Безплатното саниране спира от април догодина
Безплатното саниране стопира от април следващата година, като страната ще отпуска дотация до 80%. Това излиза наяве от Националния проект за възобновяване и развиване, където ще бъде преместена Националната стратегия за енергийно обновяване на многофамилни жилищни здания. За нея е обособен голям запас от 1,2 милиарда лева, а за публичните сгради има планувани 370 млн. лева Изискването за жилищните здания е да бъде реализиран по-висок клас на енергопотребление - най-малко „ В “, в това число посредством потреблението на ВЕИ, там където е механически изпълнимо и стопански преференциално.
Моделът, който ще се употребява за финансова помощ е разграничен в две групи с друго финансиране. Първата обгръща интервала на кандидатстване от юли 2022 година до март 2023 година Втората - от април до декември 2023 година Основната разлика сред двете групи е делът на финансиране - при първата той възлиза на 100%, при втората е до 80%, с най-малко 20% самоучастие на притежателите на парцелите. По данни на строителното министерство има
над 3000 чакащи блокове по незавършената още стратегия
за държавно саниране. За това е доста евентуално множеството от тях да се наредят на опашката за първата група.
От последния утвърден от държавното управление отчет на Министерство на регионалното развитие за напредъка на въпросната стратегия през 2021 година субсидираното напълно от страната саниране излиза наяве, че съвсем по 15 бона на апартамент излязло на хазната това начинание. От май 2015 година, когато потегли програмата до края на предходната година изплатените средства са малко над 1,946 милиарда лева, а жилищата в обновените блокове 129 882. Така на всяко настрана жилище се падат по 14 984 лева В отчета обаче е
пропусната сумата за предходната година.
Пак в него, в точката „ Финансово стопански резултати “ се показват единствено парите изхарчени от началото на програмата. От утвърждения от Министерски съвет документ излиза наяве и, че през 2021 година са актуализирани общо 17 многофамилни здания с 1414 жилища в тях. Най-много са в област Добрич (4 сгради), следвана от София, Плевен, Сливен и Варна - по 3 и Видин единствено с една. От старта на програмата през 2015 година до края на 2021 година общият брой на реновираните блокове в страната е 1939. Докладът възнамерява през 2022 година да бъдат актуализирани още 29 здания в страната на обща стойност над 24,55 млн. лева В поискана в допълнение информация от строителното министерство дадоха отговор за " Сега ", че за миналата 2021 година Министерство на регионалното развитие е възстановило на държавната Българска банка за развиване (ББР), която кредитира санирането, обща сума в размер на 54 692 072,68 лв., касаеща 53 актуализирани жилищни здания.
Редно е да напомним по какъв начин през последните 6 години програмата за държавното саниране стана една от емблемите на източване на публични средства. През май 2021 година Мая Манолова, ръководител на парламентарната комисия, която разследваше ръководството на ГЕРБ пресметна, че от санирането са откраднати към 800 млн. лева Една от схемите е била
да се надписва площ и фиктивни поправки на подземни елементи,
на постройките (мазета, абонатни станции за парното и т.н.), както и калкулиране на измислени " непредвидени " разноски. На всичкото от горната страна класът на енергопотребление реализиран от държавното саниране е „ С “, а по Плана за развиване се залага по-високият „ В “.
В сегашната стратегия правилото бе „ който предвари “ и въобще не се вземаше много-много под внимание обществения статус на болшинството от живеещите в съответната постройка. В множеството други страни в Европа средствата от сходни донорски стратегии за саниране се насочват главно към блоковете обитаеми с небогати хора или за постройките със обществени жилища. Да не забравяме обаче, че там
има формулировка за енергийна беднотия, до момента в който у нас към момента я няма.
Например първото публично определение, възприето от Обединеното кралство, за енергийна беднотия е, когато повече от 10% от разноските на домакинство отиват за заплащането на енергийни сметки. В Националния проект само е записано по какъв начин занапред ще се създава на формулировка и критерии за енергийна беднотия за семействата в Закона за енергетиката за задачите на либерализацията на пазара и финансирането на планове за енергийна успеваемост.
Моделът, който ще се употребява за финансова помощ е разграничен в две групи с друго финансиране. Първата обгръща интервала на кандидатстване от юли 2022 година до март 2023 година Втората - от април до декември 2023 година Основната разлика сред двете групи е делът на финансиране - при първата той възлиза на 100%, при втората е до 80%, с най-малко 20% самоучастие на притежателите на парцелите. По данни на строителното министерство има
над 3000 чакащи блокове по незавършената още стратегия
за държавно саниране. За това е доста евентуално множеството от тях да се наредят на опашката за първата група.
От последния утвърден от държавното управление отчет на Министерство на регионалното развитие за напредъка на въпросната стратегия през 2021 година субсидираното напълно от страната саниране излиза наяве, че съвсем по 15 бона на апартамент излязло на хазната това начинание. От май 2015 година, когато потегли програмата до края на предходната година изплатените средства са малко над 1,946 милиарда лева, а жилищата в обновените блокове 129 882. Така на всяко настрана жилище се падат по 14 984 лева В отчета обаче е
пропусната сумата за предходната година.
Пак в него, в точката „ Финансово стопански резултати “ се показват единствено парите изхарчени от началото на програмата. От утвърждения от Министерски съвет документ излиза наяве и, че през 2021 година са актуализирани общо 17 многофамилни здания с 1414 жилища в тях. Най-много са в област Добрич (4 сгради), следвана от София, Плевен, Сливен и Варна - по 3 и Видин единствено с една. От старта на програмата през 2015 година до края на 2021 година общият брой на реновираните блокове в страната е 1939. Докладът възнамерява през 2022 година да бъдат актуализирани още 29 здания в страната на обща стойност над 24,55 млн. лева В поискана в допълнение информация от строителното министерство дадоха отговор за " Сега ", че за миналата 2021 година Министерство на регионалното развитие е възстановило на държавната Българска банка за развиване (ББР), която кредитира санирането, обща сума в размер на 54 692 072,68 лв., касаеща 53 актуализирани жилищни здания.
Редно е да напомним по какъв начин през последните 6 години програмата за държавното саниране стана една от емблемите на източване на публични средства. През май 2021 година Мая Манолова, ръководител на парламентарната комисия, която разследваше ръководството на ГЕРБ пресметна, че от санирането са откраднати към 800 млн. лева Една от схемите е била
да се надписва площ и фиктивни поправки на подземни елементи,
на постройките (мазета, абонатни станции за парното и т.н.), както и калкулиране на измислени " непредвидени " разноски. На всичкото от горната страна класът на енергопотребление реализиран от държавното саниране е „ С “, а по Плана за развиване се залага по-високият „ В “.
В сегашната стратегия правилото бе „ който предвари “ и въобще не се вземаше много-много под внимание обществения статус на болшинството от живеещите в съответната постройка. В множеството други страни в Европа средствата от сходни донорски стратегии за саниране се насочват главно към блоковете обитаеми с небогати хора или за постройките със обществени жилища. Да не забравяме обаче, че там
има формулировка за енергийна беднотия, до момента в който у нас към момента я няма.
Например първото публично определение, възприето от Обединеното кралство, за енергийна беднотия е, когато повече от 10% от разноските на домакинство отиват за заплащането на енергийни сметки. В Националния проект само е записано по какъв начин занапред ще се създава на формулировка и критерии за енергийна беднотия за семействата в Закона за енергетиката за задачите на либерализацията на пазара и финансирането на планове за енергийна успеваемост.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ