София срещна Саша и Галя, две приятелки, бягащи от войната в Украйна
Безгрижното детство, ученическите купони, тийнейджърските блянове… Всичко това за Галя* и Саша* изчезва внезапно. На 24 февруари градът им попада под обстрел, чуват прелитащите изтребители, падащите бомби, откосите от картечниците. Виждат ужаса от войната, виждат лицето на гибелта.
Под нестихващия писък на сирените, девойките от Харков възнамеряват бягството си. Впоследствие едната ще се озове в Испания, а другата у нас.
Виждат се в този момент за първи път от месеци, на митинга пред българското президентство, щастливи, че са живи, само че нещастни от ориста на хилядите украински фамилии, които не са имали техният шанс да избягат.
" Имаше доста клюки за нахлуване, само че ние не вярвахме… Хората говореха за това и останахме с усещането, че задачата е да прикрият нещо огромно, което не е войната. Може би ще имаме финансови проблеми. Вярвахме, че това са клюки, с цел да се прикрие нещо друго, което се случва ", показа пред камерата на БНР Саша.
" Много хора твърдяха, ча военните дейности ще приключат за 3 дни и може да изчакаме. После чухме клюки, че градът ни е обкръжен от съветските войски. Предполагахме, че е рисково да го напуснем, тъй като можеше да бъдем убити от съветските бойци ", добавя я Галя.
Саша съумяла да убеди фамилията си да се реалокират у нас, само че татко й е мобилизиран и в този момент е на фронта в Харков.
Галя пък е избягала и с двамата си родители, в Испания, само че: " Сестра ми и племенника ми останаха в Киев, тъй като тя би трябвало да работи там ".
А пътят им към свободата надалеч не е лек, самолети няма – летищата са бомбардирани, остават два разновидността – с трен или с кола. Тръгват с автомобил и цели пет дни пътуват от Харков до границата с Молдова.
" В Молдова се наложи да пренощуваме в лагер, нямаше хотели, а трябваше да отседнем някъде. Бяхме на тесни кревати, в дребни стаи, които са цялостни с доста хора. Тогава усетихме, че сме бежанци… ", описват девойките с насълзени очи.
Но през днешния ден Саша е щастлива и благодари на българите: " Хората са благи. Всеки, който разбере, че съм от Украйна, изрича своята поддръжка. Една жена ни даде жилището си изцяло гратис, когато пристигнахме. Плащахме единствено сметки за първите три месеца. Сега към този момент покриваме и наема, само че цената е извънредно допустима за нас. Беше доста блага ".
И двете са уверени и имат вяра в едно – войната ще свърши и Украйна ще излезе победител, ще е свободна.
Галя* и Саша* пожелаха да запазят анонимността си
Автори на видеото: Диана Костова и Димитър Ганев, БНР
По обявата работи: Златко Желев
Под нестихващия писък на сирените, девойките от Харков възнамеряват бягството си. Впоследствие едната ще се озове в Испания, а другата у нас.
Виждат се в този момент за първи път от месеци, на митинга пред българското президентство, щастливи, че са живи, само че нещастни от ориста на хилядите украински фамилии, които не са имали техният шанс да избягат.
" Имаше доста клюки за нахлуване, само че ние не вярвахме… Хората говореха за това и останахме с усещането, че задачата е да прикрият нещо огромно, което не е войната. Може би ще имаме финансови проблеми. Вярвахме, че това са клюки, с цел да се прикрие нещо друго, което се случва ", показа пред камерата на БНР Саша.
" Много хора твърдяха, ча военните дейности ще приключат за 3 дни и може да изчакаме. После чухме клюки, че градът ни е обкръжен от съветските войски. Предполагахме, че е рисково да го напуснем, тъй като можеше да бъдем убити от съветските бойци ", добавя я Галя.
Саша съумяла да убеди фамилията си да се реалокират у нас, само че татко й е мобилизиран и в този момент е на фронта в Харков.
Галя пък е избягала и с двамата си родители, в Испания, само че: " Сестра ми и племенника ми останаха в Киев, тъй като тя би трябвало да работи там ".
А пътят им към свободата надалеч не е лек, самолети няма – летищата са бомбардирани, остават два разновидността – с трен или с кола. Тръгват с автомобил и цели пет дни пътуват от Харков до границата с Молдова.
" В Молдова се наложи да пренощуваме в лагер, нямаше хотели, а трябваше да отседнем някъде. Бяхме на тесни кревати, в дребни стаи, които са цялостни с доста хора. Тогава усетихме, че сме бежанци… ", описват девойките с насълзени очи.
Но през днешния ден Саша е щастлива и благодари на българите: " Хората са благи. Всеки, който разбере, че съм от Украйна, изрича своята поддръжка. Една жена ни даде жилището си изцяло гратис, когато пристигнахме. Плащахме единствено сметки за първите три месеца. Сега към този момент покриваме и наема, само че цената е извънредно допустима за нас. Беше доста блага ".
И двете са уверени и имат вяра в едно – войната ще свърши и Украйна ще излезе победител, ще е свободна.
Галя* и Саша* пожелаха да запазят анонимността си
Автори на видеото: Диана Костова и Димитър Ганев, БНР
По обявата работи: Златко Желев
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ