Храната е жизненоважна – тя осигурява на организма енергия и

Храната е жизненоважна – тя обезпечава на организма сила и хранителни субстанции. Затова е изцяло естествено множеството хора постоянно да мислят за ястие.
Прочетете още
Диетологът Олег Швец изяснява по какъв начин могат да се понижат натрапчивите мисли за храна и какви са механизмите, посредством които мозъкът ни ги провокира.

Два механизма, посредством които мозъкът ни кара да мислим за храна

Хомеостатичен механизъм: сигнал за същински апетит

Този механизъм се задейства, когато на тялото му липсва сила за поддържане на виталните процеси. Той се контролира от хормоните лептин и грелин. Лептинът потиска апетита, когато енергийните ресурси са задоволителни, а грелинът ускорява възприятието за апетит. Ако човек не е ял дълго време или приема прекомерно малко калории, мислите за храна са натурален сигнал от организма.

Хедонистичен механизъм: желанието за нещо вкусно

За разлика от физическия апетит, този механизъм провокира мисли за храна даже без действителна потребност от калории. Най-често става дума за храни, богати на мазнини, сол или захар. Техният тип, аромат или даже реклама задействат центровете за наслаждение в мозъка. Стресът, страстите, скуката и средата в допълнение усилват този резултат.

Изследвания демонстрират също, че рецепторите в червата могат да въздействат върху желанието за избрани храни, като изпращат спомагателни сигнали към мозъка.
1. Не се обвинявайте: Чувството за виновност или позор единствено утежнява обстановката и може да докара до преяждане.
Избягвайте строги ограничавания: Рязките забрани постоянно ускоряват мислите за храна. По-добре е да се доверявате на сигналите за апетит и задоволеност.

Избирайте засищащи и пълноценни ястия: Храни, богати на протеини, фибри и пълнозърнести артикули, поддържат чувството за задоволеност по-дълго.

Пийте задоволително вода: Жаждата постоянно се бърка с апетит и води до излишно похапване.

Разпознайте своите провокатори: Стресът, рекламите, диалозите за храна или съществуването на лакомства наоколо могат да предизвикат предпочитание за ястие.

Разсейвайте се: Разходка, леко разпъване или четене оказват помощ да се откъснете от натрапчивите мисли.

Практикувайте осъзнато хранене: Яжте постепенно, без телефони и екрани, като обръщате внимание на усета и текстурата.

Движете се повече: Физическата интензивност понижава реакцията на мозъка към хранителни тласъци.

Потърсете помощ: Ако мислите за храна пречат на всекидневието ви, е добре да се консултирате с доктор, диетолог или психолог.

Честото мислене за храна е обикновено. Най-важното е да разберете повода и да изберете метод, който работи най-добре за вас.