Голямата фискална кръгла маса: за или против еврото?
Безпрецедентна за последните години кръгла маса по стопански и фискални въпроси се състоя през днешния ден в Народното събрание. Основните въпроси, които специалисти от всички политически цветове, самостоятелни анализатори, представители на институциите и някои - по-скоро - чисти лаици, обсъждаха бяха тематиките за инфлацията, икономическото развиване и най-важното - по кое време България ще бъде подготвена да се причисли към еврозоната.
Именно последната част от това изречение бе и най-важната. Днес ясно бе казано - освен това неколкократно - че пред България не стои въпросът дали да се причисли към общата валута, а по кое време. Страната ни е поела този ангажимент още с подписването на контракта за влизане в Европейския съюз. Докато по тематиката за еврозоната имаше всевъзможни мнения - отрицателни и положителни, в първата част, която обсъждаше инфлацията, станахме очевидци на ясно разграничаване сред " някогашни " и " нови " - всички предходни финансови министри осъдиха строго дейностите на настоящето държавно управление и желаеха връщане към строга фискална дисциплинираност.
" Сега или допустимо най-скоро би трябвало да влезем в еврозоната "
В отсъствието на финансовия министър (факт, който не остана неусетен от Йордан Цонев от Движение за права и свободи - главен съперник по макроикономически въпроси на Асен Василев), тежката дума за присъединението към еврозоната бе на шефа на Българската национална банка Димитър Радев. А тя бе повече от безапелационна:
" Сега или допустимо най-скоро би трябвало да влезем в еврозоната ", разгласи той.
А това допустимо най-скоро е 1 януари на 2024 година. Чисто механически страната ни може да кандидатства още през лятото на тази година, когато ще изминат наложителните две години престой в така наречен " чакалня на еврозоната " - механизмът ERM II. София обаче не е подготвена - нито механически, нито на макрониво, по тази причина още предното държавно управление на Бойко Борисов зададе курс към 2024 година. Трябва да се има поради обаче, че това пожелателна дата и в случай че ЕЦБ, Европейска комисия и държавите-членки не вземат политическо решение за допускането ни, не би трябвало да можем да влезем. Причината - критериите от Маастрихт допускат равнище на инфлация от 2%, а сега България е на равнище от съвсем 15%. Да, страната ни би трябвало да извършва изискването година преди формалното влизане, което значи 2023 година да е годината с ниска инфлация, само че няма никаква причина да считаме, че тя ще влезе в нужния най-малко.
Именно, че решението обаче е политическо - и у нас, и в Европа, изясни Димитър Радев.
" Ако желаеме да обсъждаме тематиката редовно и задълбочено, би трябвало да го създадем в подобаващия подтекст. Този подтекст има три измерения - политически, макроикономически и институционален. Ако би трябвало да го кажа по различен метод, ориста на процеса зависи от политическата воля на българския парламент ", уточни той.
И в този смисъл би трябвало да напомним, че единствено преди седмица Министерски съвет одобри Националния проект за въвеждане на еврото - механически документ, който задава параметрите, по които страната ще се готви за измененията. В същото време - през вчерашния ден Има Такъв Народ с водещ народен представител Любомир Каримански - ръководител на бюджетна комисия и основател на днешната кръгла маса - входираха предложение за закъснение на действието на проекта до приемането на разбор от страна на МФ и Българска народна банка за изгодите и рисковете. Каримански е един от хората, които най-гласовито пробват да забавят процеса, въпреки и да не се афишират публично срещу влизането ни в зоната.
Радев акцентира, че до момента в който до преди няколко години България е водела в процеса по присъединение измежду новите страни-кандидатки, то в този момент Хърватия ни е изпреварила.
" Хърватия направи един впечатляващ политически мач по тази тематика в последните 18 месеца. "
Що се отнася до мнението на гуверньора по същесто, той бе спестовен, само че явен. Никой не може да чака, че щом влезем в зоната ще забогатеем внезапно и облаците над главите ни ще се разсеят. Радев изясни, че не може да чакаме, че еврозоната може да бъде сурогат на положителната макроикономическа политика от страната на държавното управление.
" Вероятността една страна да катастрофира стопански е по-голяма, в случай че е в периферията на Европейски Съюз, в сравнение с, в случай че е в еврозоната ", обаче държеше да съобщи той.
В последна сметка, значимото обръщение, което бе просто загатнато, бе, че България може да се надява " на по-благоприятно пояснение " на индикатора за инфлацията. Тоест - че можем да разчитаме на " меко " отношение и да бъдем признати даже да не отговаряме на цялостно на критерия за ценова непоклатимост.
Напълно предстоящо - в цялостна поддръжка към еврозоната се изрекоха и трима някогашни министри. Това бяха Милен Велчев и Владислав Горанов - управлявали финансовото министерство, и Николай Василев - някогашен министър на стопанската система.
Последният, в типичния си жанр, употребява африканска сентенция, с цел да илюстрира визията си това по кое време би трябвало да влезем:
" На въпрос по кое време е най-подходящият миг да се посади едно дърво, най-възрасният локален гражданин споделил: Преди 10 години, а идващият подобаващ миг е през днешния ден ".
Проблемите
Имайки поради, че полемиката бе професионална и експертна, в дебата съвсем отсъстваха популистки опорни точки като тази, че с влизането в зоната, България ще изгуби своя паричен суверенитет. Тази теза се употребява постоянно в обществения диалог, въпреки и да е изцяло несъстоятелна, само че пък е лесна за " ухапване " от обществото. Истината е, че България се намира в система на Паричен съвет, известна още като Валутен ръб. Левът е вързан с корав курс за еврото и е негов на практика аватар, а централната ни банка и сега не може да организира лична самостоятелна парична политика. Така София е неизбежно поета от центростремителните сили на еврозоната, само че няма място на масата на решенията - в ЕЦБ. Когато станем пълноправни членове, на тази маса ще стои човек, който може да пази ползите на страната в общите решения.
Назад остана и безконечната мантра, че еврозоната е генератор на инфлация и че сега на влизането обедняването е несъмнено. Фактите сочат напълно други неща. Проблем обаче и то действителен - е така наречен конвергенция - на приходите и ценовата такава. Това значи, казано просто - уеднаквяването на стандарта на живот и на цените. Съществува доктрина, че страните с по-ниска конвергенция могат да бъдат " изядени " от огромните. България е с равнище на подоходна конвергенция от едвам 54% по отношение на междинното за еврозоната и на процедура - в случай че бъде призната - ще бъде страната с най-ниско такова равнище, която в миналото е влизала в общата валута.
Затова през днешния ден се откроиха два разновидността за спряване с казуса. Първият - отсрочване на влизането до миг на конвергенция от 90%, както възнамерява да направи Унгария. Лошата страна на такава политика е, че нямаме никаква визия по кое време ще стане това, изключително като се вземе догатката, че България не се чака да генерира големи скокове на напредък.
Вторият вид е да опитаме да конвергираме вътре в зоната - това е и тезата, която застъпи Владислав Горанов.
И най-после - тематиката за референдум по тематиката, бе артикулирана от Стоян Панчев - водач на либертарианското придвижване у нас и основен редактор на ЕКИП. Трябва да се има поради обаче, че това съдружие на професионални икономисти по принцип е срещу влизането в еврозоната - със своите идеологически и стопански причини.
България обаче, по закон, няма право да прави референдуми за към този момент подписани отговорности, произлизащи от интернационалните контракти, какъвто е този за присъединението ни към Европейски Съюз.
Важен акцент за държанието на политическите партии в ръководещата коалиция обаче е държанието на Любомир Каримански от Има Такъв Народ. Освен всичко изброено нагоре, той приключи полемиката със следния роман:
" Една аптекарка ме спря и ме попита - Г-н Каримански, какво ще стане, в случай че Европейски Съюз се разпадне, а ние сме сменили лв. с евро? Аз й споделих, че това е малко евентуално да се случи. Тя обаче ми сподели, че не би трябвало да забравяме, че по този начин сме мислили и за Съюз на съветските социалистически републики. Така че - рече Каримански - би трябвало да мислим и за подобен вид. "
В последна сметка наподобява, че множеството експерти са " за " еврозоната. Напълно поддържа и бизнесът.
Именно последната част от това изречение бе и най-важната. Днес ясно бе казано - освен това неколкократно - че пред България не стои въпросът дали да се причисли към общата валута, а по кое време. Страната ни е поела този ангажимент още с подписването на контракта за влизане в Европейския съюз. Докато по тематиката за еврозоната имаше всевъзможни мнения - отрицателни и положителни, в първата част, която обсъждаше инфлацията, станахме очевидци на ясно разграничаване сред " някогашни " и " нови " - всички предходни финансови министри осъдиха строго дейностите на настоящето държавно управление и желаеха връщане към строга фискална дисциплинираност.
" Сега или допустимо най-скоро би трябвало да влезем в еврозоната "
В отсъствието на финансовия министър (факт, който не остана неусетен от Йордан Цонев от Движение за права и свободи - главен съперник по макроикономически въпроси на Асен Василев), тежката дума за присъединението към еврозоната бе на шефа на Българската национална банка Димитър Радев. А тя бе повече от безапелационна:
" Сега или допустимо най-скоро би трябвало да влезем в еврозоната ", разгласи той.
А това допустимо най-скоро е 1 януари на 2024 година. Чисто механически страната ни може да кандидатства още през лятото на тази година, когато ще изминат наложителните две години престой в така наречен " чакалня на еврозоната " - механизмът ERM II. София обаче не е подготвена - нито механически, нито на макрониво, по тази причина още предното държавно управление на Бойко Борисов зададе курс към 2024 година. Трябва да се има поради обаче, че това пожелателна дата и в случай че ЕЦБ, Европейска комисия и държавите-членки не вземат политическо решение за допускането ни, не би трябвало да можем да влезем. Причината - критериите от Маастрихт допускат равнище на инфлация от 2%, а сега България е на равнище от съвсем 15%. Да, страната ни би трябвало да извършва изискването година преди формалното влизане, което значи 2023 година да е годината с ниска инфлация, само че няма никаква причина да считаме, че тя ще влезе в нужния най-малко.
Именно, че решението обаче е политическо - и у нас, и в Европа, изясни Димитър Радев.
" Ако желаеме да обсъждаме тематиката редовно и задълбочено, би трябвало да го създадем в подобаващия подтекст. Този подтекст има три измерения - политически, макроикономически и институционален. Ако би трябвало да го кажа по различен метод, ориста на процеса зависи от политическата воля на българския парламент ", уточни той.
И в този смисъл би трябвало да напомним, че единствено преди седмица Министерски съвет одобри Националния проект за въвеждане на еврото - механически документ, който задава параметрите, по които страната ще се готви за измененията. В същото време - през вчерашния ден Има Такъв Народ с водещ народен представител Любомир Каримански - ръководител на бюджетна комисия и основател на днешната кръгла маса - входираха предложение за закъснение на действието на проекта до приемането на разбор от страна на МФ и Българска народна банка за изгодите и рисковете. Каримански е един от хората, които най-гласовито пробват да забавят процеса, въпреки и да не се афишират публично срещу влизането ни в зоната.
Радев акцентира, че до момента в който до преди няколко години България е водела в процеса по присъединение измежду новите страни-кандидатки, то в този момент Хърватия ни е изпреварила.
" Хърватия направи един впечатляващ политически мач по тази тематика в последните 18 месеца. "
Що се отнася до мнението на гуверньора по същесто, той бе спестовен, само че явен. Никой не може да чака, че щом влезем в зоната ще забогатеем внезапно и облаците над главите ни ще се разсеят. Радев изясни, че не може да чакаме, че еврозоната може да бъде сурогат на положителната макроикономическа политика от страната на държавното управление.
" Вероятността една страна да катастрофира стопански е по-голяма, в случай че е в периферията на Европейски Съюз, в сравнение с, в случай че е в еврозоната ", обаче държеше да съобщи той.
В последна сметка, значимото обръщение, което бе просто загатнато, бе, че България може да се надява " на по-благоприятно пояснение " на индикатора за инфлацията. Тоест - че можем да разчитаме на " меко " отношение и да бъдем признати даже да не отговаряме на цялостно на критерия за ценова непоклатимост.
Напълно предстоящо - в цялостна поддръжка към еврозоната се изрекоха и трима някогашни министри. Това бяха Милен Велчев и Владислав Горанов - управлявали финансовото министерство, и Николай Василев - някогашен министър на стопанската система.
Последният, в типичния си жанр, употребява африканска сентенция, с цел да илюстрира визията си това по кое време би трябвало да влезем:
" На въпрос по кое време е най-подходящият миг да се посади едно дърво, най-възрасният локален гражданин споделил: Преди 10 години, а идващият подобаващ миг е през днешния ден ".
Проблемите
Имайки поради, че полемиката бе професионална и експертна, в дебата съвсем отсъстваха популистки опорни точки като тази, че с влизането в зоната, България ще изгуби своя паричен суверенитет. Тази теза се употребява постоянно в обществения диалог, въпреки и да е изцяло несъстоятелна, само че пък е лесна за " ухапване " от обществото. Истината е, че България се намира в система на Паричен съвет, известна още като Валутен ръб. Левът е вързан с корав курс за еврото и е негов на практика аватар, а централната ни банка и сега не може да организира лична самостоятелна парична политика. Така София е неизбежно поета от центростремителните сили на еврозоната, само че няма място на масата на решенията - в ЕЦБ. Когато станем пълноправни членове, на тази маса ще стои човек, който може да пази ползите на страната в общите решения.
Назад остана и безконечната мантра, че еврозоната е генератор на инфлация и че сега на влизането обедняването е несъмнено. Фактите сочат напълно други неща. Проблем обаче и то действителен - е така наречен конвергенция - на приходите и ценовата такава. Това значи, казано просто - уеднаквяването на стандарта на живот и на цените. Съществува доктрина, че страните с по-ниска конвергенция могат да бъдат " изядени " от огромните. България е с равнище на подоходна конвергенция от едвам 54% по отношение на междинното за еврозоната и на процедура - в случай че бъде призната - ще бъде страната с най-ниско такова равнище, която в миналото е влизала в общата валута.
Затова през днешния ден се откроиха два разновидността за спряване с казуса. Първият - отсрочване на влизането до миг на конвергенция от 90%, както възнамерява да направи Унгария. Лошата страна на такава политика е, че нямаме никаква визия по кое време ще стане това, изключително като се вземе догатката, че България не се чака да генерира големи скокове на напредък.
Вторият вид е да опитаме да конвергираме вътре в зоната - това е и тезата, която застъпи Владислав Горанов.
И най-после - тематиката за референдум по тематиката, бе артикулирана от Стоян Панчев - водач на либертарианското придвижване у нас и основен редактор на ЕКИП. Трябва да се има поради обаче, че това съдружие на професионални икономисти по принцип е срещу влизането в еврозоната - със своите идеологически и стопански причини.
България обаче, по закон, няма право да прави референдуми за към този момент подписани отговорности, произлизащи от интернационалните контракти, какъвто е този за присъединението ни към Европейски Съюз.
Важен акцент за държанието на политическите партии в ръководещата коалиция обаче е държанието на Любомир Каримански от Има Такъв Народ. Освен всичко изброено нагоре, той приключи полемиката със следния роман:
" Една аптекарка ме спря и ме попита - Г-н Каримански, какво ще стане, в случай че Европейски Съюз се разпадне, а ние сме сменили лв. с евро? Аз й споделих, че това е малко евентуално да се случи. Тя обаче ми сподели, че не би трябвало да забравяме, че по този начин сме мислили и за Съюз на съветските социалистически републики. Така че - рече Каримански - би трябвало да мислим и за подобен вид. "
В последна сметка наподобява, че множеството експерти са " за " еврозоната. Напълно поддържа и бизнесът.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ