Библията на хранителните непоносимости:В еволюцията си, някъде по пътя човечеството

Библията на питателните непоносимости:

В еволюцията си, някъде по пътя човечеството е направило неправилен завой, отдалечавайки се от естествената си среда, естествената си природа, която дава обилие от ресурсите, които са ни нужни, с цел да оцеляваме- както физически, по този начин и прочувствено и обществено.

По пътя, постепенно и несъмнено губим инстинктите си, които ни подсигуряват богатство и се втурваме да преследваме дела и цели, които още повече ни ограбват от това, което имаме потребност.

Погрешно търсим решение на проблемите, като се вкопчваме в люта борба със признаците, а пренебрегваме първоизточника. Така стигаме до задънена улица, където, завивайки имаме вяра, че сме на прав път, а малко по-късно оставаме разочаровани, осъзнали, че всички старания са били напразни. Само обезверен опит да замаскираме забележимото и да подхраним илюзията, че сме се отървали от невидимото- това, което основава проблемите.

Такъв е и методът ни към здравето. Приемаме, че едно или друго нещо му вреди; хабим старания в посока на това да се пазим от вредители, а в това време не поставяме старания за най-важното- за самото си тяло.

Нещо, като бактериите и антибиотиците. Приемаме, че бактерията е казуса, а решението са антибиотиците. Това изказване пропуща една значима особеност-околната среда или с други думи тялото, не микробът/бактерията/ вирусът е това, което има значение. Когато тялото е задоволително крепко, даже изложено на външен пакостник, то има вродени механизми, посредством които да се пребори.

За страдание методът ни на живот, работи за това, всеки ден, лека-полека да обезоръжаваме тялото си и да го лишаваме от способността да оцелява.

Опитваме се да подобрим метода си на живот, като насочваме напъните си към света на материалното, а пренебрегваме най-ценното тялото си и неговото здраве.

Полагаме големи старания в какви ли не направления, а никакви що се отнася до това да даваме на тялото си качествена храна, задоволително отмора и нужната доза физическа интензивност.

Храната, която ядем има значение. Много повече, в сравнение с допускате. Докато не осъзнаете тази истина, каквото и да вършиме, закрепеното ви здраве, постоянно ще е преходно положение, което постепенно, само че несъмнено ще минава в съсипия.

Хранителните непоносимости, са измежду най-честите причинители на физически неразположения, а с времето се трансформират и в основни виновници за редица болести.

Някак иронично. Това, върху което можем да оказваме влияние- какво ядем, в действителност ни погубва, тъй като от дълго време сме се отказали да постановяваме какъвто и да е надзор в тази посока и да и изцяло пренебрегваме нуждата от това да държим на качеството на храната.

Каня ви, да се присъедините на едно малко странствуване, където ще разберете по какъв начин храната, която ядем оказва въздействие на организма; ще разберете по какъв начин би трябвало да се вслушвате повече в сигналите, които тялото ви изпраща- тъй като то знае най-добре. Тялото ви не лъже и знае от какво имате потребност и от какво би трябвало да се откажете.

Стресът основава проблеми и подготвя развиването на хранителни непоносимости.

Хранителните непоносимости, могат да основат необятен набор от признаци. Те най-общо могат да се разделят на две категории- физически ( най-много свързани с храносмилането) и психически/емоционални/поведенчески.

Понякога обаче не е належащо да има чувствителен признак, който да ви навежда на мисълта, че имате нетърпимост към дадена храна.

Лесно е да забележите и разберете връзката сред това, което слагате в устата си( това, което ядете) и това, което се случва с храносмилателната система. Доста по-трудно е да разберете връзката сред това, което ядете и метода, по който се държите и това което се случва в мозъка ви.

Храносмилатената система е построена, тъй че да всмуква дребни съставни елементи от храната, които да дават нужното на тялото ви. Не постоянно обаче съумява да предотврати абсорбирането на някои съставни елементи, които по един или различен метод пречат на вярното действие на органите.

Най-често срещаните храни, които предизвикат нетърпимост
Ако би трябвало да изброя най-често срещаните храни, към които има нетърпимост това биха били:

-мляко

-зърнени храни, които съдържат глутен

-соя

-захар

-зеленчуци, като броколи,карфиол,зеле, домати

В днешно време доста хора се оплакват от признаци, които в един миг одобряват за нещо обикновено и за естествено следствие от остаряването. Днес съвсем всеки втори човек се оплаква от един или няколко от следните симптоми- подуване; болки в стомаха; оригване след потреблението на избрани храни; газове; проблеми с регулярното посещаване на тоалетната; течащ нос; световъртеж,синузит,задържане на вода; тревога;депресия,некачествен сън или безсъния;невъзможност за концентрация; мигрени и смяна в настроението;липса на мотивация;суха кожа.

Заболявания, като артрит; синдромът на пропускливите черва; болките в ставите са все по-широко публикувани и стартират да засягат от ден на ден хора.

Често пъти, макар редица проучвания, на които се подлагаме, повода за тези неразположения, по този начин и не трябва установявана. Както постоянно се случва, подминаваме простите неща и се задълбочаваме в комплицираните. С други думи, търсим повода не в първоизточника, а в следствията. Смятам, че би трябвало изцяло да преразгледаме отношението си към здравето и методите за лекуване и преди да прибягваме към актуалната медицина, да се обръщаме към личните си привички и метода на живот, който формираме посредством тях. В тази връзка, това би означавало преди да хукнем по доктори и да почнем да пием шепи медикаменти, които единствено потискат признаците, само че не лекуват повода, да забележим какво бихме могли да създадем сами. Първото и най-важно нещо е да обърнем внимание на качеството на храната си, качеството на почивката, която намира изражение, както в достатъчното количество сън, по този начин и в ограничението на стреса; степента си на физическа активност- тук всяка прекаленост е нежелана.

Всички изброени нагоре признаци, биха могли да се дължат на едно само нещо- хранителна нетърпимост. Добрата вест в тази ситуация е, че ние имаме съвсем цялостен надзор над храната, която ядем и стига да идентифицираме повода, можем да се погрижим и за решението.

Може би се чудите по какъв начин е допустимо една хранителна нетърпимост, да аргументи всички тези признаци?

Реакциите, следващи от хранителната нетърпимост, са в огромна степен резултат от имунната система- нещо, като взаимоотношение сред храната, храносмилателната система, белите кръвни телца и антителата към характерните видове храни. Тези антитела се назовават имуноглобулини. Има 5 вида имуноглобулини:IgA,IgD,IgE,IgG и IgM. Вероятно ви наподобяват, като странни писмени знаци, само че в случай че ви се е случвало да си вършиме кръвни проучвания, разнообразни от дежурната кръвна картина, евентуално сте забелязвали наличието на тези комбинации от букви.

Така! Имуноглобините са антителата. Те се създават в отговор на съществуването на антигени- молекулите храна, към които тялото създава антитела.

Имайки поради броя пъти, в които ядем всеки ден, това значи, че тялото непрестанно създава антитела към храните, които ядем и най-интересното е, че тялото създава най-вече антитела към храните, които ядем най-често.

Има доста реакции към храната, които не е наложително да бъдат инициирани от имунната система. Вместо това, тези реакции са породени от възпалителни „ провокатори “, като хистамин, простагландини,серотонин и така нататък

Някои храни повлияват върху освобождението на тези възпалителни посредници или даже самите те могат да съдържат високи равнища от упоменатите вещества, които да доведат до реакция на нетърпимост. Например виното,спанака,доматите, наденицата, съдържат високи равнища на хистамин.

Други, провокират освобождението на дадена субстанция. Например ягодите, доматите,шоколада, бананите и алкохола, провокират освобождението на хистамин.

Други храни съдържат протеинови групи, които по един или различен метод имат способността да въздействат върху конструирането на кръвоносните съдове- зеле, сирене,цитруси,всички пакетирани, обработени меса,картофи.

Има много способи, с цел да се тества непоносимостта към дадена храна. За страдание огромна част от тях не са достоверни, а пък други изискват много скъпо съоръжение и скъпа инсталация, с цел да бъдат прилагани, което не ги прави всеобщо налични.

Има няколко просто метода да засечете нетърпимост към дадена храна:

Пулс теста.

В какво се показва?

Ако пулсът ви се форсира откакто сте яли дадена храна, това значи, че има огромна възможност да имате  нетърпимост към нея. Всъщност, в случай че ограничите сладките и тестените неща за един месец и след това още веднъж ги включите в менюто си, ще забележите, че пулсът ви постоянно е интензивен след потреблението им, да не приказваме за другите неразположения, като отичане, газове, изнемощялост и така нататък, които следват. Тези храни са основа в менюто на актуалния човек и малко на брой правят оценка вредата им, преди непринудено да се откажат от тях за несъмнено време.

Елиминирането на храни

Чрез елиминирането на дадени храни, получавате опция да видите към кои хранителни групи имате противоположна, отрицателна реакция.

Тук уместно е да изключите главните хранителни групи- причинители на хранителни нетърпимост и да се придържате към този режим в продължение на 30 дни. След това една по една, включвайте другите хранителни групи, като давате интервал от 4-5 дни, с цел да отчетете метода, по който се чувствате. Ако отрицателните признаци и неразположението се задържи в границите на тези 4-5 дни, значи несъмнено имате нетърпимост към тази хранителна група.

Основни аргументи за питателните непоносимости:

-яденето на едни и същи храни, всеки ден

-консерванти;оцветители

-ядете прекомерно бързо

-неспособност да храносмилате- прекомерно ниски равнища на стомашна киселина; незадоволително произвеждане на ензими

-дисбаланс в чревната флора

-прекалена консумация на антибиотици; обезболяващи и други хапчета

-прекалено доста стрес

В днешно време, макар разнообразието от храни, подправки и методите за приготвянето им, ние много постоянно всекидневно акцентираме на 5-6 вида храни и изключваме всички останали. Най-лошото е, че мнозина градят хранителния си режим тъкмо върху хрнаите, които са най-често заподозираните причинители на хранителни непоносимости- точно млечните и зърнените храни. Ядейки едни и същи храни, съвсем обезпечено ще доведем до реакция на имунната система. Освен това разнообразието от нутриенти, които даваме на тялото си е лимитирано, а това неизбежно води до здравословни последици.

Една от аргументите за острата реакция на имунната система към храните, които ядем е съществуването на консерванти, оцветители и така нататък Всичко, което идва до потребителите пакетирано, съвсем на 100% има някаква изкуствена съставна част, която предизвиква вреди в организма- без значение дали са дребни. Малките вреди, методично и продължително нанасяни, водят до тежки последици.

Прекалено бързо ястие

Когато ядете прекомерно бързо, храната, която дъвчете няма опцията да бъде разградена вярно, тъй че, когато доближи до стомаха да бъде във формата, която би подсигурила оптимално положително храносмилане. Това значи, че стомашните сокове и храносмилателните ензими, не биха могли да смелят храната и като следствие непокътнати протеини, могат да преминат през стомашната стена, което от своя страна ще аргументи реакция на имунната система, която в следствие води до хранителна нетърпимост.

Освен това, дъвченето на храната, оказва помощ за стимулирането на отбраната на стомашната стена, под формата на EGF- епителен фактор на напредък. Той подкрепя растежа на клетките в червата. Дъвченето разрешава на храносмилателната система да бъде известена каква храна идва и да се приготви. Прекалено бързото ястие, се трансформира в потрес за храносмилателната система.

Освен това, когато мозъкът е ангажиран, до момента в който се храните, храносмилателната система се „ изключва “. Умът, изпраща сигнали до тялото, че е ангажиран с нещо и това лишава фокуса от процеса на храносмилане. А въпреки всичко, в случай че не храносмилате вярно храната, това води до каскада от последствия, които предизвикват нетърпимост към храните. Както загатнах в предишния брой, тук още веднъж можем да се обърнем към традициите и да си дадем сметка, за какво в предишното са държали толкоз доста на отдаването на признателност към храната, на това постоянно да се яде на масата,а  не пред тв приемника или компютъра. Очевидно не е било обвързвано единствено с някакъв обществен или набожен детайл. Този „ обред “ е носел закодираната мъдрост на вековете и вродения инстинкт към това по какъв начин би трябвало да се отнасяме към храната си.

Недобро храносмилане
Липсата на хидрохлорна киселина и ензими е много постоянно срещан проблем. Ако не храносмилате добре храната, тогава има по-голям риск, протеините в храната да пресекат стомашната стена, да се увеличи риска от пропускливост на червата, което както загатнах е причина за попадане на протеини в кръвообращението, които имунната система записва, като натрапници и които нападна.

Недоброто храносмилане, неналичието на хидрохлорна киселина, усилва риска от появяването на неприятни бактерии и паразити. ( в предишния брой разбрахте каква е ролята на бактериите, по какъв начин с храната можете да оказвате въздействие върху чревната флора и каква е ролята на ферментиралите храни за здравето).

Значението на хидрохлорната киселина(ХК), идва от това, че тя подкрепя храносмилането на протеините, стерилизира стомаха, против патогените; предотвратява растежа и развиването на бактерии; подкрепя верния приток на жлъчна течност и подтиква продукцията на ензимите. Освен това взе участие и в абсорбирането на редица значими за функционалностите на организма микронутриенти.

Ниските равнища на стомашната киселина, водят до неприятно храносмилане на протеини, мазнини и въглехидрати. Това поражда след себе си появяването на признаци, като оригване, отичане, газове.

ХК е виновна за значими храносмилателни функционалности и в случай че те не протичат вярно, поради ниските ѝ равнища, се покачва риска от насърчаване на хранителна нетърпимост. Наличието на нежелани бактерии, недостиг на желязо, разширени кръвоносни съдове на бузите или носа, оригване и отичане след хранене, са знаци за ниски равнища на ХК.

Небалансирана чревна флора
Панкреасът носи главната отговорност за продукцията на храносмилателни ензими. Недостатъчното им количество е много публикувано. Недостигът им води до редица проблеми. Един от главните проблеми е неспособността за храносмилане, която пък води до незадоволителното попиване на микронутриентите, нужни за положителното действие на организма. Недобре храносмиланата храна, се задържа в червата и се трансформира в храна за нежелани бактерии. Това води до стомашни неразположения, газове и отичане. Това да „ храните “ натрапници в организма си, води до недоброто раздробяване на протеините, които ядете, усилва нежеланата реакция на имунната система и усилва риска от появяването на хранителна нетърпимост.

Симптоми, които сочат за  неналичието на задоволително храносмилателни ензими са умората, проблеми с кожата, неспособността да качвате килограми, газове, отичане, главоболие.

Вероятно забелязвате, че признаците много се припокриват с останалите аргументи за питателните непоносимости. Всеки един от признаците е подбуден от аргументи свързани с храненето-с качеството, количеството, метода на обработка.

Ако имате някой от изброените признаци, само че сте ги приели за обикновено положение, в този момент е време да премислите това и да се вгледате по-внимателно в храната си; да експериментирате и да извършите нужните „ фини настройки “, които да подобрят метода, по който се чувствате.

Антибиотиците
Тъжно, само че факт, в днешно време хората пият антибиотици, по този начин както дребните деца ядат бонбони- непрестанно и постоянно има „ рационална “ причина за това. Антибиотиците стопират действието на пробиотиците, пречат на естественото действие в червата, намаляват чревния имунитет и приветстват развиването на нежелани бактерии. Това покачва риска от развиване на синдрома на пропускливи вътрешности, който постоянно е придружен от негативен отговор от имунната система и хранителни непоносимости.

Интересен е и фактът, че контрацептивите, също могат да причинят хранителни непоносимости. Вероятно не е инцидентен фактът, че толкоз дами имат проблеми със стомаха, с подувания и недобро храносмилане. Това се дължи на обстоятелството, че хормоните в тези хапчета, въздействат върху чернодробни-детоксификиращи ензими и подготвят дамите към отрицателни резултати от токсините в храната и околната среда.

Обезболяващите
Те също са измежду хапчетата, които пием с мотив и без повод- аспирин, ибупрофен и т.н.- всички те водят до нарушение на тъканта на стомашната стена.

Тук идва редът на SLgA, което е секреторен имуноглобулин А. Това е най-често срещаният имунен протеин в тялото. Той покрива повърхността на лигавиците в тялото, а най-голяма повърхнина измежду тях има стомашната стена. Тя има ролята на вътрешна преграда, която ни защищава. SLgaA не е единствената форма на имунни кафези в червата, които ни защищават, само че той е на „ челния фронт “.

Много от аргументите за хранителни непоносимости- стрес, медикаменти, неприятна чревна флора- въздействат върху този секреторен имуноглобулин, като намаляват равнищата му.

Друга причина за увеличението на питателните непоносимости и алергиите е манията за непорочност в актуалното общество. Лишавайки се от това да се „ срещаме “ с околната среда в естествения ѝ тип, ние не си разрешаваме да се излагаме на вещества, които биха предизвикали продукцията на антитела и по този начин не съумяваме да подтикваме имунитета си. Всички се досещате за децата, които се държат от родителите си под стъклен капак. Въпреки прекомерния „ протекционизъм “, тези деца нормално са най-болни, най-често страдат от разнообразни болести и имат доста повече алергии, в сравнение с децата, които са отгеждани малко по-либерално във връзка с хигиената.

Стресът
Стресът е нещо, за което в днешно време се приказва много. Непрекъснато му се вменяват вини от всевъзможен темперамент и бих споделила, че зад това има много разумни аргументи. Проблемът обаче е, че както постоянно се случва, „ плюем “ виновника, само че не подхващаме дейности, с цел да минимизираме отрицателните последици от вредите, които нанася. Отнесено към напрежението, ние му приписваме виновността за всевъзможни болести, само че не поставяме даже минимални старания, с цел да влияем умишлено на някои фактори, които го провокират, тъй че да понижим степента, в която сме подложени на въздействието му.

Как стресът може да въздейства в двете посоки?

Да речем, че консумирате храни, към които имате нетърпимост или пък имате така наречен дисбиоза ( нарушаване в „ екологията “ на стомаха), която също предизвиква възпалителни процеси в организма и предизвика производството на възпалителни химикали. Тези химикали влизат в кръвообращението и пък биват атакувани от защитната преграда на тялото. В разследване се получават имунни комплекси, които се движат в кръвообращението и биват „ засичани “ от мозъка- по-конкретно от тази част от мозъка, която дава отговор за инструкциите какви хормони да бъдат секретирани в организма. Когато мозъка „ засече “ тези маркери на възпалението, той незабавно се активизира да отговори уместно, като алармира за производството на анти-възпалителни хормони. Тези хормони се създават в надбъбречната жлеза. Основният хормон, който се създава там е кортизолът. Следователно, неразположението провокирано в стомаха, изпраща сигнали до мозъка, който в отговор на това „ подрежда “ да се освободи хормонът на напрежението. Представете си в този момент, че непрестанно сте изложени на въздействието на тези храни, към които имате нетърпимост. Тогава тялото ви хронично ще освобождава високи равнища на стресовия хормон и в по-продължителен интервал от време това води до, известната в днешно време, надбъбречна отмалялост. От своя страна, повишените равнища на кортизола, намаляват равнищата на SlgA и пречат на „ поправянето “ на стомашната стена. Всичко се завърта в обаян кръг.

Освен това, евентуално сте чували, че стомахът е нещо, като „ вторият мозък “ в организма. Там се намират голям брой нерви, които получават и изпращат известия към останалите органи в тялото. Когато има неразположение в стомаха, нервната система бива неотложно осведомявана за това. Това изправя на нокти симпатетичната нервна система, която дава отговор за реакциите на тялото при сериозни, инфарктни обстановки. Когато тази част от нервната система е задействана, това изпраща сигнали до тялото, че е в заплаха и активизира всичките му сили да се бори с заплахата, която евентуално заплашва оцеляването му. Това води до това, че храносмилателната система, бива лишена от нужния приток на кръв, който бива пренасочен към мускулите. Това пък води след себе си до проблеми с храносмилането, които към този момент разбрахте по какъв начин провокират каскада от неподходящи условия, които предизвикват признаци и заболявания, които ви карат да се чувствате зле.

Какво се оказва?
Всички признаци, които алармират за съществуването на хранителни непоносимости, са едни от най-масово публикуваните положения на актуалния човек. Само се замислете! Колко индивида през днешния ден ви споделиха, че са изтощени, подути, че имат тежест в стомаха или пък газове и оригване след хранене?

Обзалагам се, че най-малко няколко!

Колко от тези хора обръщат внимание на тези признаци, като се замислят по какъв начин се хранят и регистрират сигналите, които тялото им изпраща след потреблението на дадена храна?

Почти нито един от тях! Сигурна съм обаче, че мнозина от тези хора обикалят по доктори или пък пият хапчета, които да потискат признаците. Дали това е обикновено? Абсолютно не!

Начинът, по който питателните непоносимости оказват отрицателно въздействие на здравето, може да бъде систематизиран горе долу по този начин:

Хранителните непоносимости провокират отрицателен отговор от тялото, който нарушава естественото действие на органите, на всички системи в тялото. Обикновено този вид непоносимости са последвани от разрушение на стомашната стена и последващата пропускливост на червата, което от своя страна „ деактивира “ част от защитните механизми на тялото и разрешава прекосяването на натрапници, в „ зони “, където наличието им не е желателно. Това активизира имунната система да вземе нещата в свои ръце и да се отърве от натрапниците, което пък покачва равнищата на напрежението в организма. Сигналите за съществуване на продължителен стрес, пренасочват вниманието от жизненоважни функционалности в организма и го насочват към единствения блян за оцеляване. Това води до взаимни отстъпки с метода по който храносмиламе храната. Всичко се завърта в обаян кръг и „ вторият мозък “- стомаха изпраща сигнали, които още веднъж задействат защитните механизми на тялото, които предизвикат стрес.

Така, единствено с това, което ядем, можем да предизвикаме каскада от негативни реакции в организма, които ни завъртат в обаян кръг и единствено в действителност верните и съответни дейности, могат да ни измъкнат.

Веднъж открили значимостта на храната, която ядем, ще би трябвало да бъдете търпеливи и да дадете задоволително време на тялото си, да се възвърне и да стартира да действа обикновено.

Прекарайте идната седмица, записвайки това, което ядете. Така ще имате действителни доказателства за храната, която изяждате и мозъкът ви няма да има късмет да ви заблуди, че се храните добре.

След това вижте кои храни, могат да са евентуалните причинители на признаците, които имате. Изключете ги и се въздържайте от потреблението им в продължение на месец. После постепенно, през период от 4 дни, ги включвайте назад в менюто си. Отчитайте разликата в метода, по който се чувствате и в случай че признаците отново се появят, значи би трябвало дефинитивно да премахнете питателните групи, които предизвикват проблемите.

За да помогнете на тялото си да се възвърне, може да си вземете пробиотици и храносмилателни ензими, които ще ви оказват помощ да се чувствате по-добре. Обърнете внимание и на храните, които ядете всеки ден. Опитайте се да внесете повече многообразие. Яжте ферментирали храни.

Аз също съм „ отговорна “ по параграфа за това, че дълго време наблягах на едни и същи храни всеки ден. От известно време се старая да се възползвам от изобилието от разнородни зеленчуци, разнообразните способи за приготвянето на храната и наложителното наличие на ферментирали храни и бульони от кокали, които както разбрахте от предишния брой са в основата на четирите стълба на здравето.

Храната има значение, а здравето е най-ценното, което притежаваме. Пазете го и се грижете за него!