Чистката наближава Пеевски
Беше в средата на март 2001 година " Командирът " Костов таман беше изхвърлил " кардинала " Бисеров от Съюз на демократичните сили, а Бисеров към този момент бе успял да образува лична парлаламентарна група и се канеше да прави партия, с която да продължи битката за синята концепция. Някъде бях казал/написал, че неприятно се написа на партия, в която по едно и също време съществуват кардинал и пълководец - имах поради, че е невероятно мирното битие на партиен водач, който е концентрирал цялата власт в центъра, и различен влиятелен партиец, който държи еднолично структурите по места. Могат да съществуват 10, 20 мощни водачи в една партия, само че единствено 2 - не. Единият би трябвало да отстъпи. Диархията не е използвана в демокрацията. Та, когато Бисеров потегли да пада ми сподели: " Оказа се правилно. Така се прави в институция, не в партия. Това е един проблем, от който Съюз на демократичните сили към този момент няма по какъв начин да излезе.
Решението на този проблем минава през прелом. "
Бисеров не съумя да се пребори с Костов, само че и Костов не съумя да опази синята концепция. Години по-късно Цветан Цветанов не се поучи от този опит и по тази причина нямаше никакъв късмет да се пребори с Борисов. Командирът Бойко в профил отрано партийния си кардинал Цветан, който даже и да направи партия няма да изиграе нова блестяща роля на политическата сцена. Въпреки това Борисов ще преживее краха на ГЕРБ, както Костов видя разпада на Съюз на демократичните сили.
Това е по този начин, тъй като Борисов не в профил верния втори мощен състезател на политическата сцена. Той не беше Цветанов и не е в ГЕРБ. От години цялата власт в страната - политическа, правосъдна, икономическа, медийна се концентрира в ръцете на Борисов и Делян Пеевски - тези двама са си по-близки от всички съпартийци, от всички, които честват сребърна женитба, и от всеки тандем акула-риба прилепало. Уникална политическа симбиоза. Този план явно е работещ, откакто толкоз години Борисов е на власт, а Пеевски усилва наличието си във всички браншове.
Този тандем подгони Цветан Василев към страната на плескавиците ,
този тандем мачка Васил Божков, този тандем унищожава бизнеси и основава нови с държавни пари. Този тандем командва изпълнитената власт, подрежда на парламентарната, кадрува в правосъдната и погребва медийната. И ужасно се ядосва, че не държи президентството, въпреки то да не е никаква власт. И всекидневно се нервира, в случай че някъде е останала медия, която към момента не управлява.
В началото на прехода се надявахме, че ще ни ръководят умните, способните и заслужилите, сънувахме някаква мериторкация. След гладните години на прехода се надявахме на Европейски Съюз като на някакъв популярен пазач, който да пляска през ръцете крадливите ни политици и предприемачи, които са вероятни единствено през държавните поръчки. Нищо такова не се случи. Не,
управляващите в България се срастваха под одобрителния взор на Европейски Съюз ,
който през днешния ден напряко дарява 15 млрд, по-голямата част от които директна безплатна помощ, на страна, която се ръководи от стеснен другарски кръг.
Начинът, по който се ръководи България, всекидневно понижава доверието в демокрацията, трансформира я в заблуда, която прикрива управлението на елитите. " Демокрация " към този момент е единствено дума. Хората от дълго време са не запомнили, че зад тази дума стои народовластие, независимост, тъждество, че зад нея стои " държавната власт произтича от народа ". Днес народът не ръководи нищо, свободата е независимост да мигрираш, а равенството в никакъв случай не е имало. Важните думи изгубиха наличието си.
Хората бяха научени, че демокрацията се свежда единствено и само до ритуално правене на избори. Т.е.,
единствените останки от демокрацията са и ще бъдат изборите
Които няма да бъдат печелени от политическите други възможности, но ще бъдат губени от алиенирания народ. Да, най-големият триумф на Пеевски и Борисов бе да затвърдят това, което обясняваха преди десетилетия Милтън Фридман, Вилфредо Парето и Гаетано Моска - че естественият ход на нещата е да ръководи олигархията - класата на властта, тъй като класата на ръководените постоянно е апатична, незаинтересована от публичните проблеми и загрижена само за персоналното си съществуване. Това може да се види образно в днешна България - вместо съвместен контрол виждаме слепване на властите; вместо конкуриращи се партии виждаме аморфни структури, които взаимно си оказват помощ с деяние или безучастие.
През последните години ръководещият ни тандем стартира
да употребява все по-активно лостовете на страха
След аферата " КТБ " последваха един куп удари по крупни предприемачи, които първо търкат наровете на арестите, след това губят поголовно бизнесите си и най-после излизат на независимост голи и боси, по този начин, както са били преди да забогатеят. Освен реквизиция на благосъстоятелност тук по-важното е насаждането на боязън. Под лозунга за " въздаване на правдивост " се насажда чувството, че всички, които вървят по улиците, са обвинени хора. Нехванати жертви на правосъдната система. Спомняте си какво се случи в края на предходната седмица - поради нищонезначещ лист, импровизиран върху фотография, прокуратурата се закани да организира серия от разпити на знакови предприемачи. Ей по този начин, напрежение да има...
Всички върви великолепно в света на Борисов и Пеевски. Но, не сте не запомнили - диархията е невъзможна. Нито в партиен, нито в народен мащаб. Твоят министър вреди на моите ползи. Моят прокурор е засегнал твои хора. Едни покупко-продажби за над 100 млн. са прекъснати излишно с гласовете на твоите депутати. Вестниците ти ме плюят. Едни пари от Европейски Съюз не се разпределят почтено. Идва моментът, в който властимащите ще стигнат до спор за пари или за още власт. В един миг прокуратурата ще почука на врата на Пеевски. Или на Борисов.
Интересите в олигархичното ръководство е мъчно да се контролират. Сега става със боязън, само че страхът не е задоволително мощен фактор, който да спре - не протеста на обезверените, а свадите в класата на властта.
Няма различен метод. Преди години бяха нужни няколко хиляди души да развеят байряци пред Народното събрание, да блокират Орлов мост и да падне държавното управление. На доктрина е задоволително да се събере парламентарна съпротива и да смъкна властта. На процедура нищо такова не може да се случи. Самотна офанзива на Васил Божков разклаща властта най-малкото, тъй като повдига завесата и осветлява задкулисието. Тя има резултат, само че тази офанзива не е нищо повече от " скандал в класата на властта ". А кавги по върховете постоянно са пари и власт.
Решението на този проблем минава през прелом. "
Бисеров не съумя да се пребори с Костов, само че и Костов не съумя да опази синята концепция. Години по-късно Цветан Цветанов не се поучи от този опит и по тази причина нямаше никакъв късмет да се пребори с Борисов. Командирът Бойко в профил отрано партийния си кардинал Цветан, който даже и да направи партия няма да изиграе нова блестяща роля на политическата сцена. Въпреки това Борисов ще преживее краха на ГЕРБ, както Костов видя разпада на Съюз на демократичните сили.
Това е по този начин, тъй като Борисов не в профил верния втори мощен състезател на политическата сцена. Той не беше Цветанов и не е в ГЕРБ. От години цялата власт в страната - политическа, правосъдна, икономическа, медийна се концентрира в ръцете на Борисов и Делян Пеевски - тези двама са си по-близки от всички съпартийци, от всички, които честват сребърна женитба, и от всеки тандем акула-риба прилепало. Уникална политическа симбиоза. Този план явно е работещ, откакто толкоз години Борисов е на власт, а Пеевски усилва наличието си във всички браншове.
Този тандем подгони Цветан Василев към страната на плескавиците ,
този тандем мачка Васил Божков, този тандем унищожава бизнеси и основава нови с държавни пари. Този тандем командва изпълнитената власт, подрежда на парламентарната, кадрува в правосъдната и погребва медийната. И ужасно се ядосва, че не държи президентството, въпреки то да не е никаква власт. И всекидневно се нервира, в случай че някъде е останала медия, която към момента не управлява.
В началото на прехода се надявахме, че ще ни ръководят умните, способните и заслужилите, сънувахме някаква мериторкация. След гладните години на прехода се надявахме на Европейски Съюз като на някакъв популярен пазач, който да пляска през ръцете крадливите ни политици и предприемачи, които са вероятни единствено през държавните поръчки. Нищо такова не се случи. Не,
управляващите в България се срастваха под одобрителния взор на Европейски Съюз ,
който през днешния ден напряко дарява 15 млрд, по-голямата част от които директна безплатна помощ, на страна, която се ръководи от стеснен другарски кръг.
Начинът, по който се ръководи България, всекидневно понижава доверието в демокрацията, трансформира я в заблуда, която прикрива управлението на елитите. " Демокрация " към този момент е единствено дума. Хората от дълго време са не запомнили, че зад тази дума стои народовластие, независимост, тъждество, че зад нея стои " държавната власт произтича от народа ". Днес народът не ръководи нищо, свободата е независимост да мигрираш, а равенството в никакъв случай не е имало. Важните думи изгубиха наличието си.
Хората бяха научени, че демокрацията се свежда единствено и само до ритуално правене на избори. Т.е.,
единствените останки от демокрацията са и ще бъдат изборите
Които няма да бъдат печелени от политическите други възможности, но ще бъдат губени от алиенирания народ. Да, най-големият триумф на Пеевски и Борисов бе да затвърдят това, което обясняваха преди десетилетия Милтън Фридман, Вилфредо Парето и Гаетано Моска - че естественият ход на нещата е да ръководи олигархията - класата на властта, тъй като класата на ръководените постоянно е апатична, незаинтересована от публичните проблеми и загрижена само за персоналното си съществуване. Това може да се види образно в днешна България - вместо съвместен контрол виждаме слепване на властите; вместо конкуриращи се партии виждаме аморфни структури, които взаимно си оказват помощ с деяние или безучастие.
През последните години ръководещият ни тандем стартира
да употребява все по-активно лостовете на страха
След аферата " КТБ " последваха един куп удари по крупни предприемачи, които първо търкат наровете на арестите, след това губят поголовно бизнесите си и най-после излизат на независимост голи и боси, по този начин, както са били преди да забогатеят. Освен реквизиция на благосъстоятелност тук по-важното е насаждането на боязън. Под лозунга за " въздаване на правдивост " се насажда чувството, че всички, които вървят по улиците, са обвинени хора. Нехванати жертви на правосъдната система. Спомняте си какво се случи в края на предходната седмица - поради нищонезначещ лист, импровизиран върху фотография, прокуратурата се закани да организира серия от разпити на знакови предприемачи. Ей по този начин, напрежение да има...
Всички върви великолепно в света на Борисов и Пеевски. Но, не сте не запомнили - диархията е невъзможна. Нито в партиен, нито в народен мащаб. Твоят министър вреди на моите ползи. Моят прокурор е засегнал твои хора. Едни покупко-продажби за над 100 млн. са прекъснати излишно с гласовете на твоите депутати. Вестниците ти ме плюят. Едни пари от Европейски Съюз не се разпределят почтено. Идва моментът, в който властимащите ще стигнат до спор за пари или за още власт. В един миг прокуратурата ще почука на врата на Пеевски. Или на Борисов.
Интересите в олигархичното ръководство е мъчно да се контролират. Сега става със боязън, само че страхът не е задоволително мощен фактор, който да спре - не протеста на обезверените, а свадите в класата на властта.
Няма различен метод. Преди години бяха нужни няколко хиляди души да развеят байряци пред Народното събрание, да блокират Орлов мост и да падне държавното управление. На доктрина е задоволително да се събере парламентарна съпротива и да смъкна властта. На процедура нищо такова не може да се случи. Самотна офанзива на Васил Божков разклаща властта най-малкото, тъй като повдига завесата и осветлява задкулисието. Тя има резултат, само че тази офанзива не е нищо повече от " скандал в класата на властта ". А кавги по върховете постоянно са пари и власт.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ