малкият й брат Влади пристигнаха да слушат приказки под лампите, откакто майка им схванала за акцията от Facebook.Ема най-вече обича Пипи Дългото Чорапче, четенето – тъй като учи на всякакви неща, а писането – тъй като, когато някой е надалеч, можеш да му пратиш писмо и да му кажеш нещо. С брат й са родени в Германия, където фамилията им живяло в последните 10 година Връщаме се, тъй като тук сме щастливи, описа майката. Отишла сякаш да година, а останала ненадейно дълго, работила разнообразни неща, по този начин и не привикнала с климата, еднообразието, нравите и пословичната дисциплинираност, която тя разчита повече като безчувственост и досада. Връщам се тук, с цел да се върна към себе си, показа още дамата, Откакто още веднъж е в Пловдив, приключила магистратура по обществена медиация, а в този момент ще запише и по снимка. В родината се усеща някой. А по пътя към преоткриването значително помогнали и книгите. Надява се да сторят това и с Влади, който е комплициран сред трите езика – немски, британски и български.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ