Покойната ми майка ми се яви насън и ме предупреди за предстоящи изпитания
Беше зимата на 2007/2008 година Нямах визия, че нещастието ще нахлуе в живота ми като буря и ще го промени драматично…
Всичко стартира в един от почивните дни, след работната седмица, Изведнъж забелязах, че слухът ми е малко по-лош от нормално. Но не придадох никакво значение.
По това време майка ми беше умряла от съвсем 10 години: тя си отиде от рак през лятото на 1998 година Това беше най-тежкият удар за мен: родителите ми не споделиха истината до самия край. Трябваха ми няколко години, с цел да дойда на себе си след кончината на обичаната ми майка.
Но да се върнем към оня февруарски ден на 2008 година На идващия ден слухът ми се възвърне изцяло, успокоих се, популярност Богу…
Изведнъж, след няколко дни, най-неочаквано започнах да слушам някакъв външен глас, безусловно неосезаем и неясен. Не можех да схвана от кое място идва. Изнервих се. Нещо очевидно не беше наред.
А на другия ден в главата ми стартира необикновено звънене и започнах да чувствам, че слухът ми се утежнява с всеки час! Изпаднах в суматоха и се обърнах към УНГ експерт, само че той не можа да разбере повода за звъненето.
Изписа ми цинаризин. На идващия ден звъненето изчезна и слухът ми стартира да се утежнява още повече!
А на 7 февруари се случи нещо, в което към момента ми е мъчно да допускам, само че не съм полудял! Беше действително и същинско!
В оня ден към момента разбирах речта на другите, само че мъчно, непрекъснато задавах въпроси. Трябваше да отида до пощата; желаех да изпратя писмо до братовчедк ми в провинцията.
Пристигайки в пощата, застанах на опашката, както постоянно. След малко пристигна редът ми да изпратя писмото, подадох запечатания плик на пощенската служителка, платих, обърнах се да изляза от залата… и… ОНЕМЯХ! Зад мен… се редеше починалата ми майка.
Замръзнах като скулптура. Имах чувството, че всеки миг ще полудея. Отлично разбирах, че майка ми е мъртва от съвсем 10 години. С мен беше и татко ми, който тогава реши да отидем дружно до пощата. Погледнах го: беше по-блед от тебешир и също гледаше към майка ми… Не помня по какъв начин излязохме от постройката на пощата.
Съвзех се едвам на улицата. Попитах татко ми: „ Видя ли?!!! “ Той: „ Да, само че може би беше жена, която приличаше на нея? “
Не, не беше по този начин! Беше тя! Наистина ли не различавам личната си майка?! Дори бенката на ухото й беше на същото място, както приживе! Беше потрес!
Няколко дни след този ужасяващ случай изцяло изгубих слуха си. Оглушах. Колкото и капки медикаменти да ми наливаха, слухът ми умираше.
Още в първия ден от хоспитализацията в отделението по УНГ сънувах майка си. Тя плачеше и се молеше. На втората нощ в болничното заведение майка ми още веднъж ми се присъни и сподели: „ Очакват те непрекъснати трудности! “
Така се и оказа. Пречка номер едно беше невъзможността да приказвам с хората. Нищо не чувах. Хората, които говореха с мен, трябваше да извадят химикал и хартия и да ми напишат какво желаят да кажат.
Загубата на слуха беше тежък удар за мен. Целият бивш звънък и музикален цветен свят бе избледнял, трансформирайки се в свят на цялостна тишина. Бях изпаднал в обезсърчение, нямах предпочитание да живея…
Едва тогава ми просветна: в действителност майка ми беше пристигнала в пощата. Искаше да ме предизвести за цялостната загуба на слуха. Кой знае, в случай че оня ден бях отишъл болничното заведение, може би щяха да ми спасят слуха…
Започна напълно различен живот – без думи, без звуци, без телевизия, радио, телефон… На улицата беше смъртоносно рисково за мен: въобще не чувах приближаващите коли. След отпуск по болест се върнах на работа, не ме уволниха, популярност богу. Но в този момент всичко ми се пишеше на хартия.
През същите тези ужасни дни научих животоспасяваща вест: учени бяха създали кохлеарен имплант, който разрешава на глухите хора да чуват! Трябваше да се записвам за неработоспособност по квота, след дълги 2,5 години без нормалните улеснения и наслади от живота, бях опериран и обвързван със слухов уред.
Звуците започнаха да се връщат към мен.
Отначало бяха неразбираеми, изкривени до неразбираемост, само че по-късно станаха по-ясни, започнах да слушам думи, да разбирам речта. И след още шест месеца се върна насладата от общуването по телефона, започнах да разбирам думите по малкия екран, радиото…
Само музиката ме нервира. Сега тя не е същата като преди загубата на слуха – звучи неразбираемо и погрешно.
И все си мисля: значи ли, че отвъдният свят съществува, откакто майка ми се материализира в пощата, когато слухът ми към този момент беше почнал да избледнява?
Вярвам, след тази преживелица, че ОНЗИ свят съществува и че със гибелта животът не стопира за нас, когато се преместим от земния живот във безконечния живот, в друго пространство.
