Безпокои ме вашето мълчание около случая Труд и изхвърлянето му

" Безпокои ме вашето безмълвие към случая " Труд " и изхвърлянето му от заеманите до момента офиси. Вие не се нуждаете от независимост - от независимост се нуждае свободният духом. Вие се нуждаете от улеснения. От протекция. От прозорец, под който да изпеете своите дитирамби. От държавно диванче, където да полегнете с властта. От финансова обезпеченост тогава, когато би трябвало да имитирате свободна специалност. Защото това, което вършиме е реплика. Имитация на независимост, на изкуство. " Това написа в профила си във " Facebook " писателят Христо Стоянов. Думите му са от негово отворено писмо до креативните съюза - Съюз на българските писатели, Съюз на българските журналисти, СПБ и СНБП. Стоянов се обръща към тях с " дами ", тъй като не можел да ги назова " господа%.
свързани новини33175преди 8 часа
Ето какво написа Христо Стоянов в обществената мрежа:

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ТВОРЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ В БЪЛГАРИЯ: Съюз на българските писатели, Съюз на българските журналисти, СПБ, СНБП
ДАМИ,
Не дръзвам да ви нарека " господа ", тъй като не ви е подобен манталитетът. Безпокои ме вашето безмълвие към случая " Труд " и изхвърлянето му от заеманите до момента офиси. Това безмълвие ужасно ми подсети мълчанието ви преди двадесет и две години, когато Прокуратурата на РБългария образува следствено дело за книгата ми " Скритият живот на една помакиня ". Тогава, преди двадесет и две години споделих, че това следва за всички ни. И защитавайки мен в действителност вие бихте защитили вашата лична независимост. Но вие не се нуждаете от независимост - от независимост се нуждае свободният духом. Вие се нуждаете от улеснения. От протекция. От прозорец, под който да изпеете своите дитирамби. От държавно диванче, където да полегнете с властта. От финансова обезпеченост тогава, когато би трябвало да имитирате свободна специалност. Защото това, което вършиме е реплика. Имитация на независимост, на изкуство... Къде са всички тези, които получаваха " Златен ланец " от " Труд "... Та вие, носителите на този ланец в този момент имате ли силата да върнете най-малко един от него, с цел да помогнете на медията, която ви е толерирала. Спомняте ли си, вашият водач и преподавател Ленин си беше продал медала, с цел да се купи жито по време на зърнената рецесия в Русия, към този момент Съюз на съветските социалистически републики тогава. Къде са всички тези " писатели ", които раздаваха изявленията, като последователно ги трансфораха медиите в медийни артикули по сходство на млечните артикули - сирене сте, но не напълно. Повече от двадесет години не съм печатал нищо в " Труд ", не са взимали изявленията от мен. Не бих споделил, че сме в топли връзки с Петьо Блъсков. Но той е мой сътрудник. Така, както аз създавах нова прозаичност, по този начин той създаваше новия журналистически език. Всички вие, драги публицисти под четиридесет години не знаете това. Не знаете, че в действителност пишете на езика на Петьо Блъсков - за което му смъквам шапка. Защо веднъж не извикахте, не казахте " Баста ", по този начин не може... Любомир Левчев има един мемоарен разказ: " Ти си идващият "... Защото вие сте идващите. С които страната ще се оправя нахално, тъй като сега в постелите на властта тя към този момент проституира. Властта е сводникът, и страната е неговата любовница. Вие сте тези, които могат да я спасят. Тя заслужава. Държавата не заслужава живот в непочтеност, живот на продажница...

С ОТВРАЩЕНИЕ: Христо СТОЯНОВ - самостоятелен публицист и жител