Новата космическа надпревара, предизвикана от Илън Мъск
Без пресилване, 2017 година можем да назовем годината на раждането на частната космонавтика. Главното настоящо лице бе компанията SpaceX на Илън Мъск, която изстреля 16 ракети Falcon 9, сполучливо ги приземи, а три от тях употребява наново.
През 2018 година SpaceX и Boeing имат намерение да осъществят пилотирани полети до МКС. Заедно с идните проби на Falcon Heavy, това ще разкрие пътя до Луната, а по-късно и до Марс. Предстои анулацията на контракта от 1967 година за усвояването на космоса, която отстранява и последните ограничавания за галактическия бизнес.
Надпреварата на частните бизнесмени
Докато през 2017 година имаше маса рецензии към Tesla, то SpaceX – другата рожба на Илън Мъск, блесна с цялата си хубост. През 2017 година компанията извърши 18 изстрелвания на Falcon 9 (през 2016 година – 8) и изпревари Русия, която изпрати в космоса 13 ракети „Союз“ и 4 „Протон“. През 2018 година Мъск има намерение да усили полетите с 50%. И да, всичките му ракети се завърнаха и сполучливо кацнаха на бетонните площадки или на платформи в океана. В съпоставяне с редицата неуспехи през 2016 година, това е огромно достижение.
Космическите изстрелвания през 2017 година, подредени по вида на ракетата
SpaceX счупи върха и по броя изстрелвания, като през месец юни изпрати в космоса две ракети Falcon 9 с разлика във времето 48 часа. През 2018 година Мъск има намерение да понижи това време до 24 часа.
Това не би било толкоз значимо, в случай че SpaceX не бе осъществила главната си цел – наново изстрелване на към този момент употребена ракета Falcon 9. През 2017 година бяха осъществени три сходни полета, като при едната задача на Земята бе върнат топлинния щит. През лятото SpaceX изпрати до МКС товарния транспортен съд Dragon, който към този момент хвърча през 2014 година. Веднага по-късно NASA разреши изпращането на собствен транспортен съд със остаряла ракета, признавайки по този метод технологията на Илън Мъск за неведнъж потребление на бустерите и през месец декември към МКС бе изпратен още един към този момент употребен Dragon с употребена Falcon 9.
В последна сметка SpaceX доближи до „Светия Граал“ на космонавтиката – пилотиран полет до МКС. Според проекта на NASA, новият Dragon 2 би трябвало да се скачи с МКС през този февруари, а през юни – с екипаж на борда. Ако всичко бъде сполучливо, NASA ще може да се поздрави със замяната на програмата Space Shuttle едвам за 7 години. А Русия ще загуби монопола в полетите до МКС.
През месец август 2018, дружно с МКС ще полети и Boeing, която създава сходния пилотиран уред CST-100 Starliner. И двете компании вземат участие в програмата на NASA Commercial Crew Development за изпращане на екипажи в орбита благодарение на частни компании.
Boeing и Lockheed Martin са основните съперници на SpaceX. Те работят дружно в границите на обединената компания United Launch Alliance. През 2017 година те изстреляха шест ракети Atlas V (разработени от Lockheed) една ракета Delta-2 и една Delta-4 (и двете създадени от Boeing. Всичко 8 броя – два пъти по-малко от SpaceX, освен това за еднократно потребление и двойно по-висока цена. През 2018-2019 години цената на едно изстрелване на ULA е оповестена на $202 и $216 милиона. Аналогичната услуга на SpaceX през 2016-2017 години бе $83 и $96,5 милиона.
Основната специализация на ULA е изстрелването на военни спътници, до които Пентагонът до неотдавна не допускаше SpaceX. Опитът на SpaceX да се включи в този пазар бе несполучлив и докара до загубата на секретния американски спътник Zuma, На 8 януари медиите оповестиха, че втората степен ба ракетата не се е отделила и спътникът е паднал в океана. Първата степен на ракетата се приземи сполучливо, а SpaceX публично съобщи, че сполучливо е приключила предоставената част от задачата.
Boeing и Lockheed Martin работят настрана по пилотираните полети, само че в последна смета – дружно. През 2004 година Lockheed бе реализатор на NASA в границите на програмата „Съзвездие“ за основаването на кораба Orion, предопределен не толкоз за полети до МКС, а до Луната и Марс. Той трябваше да излети благодарение на свръхтежката ракета Ares-5, лична разработка на NASA. Но през 2014 година заради незадоволително финансиране, планът бе спрян. В последна сметка NASA избра Boeing за основаването на аналогична ракета с име Space Launch Systems (SLS), в която Boeing участваше в региона на авиониката. Останалите елементи на ракетата се изготвяха от разнообразни компании от цяла Америка.
Но създаването на тежката ракета става доста постепенно. Boeing дава обещание първи тестов полет чак в края на 2019 година и съгласно проекта, първи пилотиран полет на Orion през 2021 година, само че незабавно до Луната. А в това време Мъск приготвя за 2020 година едновременния полет на два Dragon 2 до Марс.
SpaceX интензивно работи върху своята тежка ракета Falcon Heavy, която би трябвало да полети през 2018 година.
Има още три американски компании, претендиращи за включване в интернационалния галактически бизнес. Това е Blue Origin на Джеф Безос, който през декември организира сполучливи проби на ракетата New Shepard с пътнически транспортен съд. През 2017 година се раздвижи и другата „туристическа компания“ Virgin Galactic, която предходната пролет тества своя транспортен съд SpaceShipTwo и се финансира от Саудитска Арабия. 2018 година очевидно се обрисува като годината на всеобщия галактически туризъм.
Същевременно, Blue Origin работи върху фамилията тежки ракети New Glenn и сполучливо тества ракетните мотори BE-4, основани взаимно от Blue Origin и ULA. Те ще заменят съветските РД-180, с които и в този момент летят американските ракети Antares, извеждащи в космоса военни спътници и товарни кораби до МКС.
Една от най-старите частни компании, доставяща товари до МКС – Orbital Sciences, през 2017 година извърши два полета със своя транспортен съд Cygnus. Тези полети от 2013 година до сегашен ден са общо 8. Това са еднократни кораби, които изгарят в атмосферата дружно с боклука от МКС.
Друг товарен транспортен съд е Dream Chaser на Sierra Nevada, която би трябвало да извърши 6 задачи през 2019-2024 година. Това е умалена версия на Space Shuttle и може да каца като аероплан.
Тенденцията е явна: NASA ще работи взаимно с частните компании и с времето ще се заеме най-вече с просвета. Още повече, че организацията непрестанно е подложена на критика за прекомерно ниската успеваемост. Според оповестените доклади, Съединени американски щати е изхарчила $19 милиарда за създаването на ракетите Ares и SLS. Още $13,9 милиарда са отишли за кораба Orion. NASA има намерение да реализира пилотиран полет до Луната през 2021 година, само че още преди първия полет, сумата ще набъбне до $43 милиарда. При това 56% от тези пари са отишли в NASA, а не в основния реализатор Lockheed Martin. А при SLS даже повече – 72% от парите са отишли в NASA. Това значи, че на изпълнителите са платени единствено към $7 милиарда.
А при потреблението на частните компании, режийните разноски са едвам 14%.
Търсенето на „Седмия континент“
Неефективността на разноските на NASA се усложнява и политическата непредсказуемост и хроничния дефицит на финанси. Официалния старт на лунната и марсианската стратегия на NASA даде президентът Джордж Буш през 2004 година. Именно това е програмата „Съзвездие“. Предполагаше се, че през 2010 година ще завърши сглобяването на МКС, по едно и също време с това ще приключи програмата Space Shuttle и към 2016-2017 година ще бъде подготвен новия транспортен съд Orion и тежка ракета за полети до МКС, Луната и Марс. В рамките на „Съзвездие“ се разработваше и лунния спускаем уред Altair. Но Буш не задели чак толкоз огромни суми.
Когато на власт пристигна Барак Обама се оказа, че NASA нищо не може да направи с сходен бюджет. Създадена бе специфична комисия и през 2010 година планът „Съзвездие“ бе закрит. Той бе сменен с много неразбираем проект за полет до Луната (без кацане) и съединяване с метеорит, след което може да се лети до спътниците на Марс (отново без кацане). В същото време, Обама пари не даде.
През 2017 година президент стана Доналд Тръмп и незабавно подреди всичко да се върне. При това, той даде ясно да се разбере, че основната цел на NASA е полет до Луната, и че Марс е второстепенна задача. Според последните проекти, през 2019 година започва безпилотната задача EM-1 (Exploration Mission-1) в състав Orion и SLS, в границите на която корабът ще остане в космоса повече от месец, ще влезе в орбита към Луната и ще изведе в лунна орбита 13 частни микросателита модел CubeSat за проучване на Луната и по-късно ще се завърне на Земята.
Втората задача – EM-2 е планувана за 2022 година, като в нея са включени четири астронавта. Главната задача тук е да се изведе в орбита първия модул на лунната орбитална станция Deep Space Gateway, междинна спирка до Луната. Тя ще размени МКС през 2024 година. МКС ще бъде потопена в океана, като съветската „Мир“ преди време.
Съединени американски щати ще строи Deep Space Gateway дружно с Русия, която има голям опит в основаването на модули за съединяване. За тази цел Роскосмос създава новия галактически транспортен съд „Федерация“. Първите тестови полети са планувани за 2022 година, първият пилотиран транспортен съд – през 2024 година безпилотния полет до Луната през 2026 година и пилотиран – през 2028-2029 година. В това отношение Русия изостава от Съединени американски щати и първоначално ще оказва помощ с извеждането на огромни товари със своите тежки ракети-носители „Протон-М“ и „Ангара А5М“. Съединени американски щати има финансиране единствено за едно изстрелване на SLS годишно.
Същевременно, през 2017 година стартира същински взрив по комерсиалното асимилиране на Луната, Есента NASA зави, че дава огромна премия и финансиране за доставка на товари на Луната. Желание да се заемат с това оповестиха 115 компании и стартъпа, ръководени от Moon Express. Тя ще изпрати своя първи уред още тази пролет. А Джеф Безос сподели, че ще доставя товари до Луната по същия метод, като в Amazon.
През 2022 година друга компания – Bigelow Aerospace даде обещание да изведе в орбита надуваеми станции, които ще станат част от Deep Space Gateway или ще бъдат самостоятелни обекти. А японска започваща компания има намерение да сложи на Луната рекламни билбордове.
С тези темпове, след 40 години на Луната е изцяло допустимо да се появи дребна колония от 100 души, които ще добиват вода, ще топят лед, ще създават ракетно гориво, ще получават водород и О2 от водата и ще генерират чиста нуклеарна сила от редкия на Земята изотоп Хелий-3. А от лунния базалт могат да се печатат опростени спътници, които да се изпращат на Земята 40 пъти по-евтино, с помощта на ниската гравитация.
През 2017 година сателитният пазар разцъфтя като в никакъв случай и стана основният източник на приходи за SpaceX. След 10 години се чака тази пазар да доближи $30 милиарда.
Усвояването на „седмия континент“ – територията на другите планети и спътници на Слънчевата система, е стратегическа цел за Съединени американски щати. Той включва не дамо Луната, само че и метеоритите и орбиталното пространство на Земята, което последователно се запълва от какви ли не дребни и огромни спътници и станции. С съгласно аналитиците на Goldman Sachs, от един метеорит с размер на футболно игрище може да се извади платина за $50 милиарда.
Единственият проблем пред комерсиалната гражданска война в космоса е юридически. През цялата минала година се обсъждаше концепцията за анулацията на контракта от 1967 година, подписан от Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия, към който по-късно се причислиха още 100 страни, който приключи конкуренцията във въоръжаването в космоса. В него е записано, че частните компании могат да усвояват космоса единствено под наблюдението и разрешението на страната. Този пункт бе включен по гледище на Съюз на съветските социалистически републики, а Русия и до момента продължава да упорства за държавен монопол в тази област и неутралния статут на космоса. Но през 2017 година Люксембург направи първата стъпка, като одобри закон за рандеман на потребни изкопаеми от метеоритите. Тази година следва да разберем продължението на историята.
Марсианската фантазия
В „златната лунна треска“ наподобява вземат участие всички, само че без главния състезател – SpaceX. Илън Мъск сподели, че през 2018 година ще води двама души – туристи към луната благодарение на Dragon 2 и Falcon Heavy, което в действителност е копие на задачата EM-1. Мъск сподели това апропо и наподобява, че въобще не се интересува от Луната. На фона на марсианската задача, за която той в детайли описа през 2017 година, Луната е прекомерно дребна задача.
NASA наподобява напълно се оказа да лети до Марс със свои сили. Това не е за удивление, тъй като ракетите за неведнъж потребление на SpaceX са неведнъж по-евтини от всичко друго. През есента на 2017 година се чу, че Белият дом има намерение напълно да даде марсианската стратегия на SpaceX.
Според проекта на Илън Мъск, SpaceX ще изпрати безпилотна задача до Марс през 2020 година с Dragon 2 и Falcon Heavy. За идващите задачи Мъск създава нов транспортен съд и свръхтежката ракета BFR, която към 2024 година ще размени цялата в този момент употребена ракетна фамилия на SpaceX.
През 2022 година SpaceX има намерение да изпрати на Марс два галактически кораба с хора и с съоръжение и продоволатвия. Главната цел на задачата е търсене на вода, рандеман на потребни изкопаеми, основаване на станция, а в бъдеще – нагряването на полюсите благодарение на нуклеарни гърмежи за основаването на парников резултат и атмосфера.
По този метод Илън Мъск провокира галактическа конкуренция, която излиза отвън рамките на Съединени американски щати. През 2017 година към конкуренцията се включи Китай, който изстреля 12 ракети „Чанчжън-5“, извели в орбита китайски спътници. През януари 2018 китайците имат намерение да изстрелят четири ракети за една седмица и по този метод да повторят подвига на SpaceX. Китай също има намерение да сътвори ракети за неведнъж потребление и през 2020 година ще изпрати изследователска задача до Марс. Според последни данни, китайската галактическа промишленост се развива 5 пъти по-бързо от американската и с времето някоя от частните китайски компании може и да стане съперник на SpaceX.
В галактическата конкуренция се включват и страни, които до неотдавна бяха безпределно надалеч от космоса. Така да вземем за пример ОАЕ дава обещание към 2020 година да изпрати галактическа сонда до Марс, строи „марсиански градове“ в пустинята и се приготвя през 2021 година да изпрати първия си космонавт на МКС. Британия интензивно притегля галактически стартъпи, а Канада ще построи през 2020 година първия си космодрум. В конкуренцията интензивно вземат участие Япония, Индия и даже Нова Зеландия.
През 2018 година SpaceX и Boeing имат намерение да осъществят пилотирани полети до МКС. Заедно с идните проби на Falcon Heavy, това ще разкрие пътя до Луната, а по-късно и до Марс. Предстои анулацията на контракта от 1967 година за усвояването на космоса, която отстранява и последните ограничавания за галактическия бизнес.
Надпреварата на частните бизнесмени
Докато през 2017 година имаше маса рецензии към Tesla, то SpaceX – другата рожба на Илън Мъск, блесна с цялата си хубост. През 2017 година компанията извърши 18 изстрелвания на Falcon 9 (през 2016 година – 8) и изпревари Русия, която изпрати в космоса 13 ракети „Союз“ и 4 „Протон“. През 2018 година Мъск има намерение да усили полетите с 50%. И да, всичките му ракети се завърнаха и сполучливо кацнаха на бетонните площадки или на платформи в океана. В съпоставяне с редицата неуспехи през 2016 година, това е огромно достижение.
Космическите изстрелвания през 2017 година, подредени по вида на ракетата SpaceX счупи върха и по броя изстрелвания, като през месец юни изпрати в космоса две ракети Falcon 9 с разлика във времето 48 часа. През 2018 година Мъск има намерение да понижи това време до 24 часа.
Това не би било толкоз значимо, в случай че SpaceX не бе осъществила главната си цел – наново изстрелване на към този момент употребена ракета Falcon 9. През 2017 година бяха осъществени три сходни полета, като при едната задача на Земята бе върнат топлинния щит. През лятото SpaceX изпрати до МКС товарния транспортен съд Dragon, който към този момент хвърча през 2014 година. Веднага по-късно NASA разреши изпращането на собствен транспортен съд със остаряла ракета, признавайки по този метод технологията на Илън Мъск за неведнъж потребление на бустерите и през месец декември към МКС бе изпратен още един към този момент употребен Dragon с употребена Falcon 9.
В последна сметка SpaceX доближи до „Светия Граал“ на космонавтиката – пилотиран полет до МКС. Според проекта на NASA, новият Dragon 2 би трябвало да се скачи с МКС през този февруари, а през юни – с екипаж на борда. Ако всичко бъде сполучливо, NASA ще може да се поздрави със замяната на програмата Space Shuttle едвам за 7 години. А Русия ще загуби монопола в полетите до МКС.
През месец август 2018, дружно с МКС ще полети и Boeing, която създава сходния пилотиран уред CST-100 Starliner. И двете компании вземат участие в програмата на NASA Commercial Crew Development за изпращане на екипажи в орбита благодарение на частни компании.
Boeing и Lockheed Martin са основните съперници на SpaceX. Те работят дружно в границите на обединената компания United Launch Alliance. През 2017 година те изстреляха шест ракети Atlas V (разработени от Lockheed) една ракета Delta-2 и една Delta-4 (и двете създадени от Boeing. Всичко 8 броя – два пъти по-малко от SpaceX, освен това за еднократно потребление и двойно по-висока цена. През 2018-2019 години цената на едно изстрелване на ULA е оповестена на $202 и $216 милиона. Аналогичната услуга на SpaceX през 2016-2017 години бе $83 и $96,5 милиона.
Основната специализация на ULA е изстрелването на военни спътници, до които Пентагонът до неотдавна не допускаше SpaceX. Опитът на SpaceX да се включи в този пазар бе несполучлив и докара до загубата на секретния американски спътник Zuma, На 8 януари медиите оповестиха, че втората степен ба ракетата не се е отделила и спътникът е паднал в океана. Първата степен на ракетата се приземи сполучливо, а SpaceX публично съобщи, че сполучливо е приключила предоставената част от задачата.
Boeing и Lockheed Martin работят настрана по пилотираните полети, само че в последна смета – дружно. През 2004 година Lockheed бе реализатор на NASA в границите на програмата „Съзвездие“ за основаването на кораба Orion, предопределен не толкоз за полети до МКС, а до Луната и Марс. Той трябваше да излети благодарение на свръхтежката ракета Ares-5, лична разработка на NASA. Но през 2014 година заради незадоволително финансиране, планът бе спрян. В последна сметка NASA избра Boeing за основаването на аналогична ракета с име Space Launch Systems (SLS), в която Boeing участваше в региона на авиониката. Останалите елементи на ракетата се изготвяха от разнообразни компании от цяла Америка.
Но създаването на тежката ракета става доста постепенно. Boeing дава обещание първи тестов полет чак в края на 2019 година и съгласно проекта, първи пилотиран полет на Orion през 2021 година, само че незабавно до Луната. А в това време Мъск приготвя за 2020 година едновременния полет на два Dragon 2 до Марс.
SpaceX интензивно работи върху своята тежка ракета Falcon Heavy, която би трябвало да полети през 2018 година.
Има още три американски компании, претендиращи за включване в интернационалния галактически бизнес. Това е Blue Origin на Джеф Безос, който през декември организира сполучливи проби на ракетата New Shepard с пътнически транспортен съд. През 2017 година се раздвижи и другата „туристическа компания“ Virgin Galactic, която предходната пролет тества своя транспортен съд SpaceShipTwo и се финансира от Саудитска Арабия. 2018 година очевидно се обрисува като годината на всеобщия галактически туризъм.
Същевременно, Blue Origin работи върху фамилията тежки ракети New Glenn и сполучливо тества ракетните мотори BE-4, основани взаимно от Blue Origin и ULA. Те ще заменят съветските РД-180, с които и в този момент летят американските ракети Antares, извеждащи в космоса военни спътници и товарни кораби до МКС.
Една от най-старите частни компании, доставяща товари до МКС – Orbital Sciences, през 2017 година извърши два полета със своя транспортен съд Cygnus. Тези полети от 2013 година до сегашен ден са общо 8. Това са еднократни кораби, които изгарят в атмосферата дружно с боклука от МКС.
Друг товарен транспортен съд е Dream Chaser на Sierra Nevada, която би трябвало да извърши 6 задачи през 2019-2024 година. Това е умалена версия на Space Shuttle и може да каца като аероплан.
Тенденцията е явна: NASA ще работи взаимно с частните компании и с времето ще се заеме най-вече с просвета. Още повече, че организацията непрестанно е подложена на критика за прекомерно ниската успеваемост. Според оповестените доклади, Съединени американски щати е изхарчила $19 милиарда за създаването на ракетите Ares и SLS. Още $13,9 милиарда са отишли за кораба Orion. NASA има намерение да реализира пилотиран полет до Луната през 2021 година, само че още преди първия полет, сумата ще набъбне до $43 милиарда. При това 56% от тези пари са отишли в NASA, а не в основния реализатор Lockheed Martin. А при SLS даже повече – 72% от парите са отишли в NASA. Това значи, че на изпълнителите са платени единствено към $7 милиарда.
А при потреблението на частните компании, режийните разноски са едвам 14%.
Търсенето на „Седмия континент“
Неефективността на разноските на NASA се усложнява и политическата непредсказуемост и хроничния дефицит на финанси. Официалния старт на лунната и марсианската стратегия на NASA даде президентът Джордж Буш през 2004 година. Именно това е програмата „Съзвездие“. Предполагаше се, че през 2010 година ще завърши сглобяването на МКС, по едно и също време с това ще приключи програмата Space Shuttle и към 2016-2017 година ще бъде подготвен новия транспортен съд Orion и тежка ракета за полети до МКС, Луната и Марс. В рамките на „Съзвездие“ се разработваше и лунния спускаем уред Altair. Но Буш не задели чак толкоз огромни суми.
Когато на власт пристигна Барак Обама се оказа, че NASA нищо не може да направи с сходен бюджет. Създадена бе специфична комисия и през 2010 година планът „Съзвездие“ бе закрит. Той бе сменен с много неразбираем проект за полет до Луната (без кацане) и съединяване с метеорит, след което може да се лети до спътниците на Марс (отново без кацане). В същото време, Обама пари не даде.
През 2017 година президент стана Доналд Тръмп и незабавно подреди всичко да се върне. При това, той даде ясно да се разбере, че основната цел на NASA е полет до Луната, и че Марс е второстепенна задача. Според последните проекти, през 2019 година започва безпилотната задача EM-1 (Exploration Mission-1) в състав Orion и SLS, в границите на която корабът ще остане в космоса повече от месец, ще влезе в орбита към Луната и ще изведе в лунна орбита 13 частни микросателита модел CubeSat за проучване на Луната и по-късно ще се завърне на Земята.
Втората задача – EM-2 е планувана за 2022 година, като в нея са включени четири астронавта. Главната задача тук е да се изведе в орбита първия модул на лунната орбитална станция Deep Space Gateway, междинна спирка до Луната. Тя ще размени МКС през 2024 година. МКС ще бъде потопена в океана, като съветската „Мир“ преди време.
Съединени американски щати ще строи Deep Space Gateway дружно с Русия, която има голям опит в основаването на модули за съединяване. За тази цел Роскосмос създава новия галактически транспортен съд „Федерация“. Първите тестови полети са планувани за 2022 година, първият пилотиран транспортен съд – през 2024 година безпилотния полет до Луната през 2026 година и пилотиран – през 2028-2029 година. В това отношение Русия изостава от Съединени американски щати и първоначално ще оказва помощ с извеждането на огромни товари със своите тежки ракети-носители „Протон-М“ и „Ангара А5М“. Съединени американски щати има финансиране единствено за едно изстрелване на SLS годишно.
Същевременно, през 2017 година стартира същински взрив по комерсиалното асимилиране на Луната, Есента NASA зави, че дава огромна премия и финансиране за доставка на товари на Луната. Желание да се заемат с това оповестиха 115 компании и стартъпа, ръководени от Moon Express. Тя ще изпрати своя първи уред още тази пролет. А Джеф Безос сподели, че ще доставя товари до Луната по същия метод, като в Amazon.
През 2022 година друга компания – Bigelow Aerospace даде обещание да изведе в орбита надуваеми станции, които ще станат част от Deep Space Gateway или ще бъдат самостоятелни обекти. А японска започваща компания има намерение да сложи на Луната рекламни билбордове.
С тези темпове, след 40 години на Луната е изцяло допустимо да се появи дребна колония от 100 души, които ще добиват вода, ще топят лед, ще създават ракетно гориво, ще получават водород и О2 от водата и ще генерират чиста нуклеарна сила от редкия на Земята изотоп Хелий-3. А от лунния базалт могат да се печатат опростени спътници, които да се изпращат на Земята 40 пъти по-евтино, с помощта на ниската гравитация.
През 2017 година сателитният пазар разцъфтя като в никакъв случай и стана основният източник на приходи за SpaceX. След 10 години се чака тази пазар да доближи $30 милиарда.
Усвояването на „седмия континент“ – територията на другите планети и спътници на Слънчевата система, е стратегическа цел за Съединени американски щати. Той включва не дамо Луната, само че и метеоритите и орбиталното пространство на Земята, което последователно се запълва от какви ли не дребни и огромни спътници и станции. С съгласно аналитиците на Goldman Sachs, от един метеорит с размер на футболно игрище може да се извади платина за $50 милиарда.
Единственият проблем пред комерсиалната гражданска война в космоса е юридически. През цялата минала година се обсъждаше концепцията за анулацията на контракта от 1967 година, подписан от Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия, към който по-късно се причислиха още 100 страни, който приключи конкуренцията във въоръжаването в космоса. В него е записано, че частните компании могат да усвояват космоса единствено под наблюдението и разрешението на страната. Този пункт бе включен по гледище на Съюз на съветските социалистически републики, а Русия и до момента продължава да упорства за държавен монопол в тази област и неутралния статут на космоса. Но през 2017 година Люксембург направи първата стъпка, като одобри закон за рандеман на потребни изкопаеми от метеоритите. Тази година следва да разберем продължението на историята.
Марсианската фантазия
В „златната лунна треска“ наподобява вземат участие всички, само че без главния състезател – SpaceX. Илън Мъск сподели, че през 2018 година ще води двама души – туристи към луната благодарение на Dragon 2 и Falcon Heavy, което в действителност е копие на задачата EM-1. Мъск сподели това апропо и наподобява, че въобще не се интересува от Луната. На фона на марсианската задача, за която той в детайли описа през 2017 година, Луната е прекомерно дребна задача.
NASA наподобява напълно се оказа да лети до Марс със свои сили. Това не е за удивление, тъй като ракетите за неведнъж потребление на SpaceX са неведнъж по-евтини от всичко друго. През есента на 2017 година се чу, че Белият дом има намерение напълно да даде марсианската стратегия на SpaceX.
Според проекта на Илън Мъск, SpaceX ще изпрати безпилотна задача до Марс през 2020 година с Dragon 2 и Falcon Heavy. За идващите задачи Мъск създава нов транспортен съд и свръхтежката ракета BFR, която към 2024 година ще размени цялата в този момент употребена ракетна фамилия на SpaceX.
През 2022 година SpaceX има намерение да изпрати на Марс два галактически кораба с хора и с съоръжение и продоволатвия. Главната цел на задачата е търсене на вода, рандеман на потребни изкопаеми, основаване на станция, а в бъдеще – нагряването на полюсите благодарение на нуклеарни гърмежи за основаването на парников резултат и атмосфера.
По този метод Илън Мъск провокира галактическа конкуренция, която излиза отвън рамките на Съединени американски щати. През 2017 година към конкуренцията се включи Китай, който изстреля 12 ракети „Чанчжън-5“, извели в орбита китайски спътници. През януари 2018 китайците имат намерение да изстрелят четири ракети за една седмица и по този метод да повторят подвига на SpaceX. Китай също има намерение да сътвори ракети за неведнъж потребление и през 2020 година ще изпрати изследователска задача до Марс. Според последни данни, китайската галактическа промишленост се развива 5 пъти по-бързо от американската и с времето някоя от частните китайски компании може и да стане съперник на SpaceX.
В галактическата конкуренция се включват и страни, които до неотдавна бяха безпределно надалеч от космоса. Така да вземем за пример ОАЕ дава обещание към 2020 година да изпрати галактическа сонда до Марс, строи „марсиански градове“ в пустинята и се приготвя през 2021 година да изпрати първия си космонавт на МКС. Британия интензивно притегля галактически стартъпи, а Канада ще построи през 2020 година първия си космодрум. В конкуренцията интензивно вземат участие Япония, Индия и даже Нова Зеландия.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ