Как гори огън, как тече вода, как Бойко се ядосва...
Бих гледал доста пъти това занимателно изказване на Бойко Борисов, с което трасира пътя към нова конституция, както и последвалите опити на премиера да изясни, че след 11 години власт на ГЕРБ баш в този момент “можем да избегнем злополуката на страната с Велико национално събрание”. Не знам кой му написа изказванията, само че явно е някой затулен зложелател на Политическа партия ГЕРБ, който не регистрира какъв брой щастливи са хората под мъдрото управление на Борисов, Делян Пеевски и Иван Гешев.
Бих гледал доста пъти това изказване, тъй като човек може да гледа на драго сърце три неща - по какъв начин гори огън, по какъв начин вали дъжд и по какъв начин политик тропа по масата, до момента в който се тресе от нерви. (И по какъв начин ши цу подтичва към вечерята си, само че това е различен въпрос).
Всички сме гледали Борисов - по малкия екран, в джипката и така нататък - министър председателят ни в никакъв случай не е имал толкоз слаба роля. Сега беше
нервак, който срича от възмущение;
дребосъче на Мишлен, което се пробва нескопосано да приказва с убеденост за неща, които не подозира, че съществуват. Сега бе слаб артист, който е засегнат и от режисьорите, и от публиката си. Тропаше по масата като третокласник, който е на път да остане без филия.
Борисов е напълно безразсъден от предходната събота насам, когато заприказва за Велико народно събрание и конституция, тъй като това, което приказва, няма никакво значение. Пара в свирката. Виждаш го, че си отваря устата, подозираш, че приказва нещо, само че си напълно наясно, че става дума за словоблудство, и по тази причина не си даваш напън да го слушаш към този момент.
Барни Ръбъловата конституция към този момент е подадена
в Народното събрание, несъмнено ще се намерят 120 депутати, които ще желаят този план да се дебатира непрекъснато в Народното събрание, само че няма метод това недоносче да стигне до Велико национално заседание, камо ли да бъде признато. Няма кой в този парламент да гласоподава за Велико народно събрание - и тъкмо поради това всички диалози в тази посока са чиста проба загуба на парламентарно време и социална сила.
Няма кой да гласоподава, тъй като ГЕРБ с предложенията си не се постара най-малко видимо да промени модела на ръководство на прокуратурата - 1400 прокурори подчинени на 1 човек, който се счита за Господ. Напротив, ГЕРБ прибавя към безграничната власт на Иван Гешев и правото на прокуратурата на законодателна самодейност. Освен това си имаме проектоконституция, в която Гешев си има и нещо като държавно управление - правосъден съвет на прокурорите. Как прокурорите може да имат нещо, което се назовава “съдебен съвет” - на мен не ми е ясно. Но пък е ясно, че ГЕРБ са подготвени и конституцията да трансформират, единствено и единствено на Гешев да му е добре. Предложенията са толкоз малоумни, че даже представителите на ГЕРБ, пратени да ги бранят по медиите, не пропущат да отбележат, че те не са напълно съгласни с част от тях, а други ще подлежат на сериозна смяна.
В реакциите след приспивните конституционни приказки значимите неща са други - те се крият в нежеланието на партиите да разговорят с Борисов за следващите му хрумки, в протичащата се пред очите ни злополука с рейтинга му и в нестихващите митинги -
Борисов бе демитологизиран и той към този момент знае това
Той продължава както досега да крещи, че избавя страната, само че за пръв път всички му отвръщат: "Не приказва, махай се - никой не желае нищо друго от теб ".
В момента Бойко към този момент влиза в ролята на нежелано зло, на скверен, с който никой не желае да контактува на дневна светлина. Той е Доган на новото време - всякакво задкулисие е допустимо с него, само че нищо общо публично.
Харизмата на Борисов повехна още през 2013 година, когато за пръв път помириса национално неодобрение, сви опашка и се отдръпна от властта - още тогава бе ясно, че той към този момент не е Чък Норис, че не е сикаджия, минал на светлата страна. Тогава Борисов бе заслепен от последвалата изборна победа, реши, че е себедостатъчен за всеки триумф, и не направи нищо за своя имидж - продължи да ръководи страната като пожарникар, който се е докопал до властта поради глупава смешка на ориста. Не промени нищо. Сега към този момент е късно - колкото и да кара джипката из градежите, каквато и концепция да му мине през главата - няма късмет за смяна.
Борисов към този момент се крепи не на личния, а на институционалния си рейтинг, на помощта на приятелите си от бизнес организации като КРИБ и на медии - като кафявите. Борисов е нервозен, комплициран, изплашен, а това в допълнение обезсърчава елита на партията, който е напълно наясно, че хубавите времена са на изчерпване, а след тях следват тежки и най-много гладни години.
Ако на следващия ден Борисов не е министър председател,
той ще е единствено воин от занимателни вицове.
Спомен от предишното, в който бай Ганьо Българинът оправил с 200 бай Ганьо Германеца и бай Ганьо Унгареца. Весела история, в която един пожарникар направил една Търговско предприятие от Кърджали огромен фактор в страната, с цел да има на кого да се смее.
ГЕРБ и Борисов са в доста неприятна кондиция, в низходящ тренд, само че никой не трябва да ги отписва прибързано. Защо? Защото ненапълно се повтаря историята от същата онази 2013 година, когато Борисов падна от власт, само че след това се върна победоносно. Тогава против себе си имаше някакъв комплициран митинг, който искаше да разгради изцяло системата, без да регистрира, че с цел да стане това, отново би трябвало да се мине през избори. През 2013 година хората нямаха опция, нямаха Спасител, който да се изправи против Борисов на избори.
Сега имат ли? Сега обстановката не е по-различна. Казват, че Христо Иванов свети през последните седмици, утвърждава се като водач на десницата, само че това една ли е чак по този начин. Президентът Румен Радев можел да сплоти всички протестиращи - нямам доверие. Ще се родят нови и нови герои като Гошо БОЕЦ-а, които ще накарат стотици хиляди да отидат до урните и да гласоподават - в живия живот не става тъкмо по този начин.
Борисов не потегли към оставка и бързи избори и по този начин даде време на опозицията да се осмисли и да провежда колективен отпор. Тя обаче може да употребява времето, с цел да се поразпадне още малко. БОЕЦ-ът се кара с Мая по кръстовищата, двете десни партии имат друг метод към тези митинги, а Българска социалистическа партия, знаете, сега е заета със себе си - стяга избори и конгрес.
Затова има нещо по-лошо от дискредитирано държавно управление. Това е липса на опция. През последното десетилетие живяхме тъкмо в този филм и той не ставаше за гледане.
Петьо Цеков, "Сега "
Бих гледал доста пъти това изказване, тъй като човек може да гледа на драго сърце три неща - по какъв начин гори огън, по какъв начин вали дъжд и по какъв начин политик тропа по масата, до момента в който се тресе от нерви. (И по какъв начин ши цу подтичва към вечерята си, само че това е различен въпрос).
Всички сме гледали Борисов - по малкия екран, в джипката и така нататък - министър председателят ни в никакъв случай не е имал толкоз слаба роля. Сега беше
нервак, който срича от възмущение;
дребосъче на Мишлен, което се пробва нескопосано да приказва с убеденост за неща, които не подозира, че съществуват. Сега бе слаб артист, който е засегнат и от режисьорите, и от публиката си. Тропаше по масата като третокласник, който е на път да остане без филия.
Борисов е напълно безразсъден от предходната събота насам, когато заприказва за Велико народно събрание и конституция, тъй като това, което приказва, няма никакво значение. Пара в свирката. Виждаш го, че си отваря устата, подозираш, че приказва нещо, само че си напълно наясно, че става дума за словоблудство, и по тази причина не си даваш напън да го слушаш към този момент.
Барни Ръбъловата конституция към този момент е подадена
в Народното събрание, несъмнено ще се намерят 120 депутати, които ще желаят този план да се дебатира непрекъснато в Народното събрание, само че няма метод това недоносче да стигне до Велико национално заседание, камо ли да бъде признато. Няма кой в този парламент да гласоподава за Велико народно събрание - и тъкмо поради това всички диалози в тази посока са чиста проба загуба на парламентарно време и социална сила.
Няма кой да гласоподава, тъй като ГЕРБ с предложенията си не се постара най-малко видимо да промени модела на ръководство на прокуратурата - 1400 прокурори подчинени на 1 човек, който се счита за Господ. Напротив, ГЕРБ прибавя към безграничната власт на Иван Гешев и правото на прокуратурата на законодателна самодейност. Освен това си имаме проектоконституция, в която Гешев си има и нещо като държавно управление - правосъден съвет на прокурорите. Как прокурорите може да имат нещо, което се назовава “съдебен съвет” - на мен не ми е ясно. Но пък е ясно, че ГЕРБ са подготвени и конституцията да трансформират, единствено и единствено на Гешев да му е добре. Предложенията са толкоз малоумни, че даже представителите на ГЕРБ, пратени да ги бранят по медиите, не пропущат да отбележат, че те не са напълно съгласни с част от тях, а други ще подлежат на сериозна смяна.
В реакциите след приспивните конституционни приказки значимите неща са други - те се крият в нежеланието на партиите да разговорят с Борисов за следващите му хрумки, в протичащата се пред очите ни злополука с рейтинга му и в нестихващите митинги -
Борисов бе демитологизиран и той към този момент знае това
Той продължава както досега да крещи, че избавя страната, само че за пръв път всички му отвръщат: "Не приказва, махай се - никой не желае нищо друго от теб ".
В момента Бойко към този момент влиза в ролята на нежелано зло, на скверен, с който никой не желае да контактува на дневна светлина. Той е Доган на новото време - всякакво задкулисие е допустимо с него, само че нищо общо публично.
Харизмата на Борисов повехна още през 2013 година, когато за пръв път помириса национално неодобрение, сви опашка и се отдръпна от властта - още тогава бе ясно, че той към този момент не е Чък Норис, че не е сикаджия, минал на светлата страна. Тогава Борисов бе заслепен от последвалата изборна победа, реши, че е себедостатъчен за всеки триумф, и не направи нищо за своя имидж - продължи да ръководи страната като пожарникар, който се е докопал до властта поради глупава смешка на ориста. Не промени нищо. Сега към този момент е късно - колкото и да кара джипката из градежите, каквато и концепция да му мине през главата - няма късмет за смяна.
Борисов към този момент се крепи не на личния, а на институционалния си рейтинг, на помощта на приятелите си от бизнес организации като КРИБ и на медии - като кафявите. Борисов е нервозен, комплициран, изплашен, а това в допълнение обезсърчава елита на партията, който е напълно наясно, че хубавите времена са на изчерпване, а след тях следват тежки и най-много гладни години.
Ако на следващия ден Борисов не е министър председател,
той ще е единствено воин от занимателни вицове.
Спомен от предишното, в който бай Ганьо Българинът оправил с 200 бай Ганьо Германеца и бай Ганьо Унгареца. Весела история, в която един пожарникар направил една Търговско предприятие от Кърджали огромен фактор в страната, с цел да има на кого да се смее.
ГЕРБ и Борисов са в доста неприятна кондиция, в низходящ тренд, само че никой не трябва да ги отписва прибързано. Защо? Защото ненапълно се повтаря историята от същата онази 2013 година, когато Борисов падна от власт, само че след това се върна победоносно. Тогава против себе си имаше някакъв комплициран митинг, който искаше да разгради изцяло системата, без да регистрира, че с цел да стане това, отново би трябвало да се мине през избори. През 2013 година хората нямаха опция, нямаха Спасител, който да се изправи против Борисов на избори.
Сега имат ли? Сега обстановката не е по-различна. Казват, че Христо Иванов свети през последните седмици, утвърждава се като водач на десницата, само че това една ли е чак по този начин. Президентът Румен Радев можел да сплоти всички протестиращи - нямам доверие. Ще се родят нови и нови герои като Гошо БОЕЦ-а, които ще накарат стотици хиляди да отидат до урните и да гласоподават - в живия живот не става тъкмо по този начин.
Борисов не потегли към оставка и бързи избори и по този начин даде време на опозицията да се осмисли и да провежда колективен отпор. Тя обаче може да употребява времето, с цел да се поразпадне още малко. БОЕЦ-ът се кара с Мая по кръстовищата, двете десни партии имат друг метод към тези митинги, а Българска социалистическа партия, знаете, сега е заета със себе си - стяга избори и конгрес.
Затова има нещо по-лошо от дискредитирано държавно управление. Това е липса на опция. През последното десетилетие живяхме тъкмо в този филм и той не ставаше за гледане.
Петьо Цеков, "Сега "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ