Атомна блондинка е повече от страхотни костюми
Без Чарлийз Терон " Атомна блоднинка " несъмнено нямаше да се забележи толкоз. Тя го прави остроумен и свързва всички маниакално изпипани елементи в артикул, който си заслужава парите.
Нейната героиня Лорейн Бротън е като лед в чаша " Столичная ", построена е напълно посредством езика на тялото – походка, взор, обноски, държание. Буквално всяка минута, в която агентката на MI6 е на екран, е разкриване на завеса към нови и нови подиуми, пресъздаващи една среда и миг от предишното, които усещах близки. И тъй като гледах кино лентата в чужбина, измежду аудитория, която надали има визия какво е " Сталкер ", Alexanderplatz, в никакъв случай не се е возила в трабант, не знае какво е контрабандни дънки, нито каква полезност е двукасетъчен касетофон, се усещах като пристигнала от предишното: " Ето на тази кола съм си взела книжката! ".
Лорейн не си пада по думите, което е обикновено за екшън – въпреки всичко по-голямата част от кино лентата е здрав тупаник. Сцените на ръкопашен пердах са доста и доста сурови, върхът им е една, която трае към 10 минути, без декор. Зад тези подиуми евентуално стои някаква хореография, само че не съм сигурна дали юмруците и ритниците не са напълно същински – мисля, че тези хора ги е боляло, до момента в който са правили " Атомна русокоска ".
Героинята на Чарлийз Терон би трябвало да премине в Източен Берлин и да разбере какво се случва, тъй като е изтърван доста значим за Запада лист шпиони, който всеки миг ще попадне в ръцете на руснаците. Попада в гнездо на оси, което се разпада, някои от тях към този момент ги няма, други стартират да играят соло и всичко се срутва в техния шпионски свят по този начин, както на открито се срутва остарелият ред. През цялото време фенът усеща, че с Лорейн не всичко е ясно и... не липсват изненади.
За удостоверявам, че са върхът, и считам, че " Атомна русокоска " би трябвало да получи номинация за " Оскар " в тази категория. Препратките към попкултурата от края на 80-те са в действителност тежката артилерия на кино лентата. Но колкото и изпипано да е всичко, гениалният саундтрак приключва картината по този начин, че нямаш нищо срещу да направиш второ гледане след финалните надписи.
Blue Monday звучи първоначално, екшън сцените са открити с Cat People на David Bowie, Iggy Pop (и двамата са в Берлин в тези години). Боят в киното е на фона на прожекция на " Сталкер " на Тарковски. Depeche Mode, Duran Duran, The Cure, Falco, Еuritmics, Public Enemy с Fight The Power, The Clash, Nena с 99 Luftballons, The Queen, Джордж Майкъл... Какво да ви кажа, не е изтърван даже Висоцки!
В " Атомна русокоска " има и някои непростими пропуски, най-много сюжетът не е изключително безапелационен и компактен, което, допускам, се дължи на това, че е адаптация по комикс.
Също по този начин не се схваща за какво нещо, за което е хвърлен толкоз труд и което е толкоз многообещаващо да се трансформира в поредност (режисьорът Дейвид Лайч към този момент подава сигнали, че всички са " на борда " за продължения), има толкоз неуместно заглавие.
" Атомна русокоска " звучи по този начин, като че ли споделя: " Няма потребност да ме гледаш ". Грешка, която аха да позволи...
Нейната героиня Лорейн Бротън е като лед в чаша " Столичная ", построена е напълно посредством езика на тялото – походка, взор, обноски, държание. Буквално всяка минута, в която агентката на MI6 е на екран, е разкриване на завеса към нови и нови подиуми, пресъздаващи една среда и миг от предишното, които усещах близки. И тъй като гледах кино лентата в чужбина, измежду аудитория, която надали има визия какво е " Сталкер ", Alexanderplatz, в никакъв случай не се е возила в трабант, не знае какво е контрабандни дънки, нито каква полезност е двукасетъчен касетофон, се усещах като пристигнала от предишното: " Ето на тази кола съм си взела книжката! ".
Лорейн не си пада по думите, което е обикновено за екшън – въпреки всичко по-голямата част от кино лентата е здрав тупаник. Сцените на ръкопашен пердах са доста и доста сурови, върхът им е една, която трае към 10 минути, без декор. Зад тези подиуми евентуално стои някаква хореография, само че не съм сигурна дали юмруците и ритниците не са напълно същински – мисля, че тези хора ги е боляло, до момента в който са правили " Атомна русокоска ".
Героинята на Чарлийз Терон би трябвало да премине в Източен Берлин и да разбере какво се случва, тъй като е изтърван доста значим за Запада лист шпиони, който всеки миг ще попадне в ръцете на руснаците. Попада в гнездо на оси, което се разпада, някои от тях към този момент ги няма, други стартират да играят соло и всичко се срутва в техния шпионски свят по този начин, както на открито се срутва остарелият ред. През цялото време фенът усеща, че с Лорейн не всичко е ясно и... не липсват изненади.
За удостоверявам, че са върхът, и считам, че " Атомна русокоска " би трябвало да получи номинация за " Оскар " в тази категория. Препратките към попкултурата от края на 80-те са в действителност тежката артилерия на кино лентата. Но колкото и изпипано да е всичко, гениалният саундтрак приключва картината по този начин, че нямаш нищо срещу да направиш второ гледане след финалните надписи.
Blue Monday звучи първоначално, екшън сцените са открити с Cat People на David Bowie, Iggy Pop (и двамата са в Берлин в тези години). Боят в киното е на фона на прожекция на " Сталкер " на Тарковски. Depeche Mode, Duran Duran, The Cure, Falco, Еuritmics, Public Enemy с Fight The Power, The Clash, Nena с 99 Luftballons, The Queen, Джордж Майкъл... Какво да ви кажа, не е изтърван даже Висоцки!
В " Атомна русокоска " има и някои непростими пропуски, най-много сюжетът не е изключително безапелационен и компактен, което, допускам, се дължи на това, че е адаптация по комикс.
Също по този начин не се схваща за какво нещо, за което е хвърлен толкоз труд и което е толкоз многообещаващо да се трансформира в поредност (режисьорът Дейвид Лайч към този момент подава сигнали, че всички са " на борда " за продължения), има толкоз неуместно заглавие.
" Атомна русокоска " звучи по този начин, като че ли споделя: " Няма потребност да ме гледаш ". Грешка, която аха да позволи...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ