Готова ли е Куба за по-радикална обществена промяна?
Безпрецедентни митинги от идването на Фидел Кастро на власт. Такива са интернационалните оценки за недоволството, което предишния уикенд обхвана Куба. Провокирани от дефицита на съществени артикули, повишаване на цените и рестриктивните мерки поради увеличаващите се нови и смъртни случаи на ковид, хиляди кубинци излязоха по улиците на Хавана и други градове. Според формалната статистика, един човек е умрял при безредиците. Чрез интернет деятели в Куба оповестяват за повече убити и стотици задържани. В последна сметка управляващите в страната ограничиха достъпа до интернет, а Съединените щати и западният свят осъдиха както насилието, по този начин и прекъсването на връзките.
Протестите в Куба започнаха от градчето Сан Антонио де лос Баньос покрай Хавана, а в неделя, 11 юли, в друга степен обгърнаха столицата и по-далечни градове като Сантяго Де Куба.
" Тук сме поради репресиите против хората. Обричат ни на гладна гибел. Хавана се разрушава. Нямаме пари, нямаме нищо, а те строят хотели, до момента в който ние гладуваме.... Искаме медикаменти, желаеме пари ", описаха протестиращи.
Основните лозунги, издигнати от протестиращите бяха " Свобода " и " Родина и живот ". Последният идва от известна ария на няколко млади рапъри, ориентирана директно против ръководството на Кубинската гражданска война от 1959-а година и главния му девиз - " Родина или гибел ".
На 11 юли президентът Мигел Диас-Канел упрекна за безредиците хора, повлияни от Съединени американски щати.
След като в идващите дни митингите секнаха, в това число и поради полицейските и военни патрули на основни места, президентът изиска мир:
" Трябва да си вземем поука от протестите. Да създадем сериозен разбор на проблемите ни, с цел да ги преодолеем и да не ги повтаряме ".
Реалността
Чавдар Димов, който работи в БНР, роден в Куба, посетил я преди 2 месеца, описа:
" Кубинците живеят в тотална бедност . За чужденците има всичко - в курортите има " от пиле мляко ", само че за кубинците няма нищо. Редят се на големи опашки за яйца, самун. Дори става пердах за артикули, тъй като няма. Доколкото те споделиха пред мен, заплатите им са сред 120 и 150 $. Примерно, в случай че седнат да хапнат някъде в заведение двама души, ще им коства към 50-60 $. Ако на улицата вървиш без маска, санкцията е 2000 песо, което е съвсем равно на една тяхна заплата. Това, което видях, е тотална бедност и геноцид, който упражнява държавното управление към личния си народ ".
За журналистката Къдринка Къдринова, посетила Куба за последно през 2019-а година, виновникът за изискванията там е различен:
" През 2019-а към този момент имаше опашки пред питателните магазини. Не болшинството, а напълно инцидентните хора от улиците споделяха " Вижте до каква степен ни докара Тръмп ".
Тази вероятност съответствува и с позицията на ръководещите в Куба, които отдават дефицита на артикули на затегнатото американско ембарго.
Американските наказания и пандемията
След историческото стопляне в връзките по времето на Барак Обама, Доналд Тръмп обърна курса по отношение на Куба на 180 градуса. Това включваше над 200 нови стопански ограничения по отношение на Острова.
" То е обвързвано в това число с невъзможността на Куба да реализира финансови интервенции за разплащане със свои задгранични сътрудници. А това е страна, която зависи извънредно доста от вноса и на енергоносители, и на храни, и на доста други жизненоважни артикули. В Куба съществува от известно време и режим на тока, който е изключително недопечен - по 6 часа дневно няма ток. Има повреди в няколко топлоелектрически централи, само че няма опция да се внесат аварийни елементи, с цел да се поправят, примерно да се внася ориз от Виетнам и да се заплаща по някакви заобиколни пътища, които да прескачат тази финансова система, която може да бъде блокирана от Съединени американски щати ", разяснява Къдринова.
В изискванията на строги американски наказания избухна и пандемията от ковид . Мнението на още един български публицист, следяща Куба и испаноговорящия свят, Михайлина Димитрова е, че пандемията е спряла главния източник на средства в страната след края на Студената война - туризма. Нещо повече - ембаргото изолира Куба и от интернационалното съдействие в изискванията на пандемия:
" От една страна тя не може да се оправи с възходящия брой болни и високата смъртност, а при неналичието на пари от туризъм и тотална възбрана за всякаква икономическа активност, идваща от американското ембарго - опциите на държавното управление в Куба за стопански ограничения в поддръжка на хората са нулеви ".
В последна сметка кубинците излязоха на улицата.
Незавършените промени
Пандемията и общественото неодобрение застигнаха кубинските управляващи в още един основен миг. По времето на Раул Кастро страната най-малко стартира промени, целящи отваряне на стопанската система и най-много - някакво либерализиране на стопанската самодейност. Те бяха затвърдени и промени в социалистическата конституция. В рамките на седмицата след митингите, посоченият от Кастро правоприемник - Мигел Диас Канел изтъкна като проблем бавното осъществяване на промените. Наблюденията на Къдринка Къдринова:
" Поради администрация или боязън на някакви локални управляващи, които се боят от някакви по-радикални решения. В Куба доста се подтиква кооперацията в основаването на смесени форми на ръководство в стопанската система, за жалост това още не е станало в подобен мащаб, че да може да обезпечи едно самостоятелно изхранване на страната ".
Поколенческата смяна
Диас Канел наследи социалистическата страна на братя Кастро - при незабавна потребност от промени и без трайната харизма на тогавашните борци против диктатора Фулхенсио Батиста. И в случай че президентът е от първото пост-революционно потомство, в страната му сега пораства още едно, което един по-циничен кубинец разказва по този начин:
" Родено е потомство, което няма да има нищо общо с тогавашния революционен романтизъм ".
Това е поколението, което възприе и девиза " Родина и Живот ". Хора, които не усещат задължението да търпят стопански ограничения и ограничавания върху свободата на изложение поради успеха на Кубинската гражданска война през 1959 г.
Дали протестиращите, а и всички кубинци са по-разочаровани от социалистическите си управници, или от американското ембарго, е въпрос, на който не може да се отговори еднопосочно. Привържениците на Кастро, а и на всички леви ръководства в Латинска Америка, акцентират, че социализмът би имал по-човешко лице, в случай че не трябваше да се оправя с политическия и стопански напън на Съединените щати. От другата страна им дават отговор, че поддържането на публичния мир с военни патрули и ограничение на връзките не е симптом на законна власт.
В отговор на митингите настоящия президент Джо Байдън назова страната " провалена страна ". Какво е непосредственото бъдеще и нужна ли е смяна - разяснява Михайлина Димитрова:
" Диас Канел ще активизира към себе си целия човешки запас, който може. Кубинските водачи ще си вземат доста сериозна поука от това, което се случи, и ще създадат всичко допустимо да обезпечат една по-голяма независимост във всички публични сфери, с цел да може да се потуши това неодобрение. Почвата в Куба сега е доста готова за случване на някаква по-радикална социална смяна и един позитивизъм от страна на Съединени американски щати доста би съдействал в тази посока. Оставането на досегашните наказания ще докара отново до една безизходна позиция. Една социална смяна на Острова би пристигнала по-един доста по-лесен и общоприемлив за света метод, в случай че малко се поразхлабят глобите ".
Протестите в Куба започнаха от градчето Сан Антонио де лос Баньос покрай Хавана, а в неделя, 11 юли, в друга степен обгърнаха столицата и по-далечни градове като Сантяго Де Куба.
" Тук сме поради репресиите против хората. Обричат ни на гладна гибел. Хавана се разрушава. Нямаме пари, нямаме нищо, а те строят хотели, до момента в който ние гладуваме.... Искаме медикаменти, желаеме пари ", описаха протестиращи.
Основните лозунги, издигнати от протестиращите бяха " Свобода " и " Родина и живот ". Последният идва от известна ария на няколко млади рапъри, ориентирана директно против ръководството на Кубинската гражданска война от 1959-а година и главния му девиз - " Родина или гибел ".
На 11 юли президентът Мигел Диас-Канел упрекна за безредиците хора, повлияни от Съединени американски щати.
След като в идващите дни митингите секнаха, в това число и поради полицейските и военни патрули на основни места, президентът изиска мир:
" Трябва да си вземем поука от протестите. Да създадем сериозен разбор на проблемите ни, с цел да ги преодолеем и да не ги повтаряме ".
Реалността
Чавдар Димов, който работи в БНР, роден в Куба, посетил я преди 2 месеца, описа:
" Кубинците живеят в тотална бедност . За чужденците има всичко - в курортите има " от пиле мляко ", само че за кубинците няма нищо. Редят се на големи опашки за яйца, самун. Дори става пердах за артикули, тъй като няма. Доколкото те споделиха пред мен, заплатите им са сред 120 и 150 $. Примерно, в случай че седнат да хапнат някъде в заведение двама души, ще им коства към 50-60 $. Ако на улицата вървиш без маска, санкцията е 2000 песо, което е съвсем равно на една тяхна заплата. Това, което видях, е тотална бедност и геноцид, който упражнява държавното управление към личния си народ ".
За журналистката Къдринка Къдринова, посетила Куба за последно през 2019-а година, виновникът за изискванията там е различен:
" През 2019-а към този момент имаше опашки пред питателните магазини. Не болшинството, а напълно инцидентните хора от улиците споделяха " Вижте до каква степен ни докара Тръмп ".
Тази вероятност съответствува и с позицията на ръководещите в Куба, които отдават дефицита на артикули на затегнатото американско ембарго.
Американските наказания и пандемията
След историческото стопляне в връзките по времето на Барак Обама, Доналд Тръмп обърна курса по отношение на Куба на 180 градуса. Това включваше над 200 нови стопански ограничения по отношение на Острова.
" То е обвързвано в това число с невъзможността на Куба да реализира финансови интервенции за разплащане със свои задгранични сътрудници. А това е страна, която зависи извънредно доста от вноса и на енергоносители, и на храни, и на доста други жизненоважни артикули. В Куба съществува от известно време и режим на тока, който е изключително недопечен - по 6 часа дневно няма ток. Има повреди в няколко топлоелектрически централи, само че няма опция да се внесат аварийни елементи, с цел да се поправят, примерно да се внася ориз от Виетнам и да се заплаща по някакви заобиколни пътища, които да прескачат тази финансова система, която може да бъде блокирана от Съединени американски щати ", разяснява Къдринова.
В изискванията на строги американски наказания избухна и пандемията от ковид . Мнението на още един български публицист, следяща Куба и испаноговорящия свят, Михайлина Димитрова е, че пандемията е спряла главния източник на средства в страната след края на Студената война - туризма. Нещо повече - ембаргото изолира Куба и от интернационалното съдействие в изискванията на пандемия:
" От една страна тя не може да се оправи с възходящия брой болни и високата смъртност, а при неналичието на пари от туризъм и тотална възбрана за всякаква икономическа активност, идваща от американското ембарго - опциите на държавното управление в Куба за стопански ограничения в поддръжка на хората са нулеви ".
В последна сметка кубинците излязоха на улицата.
Незавършените промени
Пандемията и общественото неодобрение застигнаха кубинските управляващи в още един основен миг. По времето на Раул Кастро страната най-малко стартира промени, целящи отваряне на стопанската система и най-много - някакво либерализиране на стопанската самодейност. Те бяха затвърдени и промени в социалистическата конституция. В рамките на седмицата след митингите, посоченият от Кастро правоприемник - Мигел Диас Канел изтъкна като проблем бавното осъществяване на промените. Наблюденията на Къдринка Къдринова:
" Поради администрация или боязън на някакви локални управляващи, които се боят от някакви по-радикални решения. В Куба доста се подтиква кооперацията в основаването на смесени форми на ръководство в стопанската система, за жалост това още не е станало в подобен мащаб, че да може да обезпечи едно самостоятелно изхранване на страната ".
Поколенческата смяна
Диас Канел наследи социалистическата страна на братя Кастро - при незабавна потребност от промени и без трайната харизма на тогавашните борци против диктатора Фулхенсио Батиста. И в случай че президентът е от първото пост-революционно потомство, в страната му сега пораства още едно, което един по-циничен кубинец разказва по този начин:
" Родено е потомство, което няма да има нищо общо с тогавашния революционен романтизъм ".
Това е поколението, което възприе и девиза " Родина и Живот ". Хора, които не усещат задължението да търпят стопански ограничения и ограничавания върху свободата на изложение поради успеха на Кубинската гражданска война през 1959 г.
Дали протестиращите, а и всички кубинци са по-разочаровани от социалистическите си управници, или от американското ембарго, е въпрос, на който не може да се отговори еднопосочно. Привържениците на Кастро, а и на всички леви ръководства в Латинска Америка, акцентират, че социализмът би имал по-човешко лице, в случай че не трябваше да се оправя с политическия и стопански напън на Съединените щати. От другата страна им дават отговор, че поддържането на публичния мир с военни патрули и ограничение на връзките не е симптом на законна власт.
В отговор на митингите настоящия президент Джо Байдън назова страната " провалена страна ". Какво е непосредственото бъдеще и нужна ли е смяна - разяснява Михайлина Димитрова:
" Диас Канел ще активизира към себе си целия човешки запас, който може. Кубинските водачи ще си вземат доста сериозна поука от това, което се случи, и ще създадат всичко допустимо да обезпечат една по-голяма независимост във всички публични сфери, с цел да може да се потуши това неодобрение. Почвата в Куба сега е доста готова за случване на някаква по-радикална социална смяна и един позитивизъм от страна на Съединени американски щати доста би съдействал в тази посока. Оставането на досегашните наказания ще докара отново до една безизходна позиция. Една социална смяна на Острова би пристигнала по-един доста по-лесен и общоприемлив за света метод, в случай че малко се поразхлабят глобите ".
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ